Все по-често посягаме към спестяванията си, инфлацията ги изяжда
С 20 на 100 са се „ стопили “ най-ниските спестовни сметки на българите от февруари, когато за първи път в страната бе регистрирана двуцифрена инфлация. Все по-често посягаме към спестяванията си, с цел да се разплатим за битовите сметки и тази наклонност ще се задълбочи през есенно-зимния интервал, изключително при хората с по-ниски приходи. Това сподели кредитният съветник от „ КредитЦентър “ Тихомир Тошев пред Българска телеграфна агенция, представена от PARITENI.
Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 % от тях са до 5000 лв. и едвам към 20 на 100 са огромните депозити.
Известно е, че спестените пари доста по-бързо се харчат, в сравнение с се събират, само че няма рецепта по какъв начин да се оправим с това да не изпразним тази зима мъчно спестените си пари, разяснява специалистът. Причината е, че сегашният растеж на приходите ни не може да настигне растежа на инфлацията и тази дупка в фамилния бюджет ще накара доста хора с по-ниски приходи да протягат ръка към спестяванията си, до момента в който ги изчерпят, сподели специалистът и добави, че точно тези затруднени групи хора би трябвало да бъдат подкрепени от страната, както това към този момент се прави в редица европейски страни.
При хора с по-ниски приходи, които са изтеглили потребителски заеми на ръба на приходите си, зимата ще бъде доста сложен интервал, разяснява специалистът и предложи занапред да се пристъпи към преструктуриране на отговорностите или да се създадат промени в планирането на месечните бюджети.
Според него тази есен и зима се чака да има утежняване на опциите за обслужване на по-малките потребителски заеми, само че процентът ще е най-малък. Тошев аргументира упованията си с това, че още с началото на растежа на инфлацията в страната част от българите желаеха разсрочване на по този начин наречените коронавирус заеми до 6900 лв. и добави, че сходно ще бъде държанието и в този момент на множеството консуматори на дребни заеми.При ипотечните заеми не се чака да има усложнения при изплащането им, тъй като нормално те се теглят от хора с по-добри приходи, счита експерът. Потребителите на такива заеми през последните години постоянно си вършат сметката и съблюдават правилото – не повече от 30 % от приходите да отиват за погасяването на заемите.
Като цяло делът на неприятните заеми тази есен и зима не се чака да нарасне, тъй като огромна част от потребителите започнаха да ги преструктурират, виждайки икономическата обстановка в страната, сподели специалистът. Хората не са не запомнили уроците от предходната рецесия – 2008-2011 година, когато имахме съществено утежняване на заеми и доста хора към момента страдат от неприятната си кредитна история и не могат да теглят заеми, добави Тошев.
Според него в България трайно към този момент са се оформили два вида консуматори на заеми. В първата група са хората в огромните градове, с приходи на приблизително и над приблизително ниво, които през последните години икономисаха много пари и депозитите в банковата система към този момент са над 67 милиарда лв., означи специалистът. Тези хора, даже и зимата, не се чака да имат усложнения, счита Тошев.
Във втората група са хората от по-малките градове, където приходите към момента остават ниски и те имат главно потребителска кредитна задлъжнялост, като парите са отивали за усъвършенствания на дома или за запълване на разнообразни дупки в фамилния бюджет през годините, демонстрират наблюденията на Тошев, който още веднъж повтори, че точно тези хора сега са в най-рисковата група. Според него техният проблем няма по какъв начин да бъде решен без устойчиво държавно управление, което навреме да откри ограничения за поддръжка на уязвимите групи. Същевременно към 60 % от българите нямат потребителски заеми. Българинът не е закостенял в решенията си дали да вземе заеми, просто този пазар е недосегаем за него поради ниските приходи, счита Тошев. Малко са хората с по два потребителски заема, тъй като българите към този момент се научиха, че в случай че им потрябват нови заемни средства е по-добре да изтеглят по-голям заем при по-добри условия. По този метод можем да създадем погасяване на предходния заем и да ни остане частта от средствата, която ни би трябвало и да обслужваме единствено един заем, разяснява специалистът.
Засега търсенето на ипотечни заеми в България остава устойчиво, като то главно е поради продължаващия, въпреки и намаляващ, интерес към покупка на парцели, както и поради ниските лихви. Средно раздадените в България ипотечни заеми са към 210 000. Влошените упования за тежка зима най-вероятно ще принудят хората, които са възнамерявали заеми за покупка на парцел, да отсрочат желанията си, счита специалистът.
Очаква се през септември да забележим първите признаци за нарастване на лихвите по ипотечните заеми, като това ще бъде направено от една-две банки в страната с минимални растежи – в рамките сред 0,2 и 0,5 на 100, а покачването ще засегне единствено новите заеми, счита специалистът. До края на годината и други банки ще създадат сходно нарастване на лихвите, само че не са чака да има последващо покачване в този интервал. Следващата стъпка на леко покачване ще е от януари-февруари, като то ще следва покачването на лихвите по депозитите.Към момента в банковата система на България има прекалено много депозитна маса – привлечените депозити са към 105 милиарда лв., а раздадените заеми са към 75 милиарда лв., което не постанова потребността на банките от нови средства, разяснява специалистът. Според него лихвите по депозитите ще се покачат, когато банките имат потребност от нов пресен запас, за който са подготвени да платят.
В този смисъл, към този момент по-малки банки в България, които нямат доста сериозен притеглен през годините депозитен запас, към този момент покачват лихвите с сред 0,5 и 1,5 %. Докато при огромните банки, при които депозитите са повече от раздадените заеми, се чака едвам при започване на идната година да се появят първите признаци за нарастване на лихвите – към %, с мудна наклонност до края на идната година да доближат до към 2 %, предвижда специалистът. След това – 6 до 12 месеца, се чака да стартира и покачването на лихвите по към този момент изтеглените ипотечни заеми.
Масово българите имат скромни спестявания, като над 80 % от тях са до 5000 лв. и едвам към 20 на 100 са огромните депозити.
Известно е, че спестените пари доста по-бързо се харчат, в сравнение с се събират, само че няма рецепта по какъв начин да се оправим с това да не изпразним тази зима мъчно спестените си пари, разяснява специалистът. Причината е, че сегашният растеж на приходите ни не може да настигне растежа на инфлацията и тази дупка в фамилния бюджет ще накара доста хора с по-ниски приходи да протягат ръка към спестяванията си, до момента в който ги изчерпят, сподели специалистът и добави, че точно тези затруднени групи хора би трябвало да бъдат подкрепени от страната, както това към този момент се прави в редица европейски страни.
При хора с по-ниски приходи, които са изтеглили потребителски заеми на ръба на приходите си, зимата ще бъде доста сложен интервал, разяснява специалистът и предложи занапред да се пристъпи към преструктуриране на отговорностите или да се създадат промени в планирането на месечните бюджети.
Според него тази есен и зима се чака да има утежняване на опциите за обслужване на по-малките потребителски заеми, само че процентът ще е най-малък. Тошев аргументира упованията си с това, че още с началото на растежа на инфлацията в страната част от българите желаеха разсрочване на по този начин наречените коронавирус заеми до 6900 лв. и добави, че сходно ще бъде държанието и в този момент на множеството консуматори на дребни заеми.При ипотечните заеми не се чака да има усложнения при изплащането им, тъй като нормално те се теглят от хора с по-добри приходи, счита експерът. Потребителите на такива заеми през последните години постоянно си вършат сметката и съблюдават правилото – не повече от 30 % от приходите да отиват за погасяването на заемите.
Като цяло делът на неприятните заеми тази есен и зима не се чака да нарасне, тъй като огромна част от потребителите започнаха да ги преструктурират, виждайки икономическата обстановка в страната, сподели специалистът. Хората не са не запомнили уроците от предходната рецесия – 2008-2011 година, когато имахме съществено утежняване на заеми и доста хора към момента страдат от неприятната си кредитна история и не могат да теглят заеми, добави Тошев.
Според него в България трайно към този момент са се оформили два вида консуматори на заеми. В първата група са хората в огромните градове, с приходи на приблизително и над приблизително ниво, които през последните години икономисаха много пари и депозитите в банковата система към този момент са над 67 милиарда лв., означи специалистът. Тези хора, даже и зимата, не се чака да имат усложнения, счита Тошев.
Във втората група са хората от по-малките градове, където приходите към момента остават ниски и те имат главно потребителска кредитна задлъжнялост, като парите са отивали за усъвършенствания на дома или за запълване на разнообразни дупки в фамилния бюджет през годините, демонстрират наблюденията на Тошев, който още веднъж повтори, че точно тези хора сега са в най-рисковата група. Според него техният проблем няма по какъв начин да бъде решен без устойчиво държавно управление, което навреме да откри ограничения за поддръжка на уязвимите групи. Същевременно към 60 % от българите нямат потребителски заеми. Българинът не е закостенял в решенията си дали да вземе заеми, просто този пазар е недосегаем за него поради ниските приходи, счита Тошев. Малко са хората с по два потребителски заема, тъй като българите към този момент се научиха, че в случай че им потрябват нови заемни средства е по-добре да изтеглят по-голям заем при по-добри условия. По този метод можем да създадем погасяване на предходния заем и да ни остане частта от средствата, която ни би трябвало и да обслужваме единствено един заем, разяснява специалистът.
Засега търсенето на ипотечни заеми в България остава устойчиво, като то главно е поради продължаващия, въпреки и намаляващ, интерес към покупка на парцели, както и поради ниските лихви. Средно раздадените в България ипотечни заеми са към 210 000. Влошените упования за тежка зима най-вероятно ще принудят хората, които са възнамерявали заеми за покупка на парцел, да отсрочат желанията си, счита специалистът.
Очаква се през септември да забележим първите признаци за нарастване на лихвите по ипотечните заеми, като това ще бъде направено от една-две банки в страната с минимални растежи – в рамките сред 0,2 и 0,5 на 100, а покачването ще засегне единствено новите заеми, счита специалистът. До края на годината и други банки ще създадат сходно нарастване на лихвите, само че не са чака да има последващо покачване в този интервал. Следващата стъпка на леко покачване ще е от януари-февруари, като то ще следва покачването на лихвите по депозитите.Към момента в банковата система на България има прекалено много депозитна маса – привлечените депозити са към 105 милиарда лв., а раздадените заеми са към 75 милиарда лв., което не постанова потребността на банките от нови средства, разяснява специалистът. Според него лихвите по депозитите ще се покачат, когато банките имат потребност от нов пресен запас, за който са подготвени да платят.
В този смисъл, към този момент по-малки банки в България, които нямат доста сериозен притеглен през годините депозитен запас, към този момент покачват лихвите с сред 0,5 и 1,5 %. Докато при огромните банки, при които депозитите са повече от раздадените заеми, се чака едвам при започване на идната година да се появят първите признаци за нарастване на лихвите – към %, с мудна наклонност до края на идната година да доближат до към 2 %, предвижда специалистът. След това – 6 до 12 месеца, се чака да стартира и покачването на лихвите по към този момент изтеглените ипотечни заеми.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ