Между Германия и Франция остават сериозни разногласия
С избора на Еманюел Макрон съдействието сред Франция и Германия се ускори, само че не всичко е чудно и прелестно, разяснява брюкселското издание " Политико ".
Когато Ангела Меркел поддържа проектите за основаване на европейски военен аероплан в Париж предходната седмица, президентът на Франция приветства " същинската гражданска война " в тяхното съдействие. Но без да спомене цената, времето за снабдяване и евентуалните производители - всичките към този момент незнайни.
Този план, както и проектите за усилване на проучването на френски и немски в двете страни, акцентират желанието да се бележит франко-германски начинания. Меркел поддържа – въпреки и допустимо най-общо – настояванията на Макрон за задълбочаване на интеграцията в еврозоната, включваща общ бюджет и финансов министър.
Но макар повсеместното доброжелателство, положителното въодушевление не стига за гражданска война. Между двете страни остават съществени несъгласия, свързани с комерсиалния остатък на Германия, правдоподобността на френските промени, солидарността сред страните-членки на Европейски Съюз, избавителните заеми, разноските за защита и други.
Макар че изборът на Макрон докара до възторг в Париж и Берлин, Германия е изправена пред лични избори. Ако през септември Меркел завоюва, както се чака, и образува коалиция със Социалдемократите, върху нея ще има напън против повишаването на разноските за защита. Ако ръководи със Зелените и демократичните Свободни демократи, е допустимо да има гневна опозиция против проекта за боджет на еврозоната и общ финансов министър.
Кои са петте най-важни въпроса, които основават напрежение сред Франция и Германия.
1. Търговският остатък на Германия
Макрон, също както президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, постоянно подлага на критика комерсиалния остатък на Германия, наричайки го " неприемлив ". През април – преди да бъде определен, той съобщи пред вестник " Уест Франс ", че обстановката на Германия " не може да продължи дълго ". През юли в интерво за същия вестник, само че към този момент като президент, той сподели, че " част от немската конкурентноспособност " се дължи на " дисфункцията " на еврозоанта и на " слабостта на другите стопански системи ".
Берлин ненапълно се съгласява с тези рецензии. През май финансовият министър Волфганг Шойбле съобщи пред сп. " Шпигел ", че комерсиалният остатък на неговата страна – който сега е повече от 8% от Брутният вътрешен продукт – е " прекомерно висок ".
© Reuters
Но когато стане дума за решения, Париж и Берлин са доста надалеч един от различен. Макрон желае Германия да стартира да насочва остатъка си към Южна Европа – де факто да сътвори трансферен съюз. Шойбле съобщи пред " Шпигел ", че всяко такова деяние би имало потребност от утвърждението на немските гласоподаватели – самобитен метод да се каже, че е малко евентуално.
Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман беше много по-строг, когато предишния месец съобщи пред " Велт ам Зонтаг ", че " не вижда причина Италия да ко-финансира мостове в Германия, или Португалия да спонсорира елементи от немски автомагистрали, или противоположното ".
2. Германските разноски за защита – или тяхната липса
Друго блестящо противоречие съставлява въпросът за разноските за защита и готовността за присъединяване в рискови бойни задачи.
Макрон употребява визитата на Тръмп в Париж на 14 юли, и грандиозния боен церемониал, с цел да подчертае какъв брой друга е Франция от Германия от военна позиция. Френският президент даде обещание да усили разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт – каквато е задачата на НАТО – до 2025, макар спорните съкращения от 850 милиона евро от тази година, заради които шефът на генералния щаб подаде оставка. Меркел също даде обещание да доближи задачата на НАТО, само че не сподели по кое време.
В изявлението си пред " Уест Франс ", Макрон съобщи, че " не зависи от него " да реши дали Германия следва да усили разноските си за защита, само че че светът става все по-опасен и че продължаването да " живееш под непознат чадър " е " наивно ".
Франция може да е удовлетворена да остане военната мощ с максимален бюджет в Европейски Съюз след Брекзит, само че усилването на военното съдействие в идеалния вид би включвало и по-голяма роля на Германия – посредством по-големи разноски и по-активно присъединяване в бойните отряди на Европейски Съюз. За Макрон обаче може да е неуместен фактът, че без значение дали канцлерът е Меркел или не, е доста евентуално Германия да доближи задачата от 2% в някакъв миг – което ще значи, че Берлин дава най-вече за защита в Европейски Съюз.
3. Способността на Макрон да реформира
Откакто Макрон взе властта и си обезпечи огромно болшинство в Народното събрание, изразяването на подозрения за опцията Франция да се реформира към този момент не е толкоз съвременно в Германия.
Новият президент работи по осъществяването на проектите си да ремонтира трудовите закони до края на септември. Ако успее да разхлаби разпоредбите за наемане и уволнение, да преработи затъналата в задължения система за помощи за безработни, и да реализира задачите за понижаване на недостига, той действително ще отнеме най-голямото опрощение на германците да не се заемат с промяната на еврозоната.
Но немският песимизъм по отношение на Франция и способността ѝ да прокарва непопулярни промени няма да изчезне.
Шойбле съобщи през май, че неговото отношение по отношение на Макрон е " почит и сдържаност ", и че Германия не бърза да признае френската стопанска система – затисната от висока безработица, слаб напредък и огромна задлъжнялост – за оздравяла.
Берлин също чака да види по какъв начин Макрон, който " Шпигел " назова " скъпо-струващ другар ", ще се оправи през септември, когато извънредно левият водач Жан-Люк Меланшон, дружно с уверени синдикалисти и разнородни врагове на Макрон, излезе на улицата с митинги против това, което назовава " чисто и просто заличаването " на френската трудова протекция.
Ще е нужно повече от благосклонност от страна на Макрон да се убеди Германия, че Франция се е трансформирала и е подготвена да бъде част от суровата глобализирана стопанска система. Нещо повече, тъкмо както Франция се гордее със статуса си на военна мощ, Германия се радва на позицията на икономическата мощ в Европа. Да бъде оповестена Франция за сполучлив сътрудник за промени няма да е елементарно.
4. Пътят към интеграция в еврозоната
По време на акцията му за президент, настояванията на Макрон за бюджет и финансов министър на еврозоната бяха посрещнати с тишина от Берлин. След като той взе властта, Меркел съобщи, че Германия би могла " разбираемо да обмисли [идеята за] общ финансов министър, в случай че са налични изискванията за това ". Важните думи в тази ситуация са последните, тъй като те обобщават разликите сред Франция и Германия що се отнася до интеграцията в еврозоната.
Както Шойбле съобщи пред " Шпигел " през май, с цел да има еврозоната финансов министър, би трябвало да има бюджет, основаването на какъвто не може да стане без смяна в договорите за Европейски Съюз. Макар че Меркел и Макрон споделиха през юни, че променянето на договорите " към този момент не е табу ", то не е част от предизборната акцията на Меркел.
В взаимозависимост от бъдещата коалиция на Меркел – в случай че тя победи – настроенията към смяна в договорите и контурите на промяната на еврозоната ще са доста разнообразни. През май външният министър от Социалдемократите Зигмар Габриел изрече внимателна поддръжка за концепциите на Макрон в документ със заглавието " Елисей 2.0: Нови импулси за германо-френско съдействие ".
© Reuters
Но в случай че Меркел се раздели със Социалдемократите и упрявлява със Зелените и Свободните демократи, салдото ще се промени в интерес на консервативните позиции, които са враждебни към смяната в договорите.
Шойбле уточни в изявлението си през май, че поддържа разширението на функционалностите на Европейския механизъм за непоклатимост – непрекъснатият избавителен фонд на еврозоната – който, би трябвало да се означи, не предстои на либерален надзор. Вайдман отхвърли всичките хрумвания на Макрон, когато приказва пред " Велт ам Зонтаг " през юни, заявявайки, че към този момент съществуващите структури са задоволителни за цялата интеграция, от която Европа се нуждае.
5. Битката за контрола над Европейската централна банка
Осъждането на несъответствието в еврозоната от страна на Макрон носи със себе си и косвена рецензия към Европейската централна банка, която макар опитите си да ускори инфлацията посредством харчене на милиарди, в последна сметка не съумя – а ниската инфлация е удобна за подвластната от износа немска стопанска система.
Управлението на Марио Драги – който разхлаби паричната политика и по този начин сложи края на продължаващата с години държавна дългова рецесия – беше стъпка в посоката на желанията на Франция, която подразни враговете на инфлацията в Бундесбанк. Но мандатът на Драги изтича през 2019 и Берлин желае да завоюва лидерската позиция в ЕЦБ. Това идва от обстоятелството, че с цел да може Меркел да се съгласи на общ бюджет или капиталов фонд в еврозоната, ще би трябвало да покаже на партията и народа си реализиран огромен компромис от страна на другите членки на Европейски Съюз.
В миг, в който растежът на Еврозоната стартира да се забързва – стопанската система на блока нарастна с 1.9% през първото тримесечие по отношение на предходната година – едно закъснение след две или три години може да угаси френския възторг за промяна на еврозоната и да възроди популистките хрумвания, към момента тлеещи след изборите за президент.
Франция още не е почнала обществено да декларира предпочитание за позицията, само че когато краят на мандата на Драги наближи, контролът върху ЕЦБ сигурно ще е още едно различие сред Париж и Берлин.
Когато Ангела Меркел поддържа проектите за основаване на европейски военен аероплан в Париж предходната седмица, президентът на Франция приветства " същинската гражданска война " в тяхното съдействие. Но без да спомене цената, времето за снабдяване и евентуалните производители - всичките към този момент незнайни.
Този план, както и проектите за усилване на проучването на френски и немски в двете страни, акцентират желанието да се бележит франко-германски начинания. Меркел поддържа – въпреки и допустимо най-общо – настояванията на Макрон за задълбочаване на интеграцията в еврозоната, включваща общ бюджет и финансов министър.
Но макар повсеместното доброжелателство, положителното въодушевление не стига за гражданска война. Между двете страни остават съществени несъгласия, свързани с комерсиалния остатък на Германия, правдоподобността на френските промени, солидарността сред страните-членки на Европейски Съюз, избавителните заеми, разноските за защита и други.
Макар че изборът на Макрон докара до възторг в Париж и Берлин, Германия е изправена пред лични избори. Ако през септември Меркел завоюва, както се чака, и образува коалиция със Социалдемократите, върху нея ще има напън против повишаването на разноските за защита. Ако ръководи със Зелените и демократичните Свободни демократи, е допустимо да има гневна опозиция против проекта за боджет на еврозоната и общ финансов министър.
Кои са петте най-важни въпроса, които основават напрежение сред Франция и Германия.
1. Търговският остатък на Германия
Макрон, също както президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, постоянно подлага на критика комерсиалния остатък на Германия, наричайки го " неприемлив ". През април – преди да бъде определен, той съобщи пред вестник " Уест Франс ", че обстановката на Германия " не може да продължи дълго ". През юли в интерво за същия вестник, само че към този момент като президент, той сподели, че " част от немската конкурентноспособност " се дължи на " дисфункцията " на еврозоанта и на " слабостта на другите стопански системи ".
Берлин ненапълно се съгласява с тези рецензии. През май финансовият министър Волфганг Шойбле съобщи пред сп. " Шпигел ", че комерсиалният остатък на неговата страна – който сега е повече от 8% от Брутният вътрешен продукт – е " прекомерно висок ".
© Reuters
Но когато стане дума за решения, Париж и Берлин са доста надалеч един от различен. Макрон желае Германия да стартира да насочва остатъка си към Южна Европа – де факто да сътвори трансферен съюз. Шойбле съобщи пред " Шпигел ", че всяко такова деяние би имало потребност от утвърждението на немските гласоподаватели – самобитен метод да се каже, че е малко евентуално.
Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман беше много по-строг, когато предишния месец съобщи пред " Велт ам Зонтаг ", че " не вижда причина Италия да ко-финансира мостове в Германия, или Португалия да спонсорира елементи от немски автомагистрали, или противоположното ".
2. Германските разноски за защита – или тяхната липса
Друго блестящо противоречие съставлява въпросът за разноските за защита и готовността за присъединяване в рискови бойни задачи.
Макрон употребява визитата на Тръмп в Париж на 14 юли, и грандиозния боен церемониал, с цел да подчертае какъв брой друга е Франция от Германия от военна позиция. Френският президент даде обещание да усили разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт – каквато е задачата на НАТО – до 2025, макар спорните съкращения от 850 милиона евро от тази година, заради които шефът на генералния щаб подаде оставка. Меркел също даде обещание да доближи задачата на НАТО, само че не сподели по кое време.
В изявлението си пред " Уест Франс ", Макрон съобщи, че " не зависи от него " да реши дали Германия следва да усили разноските си за защита, само че че светът става все по-опасен и че продължаването да " живееш под непознат чадър " е " наивно ".
Франция може да е удовлетворена да остане военната мощ с максимален бюджет в Европейски Съюз след Брекзит, само че усилването на военното съдействие в идеалния вид би включвало и по-голяма роля на Германия – посредством по-големи разноски и по-активно присъединяване в бойните отряди на Европейски Съюз. За Макрон обаче може да е неуместен фактът, че без значение дали канцлерът е Меркел или не, е доста евентуално Германия да доближи задачата от 2% в някакъв миг – което ще значи, че Берлин дава най-вече за защита в Европейски Съюз.
3. Способността на Макрон да реформира
Откакто Макрон взе властта и си обезпечи огромно болшинство в Народното събрание, изразяването на подозрения за опцията Франция да се реформира към този момент не е толкоз съвременно в Германия.
Новият президент работи по осъществяването на проектите си да ремонтира трудовите закони до края на септември. Ако успее да разхлаби разпоредбите за наемане и уволнение, да преработи затъналата в задължения система за помощи за безработни, и да реализира задачите за понижаване на недостига, той действително ще отнеме най-голямото опрощение на германците да не се заемат с промяната на еврозоната.
Но немският песимизъм по отношение на Франция и способността ѝ да прокарва непопулярни промени няма да изчезне.
Шойбле съобщи през май, че неговото отношение по отношение на Макрон е " почит и сдържаност ", и че Германия не бърза да признае френската стопанска система – затисната от висока безработица, слаб напредък и огромна задлъжнялост – за оздравяла.
Берлин също чака да види по какъв начин Макрон, който " Шпигел " назова " скъпо-струващ другар ", ще се оправи през септември, когато извънредно левият водач Жан-Люк Меланшон, дружно с уверени синдикалисти и разнородни врагове на Макрон, излезе на улицата с митинги против това, което назовава " чисто и просто заличаването " на френската трудова протекция.
Ще е нужно повече от благосклонност от страна на Макрон да се убеди Германия, че Франция се е трансформирала и е подготвена да бъде част от суровата глобализирана стопанска система. Нещо повече, тъкмо както Франция се гордее със статуса си на военна мощ, Германия се радва на позицията на икономическата мощ в Европа. Да бъде оповестена Франция за сполучлив сътрудник за промени няма да е елементарно.
4. Пътят към интеграция в еврозоната
По време на акцията му за президент, настояванията на Макрон за бюджет и финансов министър на еврозоната бяха посрещнати с тишина от Берлин. След като той взе властта, Меркел съобщи, че Германия би могла " разбираемо да обмисли [идеята за] общ финансов министър, в случай че са налични изискванията за това ". Важните думи в тази ситуация са последните, тъй като те обобщават разликите сред Франция и Германия що се отнася до интеграцията в еврозоната.
Както Шойбле съобщи пред " Шпигел " през май, с цел да има еврозоната финансов министър, би трябвало да има бюджет, основаването на какъвто не може да стане без смяна в договорите за Европейски Съюз. Макар че Меркел и Макрон споделиха през юни, че променянето на договорите " към този момент не е табу ", то не е част от предизборната акцията на Меркел.
В взаимозависимост от бъдещата коалиция на Меркел – в случай че тя победи – настроенията към смяна в договорите и контурите на промяната на еврозоната ще са доста разнообразни. През май външният министър от Социалдемократите Зигмар Габриел изрече внимателна поддръжка за концепциите на Макрон в документ със заглавието " Елисей 2.0: Нови импулси за германо-френско съдействие ".
© Reuters
Но в случай че Меркел се раздели със Социалдемократите и упрявлява със Зелените и Свободните демократи, салдото ще се промени в интерес на консервативните позиции, които са враждебни към смяната в договорите.
Шойбле уточни в изявлението си през май, че поддържа разширението на функционалностите на Европейския механизъм за непоклатимост – непрекъснатият избавителен фонд на еврозоната – който, би трябвало да се означи, не предстои на либерален надзор. Вайдман отхвърли всичките хрумвания на Макрон, когато приказва пред " Велт ам Зонтаг " през юни, заявявайки, че към този момент съществуващите структури са задоволителни за цялата интеграция, от която Европа се нуждае.
5. Битката за контрола над Европейската централна банка
Осъждането на несъответствието в еврозоната от страна на Макрон носи със себе си и косвена рецензия към Европейската централна банка, която макар опитите си да ускори инфлацията посредством харчене на милиарди, в последна сметка не съумя – а ниската инфлация е удобна за подвластната от износа немска стопанска система.
Управлението на Марио Драги – който разхлаби паричната политика и по този начин сложи края на продължаващата с години държавна дългова рецесия – беше стъпка в посоката на желанията на Франция, която подразни враговете на инфлацията в Бундесбанк. Но мандатът на Драги изтича през 2019 и Берлин желае да завоюва лидерската позиция в ЕЦБ. Това идва от обстоятелството, че с цел да може Меркел да се съгласи на общ бюджет или капиталов фонд в еврозоната, ще би трябвало да покаже на партията и народа си реализиран огромен компромис от страна на другите членки на Европейски Съюз.
В миг, в който растежът на Еврозоната стартира да се забързва – стопанската система на блока нарастна с 1.9% през първото тримесечие по отношение на предходната година – едно закъснение след две или три години може да угаси френския възторг за промяна на еврозоната и да възроди популистките хрумвания, към момента тлеещи след изборите за президент.
Франция още не е почнала обществено да декларира предпочитание за позицията, само че когато краят на мандата на Драги наближи, контролът върху ЕЦБ сигурно ще е още едно различие сред Париж и Берлин.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ