Историк: Османците са имали информация за Левски много преди залавянето му
„ С документите, които бяха открити и преведени излиза наяве, че най-малко през последните месеци от своята активност османските управляващи доста деликатно следят дейностите на революционната емиграция и по-специално дейностите на Левски “.
Това съобщи в изявление за доцент Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ.
Още от 1872 година османските управляващи са знаели за комитетите на Левски и българското освободително придвижване.
„ За османските управляващи още от 1872 година не са загадка всички дейности, които водят до образуването на революционната организация и нейното развиване в българските земи. По времето на своята първа опознавателна обиколка, която стартира през декември 1868 година, Левски минава през десетки български селища. Предполага се, че по време на тази обиколка е съумял да откри контакти с десетки хора, които биха били привлечени от концепциите на революцията. При втората си обиколка от 1869 година се основават десетки комитетски средища в доста български селища. Левски съумява да притегли към делото десетки духовници, учители, търговци “, съобщи историкът.
Противно на митовете, има основани комитети и в региона на София.
„ Обясненията в историографията са няколко през годините. За мен персонално това, което е основано, като комитетска мрежа до Софийско е един сладкодумен факт, който демонстрира желанието на месните комитетски дейци. Ако приказваме чисто географски съществуват и комитетски мрежи в Софийско “, съобщи Спасов
Принудителното стопляне на връзките сред Сърбия и Османската империя принуждава Левски да напусне легията на Георги Раковски.
„ Когато се основава легията на Раковски, Левски с още към 600 българи взима присъединяване в нея. Там са били и остарели одобрени войводи, като Филип Тотю има и млади бъдещи революционери, като Стефан Караджа, Хаджи Димитър и доста други. Левски взе участие интензивно в образованията на легията, като по това време получава и своето название Левски. С регулирането на връзките сред Сърбия и Османската империя, на процедура от Белград са принудени под натиска на Великите сили да открият връзки с Високата врата и да разхлабен легията на Раковски. Нейното разформироване принуждава Левски да тръгнат от Белград, той се връща в българските земи и стартира да работи, като преподавател “, съобщи доцент Спасов.
Той напомни, че дълги години в нашата историография битуваха разнообразни отзиви за залавянето на Апостола на свободата – от изменничество до случайност. През последните години бяха открити и преведени редица документи, които хвърлиха нова светлина върху последните месеци на ВасилЛевски. От тях излиза наяве, че османските управляващи са знаели за него доста по-отрано. Предполага се, че от пролетта на 1872 година, те имат информация за Левски, по какъв начин наподобява, както имат и информация за членовете на комитетите.
„ Тогава се случват няколко значими събития, най-известното е самоубийството на помощника на Левски Ангел Кънчев на 5 март 1872 година в Русе. Всичко това е последвано от назначението на нов валия, който много пламенно стартира да наблюдава процесите, които текат в българското освободително придвижване. От този интервал са опитите за все по-масирано внедряване на турски шпиони. Ние знаем, че тези опити се катализират след четническите акции от 1867 година и след прекосяването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 година. Фактът, че османските управляващи са добре осведомени за първото общо заседание на БРЦК, красноречиво ни демонстрират, че те са разполагали с достоверна информация “, съобщи проф. Спасов.
Левски пробва да се измъкне със пукотевица от засадата в Къкринското ханче, само че при опит да прескочи ограда, облеклата му се закачат на нея.
„ Отдавна се известни спомените на Никола Цвятков. Там доста добре е показано, че в ранната заран на 27 декември, когато отиват заптиетата да ги арестуват, Левски се пробва да излезе през задната страна и да си проправи път със пукотевица. Потерята, която е изпратена, не е била малочислена, заптиетата са обкръжили Къкринското ханче и съгласно информацията, която е достигнала до нас, при опита да прескочи оградата, закача се част от облеклата му и той безусловно пада върху три от заптиетата, които чакат в засада. Те се пробват да го арестуват, само че Левски съумява да се освободи от тях. Останалите заптиета виждат, че той се пробва да пробие обсадата и в действителност стрелят против Левски, леко ранен е и при опита да бъде арестуван едно заптие порязва ухото му “, напомни историкът.
Освен ВасилЛевски, наказан на гибел е и Димитър Общи, както и стотици други участници в комитетската активност.
„ От последните документи, които бяха оповестени, излиза наяве, че на почналия развой османските управляващи нямат желание да прокарват по-тежки ограничения против българското освободително придвижване. Опасяват се от натиска на Великите сили. Самите документи демонстрират, че османските управляващи имат доста добра информация за Левски и комитетската мрежа. От една страна сред валията на Дунавския вилает и Великият везир протича непрекъсната преписка и двамата са изцяло наясно с обсега на българското придвижване. Софийският властник няма тази информация. Маскар Паша съумява да доближи до огромна част от комитетските дейци с извършените разпити. Още от Ловеч е изпратен в Търново, а от там в София. На процеса в София са издадени две смъртни присъди. Едната е на Димитър Общи, а другата на ВасилЛевски “, сподели доцент Спасов.
Имало е няколко опита за освобождението на Апостола, само че те са били провалени.
„ Имало е опити за освобождението на Левски. Първите два опита са в Търново. Идеята на един от най-големите сподвижници на Апостола- Христо Иванов-Големия е да се освободи Левски, до момента в който е в ареста. Идеята е била да се възпламени ареста, като се сътвори блъсканица, а в тази блъсканица карцерът да бъде нападнат. Този проект не сработва, тъй като квалифицираните запалителни глави падат много надалеч от двора на ареста. Другата концепция е била по пътя за София да бъде освободен. Османските управляващи доста добре знаят, кого са арестували и извеждането на Левски е станало в цялостна загадка и интрига с отряд от 250 индивида “, описа историкът.
Истинската дата на неговото обесване е 18 февруари, а не 19, както мнозина считат.
„ Истинската дата, която би трябвало да означаваме е 18 февруари. ВасилЛевски е обесен на 6 февруари, което по нов жанр значи 18 февруари. Ние историците се опитваме да наложим същинската дата, само че 19 февруари е дата призната от формалните институции “, сподели той.
Това съобщи в изявление за доцент Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ.
Още от 1872 година османските управляващи са знаели за комитетите на Левски и българското освободително придвижване.
„ За османските управляващи още от 1872 година не са загадка всички дейности, които водят до образуването на революционната организация и нейното развиване в българските земи. По времето на своята първа опознавателна обиколка, която стартира през декември 1868 година, Левски минава през десетки български селища. Предполага се, че по време на тази обиколка е съумял да откри контакти с десетки хора, които биха били привлечени от концепциите на революцията. При втората си обиколка от 1869 година се основават десетки комитетски средища в доста български селища. Левски съумява да притегли към делото десетки духовници, учители, търговци “, съобщи историкът.
Противно на митовете, има основани комитети и в региона на София.
„ Обясненията в историографията са няколко през годините. За мен персонално това, което е основано, като комитетска мрежа до Софийско е един сладкодумен факт, който демонстрира желанието на месните комитетски дейци. Ако приказваме чисто географски съществуват и комитетски мрежи в Софийско “, съобщи Спасов
Принудителното стопляне на връзките сред Сърбия и Османската империя принуждава Левски да напусне легията на Георги Раковски.
„ Когато се основава легията на Раковски, Левски с още към 600 българи взима присъединяване в нея. Там са били и остарели одобрени войводи, като Филип Тотю има и млади бъдещи революционери, като Стефан Караджа, Хаджи Димитър и доста други. Левски взе участие интензивно в образованията на легията, като по това време получава и своето название Левски. С регулирането на връзките сред Сърбия и Османската империя, на процедура от Белград са принудени под натиска на Великите сили да открият връзки с Високата врата и да разхлабен легията на Раковски. Нейното разформироване принуждава Левски да тръгнат от Белград, той се връща в българските земи и стартира да работи, като преподавател “, съобщи доцент Спасов.
Той напомни, че дълги години в нашата историография битуваха разнообразни отзиви за залавянето на Апостола на свободата – от изменничество до случайност. През последните години бяха открити и преведени редица документи, които хвърлиха нова светлина върху последните месеци на ВасилЛевски. От тях излиза наяве, че османските управляващи са знаели за него доста по-отрано. Предполага се, че от пролетта на 1872 година, те имат информация за Левски, по какъв начин наподобява, както имат и информация за членовете на комитетите.
„ Тогава се случват няколко значими събития, най-известното е самоубийството на помощника на Левски Ангел Кънчев на 5 март 1872 година в Русе. Всичко това е последвано от назначението на нов валия, който много пламенно стартира да наблюдава процесите, които текат в българското освободително придвижване. От този интервал са опитите за все по-масирано внедряване на турски шпиони. Ние знаем, че тези опити се катализират след четническите акции от 1867 година и след прекосяването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 година. Фактът, че османските управляващи са добре осведомени за първото общо заседание на БРЦК, красноречиво ни демонстрират, че те са разполагали с достоверна информация “, съобщи проф. Спасов.
Левски пробва да се измъкне със пукотевица от засадата в Къкринското ханче, само че при опит да прескочи ограда, облеклата му се закачат на нея.
„ Отдавна се известни спомените на Никола Цвятков. Там доста добре е показано, че в ранната заран на 27 декември, когато отиват заптиетата да ги арестуват, Левски се пробва да излезе през задната страна и да си проправи път със пукотевица. Потерята, която е изпратена, не е била малочислена, заптиетата са обкръжили Къкринското ханче и съгласно информацията, която е достигнала до нас, при опита да прескочи оградата, закача се част от облеклата му и той безусловно пада върху три от заптиетата, които чакат в засада. Те се пробват да го арестуват, само че Левски съумява да се освободи от тях. Останалите заптиета виждат, че той се пробва да пробие обсадата и в действителност стрелят против Левски, леко ранен е и при опита да бъде арестуван едно заптие порязва ухото му “, напомни историкът.
Освен ВасилЛевски, наказан на гибел е и Димитър Общи, както и стотици други участници в комитетската активност.
„ От последните документи, които бяха оповестени, излиза наяве, че на почналия развой османските управляващи нямат желание да прокарват по-тежки ограничения против българското освободително придвижване. Опасяват се от натиска на Великите сили. Самите документи демонстрират, че османските управляващи имат доста добра информация за Левски и комитетската мрежа. От една страна сред валията на Дунавския вилает и Великият везир протича непрекъсната преписка и двамата са изцяло наясно с обсега на българското придвижване. Софийският властник няма тази информация. Маскар Паша съумява да доближи до огромна част от комитетските дейци с извършените разпити. Още от Ловеч е изпратен в Търново, а от там в София. На процеса в София са издадени две смъртни присъди. Едната е на Димитър Общи, а другата на ВасилЛевски “, сподели доцент Спасов.
Имало е няколко опита за освобождението на Апостола, само че те са били провалени.
„ Имало е опити за освобождението на Левски. Първите два опита са в Търново. Идеята на един от най-големите сподвижници на Апостола- Христо Иванов-Големия е да се освободи Левски, до момента в който е в ареста. Идеята е била да се възпламени ареста, като се сътвори блъсканица, а в тази блъсканица карцерът да бъде нападнат. Този проект не сработва, тъй като квалифицираните запалителни глави падат много надалеч от двора на ареста. Другата концепция е била по пътя за София да бъде освободен. Османските управляващи доста добре знаят, кого са арестували и извеждането на Левски е станало в цялостна загадка и интрига с отряд от 250 индивида “, описа историкът.
Истинската дата на неговото обесване е 18 февруари, а не 19, както мнозина считат.
„ Истинската дата, която би трябвало да означаваме е 18 февруари. ВасилЛевски е обесен на 6 февруари, което по нов жанр значи 18 февруари. Ние историците се опитваме да наложим същинската дата, само че 19 февруари е дата призната от формалните институции “, сподели той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ