Хасково показва тонгата в Европейската столица на...
С изложбата „ Дим. Истории за тютюна ” районният исторически музей взе участие събитията в Европейската столица на културата Пловдив. Тя към този момент е забелязана от стотици чужденци и ще остане за разглеждане до 30 март. От музея са изпратили 15 фотоси на тютюневите хранилища в Хасково. Те са от разнообразни действия, свързани с тютюневата промишленост, която е била водеща в района през интервала на края на XIX – началото на XX век.
На фотосите са някои от най-старите тютюневи хранилища в Хасково, както и обособени стадии от работа в манифактурата. Складовете основават съвременен образ на града с бароковите си фасади. В изложбата са фотоси на първите локални търговци Братя Пулеви, които още през 1884 година дават началото на тютюневата промишленост в града.
Една от фотосите е на тонгата, въвеждането на която води до редуциране на половината служащи и води до огромната стачка в сектора през 1929 година, която е разказана и в романа „ Тютюн ” на Димитър Димов. Тонгата в действителност съставлява един сандък – преса за сушения тютюн с преносими стени и особено желязно за прилепяне на тютюневите бали. Така в случай че на тази позиция са работили четирима служащи са останали или двама или един, което е довело до огромни съкращения в промишлеността и до огромната стачка.
Д-р Красимира Узунова от РИМ Хасково сподели, че през 40-е години на предишния век тютюневата промишленост в Хасково е процъфтявала и е имало доста повече хранилища тук в сравнение с в Пловдив.
25 са били огромните тютюневи хранилища, като в тях са се помещавали над 40 манипулационни. Имало е и над 40 компании в тази сфера, както български по този начин и задгранични. По това време, след Първата международна война от 19 000 души публично население на Хасково, 7 000 са били тютюноработници.
За разцвета на тази промишленост в района е спомогнал и фактът, че Гърция и Турция са били в практическа война и това е съдействало България да завземе техните позиции.
Хасково е и на основни търговски пътища и се явява портал към Беломорието и локалните търговци и бизнесмени ловко се възползват от основаните условия за огромен бизнес. Въпреки стопанската съсипия в страната след Първата международна война, Хасково и в Пловдив процъфтяват и се развива точно с помощта на тютюнопроизводството. Много от огромните потоци български бежанци от Беломорска Тракия и Македония идват в Хасково и се заселват тук, тъй като елементарно са намирали работа в складовете. А и близостта им с родните им места оттатък границатам също е била фактор. Така стопанската съсипия в района се компенсира от едно голямо произвеждане на тютюн.И до 1944 година Хасково претърпява своя взрив на развиване и популацията му се усилва в пъти. Работниците са били заети в складовете 8 месеца в годината, само че са успявали да се препитават със заработените средства и да си построят и обзаведат хубави къщи. След края на Втората международна война и след 1950 година има забележим спад в тютюнопроизводството, тъй като и съседите ни Гърция и Турция подписват помирение и техни компании се завръщат сполучливо в сектора и си възстановяват изгубените пазари.
В Пловдив са впечатлени от книгата на доктор Узунова „ Тютюневите хранилища на Хасково (1884-1944) ” и я молят с тези 15 фрагменти да попълнят експозицията „ Дим. Истории за тютюна ”, която е едно от първите и доста посещавани събития в Европейската столица на културата.
На фотосите са някои от най-старите тютюневи хранилища в Хасково, както и обособени стадии от работа в манифактурата. Складовете основават съвременен образ на града с бароковите си фасади. В изложбата са фотоси на първите локални търговци Братя Пулеви, които още през 1884 година дават началото на тютюневата промишленост в града.
Една от фотосите е на тонгата, въвеждането на която води до редуциране на половината служащи и води до огромната стачка в сектора през 1929 година, която е разказана и в романа „ Тютюн ” на Димитър Димов. Тонгата в действителност съставлява един сандък – преса за сушения тютюн с преносими стени и особено желязно за прилепяне на тютюневите бали. Така в случай че на тази позиция са работили четирима служащи са останали или двама или един, което е довело до огромни съкращения в промишлеността и до огромната стачка.
Д-р Красимира Узунова от РИМ Хасково сподели, че през 40-е години на предишния век тютюневата промишленост в Хасково е процъфтявала и е имало доста повече хранилища тук в сравнение с в Пловдив.
25 са били огромните тютюневи хранилища, като в тях са се помещавали над 40 манипулационни. Имало е и над 40 компании в тази сфера, както български по този начин и задгранични. По това време, след Първата международна война от 19 000 души публично население на Хасково, 7 000 са били тютюноработници.
За разцвета на тази промишленост в района е спомогнал и фактът, че Гърция и Турция са били в практическа война и това е съдействало България да завземе техните позиции.
Хасково е и на основни търговски пътища и се явява портал към Беломорието и локалните търговци и бизнесмени ловко се възползват от основаните условия за огромен бизнес. Въпреки стопанската съсипия в страната след Първата международна война, Хасково и в Пловдив процъфтяват и се развива точно с помощта на тютюнопроизводството. Много от огромните потоци български бежанци от Беломорска Тракия и Македония идват в Хасково и се заселват тук, тъй като елементарно са намирали работа в складовете. А и близостта им с родните им места оттатък границатам също е била фактор. Така стопанската съсипия в района се компенсира от едно голямо произвеждане на тютюн.И до 1944 година Хасково претърпява своя взрив на развиване и популацията му се усилва в пъти. Работниците са били заети в складовете 8 месеца в годината, само че са успявали да се препитават със заработените средства и да си построят и обзаведат хубави къщи. След края на Втората международна война и след 1950 година има забележим спад в тютюнопроизводството, тъй като и съседите ни Гърция и Турция подписват помирение и техни компании се завръщат сполучливо в сектора и си възстановяват изгубените пазари.
В Пловдив са впечатлени от книгата на доктор Узунова „ Тютюневите хранилища на Хасково (1884-1944) ” и я молят с тези 15 фрагменти да попълнят експозицията „ Дим. Истории за тютюна ”, която е едно от първите и доста посещавани събития в Европейската столица на културата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ