Планът “Урсула”може да закове у нас 750 лева минимална заплата
С 1785 евро по-високо от българското е най-малкото възнаграждение в Люксембург
- Северът и Изтокът се сплотяват против проектите на Брюксел
Най-висока минимална заплата в Европейски Съюз получават служащите в Люксембург - 2071 евро, а най-ниска в България - 286 евро. Гигантските разлики във възнагражденията накараха Европейски Съюз да направи първата стъпка към определяне на минимална отплата във всички страни членки.
Еднакви заплати
в Европейски Съюз няма да има!
Всяка членка ще продължи да взема решение какъв брой пари минимум би трябвало да получават нейните жители за труда си, с цел да живеят почтено и да могат работодателите да си го разрешат.
Еврокомисията обаче ще предложи на държавните управления набор от общи критерии за нейното пресмятане. Новата шефка на инстутицията Урсула фон дер Лайен желае да спре приключването на мозъци от Изтока на Европа към по-богатия Запад. “Много работещи хора в Европейски Съюз към момента мъчно свързват двата края, по тази причина блокът се нуждае от нова рамка за установяване на минимални заплати ”, разгласи Европейска комисия в средата на януари, давайки старт на консултациите по тематиката.
“Като унгарка разбирам тази политика ”, съобщи родената в София евродепутатка Клара Добрев пред “Евронюз ”. “Стотици хиляди, а на някои места милиони хора напущат своите страни, заминавайки да работят в Западна Европа. Вече имаме голям дефицит на работна ръка, който подкопава растежа на нашия Брутният вътрешен продукт. Ако реализираме единодушие за минимална заплата на европейско ниво, тогава тази нелоялна и нездравословна конкуренция може да завърши ”, добави членката на групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал.
Революционната концепция на Европейски Съюз да хармонизира обществените стандарти към този момент бе отразена в две резолюции на Екологичен потенциал. Там се появи и формулата
“60% от
междинния приход ”,
Ако тя бъде утвърдена, сметката демонстрира, че минималната заплата в България ще скочи до 750 лева (при междинна заплата от 1249 лева по данни на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2019 г.). Друг обсъждан вид е новото общоевропейско минимално възнаграждение да се пресмята като избран % от Брутният вътрешен продукт.
Планът на Фон дер Лайен е да позволи въпроса през идващите 5 години. Както импровизирано бе маркирано в Брюксел, в случай че планът е сполучлив, по-късно сходен принцип може да се приложи и за общоевропейска индексация на пенсиите и обществените помощи.
От 28-те страни - членки на Европейски Съюз (27 след Брекзит на 31 януари), единствено 6 не разполагат със законово открита минимална заплата - Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. В страните, където такава има, пък има огромни разлики. По данни на Евростат през 2019 година най-ниският най-малко е бил в България (286 евро), следвана от Латвия (430 евро), Румъния (446 евро) и Унгария (464 евро). Най-високи минимални заплати вземат в Люксембург (2071 евро), Ирландия (1656 евро), Нидерландия (1636 евро) и Белгия (1594 евро).
Важно е да се означи, че от 2020 година в редица страни има нарастване на минималата заплата, в това число и в България, където тя стана към 305 евро. За задачите на сравнението обаче са употребени последните статистически данни на Евростат, които са от 2019 година (виж картата).
Разликите сред членките на Европейски Съюз са толкоз обилни, че
най-високата
минимална
заплата в Европейски Съюз е над
7 пъти по-голяма
от най-ниската
Тук идва въпросът за стандарта на живот и, несъмнено, разликите в минималните заплати са доста по-малки. Ако размерът на възнагражденията бъде изразен в стандарт на покупателната дарба (СПС), заплатите варират от 557 евро СПС на месец в България до 1646 евро СПС в Люксембург.
За проектите си Фон дер Лайен заприказва още през 2019 година, обещавайки да вкара “рамка ” за минимални заплати в Европейски Съюз, като в същото време зачита разликите сред обособените пазари на труда.
Брюксел обаче би трябвало
да се приготви
за тежка борба,
в случай че желае да осъществя проектите си.
Очаква се стопански изоставащите страни от Източна Европа да се възпротивят на концепцията, тъй като не желаят да изгубят преимуществото си под формата на евтина работна ръка в западните членки.
Латвийските политици пък са скептично настроени към проектите на Брюксел, виждайки ги като следващ опит за свиване на пълномощията на националните управляващи.
Най-голям отпор се чака от скандинавските страни, които стремително предизвестиха, че не желаят да вкарат единно минимално заплащане, защото обичайно дефинират размера на заплатите посредством договаряния сред работодатели, синдикати и чиновници.
Датският министър на заетостта Питър Хюмелгард разяснява, че въпреки да е получил уверения от еврокомисаря за работните места и обществените права Никола Шмит, че Европейска комисия няма предпочитание да подкопава груповото договаряне, той няма да се успокои, “докато не види окончателните детайлности в писмен тип. ”
“Притеснени сме, че директивата няма да съдържа нужните изключения или защитни ограничения за нашата система ”, сподели той в изявление за “Файненшъл таймс ”.
“Основният
принцип в датския
модел е да няма
политическа
интервенция ”,
добави Хюмелгард.
“Съгласни сме с политиките и упоритостите за подсилване и увеличение на заплатите в Европа ”, разяснява шведският социалист Йохан Даниелсон. “Проблемът за Швеция и други скандинавски страни е, че тези упоритости може да подкопаят нашите обичайни трудови модели. Ако законодателството на Европейски Съюз задължава членките си да подсигуряват, че минималната заплата ще бъде избран % от междинната, тогава по какъв начин може да стане това без интервенция на държавното управление? ”
Кипър да вземем за пример е една от страните без минимална заплата, като единствено 9 специалности са предпазени от съответен най-малко, избран с разпореждане на Министерството на труда. Сред тях са служителите, детегледачите, възпитателите в детски градини и ясли и други Заплатата при тези специалности стартира от 870 евро бруто на месец, а след 6 месеца скача до 924 евро. Охранителите пък получават почасова минимална заплата в размер на 4,90 евро, която след 6 месеца работа при същия шеф се повишава до 5,20 на час. Подобна е обстановката при чистачите. Заплатите за другите специалности се дефинират с групов контракт, както на Скандинавския полуостров.
Независимо от задаващия се отпор Брюксел наподобява много сериозен в проектите си. Инициативата е мощно подкрепена от западните страни, които се
надяват, че това ще
понижи притока
на мигранти от
“новата Европа ”
Въпросите на обществената политика са главно в компетенциите на страните членки, само че в Брюксел към този момент от няколко години се разисква нуждата от въвеждане на общ метод.
Предишната Европейска комисия под управлението на Жан-Клод Юнкер създаде програмен документ, наименуван “Социален дирек ”, а новата шефка Фон дер Лайен даде обещание да стартира използването му. Именно минималната заплата бе обрисувана като предпочитан въпрос от първата жена отпред на институцията.
Еврокомисарят Никола Шмит посочи, че определеният от Европейска комисия метод на съвещания ще отсрочи най-малко с 9 месеца законодателното предложение, което ще се появи “най-рано при започване на лятото, само че по-вероятно при започване на септември ”.
Процесът ще се придвижи в два стадия. Първият планува полемики с работодатели, синдикати, икономисти и създаване на обща позиция. Консултацията ще продължи 6 седмици, след което Европейска комисия ще проучва получените отговори, мнения и оферти още 4 седмици. След като уточни концепциите си, институцията ще разгласи втора 6-седмична консултация, още веднъж със същите участници, преди да стартира работа върху законодателното си предложение, изясни Шмит. Едва по-късно то ще бъде изпратено на Европарламента и на съвета за спор и приемане на единни стандарти за това по какъв начин да се пресмята размерът за най-евтината работна ръка в Европейски Съюз. /24chasa.bg
- Северът и Изтокът се сплотяват против проектите на Брюксел
Най-висока минимална заплата в Европейски Съюз получават служащите в Люксембург - 2071 евро, а най-ниска в България - 286 евро. Гигантските разлики във възнагражденията накараха Европейски Съюз да направи първата стъпка към определяне на минимална отплата във всички страни членки.
Еднакви заплати
в Европейски Съюз няма да има!
Всяка членка ще продължи да взема решение какъв брой пари минимум би трябвало да получават нейните жители за труда си, с цел да живеят почтено и да могат работодателите да си го разрешат.
Еврокомисията обаче ще предложи на държавните управления набор от общи критерии за нейното пресмятане. Новата шефка на инстутицията Урсула фон дер Лайен желае да спре приключването на мозъци от Изтока на Европа към по-богатия Запад. “Много работещи хора в Европейски Съюз към момента мъчно свързват двата края, по тази причина блокът се нуждае от нова рамка за установяване на минимални заплати ”, разгласи Европейска комисия в средата на януари, давайки старт на консултациите по тематиката.
“Като унгарка разбирам тази политика ”, съобщи родената в София евродепутатка Клара Добрев пред “Евронюз ”. “Стотици хиляди, а на някои места милиони хора напущат своите страни, заминавайки да работят в Западна Европа. Вече имаме голям дефицит на работна ръка, който подкопава растежа на нашия Брутният вътрешен продукт. Ако реализираме единодушие за минимална заплата на европейско ниво, тогава тази нелоялна и нездравословна конкуренция може да завърши ”, добави членката на групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал.
Революционната концепция на Европейски Съюз да хармонизира обществените стандарти към този момент бе отразена в две резолюции на Екологичен потенциал. Там се появи и формулата
“60% от
междинния приход ”,
Ако тя бъде утвърдена, сметката демонстрира, че минималната заплата в България ще скочи до 750 лева (при междинна заплата от 1249 лева по данни на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2019 г.). Друг обсъждан вид е новото общоевропейско минимално възнаграждение да се пресмята като избран % от Брутният вътрешен продукт.
Планът на Фон дер Лайен е да позволи въпроса през идващите 5 години. Както импровизирано бе маркирано в Брюксел, в случай че планът е сполучлив, по-късно сходен принцип може да се приложи и за общоевропейска индексация на пенсиите и обществените помощи.
От 28-те страни - членки на Европейски Съюз (27 след Брекзит на 31 януари), единствено 6 не разполагат със законово открита минимална заплата - Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. В страните, където такава има, пък има огромни разлики. По данни на Евростат през 2019 година най-ниският най-малко е бил в България (286 евро), следвана от Латвия (430 евро), Румъния (446 евро) и Унгария (464 евро). Най-високи минимални заплати вземат в Люксембург (2071 евро), Ирландия (1656 евро), Нидерландия (1636 евро) и Белгия (1594 евро).
Важно е да се означи, че от 2020 година в редица страни има нарастване на минималата заплата, в това число и в България, където тя стана към 305 евро. За задачите на сравнението обаче са употребени последните статистически данни на Евростат, които са от 2019 година (виж картата).
Разликите сред членките на Европейски Съюз са толкоз обилни, че
най-високата
минимална
заплата в Европейски Съюз е над
7 пъти по-голяма
от най-ниската
Тук идва въпросът за стандарта на живот и, несъмнено, разликите в минималните заплати са доста по-малки. Ако размерът на възнагражденията бъде изразен в стандарт на покупателната дарба (СПС), заплатите варират от 557 евро СПС на месец в България до 1646 евро СПС в Люксембург.
За проектите си Фон дер Лайен заприказва още през 2019 година, обещавайки да вкара “рамка ” за минимални заплати в Европейски Съюз, като в същото време зачита разликите сред обособените пазари на труда.
Брюксел обаче би трябвало
да се приготви
за тежка борба,
в случай че желае да осъществя проектите си.
Очаква се стопански изоставащите страни от Източна Европа да се възпротивят на концепцията, тъй като не желаят да изгубят преимуществото си под формата на евтина работна ръка в западните членки.
Латвийските политици пък са скептично настроени към проектите на Брюксел, виждайки ги като следващ опит за свиване на пълномощията на националните управляващи.
Най-голям отпор се чака от скандинавските страни, които стремително предизвестиха, че не желаят да вкарат единно минимално заплащане, защото обичайно дефинират размера на заплатите посредством договаряния сред работодатели, синдикати и чиновници.
Датският министър на заетостта Питър Хюмелгард разяснява, че въпреки да е получил уверения от еврокомисаря за работните места и обществените права Никола Шмит, че Европейска комисия няма предпочитание да подкопава груповото договаряне, той няма да се успокои, “докато не види окончателните детайлности в писмен тип. ”
“Притеснени сме, че директивата няма да съдържа нужните изключения или защитни ограничения за нашата система ”, сподели той в изявление за “Файненшъл таймс ”.
“Основният
принцип в датския
модел е да няма
политическа
интервенция ”,
добави Хюмелгард.
“Съгласни сме с политиките и упоритостите за подсилване и увеличение на заплатите в Европа ”, разяснява шведският социалист Йохан Даниелсон. “Проблемът за Швеция и други скандинавски страни е, че тези упоритости може да подкопаят нашите обичайни трудови модели. Ако законодателството на Европейски Съюз задължава членките си да подсигуряват, че минималната заплата ще бъде избран % от междинната, тогава по какъв начин може да стане това без интервенция на държавното управление? ”
Кипър да вземем за пример е една от страните без минимална заплата, като единствено 9 специалности са предпазени от съответен най-малко, избран с разпореждане на Министерството на труда. Сред тях са служителите, детегледачите, възпитателите в детски градини и ясли и други Заплатата при тези специалности стартира от 870 евро бруто на месец, а след 6 месеца скача до 924 евро. Охранителите пък получават почасова минимална заплата в размер на 4,90 евро, която след 6 месеца работа при същия шеф се повишава до 5,20 на час. Подобна е обстановката при чистачите. Заплатите за другите специалности се дефинират с групов контракт, както на Скандинавския полуостров.
Независимо от задаващия се отпор Брюксел наподобява много сериозен в проектите си. Инициативата е мощно подкрепена от западните страни, които се
надяват, че това ще
понижи притока
на мигранти от
“новата Европа ”
Въпросите на обществената политика са главно в компетенциите на страните членки, само че в Брюксел към този момент от няколко години се разисква нуждата от въвеждане на общ метод.
Предишната Европейска комисия под управлението на Жан-Клод Юнкер създаде програмен документ, наименуван “Социален дирек ”, а новата шефка Фон дер Лайен даде обещание да стартира използването му. Именно минималната заплата бе обрисувана като предпочитан въпрос от първата жена отпред на институцията.
Еврокомисарят Никола Шмит посочи, че определеният от Европейска комисия метод на съвещания ще отсрочи най-малко с 9 месеца законодателното предложение, което ще се появи “най-рано при започване на лятото, само че по-вероятно при започване на септември ”.
Процесът ще се придвижи в два стадия. Първият планува полемики с работодатели, синдикати, икономисти и създаване на обща позиция. Консултацията ще продължи 6 седмици, след което Европейска комисия ще проучва получените отговори, мнения и оферти още 4 седмици. След като уточни концепциите си, институцията ще разгласи втора 6-седмична консултация, още веднъж със същите участници, преди да стартира работа върху законодателното си предложение, изясни Шмит. Едва по-късно то ще бъде изпратено на Европарламента и на съвета за спор и приемане на единни стандарти за това по какъв начин да се пресмята размерът за най-евтината работна ръка в Европейски Съюз. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ