За 4 години: Все по-малко деца в детските градини, все повече чужденци в университетите
С 22 300 или близо 10% по-малко са децата, записани в детски градини през образователната 2018-2019 година спрямо 4 години по-рано. Това демонстрират данните на Национален статистически институт за просветителната система у нас.
Тази година в 1834 независими детски градини са записани 218 800 малчугани – с % по-малко, в сравнение с през предходната година.
В общообразователни учебни заведения са записани към 581 300 деца, като приблизително в клас са по 21. Обучават ги преподаватели, по-голямата част от които са на над 50 година Най-голямата възрастова група измежду учителите – към една пета от общия им брой, е на 55-59 година
През предходната образователна година почти 16 300 деца са напуснали учебните заведения, като множеството от тях (ок. 13 900) са се обучавали в главното обучение. Около половината от отпадналите са отпътували в чужбина, още над една трета са напуснали „ по фамилни причини”, а се регистрират и такива, които нямат предпочитание да учат.
Вдигат таксите на студентите в 13 държавни висши учебни заведения Най-голямото нарастване от 63% е на ТУ Габрово
В учебни заведения по изкуствата, спортни учебни заведения, професионални гимназии и колежи са записани общо 136,2 хиляди учащи. Най-голям е процентът на избралите специалности в областите „ Технически науки и механически професии” и „ Стопански науки и администрация”.
Тенденцията броят на записаните да понижава се следи ясно и при университетите и профилираните висши учебни заведения. Ако през 2014/2015 година в държавните вузове е имало почти 221 500 студенти, а в частните – 35 600, през тази образователна година числата са доста по-ниски – надлежно 188 000 и 26 800.
Практически единственият положителен приръст в данните на Национален статистически институт е в данните за броя на задграничните студенти в български университети – те са 15 425 или с 8,5% повече от предната образователна година. Скокът по отношение на 4 години по-рано е двуцифрен.
Дали това се дължи на ненадейно подобрила се известност на българските вузове по света, или има своето пояснение, в случай че си напомним свадите към на процедура фиктивно образование на чужденци с високи семестриални такси, няма по какъв начин да се реши.
Най-много са гърците, следвани от британците, германците, турците и украинците.
Разпределението на дипломиралите се студенти (българи и чужденци) по области демонстрира любопитно систематизиране – с голяма преднина най-вече са висшистите с тапия от сферата на бизнеса и администрация. Следват тези с „ Науки за обществото и човешкото поведение” и „ Образование”, а чак по-късно идват мощно дефицитните експерти от областите „ Технически науки и механически професии”, „ Здравеопазване”, „ ИКТ” и т.н.
Тази година в 1834 независими детски градини са записани 218 800 малчугани – с % по-малко, в сравнение с през предходната година.
В общообразователни учебни заведения са записани към 581 300 деца, като приблизително в клас са по 21. Обучават ги преподаватели, по-голямата част от които са на над 50 година Най-голямата възрастова група измежду учителите – към една пета от общия им брой, е на 55-59 година
През предходната образователна година почти 16 300 деца са напуснали учебните заведения, като множеството от тях (ок. 13 900) са се обучавали в главното обучение. Около половината от отпадналите са отпътували в чужбина, още над една трета са напуснали „ по фамилни причини”, а се регистрират и такива, които нямат предпочитание да учат.
Вдигат таксите на студентите в 13 държавни висши учебни заведения Най-голямото нарастване от 63% е на ТУ Габрово
В учебни заведения по изкуствата, спортни учебни заведения, професионални гимназии и колежи са записани общо 136,2 хиляди учащи. Най-голям е процентът на избралите специалности в областите „ Технически науки и механически професии” и „ Стопански науки и администрация”.
Тенденцията броят на записаните да понижава се следи ясно и при университетите и профилираните висши учебни заведения. Ако през 2014/2015 година в държавните вузове е имало почти 221 500 студенти, а в частните – 35 600, през тази образователна година числата са доста по-ниски – надлежно 188 000 и 26 800.
Практически единственият положителен приръст в данните на Национален статистически институт е в данните за броя на задграничните студенти в български университети – те са 15 425 или с 8,5% повече от предната образователна година. Скокът по отношение на 4 години по-рано е двуцифрен.
Дали това се дължи на ненадейно подобрила се известност на българските вузове по света, или има своето пояснение, в случай че си напомним свадите към на процедура фиктивно образование на чужденци с високи семестриални такси, няма по какъв начин да се реши.
Най-много са гърците, следвани от британците, германците, турците и украинците.
Разпределението на дипломиралите се студенти (българи и чужденци) по области демонстрира любопитно систематизиране – с голяма преднина най-вече са висшистите с тапия от сферата на бизнеса и администрация. Следват тези с „ Науки за обществото и човешкото поведение” и „ Образование”, а чак по-късно идват мощно дефицитните експерти от областите „ Технически науки и механически професии”, „ Здравеопазване”, „ ИКТ” и т.н.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ