С яйцата по Ива Николова ли ще оправите държавата?
С Ива Николова се познаваме от десетина години. Години, в които рухнаха няколко държавни управления, една огромна банка, няколко олигарха получиха заслуженото си, други отърваха кожата в странство, политици починаха, други се родиха. И Ива, и аз бяхме наказани от българския съд с нечистоплътни претекстове, с подмолни юридически хватки. А най-после и двете излязохме от залите с възприятието, че сме станали жертва на задкулисието. Нея осъдиха за заложени въпроси към вицепремиер, мен - за коментар против понастоящем разследваната за изпирането на милиони левове Евгения Банева. Общото сред двете ни? Осъдиха ни за това, че сме работили.
Няма безусловно никакво значение, че Ива Николова е публицист в ненавижданата от протестиращите организация "ПИК ". Онзи ден се пробваха да смачкат публицист от "Свободна Европа ". По-онзи ден - от "168 часа ", по-по-онзи ден - от "Медиапул ", от "Фрогнюз ", от "Нова ", а най-онзи ден някои още помним и бомбата на "Дондуков ", разтресла редакцията на "Труд ". Всяко посягане против свободата на словото е мерзко, първично и издава ниската оценка за статуса на обществото. Защото плурализмът не е единствено в политиката, той се намира на върха на копието, тъкмо както свободата. И нито една демократична нация не би си разрешила да го стъпче. Какво била писала, какво била питала Ива Николова е част от нейното изконно право на независимост - на мнението, на позицията, на вярванията й, на житейските й условия, определящи личното й виждане за тази независимост и право на слово. Каквото и да е то - подкрепящо ръководещите или не.
Разбира се, че тя има има избор къде да го показва - дали в организация "Пик ", или другаде, където съгласно обществеността има цялостна бистрота, съвършена почтеност и се съблюдава съвършена медийна нравственос (къде ли?). Но да се размазват жълтъци по полата й и да се плюе в микрофона й не е нищо друго, с изключение на долнокачествен линч против един изпълняващ уговорките си по контракт кореспондент, отразяващ от мястото на събитията процесите. Това не е методът да се спре дезинформацията, бликаща от необятното интернет пространство. Не е и моделът, по който публицистиката да се превъзпита. Апропо, публицистиката се устоя от реклами, а размерът и цените на рекламите се дефинират от трафика, който пък, от своя страна, се дефинира от търсенето на избрана информация.
И повярвайте, в случай че сериозният разбор на политическата конюнктура "събира " 1000 четения, "тамянът " на Ива Николова, с който всички доста обичат да прекадяват съвестта си за днешните яйца, е стигнал стотици хиляди брой клика досега. В подобен случай запитвам, кой търси "жълтото ", кой издига в фетиш посредствеността, кой избира да се ровичка в спалното долни дрехи на известните, вместо жадно да гълтам мненията на експерти и политици по същински сериозните тематики?
Впрочем, малко на брой от замерящите през днешния ден Ива знаят, че тя е от "тяхната багра ". Че е герой за народна власт от 90-те години, че е вяла сините флагове на същия този площад и през 90-а, и през 97-а. С нея се връщахме дружно от един доста прелестен събор на Българска социалистическа партия под Бузлуджа преди години. Какво си казахме ли? Че ние, въпреки твърдо десни гласоподаватели, осъзнаваме, че без мощна и ясно обособена левица, народна власт няма по какъв начин да има. Сигурна съм, че и тя споделя немалка част от настояванията на днешния митинг. И че също би желала да види хора към Христо Иванов, или почитатели на Отровното трио, или даже Мая Манолова и Манол Глишев във властта. Само с цел да имат шанса и да им се даде свободата и те да се пробват да "оправят " страната, откакто другите не съумяха.
Но дано има и "ПИК ", и Ива до тогава. Нима в случай че отстраните устатата Николова, ще реанимирате публицистиката от гибелта, която й предизвикаха неграмотници, подкупни основни редактори, провинциални старлетки, проксита на непознати служби с фалшив нюз опорки, публицисти, които не се вълнуват от събития оттатък Калотина и бъркащи европейските столици по-често от политиците?
Ива остава все по този начин наказана от българския съд за заложени 2 въпроса. Колко политици си получиха заслуженото по бързата процедура?
Няма безусловно никакво значение, че Ива Николова е публицист в ненавижданата от протестиращите организация "ПИК ". Онзи ден се пробваха да смачкат публицист от "Свободна Европа ". По-онзи ден - от "168 часа ", по-по-онзи ден - от "Медиапул ", от "Фрогнюз ", от "Нова ", а най-онзи ден някои още помним и бомбата на "Дондуков ", разтресла редакцията на "Труд ". Всяко посягане против свободата на словото е мерзко, първично и издава ниската оценка за статуса на обществото. Защото плурализмът не е единствено в политиката, той се намира на върха на копието, тъкмо както свободата. И нито една демократична нация не би си разрешила да го стъпче. Какво била писала, какво била питала Ива Николова е част от нейното изконно право на независимост - на мнението, на позицията, на вярванията й, на житейските й условия, определящи личното й виждане за тази независимост и право на слово. Каквото и да е то - подкрепящо ръководещите или не.
Разбира се, че тя има има избор къде да го показва - дали в организация "Пик ", или другаде, където съгласно обществеността има цялостна бистрота, съвършена почтеност и се съблюдава съвършена медийна нравственос (къде ли?). Но да се размазват жълтъци по полата й и да се плюе в микрофона й не е нищо друго, с изключение на долнокачествен линч против един изпълняващ уговорките си по контракт кореспондент, отразяващ от мястото на събитията процесите. Това не е методът да се спре дезинформацията, бликаща от необятното интернет пространство. Не е и моделът, по който публицистиката да се превъзпита. Апропо, публицистиката се устоя от реклами, а размерът и цените на рекламите се дефинират от трафика, който пък, от своя страна, се дефинира от търсенето на избрана информация.
И повярвайте, в случай че сериозният разбор на политическата конюнктура "събира " 1000 четения, "тамянът " на Ива Николова, с който всички доста обичат да прекадяват съвестта си за днешните яйца, е стигнал стотици хиляди брой клика досега. В подобен случай запитвам, кой търси "жълтото ", кой издига в фетиш посредствеността, кой избира да се ровичка в спалното долни дрехи на известните, вместо жадно да гълтам мненията на експерти и политици по същински сериозните тематики?
Впрочем, малко на брой от замерящите през днешния ден Ива знаят, че тя е от "тяхната багра ". Че е герой за народна власт от 90-те години, че е вяла сините флагове на същия този площад и през 90-а, и през 97-а. С нея се връщахме дружно от един доста прелестен събор на Българска социалистическа партия под Бузлуджа преди години. Какво си казахме ли? Че ние, въпреки твърдо десни гласоподаватели, осъзнаваме, че без мощна и ясно обособена левица, народна власт няма по какъв начин да има. Сигурна съм, че и тя споделя немалка част от настояванията на днешния митинг. И че също би желала да види хора към Христо Иванов, или почитатели на Отровното трио, или даже Мая Манолова и Манол Глишев във властта. Само с цел да имат шанса и да им се даде свободата и те да се пробват да "оправят " страната, откакто другите не съумяха.
Но дано има и "ПИК ", и Ива до тогава. Нима в случай че отстраните устатата Николова, ще реанимирате публицистиката от гибелта, която й предизвикаха неграмотници, подкупни основни редактори, провинциални старлетки, проксита на непознати служби с фалшив нюз опорки, публицисти, които не се вълнуват от събития оттатък Калотина и бъркащи европейските столици по-често от политиците?
Ива остава все по този начин наказана от българския съд за заложени 2 въпроса. Колко политици си получиха заслуженото по бързата процедура?
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ