Усмивка с убиец: 12-ият играч на терените в Катар
С Морган Фрийман и надуваеми кукли (не в оня смисъл), няколко камили и доста помпозност бе даден старт на 22-ото Световно състезание по футбол. Според преобладаващата оценка, то коства към 220 млрд $ на своя хазаин, Катар. Някой зевзек би се пошегувал, че в тази сума не влизат подкупите.
Безспорно, това Световно състезание е най-скъпият PR в човешката историята. В Доха отлично се ориентираха коя е универсалната вяра и в последните 10 години построиха седем футболни храма - от " Ал Баит ", на който бе откриването на спортния конгрес, до " Лусиал ", на който ще се изиграе финалният мач от шампионата. Това са стадиони-бижута, които стоят като оазиси в пустинята. По принцип в местата, в които футболът има традиция, хората дават пари, с цел да посещават игрища, а не им се заплаща, с цел да го вършат, само че това е друга тематика.
Подобно на българския футбол обаче, по време на първия мач сред Катар и Еквадор бе по-интересно на трибуните, в сравнение с терена. Официалните ложи на " Ал Баит " събраха на едно място, наред с другите посетители, президентите на Египет, Турция и Алжир, както и краля на Йордания, и престолонаследника на Саудитска Арабия. Емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал-Тани държа малко слово, в което сподели: " Работихме безрезервно и неуморно, с цел да изпълним един от най-успешните шампионати. Инвестирали сме толкоз доста, с цел да създадем положително за цялата човешка раса. В идващите дни ще се радваме на един футболен фестивал. Различни хора ще се съберат дружно да изживеят страстите. Да забравим разликите си и да отпразнуваме този празник дружно. "
Е, алкохолът също сближава и е незаместим подбор в празнуването, само че да речем, че управляващите в Доха към момента не са стигнали до този извод. И може би са прави. Кой знае по какъв начин другояче щеше да се развие танцът със сабите от откриването на Световното.
И въпреки всичко: какво се случи на трибуните на " Ал Баит "?
Когато Мохамед бин Салман постави катарския шал
Не толкоз отдавана, в апогея на рецесията в Съвет за съдействие в Персийския залив (GCC), Саудитска Арабия обмисляше - наред с преустановяването на връзките си със своя по-малък комшия, а през днешния ден хазаин на Световното състезание по футбол - дали да не изкопае физически трап сред себе си и Катар, прекъсвайки даже и сухопътните артерии на Доха. Превръщането на Катар в плацдарм на турското военно и политическо въздействие, както и съдействието сред Доха и Техеран, караше водачите на Съвета за съдействие в Персийския залив да настръхват по отношение на своя по-малък комшия. Още повече, че Катар интензивно участваше в поддръжката на конгломератите към Мюсюлмански братя в арабските безредици от 2011-та година насам, ориентирани против властнически монархически структури като тази на уахабитското кралство.
Катар, с турска и иранска поддръжка, обаче се оказа доста резистентен на дипломатическия и стопански напън на Саудитска Арабия и ОАЕ. А когато Джо Байдън победи Доналд Тръмп на президентските избори преди две години, последвалите затруднения в връзките със Съединени американски щати накараха Риад да промени държанието си, търсейки повече сигурност в непосредствения си периметър. А последното предполагаше доближаване на връзките с Катар, което да докара до увеличението на дипломатическата отдалеченост сред Доха и Техеран. Още повече, че Саудитска Арабия се усещаше уязвима от хутите на юг в Йемен, които си сътрудничеха с Иран. Риад не искаше да дава нови принадлежности разполагаем в ръцете на режима на аятоласите.
Физическият трап сред Саудитска Арабия и Катар по този начин и не бе изкопан, а политиката на " задушаване " на Риад по отношение на Доха бе прекратена. А на стадиона " Ал Баит " престолонаследникът и към този момент министър-председател на Кралството Мохамед Бин Салман се появи, наметнат с катарски шал. Интересите цвят нямат.
Да се здрависаш усмихнато с " палач "
Едно от най-устойчивите положения в Близкия изток и Северна Африка през последното десетилетие бе антагонизмът сред Реджеп Таиип Ердоган и Абдел Фатах ас Сиси. Онтологичната причина за този разпад на връзките сред Турция и Египет, несъмнено, бе превратът против някогашния президент на фараоните Мохамед Морси, с който Ердоган имаше сходни ползи, свързани с налагането на политическия ислям, проповядван от Мюсюлмански братя. Но нещата не стопираха дотук. Впоследствие Египет влезе в коалиция в Източното Средиземноморие с Израел, Гърция, Кипър, с всяка една от които Турция има напрегнати връзки. Партньорството сред въпросните страни се осъществяваше и чрез провеждането на взаимни бойни учения, и посредством сглобяването на енергийно съдействие, удрящо по упоритостта на Анкара да се трансформира в районен хъб на въглеводороди.
За смут на Кайро, Анкара пък, на собствен ред, задълбочи своите военни и стопански връзки с Либия и Етиопия. А това е неврологично за Египет. Кайро не желае да бъде заобикалян от ислямистки анклави (след като към този момент има подобен на изток, Ивицата Газа, а отчасти и на юг, в Судан); по тази причина и египетските управляващи гледат с съмнение на либийските ислямисти в Триполи и Мисрата. Макар и с друг интензитет, напрежението продължава да къкри сред Кайро и Етиопия поради това, че Адис Абеба построи грамаден язовир по поречието на Синия Нил, което ще докара до понижаване на достъпа на вода до Египет.
И при все, че в това време Ердоган даде обещание разведряване на връзките с Египет, то този развой върви доста по-бавно, в сравнение с подобряването на тези на Турция със Саудитска Арабия и ОАЕ.
Но в случай че до неотдавна турският президент не желаеше да сяда на една маса със своя египетски сътрудник, именуван и " палач " от Ердоган, то това не попречи на двамата да споделят формалната ложа на стадиона " Ал Баит ". И за първи път да се здрависат пред камерите. Усмихнати.
Футболът ще прекара това Световно
Заблуда е, че идващият месец светът ще е футбол. Светът ще продължи да бъде футбол и по-късно. Футболът ще прекара това Световно и ще бъде още повече футбол, тъй като ще има повече атмосфера и алкохол по и към стадионите и по-малко от дежурните корейски поп звезди.
Защото футболът е безконечен. Като политиката. А тя е 12-ият състезател на терените в Катар.
Безспорно, това Световно състезание е най-скъпият PR в човешката историята. В Доха отлично се ориентираха коя е универсалната вяра и в последните 10 години построиха седем футболни храма - от " Ал Баит ", на който бе откриването на спортния конгрес, до " Лусиал ", на който ще се изиграе финалният мач от шампионата. Това са стадиони-бижута, които стоят като оазиси в пустинята. По принцип в местата, в които футболът има традиция, хората дават пари, с цел да посещават игрища, а не им се заплаща, с цел да го вършат, само че това е друга тематика.
Подобно на българския футбол обаче, по време на първия мач сред Катар и Еквадор бе по-интересно на трибуните, в сравнение с терена. Официалните ложи на " Ал Баит " събраха на едно място, наред с другите посетители, президентите на Египет, Турция и Алжир, както и краля на Йордания, и престолонаследника на Саудитска Арабия. Емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал-Тани държа малко слово, в което сподели: " Работихме безрезервно и неуморно, с цел да изпълним един от най-успешните шампионати. Инвестирали сме толкоз доста, с цел да създадем положително за цялата човешка раса. В идващите дни ще се радваме на един футболен фестивал. Различни хора ще се съберат дружно да изживеят страстите. Да забравим разликите си и да отпразнуваме този празник дружно. "
Е, алкохолът също сближава и е незаместим подбор в празнуването, само че да речем, че управляващите в Доха към момента не са стигнали до този извод. И може би са прави. Кой знае по какъв начин другояче щеше да се развие танцът със сабите от откриването на Световното.
И въпреки всичко: какво се случи на трибуните на " Ал Баит "?
Когато Мохамед бин Салман постави катарския шал
Не толкоз отдавана, в апогея на рецесията в Съвет за съдействие в Персийския залив (GCC), Саудитска Арабия обмисляше - наред с преустановяването на връзките си със своя по-малък комшия, а през днешния ден хазаин на Световното състезание по футбол - дали да не изкопае физически трап сред себе си и Катар, прекъсвайки даже и сухопътните артерии на Доха. Превръщането на Катар в плацдарм на турското военно и политическо въздействие, както и съдействието сред Доха и Техеран, караше водачите на Съвета за съдействие в Персийския залив да настръхват по отношение на своя по-малък комшия. Още повече, че Катар интензивно участваше в поддръжката на конгломератите към Мюсюлмански братя в арабските безредици от 2011-та година насам, ориентирани против властнически монархически структури като тази на уахабитското кралство.
Катар, с турска и иранска поддръжка, обаче се оказа доста резистентен на дипломатическия и стопански напън на Саудитска Арабия и ОАЕ. А когато Джо Байдън победи Доналд Тръмп на президентските избори преди две години, последвалите затруднения в връзките със Съединени американски щати накараха Риад да промени държанието си, търсейки повече сигурност в непосредствения си периметър. А последното предполагаше доближаване на връзките с Катар, което да докара до увеличението на дипломатическата отдалеченост сред Доха и Техеран. Още повече, че Саудитска Арабия се усещаше уязвима от хутите на юг в Йемен, които си сътрудничеха с Иран. Риад не искаше да дава нови принадлежности разполагаем в ръцете на режима на аятоласите.
Физическият трап сред Саудитска Арабия и Катар по този начин и не бе изкопан, а политиката на " задушаване " на Риад по отношение на Доха бе прекратена. А на стадиона " Ал Баит " престолонаследникът и към този момент министър-председател на Кралството Мохамед Бин Салман се появи, наметнат с катарски шал. Интересите цвят нямат.
Да се здрависаш усмихнато с " палач "
Едно от най-устойчивите положения в Близкия изток и Северна Африка през последното десетилетие бе антагонизмът сред Реджеп Таиип Ердоган и Абдел Фатах ас Сиси. Онтологичната причина за този разпад на връзките сред Турция и Египет, несъмнено, бе превратът против някогашния президент на фараоните Мохамед Морси, с който Ердоган имаше сходни ползи, свързани с налагането на политическия ислям, проповядван от Мюсюлмански братя. Но нещата не стопираха дотук. Впоследствие Египет влезе в коалиция в Източното Средиземноморие с Израел, Гърция, Кипър, с всяка една от които Турция има напрегнати връзки. Партньорството сред въпросните страни се осъществяваше и чрез провеждането на взаимни бойни учения, и посредством сглобяването на енергийно съдействие, удрящо по упоритостта на Анкара да се трансформира в районен хъб на въглеводороди.
За смут на Кайро, Анкара пък, на собствен ред, задълбочи своите военни и стопански връзки с Либия и Етиопия. А това е неврологично за Египет. Кайро не желае да бъде заобикалян от ислямистки анклави (след като към този момент има подобен на изток, Ивицата Газа, а отчасти и на юг, в Судан); по тази причина и египетските управляващи гледат с съмнение на либийските ислямисти в Триполи и Мисрата. Макар и с друг интензитет, напрежението продължава да къкри сред Кайро и Етиопия поради това, че Адис Абеба построи грамаден язовир по поречието на Синия Нил, което ще докара до понижаване на достъпа на вода до Египет.
И при все, че в това време Ердоган даде обещание разведряване на връзките с Египет, то този развой върви доста по-бавно, в сравнение с подобряването на тези на Турция със Саудитска Арабия и ОАЕ.
Но в случай че до неотдавна турският президент не желаеше да сяда на една маса със своя египетски сътрудник, именуван и " палач " от Ердоган, то това не попречи на двамата да споделят формалната ложа на стадиона " Ал Баит ". И за първи път да се здрависат пред камерите. Усмихнати.
Футболът ще прекара това Световно
Заблуда е, че идващият месец светът ще е футбол. Светът ще продължи да бъде футбол и по-късно. Футболът ще прекара това Световно и ще бъде още повече футбол, тъй като ще има повече атмосфера и алкохол по и към стадионите и по-малко от дежурните корейски поп звезди.
Защото футболът е безконечен. Като политиката. А тя е 12-ият състезател на терените в Катар.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ