С името на капитан I ранг Димитър Добрев е свързано

С името на капитан I сан Димитър Добрев е обвързвано достойното и сполучливо присъединяване на флота в Балканската война (1912 - 1913 г.), а за идните генерации български военни моряци е недостигнат пример за флотоводец.

Кап. Добрев като доброволец взе участие в Сръбско-българската война (1885 г.), а като юнкер - в детронирането на княз Александър I Батенберг.

На 1 януари 1889 година е създаден в първо офицерско звание "подпоручик " и още през същата година постъпва на работа във Флотилията и Морската част в Русе.

През 1896-1897 година Добрев следва и приключва сполучливо Кралското торпедно учебно заведение в Пола (Австро-Унгария).

През октомври 1899 година към този момент е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на образователния крайцер "Надежда ".

На 15 октомври 1903 година Добрев идва в Санкт Петербург и е причислен в Морския офицерски артилерийски клас в Кронщад.

Обучението е с времетраене една година. Още при започване на 1904 година Добрев се готви на взе участие в руско-японската война с концепцията, че в случай че не преживее една морска война, каква употребява има от ученето.

Към 1903-1904 година Д. Добрев е надъхан песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. "Тук ще стана един академик, с цел да тлея след това отново във Варна ", написа той от Кронщад. Добрев доближава даже до концепцията да остане на съветска работа.

С такова разбиране и въодушевление през април 1904 година Добрев изпраща доклад до Военното министерство с молба да му бъде позволено корабоплаване в съветската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава единодушието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб.

В рапорта си подпоручик Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде забавна ролята на подводниците. Този клас кораби преди малко прохожда с доста повреди.

През август 1904 година му е позволено да бъде командирован за на практика занятия в далечно корабоплаване с съветския флот. През юни-юли 1904 година подпоручик Добрев плава с броненосеца "Николай I " и крайцера "Владимир Мономах ". На 2 август с. година е причислен в екипажа на крайцера "Дмитрий Донской ". Корабът е строен през 1885 година Има водоизместване 6200 тона, скорост от 17 възела. Въоръжен е с 32 оръдия и 5 торпедни апарати. Носи 825 тона ресурс от въглища. Заедно с крайцера "Адмирал Нахимов " е най-старият транспортен съд в отряда.

На 2(15) октомври 1904 година Втора Тихоокеанска ескадра поема от пристанище Либава на Балтийско море към Владивосток. Командир на групата военни кораби е контраадмирал Зинови Петрович Рождественски.

След дългия преход до Далечния изток, на 15 май 1905 година корабът на Добрев влиза в пердах с японски миноносци, губи сражението, бива потънал и Добрев попада в плен.

На 30 октомври е предаден на съветските управляващи и отплава за Владивосток. Оттам - за Санкт Петербург, където идва на 30 ноември 1905 година През месец февруари 1906 година се завръща в България, където е награден с българския медал "Св. Александър " IV степен с мечове и с съветския медал "Св. Владимир " IV степен с мечове и бант "за показани от него особени подвизи на смелост и всеотдайност в багра с японския флот на 14-15 май 1905 година "

Димитър Добрев става поредно е шеф на Морското учебно заведение (1906-1908 г.), шеф на преносимата защита, пълководец на крайцера "Надежда ".

Уволнен е от флота през 1911 година

През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на работа като шеф на преносимата защита. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 година нападна сполучливо турски крайцер "Хамидие ".

След войната капитан I сан Димитър Добрев напуща флота и дълги години работи като юрист във В. Търново.

Умира на 11 април 1944 година във Велико Търново.