Френско-италианският меден месец свършва след оттеглянето на Драги
С напускането на италианския министър-председател Марио Драги Франция се притеснява, че напрежението сред Париж и Рим ще се върне още веднъж.
Макрон и неговият непосредствен поддръжник в Европа - италианският министър-председател Марио Драги, в миналото бяха постоянен дует, който се обединяваше във всички области на политиката на Европейски Съюз, защото гледаха по сходен метод на редица въпроси - от фискалната политика до сериозния въпрос за европейската защита.
При ръководството на Драги Рим и Париж станаха по-близки от всеки път, откакто двамата водачи подписаха двустранен контракт предходната година в двореца " Куиринале ". След години на френско-италианско дипломатическо напрежение, се постави основата на партньорство - може би когато Европа имаше най-голяма потребност от него - което водеше общи борби на интернационалната сцена: от оправянето с разпоредбите за ограничение на цената на газа до постигането на консенсус за подкрепяне на разкъсваната от война Украйна.
С неочакваното си отдръпване на кабинета в Рим, провокирано от антисистемното придвижване " 5 звезди " и доведено до величествен край от италианската десница, Марио Драги подаде оставка на 21 юли, което хвърли страната в ужас. През септември Италия ще гласоподава на избори, а дясната коалиция, водена от Джорджия Мелони, води в изследванията.
" Напълно съм депресиран ", съобщи предходната седмица френски министър пред " Политико ", разяснявайки свалянето на Драги и възхода на Мелони. " Аз съм огромен почитател на Драги ", сподели министърът.
Това, което се задава на хоризонта, провокира дълбоки страхове във френския истаблишмънт, защото рухването на италианския министър председател идва в рисков миг за Европа - чието единение по всички въпроси от Украйна до изменението на климата може да бъде подложено на тестване от възхода на популистите.
През последните пет години в съпротива Мелони, водач на крайнодясната партия " Братя на Италия ", безмилостно атакуваше френското държавно управление и Макрон по въпроси, вариращи от индустриални обвързаности и мигрантски потоци до суверенитет над върха Монблан, който се простира на трансалпийската граница. Присъствието на Мелони като негов нов италиански сътрудник би било огромна смяна за Макрон, който внезапно би трябвало да се изправи против министър председател, прокарващ антифренски настроения там, където в миналото е имало другарски надъхан към Франция съдружник.
Загрижеността е необятно споделяна от ръководещото болшинство на Макрон и измежду доста френски наблюдаващи.
" Ако дясната коалиция завоюва, несъмнено е, че френско-италианското напрежение ще стартира още веднъж ", предизвести Марк Лазар, експерт по връзките сред двете страни и учител в Sciences Po Paris. " В Париж и в държавното управление има огромни опасения за това, което се случва в Италия ", добави той, отбелязвайки, че Париж ще бъде главната " атакуема цел " на Мелони.
Десният водач систематично атакува Франция за това, че е поела контрола върху италианските индустриални колоси и упреква лявоцентристката Демократическа партия на Италия, че е съизвършител на Париж. Мелони също по този начин жигосах намесата на Франция в Либия като " неоколониализъм " и разпали териториални разногласия, обвинявайки някогашния италиански министър председател Паоло Джентилони, че е отстъпил на Франция част от териториални води за лов на риба.
" Г-жа Мелони е мощна персона, която явно принадлежи към крайнодясно семейство, произхождащо от фашизма ", твърди Жан-Луи Бурланж, ръководител на комисията по външни работи на Националното заседание на Франция, и прибавя, че " напускането на Драги е доста неприятна вест " за Франция, защото той беше постигнал " трайно доближаване " с Макрон.
Трансалпийското другарство доближи връхната си точка през ноември предходната година, когато двете страни скрепиха в Рим по този начин наречения Квириналски контракт - двустранен пакт по модела на френско-германския Елисейски контракт. За Мелони това е " неуместен контракт ", който " отваря необятно вратата за тромавия комшия, който би желал да сведе Италия до филиал на Париж ".
Тази седмица Националното заседание на Франция гласоподава единомислещо за одобрение на френско-италианския пакт, само че в Италия нещата не минаха толкоз безпрепятствено. Сделката получи зелена светлина от италианския парламент, само че се сблъска с гневна рецензия от страна на депутатите на Мелони.
Според " Братя на Италия " договорът ще помогне на Париж да поеме контрола върху италиански промишлени активи, както се е случвало през последните години. Мелони жигосах френско-италианското обединение сред автомобилните производители Fiat-Chrysler и PSA ( " продажба " на французите, както се изрази тя). Когато Париж и Рим се отхвърлиха от проектите на италианската Fincantieri да поеме френската Chantiers de l " Atlantique, " Братята от Италия " видяха в това още едно доказателство, че френско-италианските връзки са небалансирани и че Италия се трансформира в " колония " на Франция.
Ако завоюва изборите, Мелони ще каже на французите, че индустриалното съдействие би трябвало да върви и в двете направления, съобщи Делмастро Деле Ведове, народен представител от партията на Мелони.
Директните нападки на Мелони против Макрон и Франция станаха по-редки през последните месеци, защото тя се стреми да построи доверие на интернационалната сцена и да наподобява по-малко радикална преди изборите през септември. Мелони нееднократно е отхвърляла връзките сред нейната партия и фашизма.
Ако италианската десница завоюва, французите ще осъзнаят, че връзките с Рим ще станат " доста по-сложни, може би съвсем невъзможни ", а Макрон ще се преориентира към дългогодишния си съдружник (Германия), предвижда политологът Лазар.
" Няма подозрение, че ще има доста по-силно доближаване на връзките сред Париж и Берлин ", добави той.
Съдбата на френско-италианската любовна връзка в този момент зависи от изхода на изборите в Италия и от това дали Макрон към момента може да разчита на предан съдружник в Рим.
Основният кандидат на Мелони - лявоцентристката Демократическа партия, водена от Енрико Лета, е доста близка до Франция и Макрон.
По време на шестте години креативен отпуск, прекарани надалеч от хаоса на италианската политика, Лета се реалокира в Париж, където оглави мозъчен концерн и се сближи с държавното управление на Макрон.
Близостта на Лета с Франция и Макрон провокира рецензии от страна на партията на Мелони, която неведнъж упрекна Демократическата партия, че съставлява френските ползи - нещо, което демократите отхвърлят.
" За да защитим стратегическите ползи на Италия в Европа, ние се нуждаем от Франция, тъй като имаме редица изцяло съвпадащи цели ", съобщи депутатът Лиа Куардапел, отговорник по външните работи на Демократическа партия.
" Да вървиш против французите е националният спорт на националистическата десница ", добави тя.
-------------------------------------------------------------
Джорджо Леали, Политико
Макрон и неговият непосредствен поддръжник в Европа - италианският министър-председател Марио Драги, в миналото бяха постоянен дует, който се обединяваше във всички области на политиката на Европейски Съюз, защото гледаха по сходен метод на редица въпроси - от фискалната политика до сериозния въпрос за европейската защита.
При ръководството на Драги Рим и Париж станаха по-близки от всеки път, откакто двамата водачи подписаха двустранен контракт предходната година в двореца " Куиринале ". След години на френско-италианско дипломатическо напрежение, се постави основата на партньорство - може би когато Европа имаше най-голяма потребност от него - което водеше общи борби на интернационалната сцена: от оправянето с разпоредбите за ограничение на цената на газа до постигането на консенсус за подкрепяне на разкъсваната от война Украйна.
С неочакваното си отдръпване на кабинета в Рим, провокирано от антисистемното придвижване " 5 звезди " и доведено до величествен край от италианската десница, Марио Драги подаде оставка на 21 юли, което хвърли страната в ужас. През септември Италия ще гласоподава на избори, а дясната коалиция, водена от Джорджия Мелони, води в изследванията.
" Напълно съм депресиран ", съобщи предходната седмица френски министър пред " Политико ", разяснявайки свалянето на Драги и възхода на Мелони. " Аз съм огромен почитател на Драги ", сподели министърът.
Това, което се задава на хоризонта, провокира дълбоки страхове във френския истаблишмънт, защото рухването на италианския министър председател идва в рисков миг за Европа - чието единение по всички въпроси от Украйна до изменението на климата може да бъде подложено на тестване от възхода на популистите.
През последните пет години в съпротива Мелони, водач на крайнодясната партия " Братя на Италия ", безмилостно атакуваше френското държавно управление и Макрон по въпроси, вариращи от индустриални обвързаности и мигрантски потоци до суверенитет над върха Монблан, който се простира на трансалпийската граница. Присъствието на Мелони като негов нов италиански сътрудник би било огромна смяна за Макрон, който внезапно би трябвало да се изправи против министър председател, прокарващ антифренски настроения там, където в миналото е имало другарски надъхан към Франция съдружник.
Загрижеността е необятно споделяна от ръководещото болшинство на Макрон и измежду доста френски наблюдаващи.
" Ако дясната коалиция завоюва, несъмнено е, че френско-италианското напрежение ще стартира още веднъж ", предизвести Марк Лазар, експерт по връзките сред двете страни и учител в Sciences Po Paris. " В Париж и в държавното управление има огромни опасения за това, което се случва в Италия ", добави той, отбелязвайки, че Париж ще бъде главната " атакуема цел " на Мелони.
Десният водач систематично атакува Франция за това, че е поела контрола върху италианските индустриални колоси и упреква лявоцентристката Демократическа партия на Италия, че е съизвършител на Париж. Мелони също по този начин жигосах намесата на Франция в Либия като " неоколониализъм " и разпали териториални разногласия, обвинявайки някогашния италиански министър председател Паоло Джентилони, че е отстъпил на Франция част от териториални води за лов на риба.
" Г-жа Мелони е мощна персона, която явно принадлежи към крайнодясно семейство, произхождащо от фашизма ", твърди Жан-Луи Бурланж, ръководител на комисията по външни работи на Националното заседание на Франция, и прибавя, че " напускането на Драги е доста неприятна вест " за Франция, защото той беше постигнал " трайно доближаване " с Макрон.
Трансалпийското другарство доближи връхната си точка през ноември предходната година, когато двете страни скрепиха в Рим по този начин наречения Квириналски контракт - двустранен пакт по модела на френско-германския Елисейски контракт. За Мелони това е " неуместен контракт ", който " отваря необятно вратата за тромавия комшия, който би желал да сведе Италия до филиал на Париж ".
Тази седмица Националното заседание на Франция гласоподава единомислещо за одобрение на френско-италианския пакт, само че в Италия нещата не минаха толкоз безпрепятствено. Сделката получи зелена светлина от италианския парламент, само че се сблъска с гневна рецензия от страна на депутатите на Мелони.
Според " Братя на Италия " договорът ще помогне на Париж да поеме контрола върху италиански промишлени активи, както се е случвало през последните години. Мелони жигосах френско-италианското обединение сред автомобилните производители Fiat-Chrysler и PSA ( " продажба " на французите, както се изрази тя). Когато Париж и Рим се отхвърлиха от проектите на италианската Fincantieri да поеме френската Chantiers de l " Atlantique, " Братята от Италия " видяха в това още едно доказателство, че френско-италианските връзки са небалансирани и че Италия се трансформира в " колония " на Франция.
Ако завоюва изборите, Мелони ще каже на французите, че индустриалното съдействие би трябвало да върви и в двете направления, съобщи Делмастро Деле Ведове, народен представител от партията на Мелони.
Директните нападки на Мелони против Макрон и Франция станаха по-редки през последните месеци, защото тя се стреми да построи доверие на интернационалната сцена и да наподобява по-малко радикална преди изборите през септември. Мелони нееднократно е отхвърляла връзките сред нейната партия и фашизма.
Ако италианската десница завоюва, французите ще осъзнаят, че връзките с Рим ще станат " доста по-сложни, може би съвсем невъзможни ", а Макрон ще се преориентира към дългогодишния си съдружник (Германия), предвижда политологът Лазар.
" Няма подозрение, че ще има доста по-силно доближаване на връзките сред Париж и Берлин ", добави той.
Съдбата на френско-италианската любовна връзка в този момент зависи от изхода на изборите в Италия и от това дали Макрон към момента може да разчита на предан съдружник в Рим.
Основният кандидат на Мелони - лявоцентристката Демократическа партия, водена от Енрико Лета, е доста близка до Франция и Макрон.
По време на шестте години креативен отпуск, прекарани надалеч от хаоса на италианската политика, Лета се реалокира в Париж, където оглави мозъчен концерн и се сближи с държавното управление на Макрон.
Близостта на Лета с Франция и Макрон провокира рецензии от страна на партията на Мелони, която неведнъж упрекна Демократическата партия, че съставлява френските ползи - нещо, което демократите отхвърлят.
" За да защитим стратегическите ползи на Италия в Европа, ние се нуждаем от Франция, тъй като имаме редица изцяло съвпадащи цели ", съобщи депутатът Лиа Куардапел, отговорник по външните работи на Демократическа партия.
" Да вървиш против французите е националният спорт на националистическата десница ", добави тя.
-------------------------------------------------------------
Джорджо Леали, Политико
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ