Според български учени човек може да погълне около една чаена лъжица пластмаса седмично
С честото изразходване на морска храна, само че и освен, за една седмица човек може да погълне към 5 грама микропластмаса или към една чаена лъжица. Това сочат данни от ново проучване на Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски “, взаимно с учени от Института по невробиология към Българска академия на науките, заяви bTV.
Тяхното изследване идва след редица планове през годините, касаещи черните и белите миди в Черно море, които в действителност са живият филтър на водите в моретата. Днес, в Деня на Земята, специалистите от град Шумен показват част от откритията си за БТВ с задачата да образоват, само че и да припомнят какъв брой значимо е да се грижим за себе си и за природата.
Още при започване на 2022 година се появява обява, която показва опити с човешка кръв. Оказва се, че в организма ни циркулират огромни количества микропластмаси. Според декана на факултета по естествени науки проф. Цветеслава Иванова микропластмасите са рискови и с времето могат да доведат до разнообразни болести, като някои от тях даже може да са незнайни за нас.
В шуменския университет вършат разбор на белите и черните миди, като втория тип е изключително присъщ за Черно море и мнозина обичат през топлите месеци да ги употребяват в компанията на прелестно пиво.
Резултатите от разбора обаче не са положителни, акцентира проф. Иванова: „ Оказва се, че в двата типа миди се съдържат обилни количества микропластмаси. Според Световната здравна организация (СЗО) главните количества микропластмаси в организма ни влизат главно от водата и потреблението на морски блага. Тоест хората, консумирайки морска храна, неизбежно ще се срещнат и към този момент са се срещнали с тези пластмаси “, добавя тя.
Интересен е моментът на пояснение кое кара мидите, рибите и въобще морските жители да се хранят с пластмаса. Вече споменахме, че мидите са филтър на водата, само че те едва ли ще заменят нормалната си диета с пластмасова.
„ Изследвания на съветски учени демонстрират нещо забавно – в действителност, пребивавайки в морето дълго време, пластмасовите частици всмукват по повърхността си хранителни субстанции – белтъци, въглехидрати. Това се маркира като храна и кара морските животни да се хранят с пластмаса “, изясни ученият от Шумен.
По думите ѝ в случай че приемем, че на седмица може да погълнем 5 грама микропластмаси, то, в случай че човек живее приблизително 79 години, за целия си витален цикъл може да изяде два контейнера цялостни с пластмаса догоре.
„ Защо е рискова тази микропластмаса? Опасна е, тъй като съгласно лекарите още с раждането на дребните деца всички биберони и шишета, които се употребяват за тяхното хранене, са на тази основа. Самият факт, че това към този момент попада и в организма на индивида и никой не знае до какво би довело в бъдеще, е доста рисково “, посочи още тя.
Учените насочат апел да се понижи използването на пластмаса във всекидневието. Както споделя проф. Иванова, тя се намира съвсем на всички места – в пастата за зъби, в козметиката, в производството на хартия и безспорно – в опаковките на стоките.
„ Обществото би трябвало съществено да се замисли за това какво ще се случи със Земята “, изясни декана на факултета по естествени науки.
Тяхното изследване идва след редица планове през годините, касаещи черните и белите миди в Черно море, които в действителност са живият филтър на водите в моретата. Днес, в Деня на Земята, специалистите от град Шумен показват част от откритията си за БТВ с задачата да образоват, само че и да припомнят какъв брой значимо е да се грижим за себе си и за природата.
Още при започване на 2022 година се появява обява, която показва опити с човешка кръв. Оказва се, че в организма ни циркулират огромни количества микропластмаси. Според декана на факултета по естествени науки проф. Цветеслава Иванова микропластмасите са рискови и с времето могат да доведат до разнообразни болести, като някои от тях даже може да са незнайни за нас.
В шуменския университет вършат разбор на белите и черните миди, като втория тип е изключително присъщ за Черно море и мнозина обичат през топлите месеци да ги употребяват в компанията на прелестно пиво.
Резултатите от разбора обаче не са положителни, акцентира проф. Иванова: „ Оказва се, че в двата типа миди се съдържат обилни количества микропластмаси. Според Световната здравна организация (СЗО) главните количества микропластмаси в организма ни влизат главно от водата и потреблението на морски блага. Тоест хората, консумирайки морска храна, неизбежно ще се срещнат и към този момент са се срещнали с тези пластмаси “, добавя тя.
Интересен е моментът на пояснение кое кара мидите, рибите и въобще морските жители да се хранят с пластмаса. Вече споменахме, че мидите са филтър на водата, само че те едва ли ще заменят нормалната си диета с пластмасова.
„ Изследвания на съветски учени демонстрират нещо забавно – в действителност, пребивавайки в морето дълго време, пластмасовите частици всмукват по повърхността си хранителни субстанции – белтъци, въглехидрати. Това се маркира като храна и кара морските животни да се хранят с пластмаса “, изясни ученият от Шумен.
По думите ѝ в случай че приемем, че на седмица може да погълнем 5 грама микропластмаси, то, в случай че човек живее приблизително 79 години, за целия си витален цикъл може да изяде два контейнера цялостни с пластмаса догоре.
„ Защо е рискова тази микропластмаса? Опасна е, тъй като съгласно лекарите още с раждането на дребните деца всички биберони и шишета, които се употребяват за тяхното хранене, са на тази основа. Самият факт, че това към този момент попада и в организма на индивида и никой не знае до какво би довело в бъдеще, е доста рисково “, посочи още тя.
Учените насочат апел да се понижи използването на пластмаса във всекидневието. Както споделя проф. Иванова, тя се намира съвсем на всички места – в пастата за зъби, в козметиката, в производството на хартия и безспорно – в опаковките на стоките.
„ Обществото би трябвало съществено да се замисли за това какво ще се случи със Земята “, изясни декана на факултета по естествени науки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ