Червената принцеса отваря кутията на Пандора
С Людмила - тя е много по-голяма от мен, се познавахме от деца. Майка й, лекар Мара Малеева, я беше кръстила на руската снайперистка Людмила Павличенко.
За това потомство Съветският съюз беше образец във всичко. Пак по руски модел висшите партийни и държавни ръководители трябваше да живеят дружно
Уж за по-удобна защита, само че аз си мисля, че по този начин ги направляваха по-лесно. От 1953-та доникъде на 60-те живяхме в пететажната къща на улица “Оборище” 13 (срещу Народната библиотека), която си е там и до през днешния ден. Бяхме на третия етаж. На втория беше настанено фамилията на Тодор Живков - брачната половинка Мара, дъщерята Людмила, синът Владимир и майката Маруца.
В тези още ранни времена всичко беше още някак делнично, патриархално и домашно - двамата полицаи, които се редуваха да пазят начело, живееха на партера.
Семейство Тодорови
Баба Маруца, облечена в черни селски облекла и със кърпа на главата, и баба ми Санда, когато ни гостуваше от село, всеки следобяд сядаха на дървени столове, напряко на тротоара, радваха се на лъчите на топлото слънце и обсъждаха с защитата минувачите, както си бяха привикнали от Правец и Кленовик. И несъмнено за тях дребните селца и столицата не са се различавали кой знае какъв брой. Въздухът беше бистър, а тротоарите - чисти. Всяка нощ ги миеха роми с дълги маркучи, които размотаваха от огромни зелени дървени макари на колелца. По улица “Оборище” не минаваха рейсове, а коли - доста рядко. Те бяха основно държавни и я имаше, я нямаше стотина коли в цяла София. Случваше се от време на време да играем футбол на улиците “Шипка”, “Оборище” и “Димитър Полянов” (сега “Кракра”). Един ден руска лимузина “Зис”, колата, която возеше именитата партийна икона Цола Драгойчева, ме блъсна, само че се отървах единствено със синини и лека нерешителност.
По един път дневно идваше “Чорбарката”, микробусчето с храната от Бояна. Тогава си мислех, че такова микробусче върви при всичките хора. Обаче се чудех за какво същите хранителни артикули не се продават и в бакалията, и в месарницата, и в млекарницата на улица “Шипка”, където от време на време ме пращаха на пазар. Там, в дребните магазинчета, имаше единствено гъсто кисело мляко - сипваха ни го в буркани напряко от казана с един голям черпак, същинско овче и краве сирене, балкански кашкавал и “Витоша”, шпеков и телешки колбас.
В нашата къща живееха още фамилиите на трима силоваци - на министъра и заместник-министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Иван Райков, както и на един от най-важните хора в армията, летецът военачалник Цонев. Сега си мисля, че нищо не е било инцидентно - това бяха хората, които можеха да подреден възможен държавен прелом
Приятел бях и с буйния Ицо, и с кроткия Живко, синовете на министрите Цанков и Райков. Докато си играехме в домовете им, от време на време дочувах родителите да си приказват за Сталин, Берия, Абакумов и Филатов.
Диктаторът, дясната му ръка, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и представителят му за България са били линията, по която се е осъществявало руското въздействие тук. В първите години след края на Втората международна война ползата на руснаците е бил ориентиран в най-вече три направления - архивите, урановите залежи и налагането на държавния модел. Представителите на ГРУ - военното разузнаване, СМЕРШ (Смърт на шпионите) - контраразузнаването, и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - държавна сигурност, са издирвали и изпращали в Москва всички документи за активността на немските, италианските, английските, американските, френските и турските специфични служби, за българската политика към Съветския съюз, за разкритите съветски шпиони в България и за българските сътрудници в Москва.
Американските атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, са основани с урановата руда, извлечена от мините в Катанга, Конго. Съветската е направена с урановия концентрат, извлечен от находището “Готен” край град Бухово. То е намерено още от германците, които са се шегували: толкоз е богато, че България може да си живее от него 100 години, без никой да работи. Обаче го създали руснаците.
В жилището до нас живееха с лелята, която ги гледаше, двете дъщери на един от основните идеологически цензори на властта, писателят Богомил Райнов
Той самият идваше доста рядко, тъй като май се беше развел с майка им. Комунистът Богомил е наследник на мистичност Николай Райнов: мъдрец, мъдрец, художник и публицист, от който синът се беше отрекъл.
В края на 20-те години към бащата се оформя кръг от другари, водени от предпочитание за самоусъвършенстване. От кръга поражда теософското сдружение “Орфей”. Според Оксфордския речник “теософията е религиозно-мистично обучение, обвързвано с езотериката и окултизма. То търси познания за Бога (Абсолюта) по пътя на нравствен възторг, вътрешен глас, персонални откровения и следване на индуистки и будистки практики”. Председател на “Орфей” става Николай Райнов. Съратникът на учителя Дънов и лечителя Димков е отстранен от Българската православна черква поради романа си “Пустинята и живота”. Повлиян от неразрешеното гностично евангелие на Юда, съветската окултна литература, античните пророчества, източния мистицизъм и хималайските адепти, романът отхвърля непорочното зачатие на Дева Мария
Дружеството съществува за малко време, само че съумява да издаде книгата на Елена Блаватска “Разбулената Изида” и да основе асоциация “Рьорих”. Някои смятат Блаватска за носителка на цялата източна мъдрост, други - за мошеничка и шпионка. През 1875 година дружно с полковник Олкът тя основава в Лондон първото теософско сдружение. По нейни изказвания книгата “Разбулената Изида” й е диктувана от могъщото и скрито Хималайско приятелство на Махатмите - учители, които направлявали еволюцията на човечеството, основавайки ядката на галактическото схващане Шамбала, източник на всички познания. Елена Рьорих, отново рускиня, брачна половинка и майка на художниците Николай и Светослав, също основава благодарение на Махатмите философско-нравствено обучение - Агни йога. То е система от секрети познания, синтез от източни религии и йогистки практики, стъпили върху концепцията за общата духовно-енергийна същина на Вселената.
Бяхме другари с дъщерите на Богомил - Диана, красивата примабалерина, която стана първообраз на героинята от романа му и кино лентата по него “Черният лебед”, и дребното Ванче
Често им ходехме на посетители и с любознание преглеждахме екзотичните корици на странните книги от Изтока в библиотеката на дядо им. Дали тогава не се е събудил и ползата на Людмила Живкова към източния мистицизъм?
Калин ТОДОРОВ
За това потомство Съветският съюз беше образец във всичко. Пак по руски модел висшите партийни и държавни ръководители трябваше да живеят дружно
Уж за по-удобна защита, само че аз си мисля, че по този начин ги направляваха по-лесно. От 1953-та доникъде на 60-те живяхме в пететажната къща на улица “Оборище” 13 (срещу Народната библиотека), която си е там и до през днешния ден. Бяхме на третия етаж. На втория беше настанено фамилията на Тодор Живков - брачната половинка Мара, дъщерята Людмила, синът Владимир и майката Маруца.
В тези още ранни времена всичко беше още някак делнично, патриархално и домашно - двамата полицаи, които се редуваха да пазят начело, живееха на партера.
Семейство Тодорови
Баба Маруца, облечена в черни селски облекла и със кърпа на главата, и баба ми Санда, когато ни гостуваше от село, всеки следобяд сядаха на дървени столове, напряко на тротоара, радваха се на лъчите на топлото слънце и обсъждаха с защитата минувачите, както си бяха привикнали от Правец и Кленовик. И несъмнено за тях дребните селца и столицата не са се различавали кой знае какъв брой. Въздухът беше бистър, а тротоарите - чисти. Всяка нощ ги миеха роми с дълги маркучи, които размотаваха от огромни зелени дървени макари на колелца. По улица “Оборище” не минаваха рейсове, а коли - доста рядко. Те бяха основно държавни и я имаше, я нямаше стотина коли в цяла София. Случваше се от време на време да играем футбол на улиците “Шипка”, “Оборище” и “Димитър Полянов” (сега “Кракра”). Един ден руска лимузина “Зис”, колата, която возеше именитата партийна икона Цола Драгойчева, ме блъсна, само че се отървах единствено със синини и лека нерешителност.
По един път дневно идваше “Чорбарката”, микробусчето с храната от Бояна. Тогава си мислех, че такова микробусче върви при всичките хора. Обаче се чудех за какво същите хранителни артикули не се продават и в бакалията, и в месарницата, и в млекарницата на улица “Шипка”, където от време на време ме пращаха на пазар. Там, в дребните магазинчета, имаше единствено гъсто кисело мляко - сипваха ни го в буркани напряко от казана с един голям черпак, същинско овче и краве сирене, балкански кашкавал и “Витоша”, шпеков и телешки колбас.
В нашата къща живееха още фамилиите на трима силоваци - на министъра и заместник-министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Иван Райков, както и на един от най-важните хора в армията, летецът военачалник Цонев. Сега си мисля, че нищо не е било инцидентно - това бяха хората, които можеха да подреден възможен държавен прелом
Приятел бях и с буйния Ицо, и с кроткия Живко, синовете на министрите Цанков и Райков. Докато си играехме в домовете им, от време на време дочувах родителите да си приказват за Сталин, Берия, Абакумов и Филатов.
Диктаторът, дясната му ръка, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и представителят му за България са били линията, по която се е осъществявало руското въздействие тук. В първите години след края на Втората международна война ползата на руснаците е бил ориентиран в най-вече три направления - архивите, урановите залежи и налагането на държавния модел. Представителите на ГРУ - военното разузнаване, СМЕРШ (Смърт на шпионите) - контраразузнаването, и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - държавна сигурност, са издирвали и изпращали в Москва всички документи за активността на немските, италианските, английските, американските, френските и турските специфични служби, за българската политика към Съветския съюз, за разкритите съветски шпиони в България и за българските сътрудници в Москва.
Американските атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагазаки, са основани с урановата руда, извлечена от мините в Катанга, Конго. Съветската е направена с урановия концентрат, извлечен от находището “Готен” край град Бухово. То е намерено още от германците, които са се шегували: толкоз е богато, че България може да си живее от него 100 години, без никой да работи. Обаче го създали руснаците.
В жилището до нас живееха с лелята, която ги гледаше, двете дъщери на един от основните идеологически цензори на властта, писателят Богомил Райнов
Той самият идваше доста рядко, тъй като май се беше развел с майка им. Комунистът Богомил е наследник на мистичност Николай Райнов: мъдрец, мъдрец, художник и публицист, от който синът се беше отрекъл.
В края на 20-те години към бащата се оформя кръг от другари, водени от предпочитание за самоусъвършенстване. От кръга поражда теософското сдружение “Орфей”. Според Оксфордския речник “теософията е религиозно-мистично обучение, обвързвано с езотериката и окултизма. То търси познания за Бога (Абсолюта) по пътя на нравствен възторг, вътрешен глас, персонални откровения и следване на индуистки и будистки практики”. Председател на “Орфей” става Николай Райнов. Съратникът на учителя Дънов и лечителя Димков е отстранен от Българската православна черква поради романа си “Пустинята и живота”. Повлиян от неразрешеното гностично евангелие на Юда, съветската окултна литература, античните пророчества, източния мистицизъм и хималайските адепти, романът отхвърля непорочното зачатие на Дева Мария
Дружеството съществува за малко време, само че съумява да издаде книгата на Елена Блаватска “Разбулената Изида” и да основе асоциация “Рьорих”. Някои смятат Блаватска за носителка на цялата източна мъдрост, други - за мошеничка и шпионка. През 1875 година дружно с полковник Олкът тя основава в Лондон първото теософско сдружение. По нейни изказвания книгата “Разбулената Изида” й е диктувана от могъщото и скрито Хималайско приятелство на Махатмите - учители, които направлявали еволюцията на човечеството, основавайки ядката на галактическото схващане Шамбала, източник на всички познания. Елена Рьорих, отново рускиня, брачна половинка и майка на художниците Николай и Светослав, също основава благодарение на Махатмите философско-нравствено обучение - Агни йога. То е система от секрети познания, синтез от източни религии и йогистки практики, стъпили върху концепцията за общата духовно-енергийна същина на Вселената.
Бяхме другари с дъщерите на Богомил - Диана, красивата примабалерина, която стана първообраз на героинята от романа му и кино лентата по него “Черният лебед”, и дребното Ванче
Често им ходехме на посетители и с любознание преглеждахме екзотичните корици на странните книги от Изтока в библиотеката на дядо им. Дали тогава не се е събудил и ползата на Людмила Живкова към източния мистицизъм?
Калин ТОДОРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ