Във Франция и Испания забравиха българските футболисти
С дебюта си за " Болоня " на 3 март против " Каляри " Валентин Антов (20 г.) освен игра за първи път в Серия А, само че и стана вторият най-млад българин в италианския футболен шампионат. Рекорда към момента държи Валери Божинов, който записа първия си мач за " Лече " на 22 януари 2002 година едвам на 15 година и 341 дни. Така той продължава да е и най-младият чужденец, играл в миналото в италианския хайлайф.
С появяването си в игра за " Болоня " Антов направи доста значима стъпка в кариерата си, само че и даде своя принос да се усъвършенства една неприятна статистика. До този миг Серия А (едно от петте огромни шампионати в Европа) бе много непозната територия за нашите футболисти. Младият бранител стана едвам осмият българин, който е играл в цялата история на италианския хайлайф.
Преди него това направиха единствено Николай Илиев ( " Болоня ", 1989-91 г.), Христо Стоичков (1995-96), Валери Божинов ( " Лече ", " Фиорентина ", " Парма ", 2002-11), Ивайло Чочев ( " Палермо ", 2014-17), Александър Тонев ( " Фрозиноне ", " Кротоне ", 2015-18) и Андрей Гълъбинов ( " Дженоа ", " Специя ", 2017-18, 2020-).
В интерес на истината, до края на този сезон има напълно действителна опция и
девети българин да запише мач в Серия А
Димо Кръстев към този момент има картотека за " Фиорентина " и бе на скамейката в 4 турнирни мача от началото на 2021 година Прогнозите са, че треньорът Чезаре Прандели ще даде късмет, въпреки и алегоричен, на 18-годишния отбранителен халф да запише формален дуел за мъжкия отбор. Очаква се от идващия сезон и завръщането на Петко Христов във " Фиорентина " след преотстъпване в " Про Верчели ".
За страдание обаче нито един от игралите в Серия А българи не е постигнал нещо значително, нито е печелил трофей. Макар пътищата пред Антов, Кръстев, Христов и Гълъбинов да не са затворени. А и на Десподов, който има настоящ контракт с " Каляри ".
Много по-значима диря са оставили българите в испанската Ла Лига. Най-вече Христо Стоичков с " Барселона " (5 титли и по един път Купата на краля, КЕШ, КНК и т. н.), както и Любослав Пенев (титла и Купа на краля с мадридския " Атлетико ", а също по този начин и диря в историята на " Валенсия ", " Компостела " и " Селта " ).
Но те са единствено част от масираното българско наличие там, изключително през 90-те години на ХХ век. Освен Стоичков и Пенев още 13 българи са играли в Ла Лига: Наско Сираков ( " Сарагоса ", " Еспаньол " ), Божидар Искренов ( " Сарагоса " ), Георги Йорданов ( " Спортинг ", Хихон), Диян Ангелов ( " Осасуна " ), Илиян Киряков ( " Депортиво ", " Лерида " ), Емил Костадинов ( " Депортиво " ), Трифон Иванов ( " Бетис " ), Велко Йотов ( " Еспаньол " ), Ивайло Андонов ( " Албасете " ), Мартин Петров ( " Атлетико ", " Еспаньол " ), Владимир Манчев ( " Леванте ", " Валядолид ", " Селта " ), Петър Занев ( " Селта " ) и Благой Георгиев ( " Алавес " ). Трябва да се спомене и Атанас Киров, който бе част от " Депортиво ", само че не записа мач. За страдание, осемте дуела на Петров в " Еспаньол " напролет на 2013 година досега са
последното наличие на българин по терените в Испания
А това са към този момент 8 години...
Сходна наклонност се вижда и във френската Лига 1. Там престоят на Димитър Бербатов в " Монако " (сезон 2014/15) бе първо българско участие от 11 години (!). И досега, към този момент 6 сезона, той не е последван от различен съотечественик.
Най-силният " български интервал " в Лига 1 също е обратно във времето - края на 80-те и началото на 90-те години. Пъртината е проправена през 1985 година от Пламен Марков ( " Мец ", по-късно и " Гренобъл " ) и Андрей Желязков ( " Страсбург " ). През 1986 година се причисляват Георги Димитров и Георги Славков (и двамата в " Сен Етиен " ) и Бойчо Величков ( " Льо Авр " ).
След тях през 90-те във Франция играят Николай Тодоров ( " Монпелие ", " Кан " ), Наско Сираков ( " Ланс " ), Николай Илиев ( " Рен " ), Йордан Лечков ( " Олимпик ", Марсилия). През сегашния век обаче още единствено двама българи с изключение на Бербатов съумяват - Владимир Манчев ( " Лил " ) и Георги Иванов ( " Рен " ), като повода напълно не е прословутият мач на " Парк де Пренс " през 1993 година, да си признаем. Хипотетично видяно, през сезон 2021/22
има късмет да забележим още веднъж наш национал в Лига 1
Стига в елита да влезе " Троа ", с който Филип Кръстев има контракт до лятото на 2022 година
В британската Премиър лийг обаче към този момент няма огромни изгледи да се добави нов българин към деветимата, играли там. Пионер бе Бончо Генчев, който записа 61 мача и 6 гола за " Ипсуич " сред 1992 и 1995 година След него, през 2000 година отидоха Радостин Кишишев ( " Чарлтън " ) и Светослав Тодоров ( " Уест Хем ", " Портсмут ", " Уигън " ).
През 2006 година Стилиян Петров премина от " Селтик " в " Астън Вила ", а Димитър Бербатов - от " Байер " (Леверкузен) в " Тотнъм ". През 2007 година пък Мартин Петров и Валери Божинов се появиха заедно в " Манчестър Сити ". Оттогава обаче остават инцидентните появи на Станислав Манолев (5 мача за " Фулъм " през 2013 г.) и Александър Тонев (2 мача за " Астън Вила " от 2013 до 2015 г.). Безусловно
най-успешен от всички тях е Бербатов
(две трофеи на Англия с " Манчестър Юнайтед " и два трофея за Купата на лигата - по един път с " Юнайтед " и " Тотнъм " ), а и голмайсторски приз за турнирния сезон 2020/11.
Новите правила за британския футбол, свързани с Брекзит, обаче ще затруднят появяването на 10-и българин в най-гледаното клубно състезание в света. Незавидното място на националния тим в класацията на ФИФА и неналичието на задоволително мачове за държавния отбор да вземем за пример осуетиха прекосяването на Валентин Антов в " Арсенал ", съгласно неофициалните информации. И това е единствено един образец, че в Англия към този момент футболните умения няма да са изцяло задоволителни за трансфер.
Последното от Топ 5 шампионатите в Европа - немската Бундеслига, може да се назова и " най-българският " от останалите четири огромни шампионата. Общо 27 наши футболисти са играли там.
Началото е сложено от вратаря Антонио Ананиев ( " Дуисбург " ) през 1991 година, като към него се причислява скоро и Александър Бончев. По-нататък следват Йордан Лечков и Павел Дочев ( " Хамбургер " ), Петър Хубчев ( " Хамбургер ", " Айнтрахт ", Франкфурт), Златко Янков ( " Юрдинген " ), Даниел Боримиров и Христо Йовов ( " Мюнхен 1860 " ), Красимир Балъков ( " Щутгарт " ), Емил Костадинов ( " Байерн " ), Георги Донков ( " Бохум " ), Мариян Христов ( " Кайзерслаутерн ", " Волфсбург " ), Адалберт Зафиров ( " Арминия " ), Мартин Зафиров ( " Хамбургер " ), Стойчо Стоилов и Димчо Беляков ( " Нюрнберг " ), Цанко Цветанов ( " Енерги " ), Димитър Бербатов ( " Байер " ), Мартин Петров ( " Волфсбург " ), Александър Младенов ( " Херта " ), Чавдар Янков ( " Хановер " ), Валери Домовчийски ( " Херта ", " Дуисбург " ), Димитър Рангелов ( " Енерги ", " Борусия ", Дортмунд), Станислав Ангелов ( " Енерги " ), Благой Георгиев ( " Дуисбург " ) и Илиян Мицански ( " Кайзерслаутерн " ).
Мицански и Домовчийски в действителност бяха последните българи, играли там - през сезон 2011/12. Което значи 9 години без български футболист по терените в Бундеслигата. Чак до 16 януари т. година, когато Илия Груев-младши влезе в 90-ата минута за " Вердер " (Бремен) при 2:0 над " Аугсбург ", откакто в 13 други мача бе на скамейката. Засега той е като бяла лястовица в немския хайлайф и нека успее да развие гения си.
Тенденцията обаче е очевидна - след взрив през 90-те години на българи в Топ 5 шампионатите, следва отлив и повода за това е постепенният и задълбочаващ се спад на качеството на футбола у нас. А неналичието на наши играчи в огромни клубове и шампионати неизбежно въздейства и на равнището на националния тим.
С появяването си в игра за " Болоня " Антов направи доста значима стъпка в кариерата си, само че и даде своя принос да се усъвършенства една неприятна статистика. До този миг Серия А (едно от петте огромни шампионати в Европа) бе много непозната територия за нашите футболисти. Младият бранител стана едвам осмият българин, който е играл в цялата история на италианския хайлайф.
Преди него това направиха единствено Николай Илиев ( " Болоня ", 1989-91 г.), Христо Стоичков (1995-96), Валери Божинов ( " Лече ", " Фиорентина ", " Парма ", 2002-11), Ивайло Чочев ( " Палермо ", 2014-17), Александър Тонев ( " Фрозиноне ", " Кротоне ", 2015-18) и Андрей Гълъбинов ( " Дженоа ", " Специя ", 2017-18, 2020-).
В интерес на истината, до края на този сезон има напълно действителна опция и
девети българин да запише мач в Серия А
Димо Кръстев към този момент има картотека за " Фиорентина " и бе на скамейката в 4 турнирни мача от началото на 2021 година Прогнозите са, че треньорът Чезаре Прандели ще даде късмет, въпреки и алегоричен, на 18-годишния отбранителен халф да запише формален дуел за мъжкия отбор. Очаква се от идващия сезон и завръщането на Петко Христов във " Фиорентина " след преотстъпване в " Про Верчели ".
За страдание обаче нито един от игралите в Серия А българи не е постигнал нещо значително, нито е печелил трофей. Макар пътищата пред Антов, Кръстев, Христов и Гълъбинов да не са затворени. А и на Десподов, който има настоящ контракт с " Каляри ".
Много по-значима диря са оставили българите в испанската Ла Лига. Най-вече Христо Стоичков с " Барселона " (5 титли и по един път Купата на краля, КЕШ, КНК и т. н.), както и Любослав Пенев (титла и Купа на краля с мадридския " Атлетико ", а също по този начин и диря в историята на " Валенсия ", " Компостела " и " Селта " ).
Но те са единствено част от масираното българско наличие там, изключително през 90-те години на ХХ век. Освен Стоичков и Пенев още 13 българи са играли в Ла Лига: Наско Сираков ( " Сарагоса ", " Еспаньол " ), Божидар Искренов ( " Сарагоса " ), Георги Йорданов ( " Спортинг ", Хихон), Диян Ангелов ( " Осасуна " ), Илиян Киряков ( " Депортиво ", " Лерида " ), Емил Костадинов ( " Депортиво " ), Трифон Иванов ( " Бетис " ), Велко Йотов ( " Еспаньол " ), Ивайло Андонов ( " Албасете " ), Мартин Петров ( " Атлетико ", " Еспаньол " ), Владимир Манчев ( " Леванте ", " Валядолид ", " Селта " ), Петър Занев ( " Селта " ) и Благой Георгиев ( " Алавес " ). Трябва да се спомене и Атанас Киров, който бе част от " Депортиво ", само че не записа мач. За страдание, осемте дуела на Петров в " Еспаньол " напролет на 2013 година досега са
последното наличие на българин по терените в Испания
А това са към този момент 8 години...
Сходна наклонност се вижда и във френската Лига 1. Там престоят на Димитър Бербатов в " Монако " (сезон 2014/15) бе първо българско участие от 11 години (!). И досега, към този момент 6 сезона, той не е последван от различен съотечественик.
Най-силният " български интервал " в Лига 1 също е обратно във времето - края на 80-те и началото на 90-те години. Пъртината е проправена през 1985 година от Пламен Марков ( " Мец ", по-късно и " Гренобъл " ) и Андрей Желязков ( " Страсбург " ). През 1986 година се причисляват Георги Димитров и Георги Славков (и двамата в " Сен Етиен " ) и Бойчо Величков ( " Льо Авр " ).
След тях през 90-те във Франция играят Николай Тодоров ( " Монпелие ", " Кан " ), Наско Сираков ( " Ланс " ), Николай Илиев ( " Рен " ), Йордан Лечков ( " Олимпик ", Марсилия). През сегашния век обаче още единствено двама българи с изключение на Бербатов съумяват - Владимир Манчев ( " Лил " ) и Георги Иванов ( " Рен " ), като повода напълно не е прословутият мач на " Парк де Пренс " през 1993 година, да си признаем. Хипотетично видяно, през сезон 2021/22
има късмет да забележим още веднъж наш национал в Лига 1
Стига в елита да влезе " Троа ", с който Филип Кръстев има контракт до лятото на 2022 година
В британската Премиър лийг обаче към този момент няма огромни изгледи да се добави нов българин към деветимата, играли там. Пионер бе Бончо Генчев, който записа 61 мача и 6 гола за " Ипсуич " сред 1992 и 1995 година След него, през 2000 година отидоха Радостин Кишишев ( " Чарлтън " ) и Светослав Тодоров ( " Уест Хем ", " Портсмут ", " Уигън " ).
През 2006 година Стилиян Петров премина от " Селтик " в " Астън Вила ", а Димитър Бербатов - от " Байер " (Леверкузен) в " Тотнъм ". През 2007 година пък Мартин Петров и Валери Божинов се появиха заедно в " Манчестър Сити ". Оттогава обаче остават инцидентните появи на Станислав Манолев (5 мача за " Фулъм " през 2013 г.) и Александър Тонев (2 мача за " Астън Вила " от 2013 до 2015 г.). Безусловно
най-успешен от всички тях е Бербатов
(две трофеи на Англия с " Манчестър Юнайтед " и два трофея за Купата на лигата - по един път с " Юнайтед " и " Тотнъм " ), а и голмайсторски приз за турнирния сезон 2020/11.
Новите правила за британския футбол, свързани с Брекзит, обаче ще затруднят появяването на 10-и българин в най-гледаното клубно състезание в света. Незавидното място на националния тим в класацията на ФИФА и неналичието на задоволително мачове за държавния отбор да вземем за пример осуетиха прекосяването на Валентин Антов в " Арсенал ", съгласно неофициалните информации. И това е единствено един образец, че в Англия към този момент футболните умения няма да са изцяло задоволителни за трансфер.
Последното от Топ 5 шампионатите в Европа - немската Бундеслига, може да се назова и " най-българският " от останалите четири огромни шампионата. Общо 27 наши футболисти са играли там.
Началото е сложено от вратаря Антонио Ананиев ( " Дуисбург " ) през 1991 година, като към него се причислява скоро и Александър Бончев. По-нататък следват Йордан Лечков и Павел Дочев ( " Хамбургер " ), Петър Хубчев ( " Хамбургер ", " Айнтрахт ", Франкфурт), Златко Янков ( " Юрдинген " ), Даниел Боримиров и Христо Йовов ( " Мюнхен 1860 " ), Красимир Балъков ( " Щутгарт " ), Емил Костадинов ( " Байерн " ), Георги Донков ( " Бохум " ), Мариян Христов ( " Кайзерслаутерн ", " Волфсбург " ), Адалберт Зафиров ( " Арминия " ), Мартин Зафиров ( " Хамбургер " ), Стойчо Стоилов и Димчо Беляков ( " Нюрнберг " ), Цанко Цветанов ( " Енерги " ), Димитър Бербатов ( " Байер " ), Мартин Петров ( " Волфсбург " ), Александър Младенов ( " Херта " ), Чавдар Янков ( " Хановер " ), Валери Домовчийски ( " Херта ", " Дуисбург " ), Димитър Рангелов ( " Енерги ", " Борусия ", Дортмунд), Станислав Ангелов ( " Енерги " ), Благой Георгиев ( " Дуисбург " ) и Илиян Мицански ( " Кайзерслаутерн " ).
Мицански и Домовчийски в действителност бяха последните българи, играли там - през сезон 2011/12. Което значи 9 години без български футболист по терените в Бундеслигата. Чак до 16 януари т. година, когато Илия Груев-младши влезе в 90-ата минута за " Вердер " (Бремен) при 2:0 над " Аугсбург ", откакто в 13 други мача бе на скамейката. Засега той е като бяла лястовица в немския хайлайф и нека успее да развие гения си.
Тенденцията обаче е очевидна - след взрив през 90-те години на българи в Топ 5 шампионатите, следва отлив и повода за това е постепенният и задълбочаващ се спад на качеството на футбола у нас. А неналичието на наши играчи в огромни клубове и шампионати неизбежно въздейства и на равнището на националния тим.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ