С наближаването на коледните и новогодишните празници започва и ударното

...
С наближаването на коледните и новогодишните празници започва и ударното
Коментари Харесай

ИПИ: Непредвидените бюджетни разходи растат в предизборни години

С наближаването на коледните и новогодишните празници стартира и ударното харчене на бюджетния остатък, който по последни данни на Министерството на финансите е към 2,8 милиарда лева към края на октомври 2018 година Нивото му е малко по-високо в съпоставяне със същия интервал на миналата година, само че това значи единствено едно – още повече непрозрачни, непредвидени и, най-вероятно, неефективни разноски.

През последните три години държавното управление не пропуща опцията да се похвали с насъбрания бюджетен остатък, като отдава напълно заслугата за това на по-добрата събираемост и битката с контрабандата. Това може и да е по този начин, само че все още наподобява подозрително, защото нито в закона за бюджета, нито в средносрочната бюджетна прогноза, нито в Националната стратегия за промени има оценка на този резултат. Т.е. не е ясно с какъв брой и дали въобще са се нараснали приходите в бюджета вследствие на държавните старания.

Всъщност през последните години остатъците се натрупат главно от по-доброто от плануваното развиване на стопанската система и превишение на прехвърлянията над разноските по линия на европейските средства. Правителственият принос към бюджетния остатък се показва най-общо в:

Подценяване на макроикономически индикатори, което води до по-висока от предстоящата събираемост;
Надценяване на разноски, главно финансови, които не се извършват в цялостен размер;
Целенасочено отсрочване на планувани разноски за края на годината.

В резултат на това през последните три години към октомври държавното управление регистрира огромно преизпълнение на приходите над разноските, макар че през последните три години бюджетната прогноза планува недостиг. Ако тази разлика не се „ усвои” до края на годината, тя автоматизирано отива във фискалния запас, което усложнява потреблението ѝ, по тази причина в края на годината стартира трескава конкуренция за надуване на разноските. Така през ноември 2017 година са изхарчени към 184 млн. лева спомагателни разноски. Въпреки че част от тях са в началото планувани в бюджета за годината, отпущането им с разпореждане на Министерски съвет, както и високата им централизация - над 50%, в последните два месеца на годината, ги прави по-скоро непредвидени.

През 2018 година остатъкът до края на октомври е с към 350 млн. лева по-висок в съпоставяне със същия интервал на 2017 година, което наподобява автоматизирано води и до по-високи непредвидени разноски – към 283 млн. лева през ноември 2018 година Най-големите разноски са за ремонт на съветските самолети – 64 млн. лева, коледни надбавки към пенсиите – 51,6 млн. лева и 25,4 млн. лева за Държавната комисия по сигурността на информацията за покупка на парцел.

Ситуацията през декември наподобява още по-трагична. Непредвидените разноски от остатъка през целия декември 2017 година са в размер на близо 1,3 милиарда лева, до момента в който единствено за първите две седмици на декември 2018 година са отпуснати непредвидени разноски в размер на над 1,6 милиарда лева Най-голямото перо от тях са средствата за автомагистрала „ Хемус”, само че при тях има огромна измама. Тъй като средствата не могат да се изхарчат до края на годината, –те автоматизирано отиват във фискалния запас, в случай че не бъдат преведени на отрасловото министерство, което да ги спести в „ настрана открита негова банкова сметка за непознати средства за погашение на задължения” по силата на разпореждане на Министерски съвет. С други думи държавното управление основава специфична целева сметка във фискалния запас, която ще обслужва единствено тази активност, както направи през предходните две години с отпуснатите спомагателни средства от бюджета за Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилните жилищни здания (т.нар. саниране).

Към това перо се прибавят още 158 млн. лева за разнообразни планове, финансирани от Министерството на районното развиване и благоустройството, 35 млн. лева за Министерството на вътрешните работи, 23 млн. лева за Министерски съвет за „ софтуерната осигуровка за програмни артикули на Майкрософт”. Към тях се прибавят и 2,4 млн. лева за заплащане на налог здания и такса боклук от страна на регионалните администрации, макар че крайният период за заплащане на локалните налози и такси изтича в края на октомври, което за следващ път ясно демонстрира, че страната не е безупречен длъжник.

Предвид възходящия риск от закъснение на международната и европейската стопанска система през идващите 1-2 години, безконтролните обществени разноски в края на годината наподобяват като неприятно дежавю от 2008 година (макар и в по-малък размер), когато държавното управление изхарчи към 2,5 милиарда лева от бюджетния остатък в навечерието на икономическа рецесия. Нещо повече – харченето на пари небрежно, непрозрачно, без оценка на резултатите и без разискване надали може да докара до нещо хубаво. Ако ръководещите толкоз желаят да изхарчат, вместо да спестят парите, най-малко могат да дефинират една стратегическа цел, да вземем за пример обучение, да изготвят 3-5-10-годишен проект за възстановяване на качеството му, който да е финансиран с остатъка от 2018 година Така хем ще се усвояват пари, хем ще се откри най-ефективната им приложимост. Е, протестиращите строителни компании може и да не са удовлетворени, само че пък посредством вложения в човешки капитал капацитетът на стопанската система, а оттова и виталния стандарт, като цяло може да се усили.

Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР