Евгени Серафимов за трети път променя Кюстендил
С Евгени Серафимов се срещаме на площад " Велбъжд " в центъра на Кюстендил в нашето пътуващо студио. Предаването ни е сутринта, което е комфортно за Евгени, тъй като вечерите му са заети - в продължение на 10 дни от 18 до 21 часа неговите възпитаници (и още куп доброволци) рисуват гайтани на стената по поречието на градската река Банщица . И по този начин в продължение на 4 (четири) километра! Това е следващото (трето) " щуро скимване " на младия художник, който несъмнено мисли с обсег.
Всичко стартира преди две лета с портрета на Владимир Димитров-Майстова, който е изрисуван на два (почти) декара на площада в Кюстендил - " това беше революционен план и за мен, и за града, и за градското изкуство в България, план, който прелетя границите на страната с помощта на актуалните технологии и сложи началото на " Голямото лятно изобразяване в Кюстендил ". Това ни споделя Евгени Серафимов и продължи със идващото лято, когато всички почнали да го питат какво ще се прави пък в този момент - " тогава изрисувахме един дъждовник, който изкачва 300-те стъпала към Хисарлъка, а година по-късно, за моя наслада, всички към този момент питат какво ще вършим ". Тоест, Кюстендил към този момент припознава концепциите на Евгени Серафимов (който преподава изобразяване в едно от най-старите учебни заведения в града и има своя школа " Новите майстори " ) за свои. Неговите планове са постоянно отворени, всеки може да се включи, само че " несъмнено децата реагират най-бързо, идват с четката и желаят да рисуват ". На всеки се дава задача съгласно опциите, никого не връщат. И в този момент най-малкият участник в рисуването на километричните гайтани " дори няма три годинки, само че пристигна с майка си и толкоз искаше да рисува и толкоз не разбираше какво би трябвало да се прави, само че не можеш да кажеш на едно дете, че е малко и че не може, по тази причина му дадохме задачата да рисува оранжеви точки върху зелената линия - тъй като има и подобен шнур ".
Иначе главните рисувачи са момчетата и девойките от школата на Евгени Серафимов, те са на възраст от 15 до 20 години, някои към този момент студенти, в това число и в чужбина. А работата и сериозна - стената е висока 6 метра, а линиите са 10, тъй че " всъшност ние сме усукали едни 40 километра " - с усмивка прибавя Евгени. Необходима е била мнооого багра, над 200 литра, която е на акрилна основа, водоразтворима, без неприятна миризма (за да могат и дребни деца да работят с нея), нетоксична... и доста трайна, тъй като концепцията е тези гайтани да останат там най-малко 4-5 години! Самата зона край реката е доста изменена през последните месеци - от запусната и избягвана е превърната (по план от общината) в зелена зона за разходка с пейки, градинки и даже фитнес.
Според Евгени Серафимов градските реки из България са доста подценявани до момента, а в тях (по западен маниер) има доста капацитет да бъдат хем атрактвни за отмора и спорт, хем поле за street art. А в този момент тези гайтани ще отворят пространството, ще развинтят въображението и могат да се трансфорат в " едно пано за градско изкуство ". Оттук започваме да разясняваме международните трендове, които от дълго време са извели изкуството отвън галериите. " Така е, изкуството излиза, изпълзява по калкана, минава през улицата, каца на площада " - реди по своя типично саморасъл и живописен фасон на говорене Евгени Серафимов. Но незабавно прибавя, че неговата цел е в последна сметка всички да се окажат в галерията в Кюстендил. " Майстора е огромната благословия на Кюстендил , а галерията, носеща неговото име е същински шедьовър. Така че дано хората дойдат, дано видят нещо огромно - било на декар или километър, само че по-късно да отидат при Големия - този, който не се мери с километри ".
Всъщност концепцията за гайтаните идва тъкмо от картините на Майстора. Но боравенето с фолклора и неговите детайли би трябвало да е доста деликатно и дозирано, съгласно Евгени Серафимов. " Затова в този план ние взимаме единствено есенцията на гайтаните...като в джаза, когато фолклорът се усеща, само че композицията е напълно нова. Така и аз споделям на децата, че ние рисуваме джаз ... Е, от време на време се получава същинска кюстендилска копаница, само че в различен миг излизаме оттатък очевидното и импровизираме ".
Изобщо работният развой при подобен огромен план е комплициран. Първоначално ентусизамът е огромен, само че по-късно " рисуваш, рисуваш и си едвам на първия километър ". Но пък по този начин децата се приучават да преодоляват трудности и да са непрекъснати. Освен това е значимо на кого каква задача ще дадеш, кой да води, кой да поставя фините линии - всичко това Евгени изяснява на децата (и порасналите) с музикални препратки. И се радва, че на финала всички изрисувани линии " звучат спято ".
Гайтаните стопират малко след централния мост на Кюстендил (с фамозните четири женски склуптури). тъй като там стартира един естествено хубав каменен бряг, а Евгени Серафимов умее да почита хубостта. Предстои огромното показване на към този момент изрисуваните гайтани с музиката на Иван Шопов, с който " приказват на един език ". Ще се получи прелестно, уверени сме, а по кое време тъкмо ще се случи - първи ще ви кажем. Но гайтаните към този момент са там - цели 4 километра и си коства да ги видите. Ако се разноските край тях, няма по какъв начин да не усетите ваша лична мелодия - може да е джаз, може да е едно, може да е фолклор. Но няма да останете безразлични, това е обезпечено!
Всичко стартира преди две лета с портрета на Владимир Димитров-Майстова, който е изрисуван на два (почти) декара на площада в Кюстендил - " това беше революционен план и за мен, и за града, и за градското изкуство в България, план, който прелетя границите на страната с помощта на актуалните технологии и сложи началото на " Голямото лятно изобразяване в Кюстендил ". Това ни споделя Евгени Серафимов и продължи със идващото лято, когато всички почнали да го питат какво ще се прави пък в този момент - " тогава изрисувахме един дъждовник, който изкачва 300-те стъпала към Хисарлъка, а година по-късно, за моя наслада, всички към този момент питат какво ще вършим ". Тоест, Кюстендил към този момент припознава концепциите на Евгени Серафимов (който преподава изобразяване в едно от най-старите учебни заведения в града и има своя школа " Новите майстори " ) за свои. Неговите планове са постоянно отворени, всеки може да се включи, само че " несъмнено децата реагират най-бързо, идват с четката и желаят да рисуват ". На всеки се дава задача съгласно опциите, никого не връщат. И в този момент най-малкият участник в рисуването на километричните гайтани " дори няма три годинки, само че пристигна с майка си и толкоз искаше да рисува и толкоз не разбираше какво би трябвало да се прави, само че не можеш да кажеш на едно дете, че е малко и че не може, по тази причина му дадохме задачата да рисува оранжеви точки върху зелената линия - тъй като има и подобен шнур ".
Иначе главните рисувачи са момчетата и девойките от школата на Евгени Серафимов, те са на възраст от 15 до 20 години, някои към този момент студенти, в това число и в чужбина. А работата и сериозна - стената е висока 6 метра, а линиите са 10, тъй че " всъшност ние сме усукали едни 40 километра " - с усмивка прибавя Евгени. Необходима е била мнооого багра, над 200 литра, която е на акрилна основа, водоразтворима, без неприятна миризма (за да могат и дребни деца да работят с нея), нетоксична... и доста трайна, тъй като концепцията е тези гайтани да останат там най-малко 4-5 години! Самата зона край реката е доста изменена през последните месеци - от запусната и избягвана е превърната (по план от общината) в зелена зона за разходка с пейки, градинки и даже фитнес.
Според Евгени Серафимов градските реки из България са доста подценявани до момента, а в тях (по западен маниер) има доста капацитет да бъдат хем атрактвни за отмора и спорт, хем поле за street art. А в този момент тези гайтани ще отворят пространството, ще развинтят въображението и могат да се трансфорат в " едно пано за градско изкуство ". Оттук започваме да разясняваме международните трендове, които от дълго време са извели изкуството отвън галериите. " Така е, изкуството излиза, изпълзява по калкана, минава през улицата, каца на площада " - реди по своя типично саморасъл и живописен фасон на говорене Евгени Серафимов. Но незабавно прибавя, че неговата цел е в последна сметка всички да се окажат в галерията в Кюстендил. " Майстора е огромната благословия на Кюстендил , а галерията, носеща неговото име е същински шедьовър. Така че дано хората дойдат, дано видят нещо огромно - било на декар или километър, само че по-късно да отидат при Големия - този, който не се мери с километри ". Всъщност концепцията за гайтаните идва тъкмо от картините на Майстора. Но боравенето с фолклора и неговите детайли би трябвало да е доста деликатно и дозирано, съгласно Евгени Серафимов. " Затова в този план ние взимаме единствено есенцията на гайтаните...като в джаза, когато фолклорът се усеща, само че композицията е напълно нова. Така и аз споделям на децата, че ние рисуваме джаз ... Е, от време на време се получава същинска кюстендилска копаница, само че в различен миг излизаме оттатък очевидното и импровизираме ".
Изобщо работният развой при подобен огромен план е комплициран. Първоначално ентусизамът е огромен, само че по-късно " рисуваш, рисуваш и си едвам на първия километър ". Но пък по този начин децата се приучават да преодоляват трудности и да са непрекъснати. Освен това е значимо на кого каква задача ще дадеш, кой да води, кой да поставя фините линии - всичко това Евгени изяснява на децата (и порасналите) с музикални препратки. И се радва, че на финала всички изрисувани линии " звучат спято ".
Гайтаните стопират малко след централния мост на Кюстендил (с фамозните четири женски склуптури). тъй като там стартира един естествено хубав каменен бряг, а Евгени Серафимов умее да почита хубостта. Предстои огромното показване на към този момент изрисуваните гайтани с музиката на Иван Шопов, с който " приказват на един език ". Ще се получи прелестно, уверени сме, а по кое време тъкмо ще се случи - първи ще ви кажем. Но гайтаните към този момент са там - цели 4 километра и си коства да ги видите. Ако се разноските край тях, няма по какъв начин да не усетите ваша лична мелодия - може да е джаз, може да е едно, може да е фолклор. Но няма да останете безразлични, това е обезпечено!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ