С Мариан Бачев за предизвикателството да бъдеш Чаплин, за работата

С Мариан Бачев за предизвикването да бъдеш Чаплин, за работата с трупата на Държавна опера – Варна, за комедията и драмата, за обмена на сила с публиката и за това за какво е значимо да си напомним живота на великия дребен човек тъкмо в този момент, беседва Нина Локмаджиева.

- Какво е да бъдеш Чарли Чаплин? Кои бяха най-големите височини, които трябваше да прескочите по пътя?

-Чаплин е една голяма персона, която не знам дали някой в миналото би могъл да доближи, бих го сравнил с Моцарт в музиката, да вземем за пример. В случая за мен е наслаждение да се потопя в един живот, който в действителност е като на кино, в който има и доста усмивки, доста наслада, и доста тъга. Всъщност това прави облика плодороден за интерпретация. От друга страна, в случай че приказвам към този момент от чисто вокална страна – да, има височини, които са доста изобретателно написани във вокално отношение, които с помощта на маестро Страцимир Павлов успяхме, мисля, да създадем по този начин, че на български да звучат в действителност толкоз красиво, както и в оригинал.

-В коя лента бягате повече в този облик – лентата на драмата или на комедията?

-Вероятно ще изненадам доста хора, които са привикнали да ме виждат в едно амплоа – лентата е на драмата, в сантименталния ѝ свършек, да го назовем. Разбира се, не би трябвало да пропущаме и смешните моменти, само че мисля, че феновете ще се насладят на един доста пълностоен облик, какъвто животът предлага, тъй като нищо не е единствено комично или е единствено трагично. Много известни хора на смеха, артисти на смеха, като Стоянка Мутафова или Георги Калоянчев, са обичали тишината и спокойствието - те са били доста затворени, когато са били сами. И в действителност на сцената те изживяват другия си живот. Ние считаме, че всичко към тях е някакъв безконечен смях, само че това няма по какъв начин да стане - човек би трябвало да си почива, да се зарежда. Много е чудноват този облик, най-предизвикателното, с което съм се захващал, само че ми доставя огромно наслаждение. Но той става доста прекрасен, тъй като и другите доста оказват помощ. Има една актьорска максима, че царят се играе от другите. Тук също има нещо такова, аз съм доста признателен на всички сътрудници, които са на, зад и под сцената - имайки поради оркестъра, несъмнено.

- В най-тежките моменти на пандемията Вие репетирахте онлайн, в този момент към този момент на сцена, с  естествени подготовки и към този момент на часове от премиерата. Какво поддържа ентусиазма Ви, Вашия и на сътрудниците Ви?

-Заслуга за високия градус на този възторг, е екипът, който ни събра в лицето на Борис Панкин, Страцимир Павлов и несъмнено, Даниела Димова - шефа на ТМПЦ – Варна, която предложения всички нас за този театър. Обичам да изтъквам Леон Даниел -  един от стожерите в българския спектакъл и театрална педагогика, който споделя, че прекрасен спектакъл се случва с хубава компания. В случая прекрасен театър се случва с помощта на това, че имаме хубава компания и по тази причина ентусиазмът е натурален и инфекциозен. Когато видиш, че ще се случи нещо хубаво, ентусиазмът е като самозареждаща се батерия. Ние един от различен се палим и това в действителност е прелестно. Тук няма напрежение, няма злоба, няма интриги, няма втори проект, всички желаят да се случи. Ние на сцена сме репетирали може би 7 или 8 пъти, а ще забележим един компактен театър, с помощта на това, че всеки един във всеки миг има подготвеност и дава максимума от себе си, с цел да се случи това Варна да има достойнството бъде с първа премиера на " Чаплин “ в Югоизточна Европа.

-Все отново хората Ви свързват с комедийните функции. Как Ви оказа помощ опитът от комедийните функции, а може би имаше моменти, в които е бил спънка?

-Не, хората ме знаят от комедийните ми функции, просто тъй като по този начин някакси ми се стече животът. Аз съм приключил актьорско майсторство за трагичен спектакъл. Комедията като част от драмата, приказваме за драмата като театрално изкуство, просто с годините ми се е услаждала, най-много поради бързия контакт с публиката. Това е един тип продан на сила, колкото и клиширано да звучи, само че това ще ме схванат единствено хора, които са отдали сърцето си доста изрично на желанието за този продан, на съществуването на необикновен тип обич. Една особена любов, най-много в комедията, тъй като смехът пъклен доста зарежда, само че и пъклен доста изтощава. След спектаклите аз нуждая се от 7-8 минути, в които си заставам в гримьорната и мълча, просто откакто цялата сила ме е заляла, аз съм им я върнал, те са ми я върнали и аз надлежно съм доста отпаднал. Предполагам, поради моя персонален опит, че и с доста други сътрудници е по този начин. Трябват ми тъкмо 7-8 минути нищо да не ме питат, никой да не влиза, да излиза, до момента в който съблека костюма и съблека умората, която се трансформира по-късно в едно доста прелестно чувство като след доста добре свършена работа, както нормално се случва.

-Имате прелестен опит и от мюзикълите, това не е първи път, в който работите с варненската натрупа, след впечатляващия триумф с " Да пееш под дъжда “ и " Чикаго “. Какво е да се работи с Държавна опера – Варна, и с режисьор като Борис Панкин, несъмнено?

-Да се работи с Варненската опера е извънредно наслаждение, тъй като има доста добре стиковани екипи, които спомагат работата да се случи добре. На първо място, това са оркестърът и диригентът, по-късно са всички тези back stage служби, които хората не виждат, само че без които е безусловно невероятно да се случи магията на една сцена. Хубаво е хората да знаят, че с цел да видят тази хубост и нас на сцената, и да се насладят сетивата им на това изкуство, стои голям труд на доста, доста хора, които ние не виждаме, както казахме и под, и зад, и над сцената, в случай че щете - приказвам за осветителите. Така че това е доста значимо, изключително във времена, когато да намериш качествени механически служби, в действителност е доста сложен миг. А тук има едни всеотдайни хора, които работят, и това е отлично.

- Познавачи споделят, че в случай че изиграете един страховит Чаплин, това ще подсигурява още един обуздан връх във Вашата кариера. Вие каква лична цел си поставяте с този облик?

-Избягвам да се пробвам да си слагам цели, а виждам да си свърша оптимално добре работата, а дали задачата като връх е покорена, ще разберем в последната минута на спектакъла. Това е затъмнението преди, уповавам се, бурните овации, които ще ни залеят, тогава ще схвана дали сме съумели да изпълним тази противоположна връзка. В началото ще е любов, а най-после, уповавам се, обич.

- Изкушаващо е да попитам дали в процеса на работа открихте общи моменти сред Вашия живот и този на Чаплин? Или сред нещо Ваше и нещо на Чаплин?

-За да се получи един облик, има два метода към него, приказвам от позиция на театралната педагогика - единият е той да е доста непосредствен до теб, а другият - да е доста, доста, доста отдалечен от теб. В случая, това е вторият метод, защото аз, за разлика от Чаплин, не съм бил в сиропиталище, израснал съм в естествена фамилна среда, и съм се учил, образовал и живял в спокойно време. Докато всичко това на Чаплин не му се е случило. Неговият живот е бил стремглаво динамичен и мога да си призная, че в действителност нямам допирни точки, тъй като той е живял извънреден живот, а и самичък по себе си той е талант. Така че просто съм благополучен, че съм могъл да се докосна до част от неговото вибриране под някаква форма и да го пресъздам на сцената с цялото си сърце и с креативен път, подобен, какъвто го имам.

-Накрая, за какво е значимо българската аудитория да види Чаплин тъкмо в този момент, в тези моменти?

-Мисля, че е извънредно значимо българската аудитория да види " Чаплин “ тъкмо в тези моменти, тъй като, както се пее в един от главните музикални лайтмотиви в нашата интерпретация на мюзикъла: " Сега светът копнее за доста смях, с цел да избяга от страха, и моят Скитник е избавител и Бог - със смях ще победи и скръбта “. Само смехът е този, който ще ни извади от делничните грижи, в по-краткосрочен и в по-дългосрочен проект. Усмихвайте се, както пее и Чаплин в една от своите песни, усмихвайте се и светът ще наподобява по-красив. Не бива да има ден без смях, ден без смях е прахосан ден - това са думи на великия Чаплин.

Мюзикълът " Чаплин “, чиято премиера е на 25 юли и 1 август 2020 на сцената на Летния спектакъл – Варна, е режисура на Държавна опера – Варна. Спектакълът е взаимна продукция на Държавна опера – Варна и Международния музикален фестивал " Варненско лято “.

Постановката се осъществя по особено договаряне с Bubbles Incorporated, S.A. & Roy Export, S.A.S. и Broadway Licensing, 7 Penn Plaza, Suite 904, New York, NY 10001, www.broadwaylicensing.com

Постановката е по музика на Крис Къртис, режисьор на спектакъла е Борис Панкин, диригент Страцимир Павлов, хореограф Анастасия Неделчева, сценограф е Константин Гарнизов, създател на костюмите - Розина Макавеева. Любимецът на публиката Мариан Бачев ще се превъплъти в облика на Чарли Чаплин. Ще му партнират Борислав Веженов (Сидни Чаплин), Десислава Николова (Хеда Хопър), както и артистите, балет и оркестър на Държавна опера – Варна.

Спектакълът е взаимна продукция на Държавна опера – Варна и Международния музикален фестивал " Варненско лято “.