Татяна Дончева: Българинът има тоталитарен чип
С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отблясъци в идната? На прага сред 2019-та и 2020-та Mediapool се обърна към няколко изявени персони от разнообразни професионални сфери. Днес е ред на водача на “Движение 21 “ и юрист Татяна Дончева.Тя е народен представител в четири Народното събрание, била е претендент за кмет на София и заместник-председател на парламентарната група на " Коалиция за България “. В началото на 90-те години работи като прокурор в Софийската градска прокуратура.
Ако би трябвало с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и за какво?
Думите са две – нови цели. В персонален проект публичните задължения би трябвало да правят отстъпка място на персоналните отговорности към близки хора, които са неотменни. Това ни прави хора. Без да обръщаме внимание на хората към нас, ние ще бъдем просто бездуховници, които отмятат някакви публични задания, без да се досещат, че тези публични задания засягат персонално всеки човек, чиято орис могат да трансформират. Аз съм на прага на своята 60 годишнина. Това е интервал, който ми разрешава да направя равносметка на напъните си с разбирането, че остава доста по-малко, в сравнение с е минало. Това, което следва би трябвало да бъде уплътнено. Човек би трябвало да даде максимума от себе си за това време, което Господ му е отредил, без да влага непотребни упования към себе си и близките. Защо приказвам това? Един политик би трябвало да си дава сметка, когато желае другите да работят дружно с него или да го следват. Да се приказва за политика, без да си даваме ясна сметка за човешкия фактор е празна работа. Хората от нашето потомство може да сме взели участие в политиката с доста сърце и сила. Може да се усещаме неразбрани и недооценени, само че това не е проблем отвън нас. Ако сме оставили положителни неща, те са посяти, даже плодовете да дойдат по-късно.
Много ми се искаше моят народ да е по-бърз, по-задълбочен, по-трудолюбив, по-целеустремен, по-успял… Но би трябвало да установявам с оскърбление, че той не е подготвен да се труди. Не е подготвен да се себераздаде, да даде дребни жертви, а желае някой различен да работи вместо него и той единствено да се възползва. Това няма по какъв начин да стане. В един миг парите ще свършат и животът ще удари нашия народ като озъбено свирепо куче. И тогава народът ще желае отплата, само че тя ще бъде безпредметна. Пропуснатите години няма да могат да бъдат наваксани. Нашата орис, която е 10 години да ни ръководят мутри, има последици за всички обществени системи и най-много за издигането на простака в фетиш, за принизяването на културата, за изтикването на учените в периферията, за превръщането на всичко в търговия. Цената за всичко това ще я заплати българският жител. Дали тогава българинът ще може да упрекна политиците си? Дали това ще го стопли? Аз персонално не считам, че търсенето на виновници отвън нас в миналото ни е решило някакъв проблем.
С кои събития, процеси, персони или кавги ще запомните 2019 година?
Ако би трябвало с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и за какво?
Думите са две – нови цели. В персонален проект публичните задължения би трябвало да правят отстъпка място на персоналните отговорности към близки хора, които са неотменни. Това ни прави хора. Без да обръщаме внимание на хората към нас, ние ще бъдем просто бездуховници, които отмятат някакви публични задания, без да се досещат, че тези публични задания засягат персонално всеки човек, чиято орис могат да трансформират. Аз съм на прага на своята 60 годишнина. Това е интервал, който ми разрешава да направя равносметка на напъните си с разбирането, че остава доста по-малко, в сравнение с е минало. Това, което следва би трябвало да бъде уплътнено. Човек би трябвало да даде максимума от себе си за това време, което Господ му е отредил, без да влага непотребни упования към себе си и близките. Защо приказвам това? Един политик би трябвало да си дава сметка, когато желае другите да работят дружно с него или да го следват. Да се приказва за политика, без да си даваме ясна сметка за човешкия фактор е празна работа. Хората от нашето потомство може да сме взели участие в политиката с доста сърце и сила. Може да се усещаме неразбрани и недооценени, само че това не е проблем отвън нас. Ако сме оставили положителни неща, те са посяти, даже плодовете да дойдат по-късно.
Много ми се искаше моят народ да е по-бърз, по-задълбочен, по-трудолюбив, по-целеустремен, по-успял… Но би трябвало да установявам с оскърбление, че той не е подготвен да се труди. Не е подготвен да се себераздаде, да даде дребни жертви, а желае някой различен да работи вместо него и той единствено да се възползва. Това няма по какъв начин да стане. В един миг парите ще свършат и животът ще удари нашия народ като озъбено свирепо куче. И тогава народът ще желае отплата, само че тя ще бъде безпредметна. Пропуснатите години няма да могат да бъдат наваксани. Нашата орис, която е 10 години да ни ръководят мутри, има последици за всички обществени системи и най-много за издигането на простака в фетиш, за принизяването на културата, за изтикването на учените в периферията, за превръщането на всичко в търговия. Цената за всичко това ще я заплати българският жител. Дали тогава българинът ще може да упрекна политиците си? Дали това ще го стопли? Аз персонално не считам, че търсенето на виновници отвън нас в миналото ни е решило някакъв проблем.
С кои събития, процеси, персони или кавги ще запомните 2019 година?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ