Нелюбов: Един от шедьоврите на Андрей Звягинцев с премиера у нас през март
С награди от Кан, Лондон и Европейската кино академия, с номинация за „ Златен глобус ” за чуждоезичен филм и измежду деветте кино лентата преди оповестяване на номинациите за чуждоезичен „ Оскар ”, „ Нeлюбов ” ще се срещне през март с българските киномани по време на 22-рото издание на София филм фест.
Режисьорът Андрей Звягинцев e създател, в чиято филмография не участват взаимни отстъпки. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, само че тази привилегия досега са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „ Завръщане ”) и Кан (четирите му следващи творби).
Колекцията на Звягинцев от влиятелни награди и номинации е неповторима и впечатляваща – над 100 за 14 години.
„ Левиатан ” беше отличен за сюжета си в Кан 2014, „ Елена ” получи Специалната премия на журито в „ Особен взор ” – Кан 2011, „ Изгнание ” завоюва премията за най-хубав артист в Кан 2007, а „ Завръщане ” беше почетен със „ Златен лъв ” (и още четири награди) във Венеция 2003.
„ Нелюбов ” („ Нелюбовь/Loveless ”) беше показан в конкурсната стратегия на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на кино лентата се открива следната характерност: „ тежък филм с гаргантюанско въздействие и резултат, самоуверен и отблъскващ коментар върху същността на цяла една нация ”.
„ Нелюбов ” споделя за жестокия бракоразвод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, чувство за невъзможност и взаимни обвинявания. Всеки от тях има собствен нов живот и са нетърпеливи да стартират на чисто, даже това да значи да изоставят своя 12-годишен наследник Альоша. След като става очевидец на един от свадите на родителите си, Альоша изчезва.
Главните функции във кино лентата са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което минава през сериозна рецесия. Раздялата им е ужасяваща най-малкото заради обстоятелството, че никой от двамата няма предпочитание да вземе 12-годишния им наследник Альоша. След изгубването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална рецензия на цялостната атмосфера и действителност в модерна Русия. Отчайващата липса на обич е един от безконечните проблеми на човешкото битие, но съветските създатели съумяват изключително ловко да уловят значимите детайли – и да ги пресъздадат в облици.
Режисьорът Андрей Звягинцев e създател, в чиято филмография не участват взаимни отстъпки. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, само че тази привилегия досега са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „ Завръщане ”) и Кан (четирите му следващи творби).
Колекцията на Звягинцев от влиятелни награди и номинации е неповторима и впечатляваща – над 100 за 14 години.
„ Левиатан ” беше отличен за сюжета си в Кан 2014, „ Елена ” получи Специалната премия на журито в „ Особен взор ” – Кан 2011, „ Изгнание ” завоюва премията за най-хубав артист в Кан 2007, а „ Завръщане ” беше почетен със „ Златен лъв ” (и още четири награди) във Венеция 2003.
„ Нелюбов ” („ Нелюбовь/Loveless ”) беше показан в конкурсната стратегия на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на кино лентата се открива следната характерност: „ тежък филм с гаргантюанско въздействие и резултат, самоуверен и отблъскващ коментар върху същността на цяла една нация ”.
„ Нелюбов ” споделя за жестокия бракоразвод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, чувство за невъзможност и взаимни обвинявания. Всеки от тях има собствен нов живот и са нетърпеливи да стартират на чисто, даже това да значи да изоставят своя 12-годишен наследник Альоша. След като става очевидец на един от свадите на родителите си, Альоша изчезва.
Главните функции във кино лентата са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което минава през сериозна рецесия. Раздялата им е ужасяваща най-малкото заради обстоятелството, че никой от двамата няма предпочитание да вземе 12-годишния им наследник Альоша. След изгубването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална рецензия на цялостната атмосфера и действителност в модерна Русия. Отчайващата липса на обич е един от безконечните проблеми на човешкото битие, но съветските създатели съумяват изключително ловко да уловят значимите детайли – и да ги пресъздадат в облици.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ