АЕЦ - чиста енергия за глобално следкризисно възстановяване
С милиарди служащи по домовете си и бездействащи заводи при започване на април, ежедневните въглеродни излъчвания спадат със 17% в съпоставяне със междинните стойности за 2019 година, демонстрира изследване на екип от интернационалните учени, оповестено този месец. Това е ужасно. За страдание, това ни връща единствено до равнищата от 2006 година и е краткотрайно, написа " Блумбърг ".
За още по-болезнено увещание за мащаба на задачата за климата, помислете, че за 2020 година същите откриватели от Университета в Източна Англия и Станфорд пресмятат, че блокирането поради ковид ще докара до понижаване на излъчванията от към 4% до 7% - подобен спад ни би трябвало всяка година, с цел да ограничим стоплянето до 1,5 градуса по Целзий, най-смелата световна цел. Предизвикателството е ясно. Така че за какво изоставяме главен действителен източник на нисковъглеродна мощ отвън полемиките за екологични тласъци, както наподобява, че направи Европейският съюз предходната седмица?
Ядрената сила е мощно поляризираща, геополитически сензитивна и не без риск, само че също по този начин е благонадежден източник на чиста сила, която може да измести изкопаемите горива и дейно да работи в тандем с възобновимата сила. Вярно, че новите централи се оказаха мудни и скъпи. Ако управлявате плановете доста по-добре и по-малко взаимодействате с моделите, това може да се промени.
Със сигурност можем да поддържаме съществуващите реактори настоящи, рационално и на ниска цена. Малките модулни централи, които към този момент са в развой на създаване, също могат да допринесат за смяна. Оставянето на нуклеарната стратегия отвън дневния ред в разискванията по отношение на пост-пандемичното възобновяване и въглеродните излъчвания е неточност.
Просто е, тук става въпрос за излъчвания. Трябва да създадем производството на електрическа енергия по-екологично, с цел да може това от своя страна да се трансформира в нисковъглероден източник на сила за превоз, отопление и други. Атомната сила в действителност генерира излъчвания по време на части от виталния си цикъл, като рандеман на уран. Все отново в международен мащаб той икономисва 63 метрични гигатона въглероден диоксид от 1971 до 2018 година, съгласно Международната организация по енергетика - МАЕ.
Без него, излъчванията от производството на електрическа енергия биха били с 20% повече. Но вместо да се усилва, когато желаеме по-чисти мощности, тя бързо избледнява на Запад, когато остаряващите централи се затварят и постоянно се заменят с на ниска цена газ. Все отново генарирането на нуклеарна сила набъбна с 2,4% през 2018 година, най-бързият й напредък от 2010 година - само че единствено с помощта на Китай.
Не че слънчевата сила и вятърът не са в положение да заменят изкопаемите горива. Те реализираха голям прогрес и разноските понижиха фрапантно. Без нуклеарна сила обаче, постигането на преход в нужните времеви рамки изисква изключителни спомагателни старания и разноски - към 1,6 трилиона $ спомагателни вложения в електроенергийния бранш на напредналите стопански системи сред 2018 и 2040 година, съгласно МАЕ. Това е доста даже от орган, който до момента не е подценявал възобновимите енергийни източници. Също по този начин губи и действителен запас.
За да понижат нездравословните излъчвания за електрическа енергия с 45%, нужни за поддържане на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий, ще е належащо до 2030 година да се прибавят цели четири пъти повече от общия безоблачен и вятърен потенциал, издигнат през последните две десетилетия, пресметна създателят на BloombergNEF Майкъл Лиебрейх. Като прибавим превоз, отопление и индустрия, това би довело до потребност от 15 пъти повече от в този момент инсталирания потенциал.
Междувременно МАЕ счита, че вятърният и слънчевият потенциал се е нараснал с към 580 гигавата в напредналите стопански системи през последните две десетилетия - и това компенсиране на нуклеарния спад ще значи прибавяне на пет пъти повече през идващите 20 години.
За осъзнаете мащаба, вижте образеца на Лиебрейх: През 2018 година немската АЕЦ EON SE Isar-2 в Бавария създава съвсем същото количество чиста сила, колкото всички вятърни турбини в Дания. След това помислете, че нуклеарната сила се създава повече от 90% от времето - надеждна база поради съмненията напразно и слънчевата сила - и заема много по-малко пространство.
Ами стопанската система? Тук картината е по-малко позитивна. Докато цената на слънчевата сила се намалява, нуклеарната се покачва. Удължаването на живота на съществуващите централи, където е допустимо, към момента не е задоволително, а и доста от тези остаряващи централи към този момент са изцяло амортизирани.
Устойчивото понижаване на въглеродните излъчвания обаче изисква нови централи - а промишлеността сама по себе си не си оказва помощ. Опитът през последното десетилетие е въздържане на бъдещо строителство, с редки изключения като Англия. Проектите са надраснали себе си и разноските са нарастнали. Най-ужасните образци са АЕЦ Фламанвил на Electricite de France SA, която към този момент изостава десетилетие зад графика и се чака да стартира към 2023 г.; и реакторът Hinkley Point C в Англия, който също закъснява и се базира на цена на силата от 92,50 паунда (114 долара) за мегаватчас през 2012 година, обезпечено за 35 години. Дори Китай е обиден от закъснения в Тайшан.
Нищо от това обаче не трябва да затруднява полемиката за това по какъв начин да го създадем по-добре, с повече стандартизация на дизайна, нововъведения или просто посредством повторение на потвърдени строителни практики, както предлага в свое изследване Технологичния институт в Масачузетс през 2018 година Включването на нуклеарната сила в проекти за екологично възобновяване може да форсира този развой. Тласъкът към по-малки модулни реактори също ще помогне, макар че широкомащабното приложение може да отнеме известно време.
Популярните терзания по отношение на сигурността, отпадъците и извеждането от употреба са разбираеми - даже в случай че сравнението на смъртните случаи на терават час демонстрира, че други форми на сила са надалеч по-смъртоносни, поради замърсяването на въздуха и промишлените повреди.
Тук се набърква и геополитиката, защото Китай и Русия въодушевено употребяват субсидирани планове като дипломатически принадлежности. Засега обаче АЕЦ би трябвало да е алтернатива на масата. Цената, която ще платим поради въглеродните излъчвания от игнорирането на нуклеарна сила е прекомерно огромна.
Съединени американски щати решили да изтласкат Русия и Китай от пазарите за нуклеарни технологии
Съединени американски щати щели да навлязат на пазари, доминирани от държавни компании на Русия и Китай
За още по-болезнено увещание за мащаба на задачата за климата, помислете, че за 2020 година същите откриватели от Университета в Източна Англия и Станфорд пресмятат, че блокирането поради ковид ще докара до понижаване на излъчванията от към 4% до 7% - подобен спад ни би трябвало всяка година, с цел да ограничим стоплянето до 1,5 градуса по Целзий, най-смелата световна цел. Предизвикателството е ясно. Така че за какво изоставяме главен действителен източник на нисковъглеродна мощ отвън полемиките за екологични тласъци, както наподобява, че направи Европейският съюз предходната седмица?
Ядрената сила е мощно поляризираща, геополитически сензитивна и не без риск, само че също по този начин е благонадежден източник на чиста сила, която може да измести изкопаемите горива и дейно да работи в тандем с възобновимата сила. Вярно, че новите централи се оказаха мудни и скъпи. Ако управлявате плановете доста по-добре и по-малко взаимодействате с моделите, това може да се промени.
Със сигурност можем да поддържаме съществуващите реактори настоящи, рационално и на ниска цена. Малките модулни централи, които към този момент са в развой на създаване, също могат да допринесат за смяна. Оставянето на нуклеарната стратегия отвън дневния ред в разискванията по отношение на пост-пандемичното възобновяване и въглеродните излъчвания е неточност.
Просто е, тук става въпрос за излъчвания. Трябва да създадем производството на електрическа енергия по-екологично, с цел да може това от своя страна да се трансформира в нисковъглероден източник на сила за превоз, отопление и други. Атомната сила в действителност генерира излъчвания по време на части от виталния си цикъл, като рандеман на уран. Все отново в международен мащаб той икономисва 63 метрични гигатона въглероден диоксид от 1971 до 2018 година, съгласно Международната организация по енергетика - МАЕ.
Без него, излъчванията от производството на електрическа енергия биха били с 20% повече. Но вместо да се усилва, когато желаеме по-чисти мощности, тя бързо избледнява на Запад, когато остаряващите централи се затварят и постоянно се заменят с на ниска цена газ. Все отново генарирането на нуклеарна сила набъбна с 2,4% през 2018 година, най-бързият й напредък от 2010 година - само че единствено с помощта на Китай.
Не че слънчевата сила и вятърът не са в положение да заменят изкопаемите горива. Те реализираха голям прогрес и разноските понижиха фрапантно. Без нуклеарна сила обаче, постигането на преход в нужните времеви рамки изисква изключителни спомагателни старания и разноски - към 1,6 трилиона $ спомагателни вложения в електроенергийния бранш на напредналите стопански системи сред 2018 и 2040 година, съгласно МАЕ. Това е доста даже от орган, който до момента не е подценявал възобновимите енергийни източници. Също по този начин губи и действителен запас.
За да понижат нездравословните излъчвания за електрическа енергия с 45%, нужни за поддържане на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий, ще е належащо до 2030 година да се прибавят цели четири пъти повече от общия безоблачен и вятърен потенциал, издигнат през последните две десетилетия, пресметна създателят на BloombergNEF Майкъл Лиебрейх. Като прибавим превоз, отопление и индустрия, това би довело до потребност от 15 пъти повече от в този момент инсталирания потенциал.
Междувременно МАЕ счита, че вятърният и слънчевият потенциал се е нараснал с към 580 гигавата в напредналите стопански системи през последните две десетилетия - и това компенсиране на нуклеарния спад ще значи прибавяне на пет пъти повече през идващите 20 години.
За осъзнаете мащаба, вижте образеца на Лиебрейх: През 2018 година немската АЕЦ EON SE Isar-2 в Бавария създава съвсем същото количество чиста сила, колкото всички вятърни турбини в Дания. След това помислете, че нуклеарната сила се създава повече от 90% от времето - надеждна база поради съмненията напразно и слънчевата сила - и заема много по-малко пространство.
Ами стопанската система? Тук картината е по-малко позитивна. Докато цената на слънчевата сила се намалява, нуклеарната се покачва. Удължаването на живота на съществуващите централи, където е допустимо, към момента не е задоволително, а и доста от тези остаряващи централи към този момент са изцяло амортизирани.
Устойчивото понижаване на въглеродните излъчвания обаче изисква нови централи - а промишлеността сама по себе си не си оказва помощ. Опитът през последното десетилетие е въздържане на бъдещо строителство, с редки изключения като Англия. Проектите са надраснали себе си и разноските са нарастнали. Най-ужасните образци са АЕЦ Фламанвил на Electricite de France SA, която към този момент изостава десетилетие зад графика и се чака да стартира към 2023 г.; и реакторът Hinkley Point C в Англия, който също закъснява и се базира на цена на силата от 92,50 паунда (114 долара) за мегаватчас през 2012 година, обезпечено за 35 години. Дори Китай е обиден от закъснения в Тайшан.
Нищо от това обаче не трябва да затруднява полемиката за това по какъв начин да го създадем по-добре, с повече стандартизация на дизайна, нововъведения или просто посредством повторение на потвърдени строителни практики, както предлага в свое изследване Технологичния институт в Масачузетс през 2018 година Включването на нуклеарната сила в проекти за екологично възобновяване може да форсира този развой. Тласъкът към по-малки модулни реактори също ще помогне, макар че широкомащабното приложение може да отнеме известно време.
Популярните терзания по отношение на сигурността, отпадъците и извеждането от употреба са разбираеми - даже в случай че сравнението на смъртните случаи на терават час демонстрира, че други форми на сила са надалеч по-смъртоносни, поради замърсяването на въздуха и промишлените повреди.
Тук се набърква и геополитиката, защото Китай и Русия въодушевено употребяват субсидирани планове като дипломатически принадлежности. Засега обаче АЕЦ би трябвало да е алтернатива на масата. Цената, която ще платим поради въглеродните излъчвания от игнорирането на нуклеарна сила е прекомерно огромна.
Съединени американски щати решили да изтласкат Русия и Китай от пазарите за нуклеарни технологии
Съединени американски щати щели да навлязат на пазари, доминирани от държавни компании на Русия и Китай
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ