Полът – въпрос на избор или не
С 11 гласа " за ", а страната няма задължението да зачита правно самоопределение на хората към друг от биологичния пол. Делото беше формирано по във връзка правосъдната процедура и колизията на българския главен закон и Конвенцията за правата на индивида и главните свободи. Преди месец с огромно болшинство евродепутатите одобриха резолюция, с която упорстват правата на еднополовите фамилии и партньорства да бъдат зачитани, както на хетерогенните двойки.
Конституционният съд взе решението си въз основа на десетки мнения - в тях доминира мнението, че Конституцията приказва единствено за " мъж " и " жена ". Всички отзиви на поканените да изложат тезите си специалисти и организации са налични " Дневник " препубликува елементи от няколко от тях, с цел да илюстрира другите гледни точки по тематиката.
Фондация " Български юристи за правата на индивида ": Държавата е длъжна да зачете самоопределянето като част от правото на персонален живот
Действащата Конституция е първата, която се пояснява в сходство с европейския юридически ред, както и с практиката на Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз, а Конституционният съд е задължен да ги вземе поради.
Съвременната просвета разграничава няколко типа пол - генетичен, гонаден, хормонален, психологичен, обществен, цивилен и други В езика на филантропичните науки, на медицината и логиката на психиката, понятието " пол " има всички тези смисли. То е по-широко по обсег от биологичното пояснение на пола.
Дори биологичният пол не постоянно дава изясненост за точното детерминиране на човек като мъж или жена. Макар и рядко, още при генетично детерминиране на пола са вероятни отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (XX при дамите и ХУ при мъжете). Явлението е известно в медицината като хермафродитизъм, а индивидите носят отличителни полови белези и на двата пола. Това е задоволително съображение, с цел да се одобри, че българското законодателство не би трябвало да схваща понятието " пол " само като биологична даденост.
Подобно усещане отхвърля достиженията на здравната просвета, както и актовете на Световната здравна организация като профилирана организация на Организация на обединените нации, на която организация е член и Република България. В МКБ-10 транссексуалността е категорично приета и планувана като форма на психическо разстройство. Именно транссексуалността е това изключително положение, при което се следи разлика сред психологичния и биологично детерминирания пол. Безспорно откритата транссексуалност е и медицинският аршин, залегнал в практиката на съдилищата по делата за смяна на юридическия пол. Медицинската просвета е потвърдила, че адаптирането на психологичния пол към биологичния е невероятно, само че въпреки това противоположното е допустимо от доста години насам.
Това схващане за пола като единение от биологичен, генетичен, гонаден, хормонален, психологичен, обществен и други е залегнало и се е трансформирало в преобладаващо схващане и в правосъдната процедура на българските съдилища в охранителните производства за промяна на пола.
(...)
В правосъдната процедура, която отхвърля допустимостта на промяната на пола, се излага мотив, че законодателството на Република България не урежда сходна опция. Този мотив обаче директно опонира на един от главните правила на гражданското съдопроизводство, залегнал в член 2 и член 5 Граждански процесуален кодекс, а точно, че съдът не може да откаже да прегледа молба на жител с претекст, че липсва правна уредба. Делата за промяна на пола не са непознати за българската правна система, преглеждат се по реда на охранителното произвеждане в Граждански процесуален кодекс, а материалните предпоставки са изведени от практиката на Европейски съд по правата на човека и Върховен касационен съд.
(...)
Чест мотив в обществото за недопускане на смяна на пола са обществените и осигурителните права на мъжете и дамите и заплахата от сдобиване с привилегии в това отношение при промяна на пол. Такива привилегии обаче съвсем не съществуват. Правата на дамата по Кодекса на труда и Кодекса за обществено обезпечаване са свързани на първо място с бременността и раждането (облекчени условия на труд за бременна жена, отпуски и др,) които са справедливи положения. От тях може да се употребява единствено тази жена, която е в напреднал етап на бременност и след раждане. Отпуск по майчинство може да се употребява в това число от бащата. Единственият проблем остава изискванията за придобиване на пенсия за застрахователен стаж и възраст, за които обаче е планувано да бъдат съвсем напълно изравнени до 2037 година, а позоваването от страна на съдилищата на тази хипотетична " привилегия " би било неоправдана и непропорционална интервенция в персоналния живот на лицето.
Не съществуват конституционни спънки пред ценене на самоопределянето на едно лице към другия пол, друг от биологичния, при съществуването на съответни критерии, които следва да бъдат открити от Върховния касационен съд на Република България в своето тълкувателно решение, заради което страната е длъжна да зачете това самоопределение като част от правото на персонален живот.
Филип Димитров, парламентарен арбитър: Полът не може да се изчерпи с съществуването на ХХ или ХУ хромозоми
Приемайки общата формула на диспозитива, намирам за належащо ясно да се означи, че преценката на способените органи и в частност на съда за степента на налични или провокирани промени в биологичните характерности на пола не може да се изчерпи с съществуването на ХХ или ХУ хромозоми.
Основната цел на Конституцията е посредством институциите и съотношението сред тях да пази свободата на жителите (т.е. това, което никой не би трябвало да може да им отнеме), въпреки и в последните десетилетия акцентът да се реалокира върху правата в стеснен смисъл на думата (т.е. това, което някой, нормално страната, би трябвало да им даде или най-малко осигури). Затова българският парламентарен законодател e приел, че тя не следва да се занимава с това кой по какъв начин се претърпява. Тя обаче не може да пренебрегне свободата на жителите да правят дейности, чиито последствия попадат в необятния кръг биологични белези на половата еднаквост.
Доколкото биологията познава разнообразни междинни положения, биологичните характерности следва да се преглеждат като континуум. Есенциална характерност на властта е опцията да преценя (и избира) по какъв начин тъкмо да осъществя прерогативите си, в тази ситуация с администрацията и съда - по какъв начин тъкмо да осъществят преценката си. Съдът е властта, която в най-висша степен прави съответната параленост на общата норма със характерните характерности на всеки обособен стигнал до него случай. Затова би било потребно Конституционният съд да подчертае в претекстовете си, че сегашното пояснение не преклудира опцията на способените органи и в частност на съда да преценя кои оперативно или хормонално провокирани промени в задоволително изявена степен трансформират този биологичен набор от характерности , измежду които хромозомите са главен, само че не единствен определящ белег и въз основа на това да одобряват решения, чиито правни последствия трайно предефинират половата еднаквост.
Доц. доктор Румен Бостанджиев: Принципите на хуманизма би следвало да са с приоритет
Сложният развой на създаване на самостоятелната половост наложително допуска непрестанно консолидиране на изброените четири аспекта на сексуалността - биологичния, психологични и обществения пол в комбиниране със половата,ориентация. В този смисъл е явно, че понятието пол няма по какъв начин да се отъждествява единствено с един от аспектите (биологичния) на този сложен феномен, а наложително включва и останалите три. В случая приказваме за справедлив факт, който няма по какъв начин да бъде интерпретиран по друг метод според от разнообразни идеологически, религиозни или културни пристрастия.
Процесът на половата диференциация не постоянно следва ясното поляризиране сред двата пола - мъжки и женски. (...) Възможно е разминаване сред биологично избрания при оплождането пол и възприятието за полова еднаквост, разрастващо се още от детството и задълбочаващо се през пубертета и зрялата възраст. Това положение се значи в Международната подредба на заболяванията (МКБ) като транссексуалност.
През пубертета стартира образуването и на половата ориентировка, която също може да бъде друга от нормалната хетеросексуална.
Изтъквам тази трудност в детерминирането и построяването на половите характерности при индивида, с цел да подчертая какъв брой едностранна и несъответстваща е интерпретацията на понятието " пол " само в неговото биологично измерение.
Закрепването на сходно схващане като юридическа норма има извънредно неподходящи последствия, свързани с невъзможността лицата в транссексуално положение да трансформират по правосъден ред своя цивилен пол (името и ЕГН в документите за самоличност). Дългогодишния ми лечебен опит с такива лица изрично демонстрира, че без сходна смяна, голямата част от тях непрестанно претърпяват тежък стрес и са съществено затруднени при намиране на работа и контакти с институциите. Това е причина за хронични депресивни положения, които в предишното, когато смяната на гражданския пол бе невъзможна, постоянно водеха и до суицидни дейности.
Когато преглеждаме половата еднаквост като цялост oт биологични, психологични и социално-културни характерности, значимо е да изтъкнем предпочитаното значение, което има психологичния пол. Медицинската процедура изрично е потвърдила, че при разминаване сред биологичния и психологичния пол (транссексуалност) всевъзможни опити принудително психологичния пол да се приспособява към съществуващия биологичен пол са безуспешни. Обратната опция е заложена като принцип в актуалната здравна помощ при лица в транссексуално положение, при които смяната на гражданския пол е първата стъпка в лечебната стратегия, която дава опция за следваща коригираща хормонална и хирургична
намеса и коренно усъвършенства опциите за обществено консолидиране и действие на тези лица.
Всякакви доводи да се откаже безапелационното предпочитание на хората в транссексуално положение да трансформират гражданския си пол са в жестоко нарушаване на човешките им права и не дава отговор на никакви обществени ползи, защото този избор визира само заинтригуваните лица и техните сътрудници.
Идеологизирането и политизирането на тематиката за пола, опълчва обичайните религиозни канони на актуалните научни знания и одобрената в актуалния свят лечебна процедура. Когато става дума за отбрана на човешките права и оказването на ефикасна професионална помощ при лица в транссексуално положение, правилата на хуманизма би следвало да са с приоритет.
Проф. доктор Даниел Вълчев: Правната идентификация на лицата не е техен персонален въпрос
Известно е, че все още няма разбиране или израз, които в границите на българския език да подхождат по смисъл и размер на понятието " gender " ( " genre " ).
Словосъчетанието обществен пол, което от време на време се използва в подобен подтекст, съгласно мен е неточно, най-много поради заложения в него капацитет за недоразумения и прикрито индоктриниране. Това фразеология предпоставя разбирането, че полът бива два типа (биологичен пол и обществен пол), като вторият има ценностен приоритет над първия (доколкото индивидът е повече обществена единица, в сравнение с организъм) и заради това е по-голям за обществото. Оттук пък предстоящо се извежда тезата, че таман
общественият пол е достоверен в подтекста на обществените практики, включително и за потребностите на правната идентификация на индивида.
Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender (genre), минимум с цел да може да се води диалог по тези тематики с ясни тези и относими причини. Обратното значи да продължат опитите за водене на официални езикови игри с значими обществени последствия, както и злощастните опити за умишлен превод на интернационалните актове, както в тази ситуация с така наречен Истанбулска спогодба. Според мен този езиков еквивалент не трябва да съдържа думата " пол " по изложените към този момент съображения и аз персонално съм податлив да употребявам някое от словосъчетанията социо-сексуална настройка (ССН) или социо-сексуална роля (ССР).
Правната идентификация на субектите е претърпяла голямо развиване през последните няколко века. Това развиване е най-малко в две направления - към все по-голямо нахлуване на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със идващите от това юридически проекции) и към все по-голяма независимост на обособените човеци да дефинират някои от характерностите на тази идентификация (облечена в съответни юридически процедури). Моето схващане е, че правната идентификация на лицата (и изключително на физическите лица) не е и не би следвало да бъде напълно техен персонален въпрос . Това е въпрос, който е важен за цялото общество.
Доц. доктор Светослав Димов, началник Катедра " Генетика " към Биологическия факултет на СУ: Причините за различна полова самоидентификация не са добре изяснени
Понятието биологичен пол произлиза от метода на възпроизводство на биологичните организми, които имат пол (някои растения, гъби и животни, в това число и човек). Организмите, които се развъждат по сексуален път, имат пол в биологичния смисъл на думата. При половия метод на възпроизводство новият субект може да възникне само вследствие на обединение на два разнообразни вида гамети (специализирани полови клетки), които се образуват надлежно от индивидите от двата различни пола.
При бозайниците и индивида тези два пола са женски и мъжки, като индивидите от женски пол могат да образуват единствено яйцеклетки (единия от двата вида гамети), а индивидите от мъжки пол могат да образуват единствено сперматозоиди (другия вид гамети). Оттам следва и биологичното определение на понятието " пол ", като съгласно него полът съставлява съвкупността от фенотипни признаци (външни белези (включително и анатомични особености) и физиологични особености и статус), които характеризират индивидите, произвеждащи съответния вид гамети. По отношение на физиологичните особености става дума най-много за секрецията на хормони, от които зависят както производството на съответния вид гамети за дадения пол посредством ориентиране на цялото самостоятелно развиване в такава посока, че да се развият съответните анатомични особености, само че също по този начин и да се създават характерните хормони за дадения пол при настъпването на полова зрялост.
Желанието за размножаване и продължение на типа, което е главния инстинкт в цялата жива материя на Земята, при бозайниците и индивида се дефинира точно от хормони, които от една страна контролират продуцирането на съответния вид гамети, само че от друга въздействат върху мозъка по подобен метод, че индивидите от единия пол да изпитват полово предпочитание и увлечение към индивидите от противоположния пол. Последните от своя страна могат да бъдат изявени в друга степен при другите човеци, което най-общо, само че не само, може да бъде провокирано от някакъв хормонален дисбаланс (променени съотношения в количествата на съответните хормони).
Причините за сходен хормонален дисбаланс, водещ до липса на полово увлечение или различна полова самоидентификация, са сложни и не са добре изяснени от биологична позиция, като има и научни данни, че в някаква степен могат да бъдат и генетично детерминирани, т.е. резултат от съответния генотип (съвкупността от всички гени) на индивида.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Конституционният съд взе решението си въз основа на десетки мнения - в тях доминира мнението, че Конституцията приказва единствено за " мъж " и " жена ". Всички отзиви на поканените да изложат тезите си специалисти и организации са налични " Дневник " препубликува елементи от няколко от тях, с цел да илюстрира другите гледни точки по тематиката.
Фондация " Български юристи за правата на индивида ": Държавата е длъжна да зачете самоопределянето като част от правото на персонален живот
Действащата Конституция е първата, която се пояснява в сходство с европейския юридически ред, както и с практиката на Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз, а Конституционният съд е задължен да ги вземе поради.
Съвременната просвета разграничава няколко типа пол - генетичен, гонаден, хормонален, психологичен, обществен, цивилен и други В езика на филантропичните науки, на медицината и логиката на психиката, понятието " пол " има всички тези смисли. То е по-широко по обсег от биологичното пояснение на пола.
Дори биологичният пол не постоянно дава изясненост за точното детерминиране на човек като мъж или жена. Макар и рядко, още при генетично детерминиране на пола са вероятни отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (XX при дамите и ХУ при мъжете). Явлението е известно в медицината като хермафродитизъм, а индивидите носят отличителни полови белези и на двата пола. Това е задоволително съображение, с цел да се одобри, че българското законодателство не би трябвало да схваща понятието " пол " само като биологична даденост.
Подобно усещане отхвърля достиженията на здравната просвета, както и актовете на Световната здравна организация като профилирана организация на Организация на обединените нации, на която организация е член и Република България. В МКБ-10 транссексуалността е категорично приета и планувана като форма на психическо разстройство. Именно транссексуалността е това изключително положение, при което се следи разлика сред психологичния и биологично детерминирания пол. Безспорно откритата транссексуалност е и медицинският аршин, залегнал в практиката на съдилищата по делата за смяна на юридическия пол. Медицинската просвета е потвърдила, че адаптирането на психологичния пол към биологичния е невероятно, само че въпреки това противоположното е допустимо от доста години насам.
Това схващане за пола като единение от биологичен, генетичен, гонаден, хормонален, психологичен, обществен и други е залегнало и се е трансформирало в преобладаващо схващане и в правосъдната процедура на българските съдилища в охранителните производства за промяна на пола.
(...)
В правосъдната процедура, която отхвърля допустимостта на промяната на пола, се излага мотив, че законодателството на Република България не урежда сходна опция. Този мотив обаче директно опонира на един от главните правила на гражданското съдопроизводство, залегнал в член 2 и член 5 Граждански процесуален кодекс, а точно, че съдът не може да откаже да прегледа молба на жител с претекст, че липсва правна уредба. Делата за промяна на пола не са непознати за българската правна система, преглеждат се по реда на охранителното произвеждане в Граждански процесуален кодекс, а материалните предпоставки са изведени от практиката на Европейски съд по правата на човека и Върховен касационен съд.
(...)
Чест мотив в обществото за недопускане на смяна на пола са обществените и осигурителните права на мъжете и дамите и заплахата от сдобиване с привилегии в това отношение при промяна на пол. Такива привилегии обаче съвсем не съществуват. Правата на дамата по Кодекса на труда и Кодекса за обществено обезпечаване са свързани на първо място с бременността и раждането (облекчени условия на труд за бременна жена, отпуски и др,) които са справедливи положения. От тях може да се употребява единствено тази жена, която е в напреднал етап на бременност и след раждане. Отпуск по майчинство може да се употребява в това число от бащата. Единственият проблем остава изискванията за придобиване на пенсия за застрахователен стаж и възраст, за които обаче е планувано да бъдат съвсем напълно изравнени до 2037 година, а позоваването от страна на съдилищата на тази хипотетична " привилегия " би било неоправдана и непропорционална интервенция в персоналния живот на лицето.
Не съществуват конституционни спънки пред ценене на самоопределянето на едно лице към другия пол, друг от биологичния, при съществуването на съответни критерии, които следва да бъдат открити от Върховния касационен съд на Република България в своето тълкувателно решение, заради което страната е длъжна да зачете това самоопределение като част от правото на персонален живот.
Филип Димитров, парламентарен арбитър: Полът не може да се изчерпи с съществуването на ХХ или ХУ хромозоми
Приемайки общата формула на диспозитива, намирам за належащо ясно да се означи, че преценката на способените органи и в частност на съда за степента на налични или провокирани промени в биологичните характерности на пола не може да се изчерпи с съществуването на ХХ или ХУ хромозоми.
Основната цел на Конституцията е посредством институциите и съотношението сред тях да пази свободата на жителите (т.е. това, което никой не би трябвало да може да им отнеме), въпреки и в последните десетилетия акцентът да се реалокира върху правата в стеснен смисъл на думата (т.е. това, което някой, нормално страната, би трябвало да им даде или най-малко осигури). Затова българският парламентарен законодател e приел, че тя не следва да се занимава с това кой по какъв начин се претърпява. Тя обаче не може да пренебрегне свободата на жителите да правят дейности, чиито последствия попадат в необятния кръг биологични белези на половата еднаквост.
Доколкото биологията познава разнообразни междинни положения, биологичните характерности следва да се преглеждат като континуум. Есенциална характерност на властта е опцията да преценя (и избира) по какъв начин тъкмо да осъществя прерогативите си, в тази ситуация с администрацията и съда - по какъв начин тъкмо да осъществят преценката си. Съдът е властта, която в най-висша степен прави съответната параленост на общата норма със характерните характерности на всеки обособен стигнал до него случай. Затова би било потребно Конституционният съд да подчертае в претекстовете си, че сегашното пояснение не преклудира опцията на способените органи и в частност на съда да преценя кои оперативно или хормонално провокирани промени в задоволително изявена степен трансформират този биологичен набор от характерности , измежду които хромозомите са главен, само че не единствен определящ белег и въз основа на това да одобряват решения, чиито правни последствия трайно предефинират половата еднаквост.
Доц. доктор Румен Бостанджиев: Принципите на хуманизма би следвало да са с приоритет
Сложният развой на създаване на самостоятелната половост наложително допуска непрестанно консолидиране на изброените четири аспекта на сексуалността - биологичния, психологични и обществения пол в комбиниране със половата,ориентация. В този смисъл е явно, че понятието пол няма по какъв начин да се отъждествява единствено с един от аспектите (биологичния) на този сложен феномен, а наложително включва и останалите три. В случая приказваме за справедлив факт, който няма по какъв начин да бъде интерпретиран по друг метод според от разнообразни идеологически, религиозни или културни пристрастия.
Процесът на половата диференциация не постоянно следва ясното поляризиране сред двата пола - мъжки и женски. (...) Възможно е разминаване сред биологично избрания при оплождането пол и възприятието за полова еднаквост, разрастващо се още от детството и задълбочаващо се през пубертета и зрялата възраст. Това положение се значи в Международната подредба на заболяванията (МКБ) като транссексуалност.
През пубертета стартира образуването и на половата ориентировка, която също може да бъде друга от нормалната хетеросексуална.
Изтъквам тази трудност в детерминирането и построяването на половите характерности при индивида, с цел да подчертая какъв брой едностранна и несъответстваща е интерпретацията на понятието " пол " само в неговото биологично измерение.
Закрепването на сходно схващане като юридическа норма има извънредно неподходящи последствия, свързани с невъзможността лицата в транссексуално положение да трансформират по правосъден ред своя цивилен пол (името и ЕГН в документите за самоличност). Дългогодишния ми лечебен опит с такива лица изрично демонстрира, че без сходна смяна, голямата част от тях непрестанно претърпяват тежък стрес и са съществено затруднени при намиране на работа и контакти с институциите. Това е причина за хронични депресивни положения, които в предишното, когато смяната на гражданския пол бе невъзможна, постоянно водеха и до суицидни дейности.
Когато преглеждаме половата еднаквост като цялост oт биологични, психологични и социално-културни характерности, значимо е да изтъкнем предпочитаното значение, което има психологичния пол. Медицинската процедура изрично е потвърдила, че при разминаване сред биологичния и психологичния пол (транссексуалност) всевъзможни опити принудително психологичния пол да се приспособява към съществуващия биологичен пол са безуспешни. Обратната опция е заложена като принцип в актуалната здравна помощ при лица в транссексуално положение, при които смяната на гражданския пол е първата стъпка в лечебната стратегия, която дава опция за следваща коригираща хормонална и хирургична
намеса и коренно усъвършенства опциите за обществено консолидиране и действие на тези лица.
Всякакви доводи да се откаже безапелационното предпочитание на хората в транссексуално положение да трансформират гражданския си пол са в жестоко нарушаване на човешките им права и не дава отговор на никакви обществени ползи, защото този избор визира само заинтригуваните лица и техните сътрудници.
Идеологизирането и политизирането на тематиката за пола, опълчва обичайните религиозни канони на актуалните научни знания и одобрената в актуалния свят лечебна процедура. Когато става дума за отбрана на човешките права и оказването на ефикасна професионална помощ при лица в транссексуално положение, правилата на хуманизма би следвало да са с приоритет.
Проф. доктор Даниел Вълчев: Правната идентификация на лицата не е техен персонален въпрос
Известно е, че все още няма разбиране или израз, които в границите на българския език да подхождат по смисъл и размер на понятието " gender " ( " genre " ).
Словосъчетанието обществен пол, което от време на време се използва в подобен подтекст, съгласно мен е неточно, най-много поради заложения в него капацитет за недоразумения и прикрито индоктриниране. Това фразеология предпоставя разбирането, че полът бива два типа (биологичен пол и обществен пол), като вторият има ценностен приоритет над първия (доколкото индивидът е повече обществена единица, в сравнение с организъм) и заради това е по-голям за обществото. Оттук пък предстоящо се извежда тезата, че таман
общественият пол е достоверен в подтекста на обществените практики, включително и за потребностите на правната идентификация на индивида.
Моето мнение е, че би било добре в българския език да се утвърди езиков еквивалент на gender (genre), минимум с цел да може да се води диалог по тези тематики с ясни тези и относими причини. Обратното значи да продължат опитите за водене на официални езикови игри с значими обществени последствия, както и злощастните опити за умишлен превод на интернационалните актове, както в тази ситуация с така наречен Истанбулска спогодба. Според мен този езиков еквивалент не трябва да съдържа думата " пол " по изложените към този момент съображения и аз персонално съм податлив да употребявам някое от словосъчетанията социо-сексуална настройка (ССН) или социо-сексуална роля (ССР).
Правната идентификация на субектите е претърпяла голямо развиване през последните няколко века. Това развиване е най-малко в две направления - към все по-голямо нахлуване на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със идващите от това юридически проекции) и към все по-голяма независимост на обособените човеци да дефинират някои от характерностите на тази идентификация (облечена в съответни юридически процедури). Моето схващане е, че правната идентификация на лицата (и изключително на физическите лица) не е и не би следвало да бъде напълно техен персонален въпрос . Това е въпрос, който е важен за цялото общество.
Доц. доктор Светослав Димов, началник Катедра " Генетика " към Биологическия факултет на СУ: Причините за различна полова самоидентификация не са добре изяснени
Понятието биологичен пол произлиза от метода на възпроизводство на биологичните организми, които имат пол (някои растения, гъби и животни, в това число и човек). Организмите, които се развъждат по сексуален път, имат пол в биологичния смисъл на думата. При половия метод на възпроизводство новият субект може да възникне само вследствие на обединение на два разнообразни вида гамети (специализирани полови клетки), които се образуват надлежно от индивидите от двата различни пола.
При бозайниците и индивида тези два пола са женски и мъжки, като индивидите от женски пол могат да образуват единствено яйцеклетки (единия от двата вида гамети), а индивидите от мъжки пол могат да образуват единствено сперматозоиди (другия вид гамети). Оттам следва и биологичното определение на понятието " пол ", като съгласно него полът съставлява съвкупността от фенотипни признаци (външни белези (включително и анатомични особености) и физиологични особености и статус), които характеризират индивидите, произвеждащи съответния вид гамети. По отношение на физиологичните особености става дума най-много за секрецията на хормони, от които зависят както производството на съответния вид гамети за дадения пол посредством ориентиране на цялото самостоятелно развиване в такава посока, че да се развият съответните анатомични особености, само че също по този начин и да се създават характерните хормони за дадения пол при настъпването на полова зрялост.
Желанието за размножаване и продължение на типа, което е главния инстинкт в цялата жива материя на Земята, при бозайниците и индивида се дефинира точно от хормони, които от една страна контролират продуцирането на съответния вид гамети, само че от друга въздействат върху мозъка по подобен метод, че индивидите от единия пол да изпитват полово предпочитание и увлечение към индивидите от противоположния пол. Последните от своя страна могат да бъдат изявени в друга степен при другите човеци, което най-общо, само че не само, може да бъде провокирано от някакъв хормонален дисбаланс (променени съотношения в количествата на съответните хормони).
Причините за сходен хормонален дисбаланс, водещ до липса на полово увлечение или различна полова самоидентификация, са сложни и не са добре изяснени от биологична позиция, като има и научни данни, че в някаква степен могат да бъдат и генетично детерминирани, т.е. резултат от съответния генотип (съвкупността от всички гени) на индивида.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ