С голяма скука гледах и чаках реакциите от шоуто на

С огромна досада гледах и чаках реакциите от шоуто на Николаос Цитиридис. Седмици тайнственост, че кой ще е водещият, че какво ще покаже, че щял ли да е по-добър от Слави, нямало ли. И след това пък всички полемики, в които се редуват хора дето викат " Дайте ни Славиту назад " и хора дето викат " Долу чалгаря, най-накрая нещо свежо в ефир ".
Пичове, една малко по-грозна истина в този момент.
Николаос Цитиридис е един от дребното български стенд ъп комици, които съумяват да държат равнище и в случай че кажем сред всички наши и западните мостри има голяма бездна, сред него и хора Крис Рок има да кажем единствено приблизително огромна бездна. Прегледайте някои от скечовете му в YouTube, е, няма да ви спукат от смях, само че току-виж при по-добро авансово въодушевление може да ви поразсмеят. И несъмнено, ще забележете, че страхотната независимост на стенд ъп комедиант задава и доста по-големи благоприятни условия от стерилната студийна конюнктура, в която декори, мекори, продуценти и рекламодатели желаят да изсмучат всичко от така наречен " Вечерно шоу ". Нямаше по какъв начин, освен това състояние, първото предаване да е кой знае какъв брой забавно. Сложи на един човек, който има потребност от въздух, избрани рамки и незабавно ще видиш по какъв начин той ще помръкне, по какъв начин хуморът ще стане от оня телевизионния, който е на правилото " хе-хе уважаеми фенове " и до такава степен. Като изключим разликите в заплатата съм изцяло уверен, че креативен Цитиридис се усеща доста по-добре в стенд ъп комедията, в сравнение с в напарфюмираната телевизионна среда.
Действително, в случай че сте изпитали възприятието, че даже изхабен сценарист като Иво Сиромахов евентуално би замислил по-добро шоу, то най-вероятно сте прави. Големият проблем на българският ефир не са толкоз водещите, колкото сценаристите: и то не че няма, само че никой от тях не може да се оправи с продуцентите. А продуцентите са кофти типажи. Те постоянно желаят едно такова дето хем да става за универсалния фен, хем да се хареса на рекламодателите, хем да се хареса на младежката публика, да има по какъв начин да събере влогърски жанр с почитател групи на Богдана Карадочева и всички заедно да се смеят в народен възторг. Ми, най-после се ражда един артикул дето от толкоз съобразяванки най-после е подобен, че никой не може да се разсмее от сърце на него.
Разбира се, повсеместната досада взе да царува и при Слави. Едни и същи посетители, едни и същи смехории. Абсолютна перифраза, в която единствено доверчив човек, който има вяра в новостта при промените на дните от понеделник до петък, би могъл да оцени като нещо ново. Изчерпаността е всеобща. И феновете са изчерпани и малкия екран е изчерпана. В подобен миг човек се чуди таман това, което обществените мрежи се пробваха да пробият - кому изобщо е нужна телевизия? Защо изобщо ти е нужна като платформа, когато това, което тя ще направи, е най-много да ти постави ограничавания, да те задуши от безчет условия? Аман, това толкоз взе да писва, че се разисква само по инерция. Просто единствено тъй като сме израснали с телевизия сме решили, че ставащото там, изключително пък във връзка с хумористичните и развлекателни излъчвания, има значение.
За това, виждам си Саут Парк, виждам си Джими Фалън, виждам си Крис Рок и не се занимавам с нелепости. Все тая - Слави, Цитиридис, който и да е: светът на хумора е огромен и избавения дебнат отвред. И прочее, не стига, че са по-забавни, само че и не те смазват от реклами.
 
Автор: Денислав Петров