С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна

С диви круши и резенче самун във торбата
тя дойде - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: " Аз съм Мария... Аз съм дамата
на всички мъже и на мъртвите дори. "

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
до момента в който не напука гърба си остарялото слънце.

Но на вятъра пламтя мойта свещ и на вятъра се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
по този начин се изгуби и тя след бялата пара на влака.

С диви круши и резенче самун във торбата
тя в този момент е при различен и вероятно се готви да каже:
" Аз дойдох... Аз съм Мария - дамата
на всички мъже и на мъртвите дори... "

Но угасва най-после фитила и тя ще стане брачна половинка
на някой човечец ревностен и със злато нащърбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му малоумен,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да почине, ще излезе извън и ще лъсне
обувките прашни - за гибелта ще се стяга.
После ще литне към облака след ятото гъски,
без да помаха даже на индивида, останал на прага.

С диви круши и резенче самун във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
" Аз дойдох... Аз съм Мария - дамата
на всички мъже и на мъртвите дори. "