С Кристиан Мир от Репортери без граници разговаря Александър Детев:България

С Кристиан Мир от " Репортери без граници " беседва Александър Детев:

България се изкачи с 21 позиции в показателя на „ Репортери без граници “ за медийна независимост. Каква е повода - новата методология, която употребявате, влошаването на ситуацията в други страни или фактически положителни сигнали, които идват от България?

Новата методология ни разрешава фактически да очертаем по-добре положението на свободата на медиите в международен мащаб, а в бъдеще ще има и по-добра съпоставимост. Всъщност в новата категория “сигурност ” България е в по-добро състояние, в сравнение с през миналата година. Все отново бяха регистрирани и предстоящите позитивни резултати от промяната на държавното управление през предходната година - системата на Борисов беше нездравословна за свободата на медиите. Въпреки това ситуацията със свободата на печата в България към момента е проблематично. Сред страните от Европейски Съюз единствено Гърция е в по-лошо състояние.

Подобри ли се връзката сред „ Репортери без граници “ и институциите в България, откогато новото държавно управление пристигна на власт?  

В разговор сме с новото държавно управление. “Репортери без граници ” се срещна с министър-председателя Кирил Петков. Приветстваме някои от последните старания, като да вземем за пример подобряването на достъпа до информация и опитите за ограничение на негативното влияние на законите против клеветите.

В късото изложение на България на уеб страницата на организацията четем: " Държавата купува лоялно отразяване посредством държавни дотации, финансирани главно от фондовете на Европейски Съюз ". Какво би трябвало да направи новото държавно управление, с цел да промени това? 

Необходими са задълбочени и систематични промени за подсилване на независимостта на публичните медии. Българската държавна телевизия по-специално наруши законовите си отговорности, когато отрази предизборната акция по извънредно тесногръд метод. През пролетта на 2021 година към този момент публикувахме няколко рекомендации, в това число за одобряване на независимостта на публичните медии. Един образец: ръководителите би трябвало да се наемат транспарантно и по проследими критерии - без политически връзки. Освен това е нужна по-голяма бистрота във връзка с наказателните производства, собствеността и даренията от частни лица към медиите, с цел да се постави завършек на правосъдния тормоз над работещите в тях.

Дезинформацията и пропагандата на Кремъл от години основават сериозна опасност за демократичните общества. Колко сполучлива е Европа в битката с тях по време на войната в Украйна? Особено страните в Източна Европа, които са едни от главните цели на подправените вести, операциите и съветските тролове.

Европейски Съюз забрани съветските канали RT и Sputnik в първите дни на съветската война в Украйна. Абсолютно ясно е, че тези два канала са пропагандни принадлежности на съветския властови уред. Забраната е политически разбираема, само че е проблематична от позиция на правния аспект на глобите. В края на краищата това беше решено в хода на икономическите наказания. Според нас обаче е доста по-важно да се борим с пропагандата като цяло по един доста по-силен и по-самоуверен метод. Това изисква необятно подсилване на медийната подготвеност във всички общества. В доста източноевропейски страни обстановката е комплицирана, да вземем за пример в Сърбия: в доста елементи на обществото съветската агитация в действителност се възприема доста съществено, само че има и позитивни промени, даже в Сърбия.

Facebook, Ютюб, Туитър, ТикТок – изглежда, че обществените мрежи не се оправят с преодоляването на подправените вести и дезинформацията, които се популяризират в техните платформи. В този смисъл: какво би трябвало да подхващат европейските и национални институции, с цел да разрешат този проблем, и къде е границата сред модерацията и цензурата?

На първо място, би трябвало да има повече бистрота и самостоятелен контрол на ограниченията, които платформите са подхванали до момента за битка с дезинформацията. Често те ги ползват прекомерно случайно и по-скоро в отговор на публичния напън – било то във връзка с инспекцията на обстоятелствата или блокирането на изявления и сметки.

В хода на договарянията по Закона за цифровите услуги, който би трябвало да сътвори нови общоевропейски правила за онлайн платформите, “Репортери без граници ” се застъпи за по-силно фокусиране върху наличието, което платформите разпространяват посредством своите логаритми, и за основаване на нови отговорности за предаване на информация на науката, гражданското общество и самостоятелните контролни органи. Също по този начин платформите би трябвало да създадат медийното наличие, което се смята за надеждно по самостоятелни стандарти, по-видимо, вместо да се концентрират само върху изтриването на нездравословно, само че постоянно законно наличие.

Гърция е на последно място в класацията на „ Репортери без граници “ измежду страните от Европейския съюз. Какви са аргументите?

В Гърция независимостта на медиите и сигурността на публицистите са редовно застрашени. Критикуваме по-специално рисковите условия на труд за репортерите, пречките пред следствия на нарушаванията на човешките права на бежанците и непозволените правосъдни процеси против работещите в медиите. Проблемите, въпреки и да не са неповторими, са по-сериозни, в сравнение с в множеството други страни членки на Европейски Съюз. Освен това през 2021 година полицейският кореспондент Йоргос Карайваз стана първият публицист, погубен в Европа от съвсем четири години насам - пред дома му, измежду бял ден.