Opera Open на сцената на Античния театър в Пловдив
С церемония театър " Огънят и празникът " стартира интернационалният фестивал „ Opera Open “ на Античния спектакъл в Пловдив. Следващото огромно събитие е дълго чаканото посещение на огромния италиански режисьор Стефано Пода с премиерата на операта „ Орфей и Евридика “ на Глук довечера на сцената на Античния спектакъл.
Преди да стартира подготовката на спектакъла, за който е зает, Стефано Пода откри огромна конференция на Куадриналето в Прага. „ В наши дни Кудриналето в Прага е най-големия конгрес от последните 50 години, що се отнася до сценографията. Много съм благополучен, тъй като там се канят най-представителни създатели. Не бих нарекъл моите работи представителни, тъй като те излизат отвън всички правила и стандарти “ – споделя Стефано Пода.
Преди да пристигна в този момент в Пловдив, той сложи операта „ Ариадна и Синята брада “ на Пол Дюка в театъра в Тулуза. „ Този театър беляза пътя ми и се получи доста мощен. Работихме доста – две години лиши, що се отнася до проучвания, както и сценографските търсения, и за костюмите. Получи се доста дълбока и сериозна работа с всички реализатори, които съвсем две години се занимаваха с това. Беше среща на мощни персони. Това е вид работа, която ме стимулира, тъй като се трансформира в изследователска работа. Съвсем противоположно на това дълбинно търсене е планът за нов „ Фауст “ още веднъж за Пекин и техния голям спектакъл. Това ще ми разреши да направя един доста значим театър от позиция на построяването, на използването на технологиите. Трябва да е подготвен за август следващата година. Вече започнахме да работим “.
Когато стартира нов план, Пода първо дълго слуша музиката, показва си картини, сънува ги и по-късно стартира да работи. „ Нямам искания, не настоявам, че оперният спектакъл би трябвало да се прави по метода, по който го върша аз. Всеки актьор е притежател на някакво виждане, на някакъв свят, на някакъв метод за разбиране на света. Изкуството е галактика, в която всички светове са по-големи от вероятните и по-разнообразни от вероятните. За разлика от действителния свят. За мен операта е това – успореден свят, който не принадлежи на действителността. Операта показва света на душата. Пеенето не е говорене, не е като киното, като театъра. С музиката се доближава равнище, което е друго от действителното. Това, което ме интересува, е фенът, който изживява операта да се озове в друго измерение – по-висше, редом или по-низше. Според мен музиката влияе като съня – развръзва и раздира веригите на тялото, и ни разрешава по-дълбоко познаване, и на нас самите, и на действителността “.
Преди две години Стефано Пода направи на Античния спектакъл „ Силата на ориста “ – копродукция с театъра в Парма. Тази година спектакълът ще се показа още един път в границите на фестивала. Получава и ново предложение за нова режисура. „ Разбира се, когато става дума за европейска столица на културата, би трябвало да се търси представително заглавие и вярната стъпка е тъкмо Орфей, а операта на Глук е най-представителна... Защо митът за Орфей съществува постоянно? Защото приказва за корените на индивида, за всекидневния цикъл, за тъгата, за раздялата. Няма единствено една история на Орфей и Евридика. В рамките на нашите дни ние изживяваме доста истории на Орфей и Евридика. Разбира се в разнообразни измерения и значителност, само че жестът на разделянето, на откъсването сме принудени да го позволяваме всеки ден или по доста пъти в живота ни. Става дума за нещо циклично и по тази причина стига доста надълбоко. За мен е доста значимо да употребявам това извънредно пространство и толкоз алегорично, с цел да може фенът да не види на сцената историята на Орфей и Евридика или моята работа, а да види историята на личния си живот или може би една по-широка, по-универсална, по-дълбока история. Затова се стремя да отстрани всеки описателен детайл и върша тъкмо противоположното на това, което се случва в актуалния спектакъл “.
От няколко месеца Стефано Пода няколко пъти идва в България, само че макар непрекъснатите оферти да посети Родопите и други митични места, свързани с Орфей, той отхвърля. „ Винаги се опасявам да видя съответни места, тъй като се опасявам, че като ги видя и като ги открия, могат да ме разочароват. Когато си ги представям без да съм ги виждал, това основава в мен мощно напрежение. Реших, че ще видя Родопите след Орфей “.
Ролята на Орфей ще извърши Антонио Джованини, Евридика ще бъде Мария Радоева, Амур Светлана Иванова, ще дирижира Лучано Ди Мартино.
Преди да стартира подготовката на спектакъла, за който е зает, Стефано Пода откри огромна конференция на Куадриналето в Прага. „ В наши дни Кудриналето в Прага е най-големия конгрес от последните 50 години, що се отнася до сценографията. Много съм благополучен, тъй като там се канят най-представителни създатели. Не бих нарекъл моите работи представителни, тъй като те излизат отвън всички правила и стандарти “ – споделя Стефано Пода.
Преди да пристигна в този момент в Пловдив, той сложи операта „ Ариадна и Синята брада “ на Пол Дюка в театъра в Тулуза. „ Този театър беляза пътя ми и се получи доста мощен. Работихме доста – две години лиши, що се отнася до проучвания, както и сценографските търсения, и за костюмите. Получи се доста дълбока и сериозна работа с всички реализатори, които съвсем две години се занимаваха с това. Беше среща на мощни персони. Това е вид работа, която ме стимулира, тъй като се трансформира в изследователска работа. Съвсем противоположно на това дълбинно търсене е планът за нов „ Фауст “ още веднъж за Пекин и техния голям спектакъл. Това ще ми разреши да направя един доста значим театър от позиция на построяването, на използването на технологиите. Трябва да е подготвен за август следващата година. Вече започнахме да работим “.
Когато стартира нов план, Пода първо дълго слуша музиката, показва си картини, сънува ги и по-късно стартира да работи. „ Нямам искания, не настоявам, че оперният спектакъл би трябвало да се прави по метода, по който го върша аз. Всеки актьор е притежател на някакво виждане, на някакъв свят, на някакъв метод за разбиране на света. Изкуството е галактика, в която всички светове са по-големи от вероятните и по-разнообразни от вероятните. За разлика от действителния свят. За мен операта е това – успореден свят, който не принадлежи на действителността. Операта показва света на душата. Пеенето не е говорене, не е като киното, като театъра. С музиката се доближава равнище, което е друго от действителното. Това, което ме интересува, е фенът, който изживява операта да се озове в друго измерение – по-висше, редом или по-низше. Според мен музиката влияе като съня – развръзва и раздира веригите на тялото, и ни разрешава по-дълбоко познаване, и на нас самите, и на действителността “.
Преди две години Стефано Пода направи на Античния спектакъл „ Силата на ориста “ – копродукция с театъра в Парма. Тази година спектакълът ще се показа още един път в границите на фестивала. Получава и ново предложение за нова режисура. „ Разбира се, когато става дума за европейска столица на културата, би трябвало да се търси представително заглавие и вярната стъпка е тъкмо Орфей, а операта на Глук е най-представителна... Защо митът за Орфей съществува постоянно? Защото приказва за корените на индивида, за всекидневния цикъл, за тъгата, за раздялата. Няма единствено една история на Орфей и Евридика. В рамките на нашите дни ние изживяваме доста истории на Орфей и Евридика. Разбира се в разнообразни измерения и значителност, само че жестът на разделянето, на откъсването сме принудени да го позволяваме всеки ден или по доста пъти в живота ни. Става дума за нещо циклично и по тази причина стига доста надълбоко. За мен е доста значимо да употребявам това извънредно пространство и толкоз алегорично, с цел да може фенът да не види на сцената историята на Орфей и Евридика или моята работа, а да види историята на личния си живот или може би една по-широка, по-универсална, по-дълбока история. Затова се стремя да отстрани всеки описателен детайл и върша тъкмо противоположното на това, което се случва в актуалния спектакъл “.
От няколко месеца Стефано Пода няколко пъти идва в България, само че макар непрекъснатите оферти да посети Родопите и други митични места, свързани с Орфей, той отхвърля. „ Винаги се опасявам да видя съответни места, тъй като се опасявам, че като ги видя и като ги открия, могат да ме разочароват. Когато си ги представям без да съм ги виждал, това основава в мен мощно напрежение. Реших, че ще видя Родопите след Орфей “.
Ролята на Орфей ще извърши Антонио Джованини, Евридика ще бъде Мария Радоева, Амур Светлана Иванова, ще дирижира Лучано Ди Мартино.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ