Бъдещето на теснолинейката под въпрос
С настъпване на лятото и най-силния туристически сезон, от предходната седмица БДЖ стартира постоянно да анулира най-използвания трен по теснолинейката Септември-Добринище и да го обслужва с рейсове. Мнозина се отхвърлят от пътуването, тъй като желаят да се возят точно с влака. Местни и чиновници описват, че не помнят такава обстановка
С какви локомотиви се обслужва линията?
Единствената у нас теснопътна жп линия от 2002 година насам – Септември-Добринище, се обслужва с дизелови локомотиви, създадени и доставени през 1965 и 1988 година. 54-годишните ветерани серия 75-000 са най-старите локомотиви на БДЖ в постоянна употреба.
Тяхната поддръжка е ангажимент на държавния жп транспортьор и се прави в Локомотивно хранилище Септември. Местни и чиновници описват, че служащите в депото сами създават огромна част от частите, тъй като нови се доставят рядко – в краен случай. Колкото по-голяма е възрастта на дадена техника обаче, толкоз повече внимание желае тя, с цел да работи още и още.
Какво се случи при започване на лятото?
Още на втори юли – в разгара на туристическия сезон, в ранните часове на нощта от БДЖ оповестиха, че влакът в 08:45 от Септември за Добринище е анулиран и пасажерите ще се извозват с нает от частна компания рейс – все по-честа процедура на държавния транспортьор в цялата страна. Подаденият 50-местен рейс е извънредно непълен да побере всички към 100 искащи да пътуват. Голяма част от тях са тотално разочаровани, тъй като са тръгнали да пътуват с БДЖ не поради прелестните условия, а поради самата теснолинейка. Но уви! Други за взели велосипеда си на разположение и също одобряват неприятната вест с отчаяние. Някои се отхвърлят от пътуването.
© Иван Вълков
Теснолинейката в Чепинското дефиле, отпред с 54-годишен локомотив серия 75 от 1965 година
След няколко мъчителни часа в рейса с неработещ климатик и неотваряеми прозорци, пленниците (пътниците) са обслужени и превозени.
На трети и четвърти юли картината се повтаря – мнозина разочаровани, някои се отхвърлят от пътуването и се прибират у дома, тъй като няма теснолинейка, а автобус. От БДЖ изясняват, че няма локомотиви, по тази причина влакът е анулиран.
След трите кошмарни дни, в петък и събота композицията се движи. Пътниците са доста по-малко, макар празника на Велинград в събота и оповестеното в обществените мрежи стартиране на бюфет-вагона по линията. Вероятно хората не смеят да тръгнат към Септември, тъй като още веднъж може да няма трен и това няма от кое място да се разбере в точния момент.
След по-малко от седмица, на 11.07.19 година БДЖ още веднъж анулира утринния трен по теснолинейката в последния миг заради липса на задоволително изправни локомотиви. Изпратен е рейс.
Какви са аргументите?
Само допреди към половин година БДЖ разполагаше с 6 механически изправни локомотива за теснолинейката, само че внезапно – заради повреди, броят им е намалял на 50% и през днешния ден те са единствено 3. В предходната седмица един от работещите на последни издихания се скапва и по този начин с оставащите два локомотива е невероятно обслужването на 8-те влака. Затова на помощ идват рейсовете. Въпреки това, осведомени настояват, че работещите в депото вършат невъзможното да съживяват старите машини след всяка повреда. Но липсват нови елементи, а кърпенето със остарели не е надеждно.
Какви са последствията?
След като за последните 10 дни БДЖ 4 пъти анулира най-пълния трен по теснолинейката и съумява да откаже голям брой туристи от желанието им да пътуват по линията, ползата към неповторимото жп оборудване стартира да понижава в разгара на лятото, когато другояче броят пасажери доста нараства и това е видно от цялостните вагончета и нараствания им брой.
Освен туристите, локалното население от селата, които обслужва гара Цветино, остават изцяло откъснати от света. Населените места, където живеят, се намират на 10 км черен планински път от най-близкото шосе и се обслужват единствено с влака. Когато няма трен – рейсовете не вървят до там, тъй като пътят е неприятен. Тези хора остават на произвола.
Какви са изводите?
Държавата, в лицето на БДЖ и Министерство на превоза, не взема безусловно никакви ограничения за удължение живота на теснолинейката. Защото няма ли изправни локомотиви – няма да има влакове, няма да я има и теснолинейката. Дали обаче точно това не е задачата?
Преди 5 години заради замяна на мост два месеца през лятото нямаше влакове по теснолинейката. Всеки ден десетки туристи се отказваха от пътуването, разбирайки че би трябвало да пътуват с рейсове. Хората си желаят влака – и локалните, и туристите. Но тогава повода не беше на БДЖ, а на стопанина на инфраструктурата – Директива за птиците Наказателен кодекс " ЖИ ".
За първи път в новата, а може би и в цялата ѝ история, теснолинейката се обслужва с 2-3 от най-малко 3 нужни локомотива и БДЖ анулира най-пълния трен няколко дни, освен това тъкмо в разгара на дейния сезон, когато хората всеобщо пътуват. Цели ли някой висшестоящ да откаже хората от линията, след което да регистрира спад в броя пасажери и приходите и още веднъж да се заприказва за закриване на губещи посоки, а теснолинейката да стане още веднъж постоянен образец?
Опасения и очаквания
В момента пред теснолинейката Септември-Добринище стои заплахата до няколко месеца или години тя да спре да действа заради липса на здрави и работещи локомотиви. Ще вземе ли страната съответни ограничения – да закупи нови елементи, да модернизира локомотивите и да даде бъдеще на тази неповторима атракция, посещавана от целия свят?
През 2002 година страната прекратява придвижването на влакове по другите две теснолинейки – Червен бряг-Оряхово и Пазарджик-Варвара. Скоро по-късно линиите са закрити, отчасти демонтирани и всеобщо разграбени. Мотивите за тези дейности са " нерентабилност " и " загуби ", само че импровизирано се знае, че непознати ползи са причина да се затрият тези и доста други железници. А изгодата за страната остава неразбираема до през днешния ден освен за откъснатите и убити селища по изчезналите направления, само че и за множеството крепко мислещи хора у нас.
Едва ли има елементарен човек, докоснал се до това национално благосъстояние, който да не мечтае един ден линията да притегля туристи от целия свят с целенасочени дейности и политики на страната.
И да не забравяме, че през това време сходни теснолинейки " се пукат по шевовете " от туристи в прилежащите ни Румъния и Сърбия с надалеч по-малко впечатляващи трасе, природа и уреди.
С какви локомотиви се обслужва линията?
Единствената у нас теснопътна жп линия от 2002 година насам – Септември-Добринище, се обслужва с дизелови локомотиви, създадени и доставени през 1965 и 1988 година. 54-годишните ветерани серия 75-000 са най-старите локомотиви на БДЖ в постоянна употреба.
Тяхната поддръжка е ангажимент на държавния жп транспортьор и се прави в Локомотивно хранилище Септември. Местни и чиновници описват, че служащите в депото сами създават огромна част от частите, тъй като нови се доставят рядко – в краен случай. Колкото по-голяма е възрастта на дадена техника обаче, толкоз повече внимание желае тя, с цел да работи още и още.
Какво се случи при започване на лятото?
Още на втори юли – в разгара на туристическия сезон, в ранните часове на нощта от БДЖ оповестиха, че влакът в 08:45 от Септември за Добринище е анулиран и пасажерите ще се извозват с нает от частна компания рейс – все по-честа процедура на държавния транспортьор в цялата страна. Подаденият 50-местен рейс е извънредно непълен да побере всички към 100 искащи да пътуват. Голяма част от тях са тотално разочаровани, тъй като са тръгнали да пътуват с БДЖ не поради прелестните условия, а поради самата теснолинейка. Но уви! Други за взели велосипеда си на разположение и също одобряват неприятната вест с отчаяние. Някои се отхвърлят от пътуването.
© Иван Вълков
Теснолинейката в Чепинското дефиле, отпред с 54-годишен локомотив серия 75 от 1965 година
След няколко мъчителни часа в рейса с неработещ климатик и неотваряеми прозорци, пленниците (пътниците) са обслужени и превозени.
На трети и четвърти юли картината се повтаря – мнозина разочаровани, някои се отхвърлят от пътуването и се прибират у дома, тъй като няма теснолинейка, а автобус. От БДЖ изясняват, че няма локомотиви, по тази причина влакът е анулиран.
След трите кошмарни дни, в петък и събота композицията се движи. Пътниците са доста по-малко, макар празника на Велинград в събота и оповестеното в обществените мрежи стартиране на бюфет-вагона по линията. Вероятно хората не смеят да тръгнат към Септември, тъй като още веднъж може да няма трен и това няма от кое място да се разбере в точния момент.
След по-малко от седмица, на 11.07.19 година БДЖ още веднъж анулира утринния трен по теснолинейката в последния миг заради липса на задоволително изправни локомотиви. Изпратен е рейс.
Какви са аргументите?
Само допреди към половин година БДЖ разполагаше с 6 механически изправни локомотива за теснолинейката, само че внезапно – заради повреди, броят им е намалял на 50% и през днешния ден те са единствено 3. В предходната седмица един от работещите на последни издихания се скапва и по този начин с оставащите два локомотива е невероятно обслужването на 8-те влака. Затова на помощ идват рейсовете. Въпреки това, осведомени настояват, че работещите в депото вършат невъзможното да съживяват старите машини след всяка повреда. Но липсват нови елементи, а кърпенето със остарели не е надеждно.
Какви са последствията?
След като за последните 10 дни БДЖ 4 пъти анулира най-пълния трен по теснолинейката и съумява да откаже голям брой туристи от желанието им да пътуват по линията, ползата към неповторимото жп оборудване стартира да понижава в разгара на лятото, когато другояче броят пасажери доста нараства и това е видно от цялостните вагончета и нараствания им брой.
Освен туристите, локалното население от селата, които обслужва гара Цветино, остават изцяло откъснати от света. Населените места, където живеят, се намират на 10 км черен планински път от най-близкото шосе и се обслужват единствено с влака. Когато няма трен – рейсовете не вървят до там, тъй като пътят е неприятен. Тези хора остават на произвола.
Какви са изводите?
Държавата, в лицето на БДЖ и Министерство на превоза, не взема безусловно никакви ограничения за удължение живота на теснолинейката. Защото няма ли изправни локомотиви – няма да има влакове, няма да я има и теснолинейката. Дали обаче точно това не е задачата?
Преди 5 години заради замяна на мост два месеца през лятото нямаше влакове по теснолинейката. Всеки ден десетки туристи се отказваха от пътуването, разбирайки че би трябвало да пътуват с рейсове. Хората си желаят влака – и локалните, и туристите. Но тогава повода не беше на БДЖ, а на стопанина на инфраструктурата – Директива за птиците Наказателен кодекс " ЖИ ".
За първи път в новата, а може би и в цялата ѝ история, теснолинейката се обслужва с 2-3 от най-малко 3 нужни локомотива и БДЖ анулира най-пълния трен няколко дни, освен това тъкмо в разгара на дейния сезон, когато хората всеобщо пътуват. Цели ли някой висшестоящ да откаже хората от линията, след което да регистрира спад в броя пасажери и приходите и още веднъж да се заприказва за закриване на губещи посоки, а теснолинейката да стане още веднъж постоянен образец?
Опасения и очаквания
В момента пред теснолинейката Септември-Добринище стои заплахата до няколко месеца или години тя да спре да действа заради липса на здрави и работещи локомотиви. Ще вземе ли страната съответни ограничения – да закупи нови елементи, да модернизира локомотивите и да даде бъдеще на тази неповторима атракция, посещавана от целия свят?
През 2002 година страната прекратява придвижването на влакове по другите две теснолинейки – Червен бряг-Оряхово и Пазарджик-Варвара. Скоро по-късно линиите са закрити, отчасти демонтирани и всеобщо разграбени. Мотивите за тези дейности са " нерентабилност " и " загуби ", само че импровизирано се знае, че непознати ползи са причина да се затрият тези и доста други железници. А изгодата за страната остава неразбираема до през днешния ден освен за откъснатите и убити селища по изчезналите направления, само че и за множеството крепко мислещи хора у нас.
Едва ли има елементарен човек, докоснал се до това национално благосъстояние, който да не мечтае един ден линията да притегля туристи от целия свят с целенасочени дейности и политики на страната.
И да не забравяме, че през това време сходни теснолинейки " се пукат по шевовете " от туристи в прилежащите ни Румъния и Сърбия с надалеч по-малко впечатляващи трасе, природа и уреди.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ