Колко може да понесе здравната система и къде ще се пропука при втора вълна на Covid-19?
С повишаването броя на инфектираните и на хората в болница с Covid-19 през последните седмици все по-актуален става въпросът на какво натоварване може да издържи здравната система в задаващите се есенно-зимни месеци, когато коронавирусът ще циркулира дружно със сезонния грип и други респираторни вируси. В последно време се появиха сигнали от някои лечебни заведения, че и сега са претрупани, само че като цяло през летните месеци здравната система работи в по-благоприятни условия поради обичайно по-малкия брой хоспитализации и отсъствието на напор от други инфекциозни болести. При първите случаи на ковид напролет системата също към този момент беше разтоварена от натиска на сезонния грип, чийто пик бе през февруари и началото на март. Т.е. задаващият се есенно-зимен сезон ще бъде първият с композиция от остарели и нов вирус.
За да е ясно на колко заболели може да издържи здравната система, е добре да се знае какъв товар поема всекидневно през годините, без съществуването на новия вирус, както и с каква болнична инфраструктура и медицински фрагменти е обезпечена.
Системата поема сред 50 и 100 хиляди души с пневмония годишно
От разнообразни държавни документи като Националната стратегия за възстановяване на ваксинопрофилактиката и Планът за подготвеност при грипна пандемия излиза наяве, че сред 1.4 и 1.6 млн. души всяка година са наранени от остри респираторни болести и грип единствено в регионалните градове.
Заболяванията от грип са съсредоточени главно в границите на 3 – 4 седмици и през тези седмици междинната заболяемост за страната доближава до над 300 на 10 000 души население, т.е. прекарват не по-малко от 250 000 - 300 000 души. Смъртността от грип е мъчно да бъде изчислена, защото нормално смъртните случаи не се класифицират като дължащи се на грип, а като съществена причина за гибелта се показват настъпилите затруднения и съпътстващи болести. Ето за какво по време на грипните епидемии се следят увеличение на спомагателната смъртност (предизвикана единствено от грип и остри пневмонии) и на общата добавъчна смъртност (свързана освен с грип и пневмония, само че и с други соматични болести, предизвикани от грипа). Данните на Национален статистически институт досега демонстрират по-ниска обща смъртност през 2020 по отношение на 2019 като се изключи 7 седмици през 2020, 2 от които през юли.
За да е ясно на колко заболели може да издържи здравната система, е добре да се знае какъв товар поема всекидневно през годините, без съществуването на новия вирус, както и с каква болнична инфраструктура и медицински фрагменти е обезпечена.
Системата поема сред 50 и 100 хиляди души с пневмония годишно
От разнообразни държавни документи като Националната стратегия за възстановяване на ваксинопрофилактиката и Планът за подготвеност при грипна пандемия излиза наяве, че сред 1.4 и 1.6 млн. души всяка година са наранени от остри респираторни болести и грип единствено в регионалните градове.
Заболяванията от грип са съсредоточени главно в границите на 3 – 4 седмици и през тези седмици междинната заболяемост за страната доближава до над 300 на 10 000 души население, т.е. прекарват не по-малко от 250 000 - 300 000 души. Смъртността от грип е мъчно да бъде изчислена, защото нормално смъртните случаи не се класифицират като дължащи се на грип, а като съществена причина за гибелта се показват настъпилите затруднения и съпътстващи болести. Ето за какво по време на грипните епидемии се следят увеличение на спомагателната смъртност (предизвикана единствено от грип и остри пневмонии) и на общата добавъчна смъртност (свързана освен с грип и пневмония, само че и с други соматични болести, предизвикани от грипа). Данните на Национален статистически институт досега демонстрират по-ниска обща смъртност през 2020 по отношение на 2019 като се изключи 7 седмици през 2020, 2 от които през юли.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ