Тончо Токмакчиев, кандидат за кмет и общински съветник на столицата: Витоша е прелъстеното и изоставено зелено сърце на София
С мотото „ Добри каузи за София “ любимецът на публиката Тончо Токмакчиев се впусна в конкуренцията за кметския пост в столицата. Той е и лидер на листата за общински съветници на „ Партия на зелените “. Какво оферират той и другите кандидат-общинари от групировката за бъдещето на града, прочетете в изявлението, което господин Токмакчиев даде за „ Труд “.
Г-н Токмакчиев, какво планува Вашата стратегия за Витоша - по какъв начин планината още веднъж ще стане налична за софиянци и гостите на столицата?
В последните 15 години всевъзможни „ експерти “ предлагаха нереални и неуместни хрумвания за Витоша – чувал съм какво ли не. Всъщност най-важното е, че с цел да стане планината още веднъж налична, би трябвало да се разреши на притежателя на оборудванията да ги модернизира. Помните, че през 2007 година Столичната община продаде въжените линии, тъй като били „ нерентабилни “. Когато лифтовете станаха благосъстоятелност на частна компания, вместо да й се даде опция за работа, се вкара едно, меко казано, спорно законодателство. Заедно с остарелия, само че настоящ План за ръководство на естествения парк, тези текстове до през днешния ден блокират всевъзможни способи тези уреди да бъдат осъвременени и да станат настоящи и използваеми.
Каква би трябвало да бъде Витоша?
Витоша би трябвало да е част от града, от страстта на софиянци, както беше преди време. Вече няма детски надпревари, на които се събираха по 5000 души. Помня всички спортни прояви доста добре, тъй като пребивавам в София от 1986 година. Тогава планината беше едно от най-хубавите и забавни места – със ските, с живота, който кипеше в „ Щастливеца “, „ Простор “ и „ Морените “. Възраждането на Витоша би трябвало да се даде в ръцете на същинските експерти – тези, които схващат от екология и туризъм. Трябва да се поканят най-големите производители в света на лифтови уреди и те да кажат къде, какъв брой и с какъв потенциал да са оборудванията. Но без промени в противоречащите си законови текстове, това не може да се случи.
Според Вас какво й би трябвало още на София?
София има два огромни плюса, поради които преди епохи е станала град – минералните води и Витоша. Невероятна планина. Няма друга столица в Европа, която да разполага с такова благосъстояние. И да обръщаме тил на минералните води и планината – не желая да го назовавам безумие, да кажем, че е огромно недоумение. Бил съм в Сиатъл и Ванкувър – едни от най-хубавите градове за живее в целия свят. Във Ванкувър, от центъра на града се качваш в планината за половин час и караш ски. Тук това също може да се случи.
Какво би трябвало да се промени?
Витоша е прелъстена и изоставена и за жал е поле на политически борби, които водят до неуместни обстановки. Ще дам образец с Княжевския въжен превоз. Той не работи от 1995 година Вече съвсем четвърт век страна и община не могат да решат казуса с възобновяване му. Той освен би трябвало да се модернизира, а да се удължи до Златните мостове, Ветровала, Офелиите и до Конярника. Същото е ситуацията и с Драгалевския въжен превоз. Гледал съм архивни фрагменти, открит е през 1956 година от Вълко Червенков. Свършва на Голи връх в нищото, до Торфено бранище. Разбира се, че би трябвало да се удължи до Щастливеца и Алеко за улеснение на туристите. Трябва да се възстановят и лифтовете "Спас ", "Боби " и "Заека ". Романският въжен превоз, който също е затворен би трябвало по най-бързия метод да се обнови. За да се случи това, Общината би трябвало да упорства да се трансформират законите, проектите и наредбите, тъй че да се основат предпоставки за вероятната рационализация. Защото в този момент тя е блокирана от несъгласията в законодателството.
Тоест би трябвало да има повече ски туризъм?
Не с тава дума единствено за ски туризма – на Витоша действително няма добре поддържани пътеки, липсват места, където да се карат маунтин байкове. Да не приказваме за положението на хижите. С дребни изключения, в по-голямата си част, също като лифтовете, са в плачевно положение – поради Плана за ръководство и спорните закони не могат да се ремонтират. С интерес проследявам плана за съединяването на метрото при Ринг мол и Икеа с удължаването на кабинковия въжен превоз над околовръстното. Вече има одобрен обстоен организационен проект. Така доста елементарно от метрото непосредствено се качваш на лифта и за 15-20 минути стигаш на Алеко. Защото Витоша е тук, до нас, с цел да я пазим, да й се радваме, само че в това време тя би трябвало да бъде и неделима част от София – тя е нейното зелено сърце.
Столичният общински съвет поддържа самодейността на Министерството на младежта и спорта София да бъде хазаин на Младежка зимна олимпиада. Такова огромно спортно събитие на Витоша може ли да бъде тласък за нейното развиване?
Може Столичният общински съвет да е подкрепил, само че с спорното законодателство и остарелия, само че настоящ План за ръководство на Природния парк нещата няма по какъв начин да се случат. Накрая всичко ще си остане единствено следващото положително благопожелание.
Посочихте минералните извори в столицата като едно от най-големите благосъстояния на града. Какво предвиждате за тях?
София е основана към минералните извори. Животът е бил там. Това място на живот – Централната баня, в този момент е музей. Това добре, само че момента нямаме една социална къпалня или както е съвременно в този момент – общински спа център. Ако някой желае да отиде на лечебни процедури с топла минерална вода, къде да го направи в София? Необходимо е във всеки регион да се построи най-малко един общински спа център, където хората може да вървят на процедури с лековита минерална вода, да има басейни за спорт и занимания за децата.
Казвате, че желаете да започнете от смяна на дребните неща. Дайте образец.
В един огромен град, какъвто е София, не би трябвало да съществуват по този начин наречените конфликтни точки. Тоест хора, които си разхождат кучетата, не би трябвало да вършат това към такива, които не обичат кучета. Колоездачите не би трябвало да карат велосипедите си сред пешеходците. Не можем да накараме всички столичани да обичат кучета или да карат колела. Трябват правила, които да се съблюдават. Не може двумилионен град да бъде уеднаквен и всички да имат едни и същи показа за развиване. Ето, аз разхождам моя внук, който е на годинка и половина, в Южния парк, а край мен хвърчат колоездачи, тротинетки, скейтборди. Спортът е здраве, само че би трябвало да се основат правила, които да се съблюдават. В момента е безпорядък и като че ли това е преднамерено, с цел да се основават спорове сред хората.
Говорите и за децентрализиране на ръководството на Столична община. Защо би трябвало районните кметства да имат повече независимост да взимат независими решения?
В момента, в случай че на някоя улица има дупка в асфалта, с цел да се ремонтира, районният кмет би трябвало да напише докладна до Столичната община, а тя би трябвало да направи социална поръчка или да разпореди на някоя компания тази активност. И до момента в който текат тези действия дупката става огромен ров. В подобен прост случай районните кметове не могат да създадат нищо. Това е най-простият образец, че те нямат опция да правят обикновена активност, която е доста значима за хората. Не може всичко да минава през огромната община. Освен това по този метод ще може да се разпредели отговорността. Защото в един миг стартира да се приказва „ Ето, кметът на София е отговорен “. Да, само че кметът е индивидът, който би трябвало да уточни какво би трябвало да се направи и да предлага. Но думата има Столичният общински съвет, който гласоподава предложенията.
Как мислите да работите със Столичния общински съвет?
Чрез разговор. В СОС би трябвало да им повече хора със свободни специалности, а не представители на дълги партийни листи. Освен това е нужно да има взаимно почитание сред съветниците. Не може в акцията да се ругаят едни други и след това да работят дружно в Съвета. Винаги по време на избори всеобщо гласоподавателите бъркат, че гласоподават единствено за кмет, а техният глас важи и за това кой ще попадне в СОС. Още по време на гласуването би трябвало да се гледат детайлите – всичко е там, в дребните неща. Ето образец за нещо малко, което е огромен проблем – вършат се поправки на улици, а след това капаците на шахтите стърчат. Минаваме с колите и си кривим джантите. Кой е виновен? Също по този начин не може в центъра на София, където от едната страна е храм-паметникът „ Св. Александър Невски “, от другата е Народното събрание, постройката на Българска академия на науките, да няма една социална тоалетна. Това съществено ли е? В Южния парк има една тоалетна и всякакви по този начин наречени екотоалетни, в които никой не желае да влиза, сещате се за какво. Така че в действителност би трябвало да стартираме с положителните каузи за София от дребните неща, които в действителност са доста значими. Необходимо е внимание към детайла.
Водещ във Вашата предизборна акция е девизът „ София без пластмаса “. Какъв проектът Ви в тази тенденция?
Проблемът с пластмасата в България се пренебрегва от доста време. Сега освен столицата, само че и цялата ни страна, има проблем с хвърчащи найлонови торбички, търкалящи се по земята чашки, сламки, шишенца, капачки. У нас всеки, който се занимава с политика или е на управническа служба, би трябвало да се научи да гледа най-малко малко в вероятност. Вече доста градове в Европа и Съединени американски щати осъществят стратегии за възбрана на пластмасата. Защо София да не е един от тях.
Какво имате поради?
Това е бъдещата европейска рамка по отношение на пластмасата – върви се към минимализиране на нейното прилагане. В една от последните си речи пред британския парламент кралица Елизабет Втора приказва за справяне със замърсяването от пластмаса. А в България не се обръща внимание на този проблем. Накрая отново ще се окажем неразрбали и неподготвени и ще останем на опашката и ще ни постановат наказания от Брюксел. Да, сега „ София без пластмаса “ звучи нереално, само че доста скоро ще стане наложително.
Темата за чистотата на въздуха е в стратегиите на всички претенденти за кметове на столицата. Вие какви ограничения оферирате?
Каквото и да приказват другите претенденти, Столичната община не може да се оправи сама с този проблем. Това е въпрос на държавнически решения и съществени вложения. Този проблем не е единствено в полето на кметовете и общинските съветници, а най-много би трябвало да се работи на национално равнище. Метрото е образец за сполучлив план за подобряването на качеството на въздуха, както и потреблението на електрически рейсове. Един от методите за подобряването на въздуха е да се подтиква потреблението на колела, електрически тротинетки и различен тип сходни транспортни средства. Трябва да се употребява образеца на огромни европейски градове като Париж, Виена и Лондон. Там на доста малко места тротоарите са с плочки, в по-голямата си част са асфалтирани, имат съответните наклони, като по този начин се улеснява напредването. Качеството на плочките и тяхната класификация по тротоари и площади са измежду най-големите кавги в Столичната община.
Какво ще вършиме със зелените площи, които непрестанно понижават?
Според проучване на „ Партията на зелените “, която ме издигна за кандидат-кмет и лидер на листата за общински съветници, за последните 20 години, София е изгубила 23 % от площта на нейните паркове, междублокови пространства, градинки. Това би трябвало да се компенсира с облекчение на достъпа до Витоша. В листата за общински съветници на „ Партия на зелените “ са събрани експерти и доста младежи, които знаят по какъв начин да трансформират София към по-добро. Затова дано столичани да изберат номер 42 в интегралната бюлетина.
Нашият посетител
Тончо Токмакчиев роден на 2 май 1963 година Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Николина Георгиева. От години е любим на публиката с участията си в десетки театрални постановки и телевизионни продукции.
За локалните избори одобри поканата на „ Партия на зелените “ да бъде претендент за кмет и лидер на листата с общински съветници на групировката в София. Токмакчиев е женен, има щерка, две внучета и куче.
Г-н Токмакчиев, какво планува Вашата стратегия за Витоша - по какъв начин планината още веднъж ще стане налична за софиянци и гостите на столицата?
В последните 15 години всевъзможни „ експерти “ предлагаха нереални и неуместни хрумвания за Витоша – чувал съм какво ли не. Всъщност най-важното е, че с цел да стане планината още веднъж налична, би трябвало да се разреши на притежателя на оборудванията да ги модернизира. Помните, че през 2007 година Столичната община продаде въжените линии, тъй като били „ нерентабилни “. Когато лифтовете станаха благосъстоятелност на частна компания, вместо да й се даде опция за работа, се вкара едно, меко казано, спорно законодателство. Заедно с остарелия, само че настоящ План за ръководство на естествения парк, тези текстове до през днешния ден блокират всевъзможни способи тези уреди да бъдат осъвременени и да станат настоящи и използваеми.
Каква би трябвало да бъде Витоша?
Витоша би трябвало да е част от града, от страстта на софиянци, както беше преди време. Вече няма детски надпревари, на които се събираха по 5000 души. Помня всички спортни прояви доста добре, тъй като пребивавам в София от 1986 година. Тогава планината беше едно от най-хубавите и забавни места – със ските, с живота, който кипеше в „ Щастливеца “, „ Простор “ и „ Морените “. Възраждането на Витоша би трябвало да се даде в ръцете на същинските експерти – тези, които схващат от екология и туризъм. Трябва да се поканят най-големите производители в света на лифтови уреди и те да кажат къде, какъв брой и с какъв потенциал да са оборудванията. Но без промени в противоречащите си законови текстове, това не може да се случи.
Според Вас какво й би трябвало още на София?
София има два огромни плюса, поради които преди епохи е станала град – минералните води и Витоша. Невероятна планина. Няма друга столица в Европа, която да разполага с такова благосъстояние. И да обръщаме тил на минералните води и планината – не желая да го назовавам безумие, да кажем, че е огромно недоумение. Бил съм в Сиатъл и Ванкувър – едни от най-хубавите градове за живее в целия свят. Във Ванкувър, от центъра на града се качваш в планината за половин час и караш ски. Тук това също може да се случи.
Какво би трябвало да се промени?
Витоша е прелъстена и изоставена и за жал е поле на политически борби, които водят до неуместни обстановки. Ще дам образец с Княжевския въжен превоз. Той не работи от 1995 година Вече съвсем четвърт век страна и община не могат да решат казуса с възобновяване му. Той освен би трябвало да се модернизира, а да се удължи до Златните мостове, Ветровала, Офелиите и до Конярника. Същото е ситуацията и с Драгалевския въжен превоз. Гледал съм архивни фрагменти, открит е през 1956 година от Вълко Червенков. Свършва на Голи връх в нищото, до Торфено бранище. Разбира се, че би трябвало да се удължи до Щастливеца и Алеко за улеснение на туристите. Трябва да се възстановят и лифтовете "Спас ", "Боби " и "Заека ". Романският въжен превоз, който също е затворен би трябвало по най-бързия метод да се обнови. За да се случи това, Общината би трябвало да упорства да се трансформират законите, проектите и наредбите, тъй че да се основат предпоставки за вероятната рационализация. Защото в този момент тя е блокирана от несъгласията в законодателството.
Тоест би трябвало да има повече ски туризъм?
Не с тава дума единствено за ски туризма – на Витоша действително няма добре поддържани пътеки, липсват места, където да се карат маунтин байкове. Да не приказваме за положението на хижите. С дребни изключения, в по-голямата си част, също като лифтовете, са в плачевно положение – поради Плана за ръководство и спорните закони не могат да се ремонтират. С интерес проследявам плана за съединяването на метрото при Ринг мол и Икеа с удължаването на кабинковия въжен превоз над околовръстното. Вече има одобрен обстоен организационен проект. Така доста елементарно от метрото непосредствено се качваш на лифта и за 15-20 минути стигаш на Алеко. Защото Витоша е тук, до нас, с цел да я пазим, да й се радваме, само че в това време тя би трябвало да бъде и неделима част от София – тя е нейното зелено сърце.
Столичният общински съвет поддържа самодейността на Министерството на младежта и спорта София да бъде хазаин на Младежка зимна олимпиада. Такова огромно спортно събитие на Витоша може ли да бъде тласък за нейното развиване?
Може Столичният общински съвет да е подкрепил, само че с спорното законодателство и остарелия, само че настоящ План за ръководство на Природния парк нещата няма по какъв начин да се случат. Накрая всичко ще си остане единствено следващото положително благопожелание.
Посочихте минералните извори в столицата като едно от най-големите благосъстояния на града. Какво предвиждате за тях?
София е основана към минералните извори. Животът е бил там. Това място на живот – Централната баня, в този момент е музей. Това добре, само че момента нямаме една социална къпалня или както е съвременно в този момент – общински спа център. Ако някой желае да отиде на лечебни процедури с топла минерална вода, къде да го направи в София? Необходимо е във всеки регион да се построи най-малко един общински спа център, където хората може да вървят на процедури с лековита минерална вода, да има басейни за спорт и занимания за децата.
Казвате, че желаете да започнете от смяна на дребните неща. Дайте образец.
В един огромен град, какъвто е София, не би трябвало да съществуват по този начин наречените конфликтни точки. Тоест хора, които си разхождат кучетата, не би трябвало да вършат това към такива, които не обичат кучета. Колоездачите не би трябвало да карат велосипедите си сред пешеходците. Не можем да накараме всички столичани да обичат кучета или да карат колела. Трябват правила, които да се съблюдават. Не може двумилионен град да бъде уеднаквен и всички да имат едни и същи показа за развиване. Ето, аз разхождам моя внук, който е на годинка и половина, в Южния парк, а край мен хвърчат колоездачи, тротинетки, скейтборди. Спортът е здраве, само че би трябвало да се основат правила, които да се съблюдават. В момента е безпорядък и като че ли това е преднамерено, с цел да се основават спорове сред хората.
Говорите и за децентрализиране на ръководството на Столична община. Защо би трябвало районните кметства да имат повече независимост да взимат независими решения?
В момента, в случай че на някоя улица има дупка в асфалта, с цел да се ремонтира, районният кмет би трябвало да напише докладна до Столичната община, а тя би трябвало да направи социална поръчка или да разпореди на някоя компания тази активност. И до момента в който текат тези действия дупката става огромен ров. В подобен прост случай районните кметове не могат да създадат нищо. Това е най-простият образец, че те нямат опция да правят обикновена активност, която е доста значима за хората. Не може всичко да минава през огромната община. Освен това по този метод ще може да се разпредели отговорността. Защото в един миг стартира да се приказва „ Ето, кметът на София е отговорен “. Да, само че кметът е индивидът, който би трябвало да уточни какво би трябвало да се направи и да предлага. Но думата има Столичният общински съвет, който гласоподава предложенията.
Как мислите да работите със Столичния общински съвет?
Чрез разговор. В СОС би трябвало да им повече хора със свободни специалности, а не представители на дълги партийни листи. Освен това е нужно да има взаимно почитание сред съветниците. Не може в акцията да се ругаят едни други и след това да работят дружно в Съвета. Винаги по време на избори всеобщо гласоподавателите бъркат, че гласоподават единствено за кмет, а техният глас важи и за това кой ще попадне в СОС. Още по време на гласуването би трябвало да се гледат детайлите – всичко е там, в дребните неща. Ето образец за нещо малко, което е огромен проблем – вършат се поправки на улици, а след това капаците на шахтите стърчат. Минаваме с колите и си кривим джантите. Кой е виновен? Също по този начин не може в центъра на София, където от едната страна е храм-паметникът „ Св. Александър Невски “, от другата е Народното събрание, постройката на Българска академия на науките, да няма една социална тоалетна. Това съществено ли е? В Южния парк има една тоалетна и всякакви по този начин наречени екотоалетни, в които никой не желае да влиза, сещате се за какво. Така че в действителност би трябвало да стартираме с положителните каузи за София от дребните неща, които в действителност са доста значими. Необходимо е внимание към детайла.
Водещ във Вашата предизборна акция е девизът „ София без пластмаса “. Какъв проектът Ви в тази тенденция?
Проблемът с пластмасата в България се пренебрегва от доста време. Сега освен столицата, само че и цялата ни страна, има проблем с хвърчащи найлонови торбички, търкалящи се по земята чашки, сламки, шишенца, капачки. У нас всеки, който се занимава с политика или е на управническа служба, би трябвало да се научи да гледа най-малко малко в вероятност. Вече доста градове в Европа и Съединени американски щати осъществят стратегии за възбрана на пластмасата. Защо София да не е един от тях.
Какво имате поради?
Това е бъдещата европейска рамка по отношение на пластмасата – върви се към минимализиране на нейното прилагане. В една от последните си речи пред британския парламент кралица Елизабет Втора приказва за справяне със замърсяването от пластмаса. А в България не се обръща внимание на този проблем. Накрая отново ще се окажем неразрбали и неподготвени и ще останем на опашката и ще ни постановат наказания от Брюксел. Да, сега „ София без пластмаса “ звучи нереално, само че доста скоро ще стане наложително.
Темата за чистотата на въздуха е в стратегиите на всички претенденти за кметове на столицата. Вие какви ограничения оферирате?
Каквото и да приказват другите претенденти, Столичната община не може да се оправи сама с този проблем. Това е въпрос на държавнически решения и съществени вложения. Този проблем не е единствено в полето на кметовете и общинските съветници, а най-много би трябвало да се работи на национално равнище. Метрото е образец за сполучлив план за подобряването на качеството на въздуха, както и потреблението на електрически рейсове. Един от методите за подобряването на въздуха е да се подтиква потреблението на колела, електрически тротинетки и различен тип сходни транспортни средства. Трябва да се употребява образеца на огромни европейски градове като Париж, Виена и Лондон. Там на доста малко места тротоарите са с плочки, в по-голямата си част са асфалтирани, имат съответните наклони, като по този начин се улеснява напредването. Качеството на плочките и тяхната класификация по тротоари и площади са измежду най-големите кавги в Столичната община.
Какво ще вършиме със зелените площи, които непрестанно понижават?
Според проучване на „ Партията на зелените “, която ме издигна за кандидат-кмет и лидер на листата за общински съветници, за последните 20 години, София е изгубила 23 % от площта на нейните паркове, междублокови пространства, градинки. Това би трябвало да се компенсира с облекчение на достъпа до Витоша. В листата за общински съветници на „ Партия на зелените “ са събрани експерти и доста младежи, които знаят по какъв начин да трансформират София към по-добро. Затова дано столичани да изберат номер 42 в интегралната бюлетина.
Нашият посетител
Тончо Токмакчиев роден на 2 май 1963 година Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Николина Георгиева. От години е любим на публиката с участията си в десетки театрални постановки и телевизионни продукции.
За локалните избори одобри поканата на „ Партия на зелените “ да бъде претендент за кмет и лидер на листата с общински съветници на групировката в София. Токмакчиев е женен, има щерка, две внучета и куче.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ