Корнелия Нинова беше дотук. Но това не е добра новина
С кариерата на Корнелия Нинова като водач на Българска социалистическа партия е завършено. Трендът върви надолу и няма изгледи да се върне нагоре. Това обаче не е добра вест - както за Нинова и нейните симпатизанти, по този начин и за всички български жители. Дори за тези, които ненавиждат Българска социалистическа партия. Това написа в коментар за ClubZ Любен Обретенов.
Вътрешнополитическите процеси в столетницата са извънредно забавни. Дори най-големите съперници на Българска социалистическа партия не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в сегашния парламент. В този смисъл протичащото се в Българска социалистическа партия е показателно за това до каква степен демокрацията може да вирее на родна почва.
Нинова стартира председателстването си с летящ старт. И до момента тя е единственият водач на Българска социалистическа партия, който е съумял да победи ГЕРБ на национални избори, а точно на последния президентски избор. Успехът бе замайващ. Мнозина в Българска социалистическа партия, които първоначално потриваха ръце и чакаха изборната нощ, с цел да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.
Малко по-късно Нинова уверено реформира Българска социалистическа партия, като прокара текст в устава, посредством който разкара старите втръснали на всички лица от Народното събрание. Политиците у нас доста обичат да приказват за възобновяване, само че Нинова е комай единственият партиен водач, който направи действителни крачки към такова.
В началото на своето председателстване Нинова съвсем убеди, че е съпротива на ГЕРБ. Публично тя изрично отхвърли опитите на ръководещата партия за някакъв тип колаборация. В блестяща тирада от парламентарната естрада водачът на Българска социалистическа партия изясни на герберите, че по този метод тя брани освен ползите на своите гласоподаватели, само че и на гласоподавателите на ГЕРБ, които също са срещу сходни колаборации.
Продължението обаче не бе чак толкоз положително, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова позволи съществени издънки. С непремерената си имитация за това какво ни е лишила демокрацията и с изказванията, че в случай че стане министър председател, ще работи за отпадане на глобите против Русия, Нинова добави към 300 000 гласа в интерес на ГЕРБ в деня на вота. В доста случаи Нинова се показваше не като кардинален политик с визия, а като политик, който единствено се чуди по какъв начин да яхне една или друга вълна. И в последна сметка тъкмо това й държание разумно докара до нейния политически неуспех.
Залитането на Нинова към следствието на приватизацията със задна дата докара до един-единствен резултат - общественото обявяване на обстоятелството, че и тя самата е взела участие в тази приватизация. При това е част от нейните най-лоши мостри - изцяло законни, само че съмнителни от морална позиция. По този метод Нинова подвигна топката на всички свои врагове - във и отвън Българска социалистическа партия. И не може да им се сърди, че те се възползваха, с цел да забият воле в мрежата й.
Докато Нинова използваше въздействието си в Националния съвет на Българска социалистическа партия, с цел да прокарва уставни текстове за обновлението на партията, всичко беше идеално. На последното съвещание на съвета обаче Нинова използва това въздействие, с цел да убеди съпартийците си да не поддържат Истанбулската спогодба. И получи не просто едно воле, а неспасяеми шутове от всички страни.
Простичкият въпрос по какъв начин е допустимо социалистическа партия да не поддържа спогодба, чиято съществена цел е равенството сред половете, в действителност е голяма рецензия към Нинова. В момента Сергей Станишев, индивидът, който самолично наложи на Българска социалистическа партия Делян Пеевски за началник на ДАНС, наподобява по-симпатичен от Нинова. По-симпатична наподобява и Цецка Цачева, която бе размазана от Българска социалистическа партия на последните президентски избори. Защото и Станишев, и Цачева, застъпват европейската позиция, че Истанбулската спогодба би трябвало да бъде подкрепена.
Политическото крушение на Нинова обаче не е добра вест. На първо място ГЕРБ явно скоро няма да имат никаква опция на прокламираната от тях политическа непоклатимост. А параметрите на тази непоклатимост са ни до болежка познати: процъфтяваща корупция и липса на господство на закона във вътрешен проект, както и нахално навеждане във всички направления - и на Изток, и на Запад - във връзка с външната политика.
Другата причина е по-дългосрочна. България, в която общественото неравноправие е с размерите на бездна, обезверено се нуждае от същинска лява партия, която да пази ползите на голямото мнознство онеправдани от престъпния преход, който докара до такава степен, че мутрите станаха хайлайф. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отводът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият метод неравенствата да се преодолеят е онеправданите да изискат това задоволително изрично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не заради друго, а заради страха на тамошния хайлайф, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска гражданска война.
Конфликтът, който може да докара до превъзмогването на неравенствата у нас, към този момент е налице. Българинът няма податливост към революции, само че не обича да се минава, както е известно. Затова една огромна част от българите емигрираха, а друга част избират да не работят, вместо да го вършат за смешно възнаграждение. В резултат мнозина работодатели се оплакват, че им липсва работна ръка. Голямата част отхвърлят да назоват същинския проблем и търсят какви ли не пояснения. Сблъсъкът на позиции обаче е задоволително мощен и сигурно - рано или късно, от него резултат ще има.
Процесът на обработване на дивашкия български капитализъм ще е надалеч по-бърз и ефикасен, в случай че в България има същинска лява партия. Провалът на Нинова обаче за следващ път отсрочва превръщането на Българска социалистическа партия в такава. А може би същинската лява партия у нас занапред би трябвало да се сътвори.
Вътрешнополитическите процеси в столетницата са извънредно забавни. Дори най-големите съперници на Българска социалистическа партия не могат да отрекат, че тя е единствената демократично устроена партия от тези, които са в сегашния парламент. В този смисъл протичащото се в Българска социалистическа партия е показателно за това до каква степен демокрацията може да вирее на родна почва.
Нинова стартира председателстването си с летящ старт. И до момента тя е единственият водач на Българска социалистическа партия, който е съумял да победи ГЕРБ на национални избори, а точно на последния президентски избор. Успехът бе замайващ. Мнозина в Българска социалистическа партия, които първоначално потриваха ръце и чакаха изборната нощ, с цел да се саморазправят с Нинова, се видяха принудени гузно и мазно да се присламчват към нея.
Малко по-късно Нинова уверено реформира Българска социалистическа партия, като прокара текст в устава, посредством който разкара старите втръснали на всички лица от Народното събрание. Политиците у нас доста обичат да приказват за възобновяване, само че Нинова е комай единственият партиен водач, който направи действителни крачки към такова.
В началото на своето председателстване Нинова съвсем убеди, че е съпротива на ГЕРБ. Публично тя изрично отхвърли опитите на ръководещата партия за някакъв тип колаборация. В блестяща тирада от парламентарната естрада водачът на Българска социалистическа партия изясни на герберите, че по този метод тя брани освен ползите на своите гласоподаватели, само че и на гласоподавателите на ГЕРБ, които също са срещу сходни колаборации.
Продължението обаче не бе чак толкоз положително, колкото началото. Още преди последните парламентарни избори Нинова позволи съществени издънки. С непремерената си имитация за това какво ни е лишила демокрацията и с изказванията, че в случай че стане министър председател, ще работи за отпадане на глобите против Русия, Нинова добави към 300 000 гласа в интерес на ГЕРБ в деня на вота. В доста случаи Нинова се показваше не като кардинален политик с визия, а като политик, който единствено се чуди по какъв начин да яхне една или друга вълна. И в последна сметка тъкмо това й държание разумно докара до нейния политически неуспех.
Залитането на Нинова към следствието на приватизацията със задна дата докара до един-единствен резултат - общественото обявяване на обстоятелството, че и тя самата е взела участие в тази приватизация. При това е част от нейните най-лоши мостри - изцяло законни, само че съмнителни от морална позиция. По този метод Нинова подвигна топката на всички свои врагове - във и отвън Българска социалистическа партия. И не може да им се сърди, че те се възползваха, с цел да забият воле в мрежата й.
Докато Нинова използваше въздействието си в Националния съвет на Българска социалистическа партия, с цел да прокарва уставни текстове за обновлението на партията, всичко беше идеално. На последното съвещание на съвета обаче Нинова използва това въздействие, с цел да убеди съпартийците си да не поддържат Истанбулската спогодба. И получи не просто едно воле, а неспасяеми шутове от всички страни.
Простичкият въпрос по какъв начин е допустимо социалистическа партия да не поддържа спогодба, чиято съществена цел е равенството сред половете, в действителност е голяма рецензия към Нинова. В момента Сергей Станишев, индивидът, който самолично наложи на Българска социалистическа партия Делян Пеевски за началник на ДАНС, наподобява по-симпатичен от Нинова. По-симпатична наподобява и Цецка Цачева, която бе размазана от Българска социалистическа партия на последните президентски избори. Защото и Станишев, и Цачева, застъпват европейската позиция, че Истанбулската спогодба би трябвало да бъде подкрепена.
Политическото крушение на Нинова обаче не е добра вест. На първо място ГЕРБ явно скоро няма да имат никаква опция на прокламираната от тях политическа непоклатимост. А параметрите на тази непоклатимост са ни до болежка познати: процъфтяваща корупция и липса на господство на закона във вътрешен проект, както и нахално навеждане във всички направления - и на Изток, и на Запад - във връзка с външната политика.
Другата причина е по-дългосрочна. България, в която общественото неравноправие е с размерите на бездна, обезверено се нуждае от същинска лява партия, която да пази ползите на голямото мнознство онеправдани от престъпния преход, който докара до такава степен, че мутрите станаха хайлайф. Грижата за бедните не е комунизъм. Напротив - отводът от такава грижа е най-прекият път към комунизма. Единственият метод неравенствата да се преодолеят е онеправданите да изискат това задоволително изрично. Западният капитализъм е придобил човешко лице не заради друго, а заради страха на тамошния хайлайф, че и на Запад може да се случи нещо като Октомврийска гражданска война.
Конфликтът, който може да докара до превъзмогването на неравенствата у нас, към този момент е налице. Българинът няма податливост към революции, само че не обича да се минава, както е известно. Затова една огромна част от българите емигрираха, а друга част избират да не работят, вместо да го вършат за смешно възнаграждение. В резултат мнозина работодатели се оплакват, че им липсва работна ръка. Голямата част отхвърлят да назоват същинския проблем и търсят какви ли не пояснения. Сблъсъкът на позиции обаче е задоволително мощен и сигурно - рано или късно, от него резултат ще има.
Процесът на обработване на дивашкия български капитализъм ще е надалеч по-бърз и ефикасен, в случай че в България има същинска лява партия. Провалът на Нинова обаче за следващ път отсрочва превръщането на Българска социалистическа партия в такава. А може би същинската лява партия у нас занапред би трябвало да се сътвори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ