COVID-19 разруши някои стигми в образованието
Рязката и насилствена цифровизация на образованието, предизвикана от COVID-19, сложи на масата значимите въпроси за бъдещето на бранша с всички благоприятни условия и провокации. За някои от тях, както и за ролята на IT бизнеса в тези процеси, беседва с създателя и изпълнителен шеф на ТехноЛогика Огнян Траянов. Той е и ръководител на Българската асоциация по осведомителни технологии (БАИТ).
Разговорът с него предшества Конференцията „ Образование от А до #. Иновативното учебно заведение “ на 17 юли от 10:00 ч., проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук.
– Г-н Траянов, къде образованието са потребни технологиите и къде остават непотребни?
– Полезни са с достъпа когато и да е и от всякъде по света. Видео наличие, основано в България и преведено с британски надписи да вземем за пример, може да се употребява в страни, които не могат да си разрешат качествено образование. Имаше една устойчивост и навлизането на технологиите в образованието се спираше, само че в този момент COVID-19 унищожи някои от тези стигми и отвори пътя за роботиката, за изкуствения разсъдък, за персонализираното обучение, телемедицината. Трябва да се възползваме от провокациите и да ги трансформираме във благоприятни условия.
Ограниченията са свързани с това, че образованието изисква наблюдението, положителното ръководство, възпитанието и тълкуванията от страна учителите, което през екран е мъчно. За дребните, колкото и да са потомство, отраснало с някаква джаджа в ръцете, беше по-трудно да се оправят. Често споделяме, че технологии има на всички места, само че в действителност не всяко семейство имаше задоволителен брой устройства и добър интернет. Но това е реализуем въпрос при едни съзнателни вложения, каквито към този момент има.
Индустрия 4.0 чука на вратата, а COVID-19 ще тласне доста компании да ускорят навлизането на роботизацията. Не би трябвало да абсолютизираме отдалеченото образование, само че ние желаеме, и в БАИТ ще се борим, то да остане един от неизменимите принадлежности в просветителния развой.
– Споменахте неравния достъп до технологии – каква е заплахата той да докара до още по-голямо маргинализиране?
– В действителните благоприятни условия на всяко европейско общество е да даде достъп до технологии, което ще реши казуса с маргинализацията. Чрез интернет малцинствата могат да намерят други по-полезни, верни и положителни модели за подражателство. Това е изцяло постижимо и бизнесът също се активизира. Сега успяхме във връзка с наличието и платформите, като предоставихме безвъзмезден достъп до интелектуалните ни артикули. Не ни стигна времето да осъществяваме една отдавнашна моя концепция да каскадираме компютри към регионите с деца със усложнения.
– Разкажете повече за нея.
– Компютрите в нашата промишленост имат относително къс живот от 2-3 години, след което те остават използваеми, само че не дават отговор на нашите условия. Идеята е да организираме тяхното събиране, да ги преинсталираме и дистрибутираме към учебните заведения, където децата със затруднено материално състояние да имат свободен достъп и да могат да отворят очите си към огромния свят.
– За технологии приказваме от дълго време, само че дълго сякаш бяха самоцел. Каква е ролята на учителя в това цифрово море, а и на висшето обучение по педагогика?
– Да, нашето обучение страда от няколко дефекта, един от които неналичието на практическа устременост. В БАИТ анализирахме този проблем и към този момент работим по националната стратегия „ IT бизнесът преподава “. Идеята е учителите да идват във компаниите и да могат да се срещнат с приложението на това, което преподават, както и да получат актуализация на знанията си за новите технологии, защото те се подменят доста бързо. Целта е да са уверени в преподаването и да не заобикалят сложните въпроси на децата. Другата част от тази стратегия е нещо добре забравено остаряло – присъединяване на помощник-учители. На този стадий това са наши сътрудници, които влизат в часовете и бидейки хора от практиката, дават забавните образци и превземат децата. Идеята в бъдеще е да се обзет и студентите. За да насърчи учителите, БАИТ реши да връчи и награди на най-изявените в границите на първото издание „ Иноватори в образованието “ на 23 юли.
– Програмата „ IT бизнесът преподава “ одобрена ли е от МОН?
– Одобрена е от МОН, от Министерски съвет и е заделен бюджет, с който да се финансират командировъчните на учителите. Трудът на бизнеса не се заплаща.
– ТехноЛогика стои и зад детския интерактивен център TechnoMagicLand. Каква е мотивацията на компанията да развива тези начинания?
– IT секторът се смята за един от секторите в авангарда на развиването на обществото и ние се опитваме да помогнем, освен да пожелаваме от образованието. С тази цел създадохме и TechnoMagicLand, който по време на изключителното състояние съумя да сътвори 150 часа видео наличие за децата. Предизвикателството беше интерактивният темперамент на нашите занимания да се приспособява към отдалечения формат.
И TechnoMagicLand, която обгръща децата в най-ранна възраст, и „ IT бизнесът преподава “, която е фокусирана върху подобряването на IT образованието, целят да притеглим вниманието и да запалителен пристрастеността към осведомителните технологии у повече младежи. Не всички ще се развият професионално в тази сфера, само че никой не би трябвало да има боязън – дано всички да виждат в технологиите инструмент, който ще им помогне в работата.
– Промяната изисква систематичен метод, само че кой въпреки всичко е оня основен детайл, който би трябвало да бъде нападнат, с цел да се задвижи целият развой дейно?
– Труден е въпросът за промяната. И трите бранша – обучение, опазване на здравето и обществено дело – са нереформирани. Те изискват освен политици, а държавници, които ще поемат удара на неодобрението. Тук изборът е явен – вършим ли една безпределно мъчителна промяна за година-две или ще се влачим десетилетия. Дълго насажданото разбиране, че образованието би трябвало да е гратис, в действителност води до това, че обучение, което не ни коства нищо, не коства нищо. Необходимо е интеграция на пазарната стопанска система, което е мъчително и опонира на всеки, в това число и на мен първично, само че е належащо, с цел да бъде всеки един от тези стълбове съвременен и да не кара нашите деца да отиват в чужбина. Нужни са доста съществени промени, които ще разместят пластовете и образуваните професионални класи, само че в случай че не се върнем до дъното, с цел да се оттласнем от здрава почва, това ще продължи.
– Какво би трябвало да е образованието и на какви умения да учи децата, изключително в подтекста на Индустрия 4.0?
– Прогнозата е, че в границите на своя живот днешните деца ще сменят пет специалности, а една трета от тях ще работят неща, които още не съществуват. Тъй като не знаем какви ще са специалностите, не можем да дадем към просветителната система заданието какви тъкмо пълномощия да построи у тях. Затова би трябвало да са универсалисти и да се научат по какъв начин се учи – това в нашето учебно заведение го няма като урок, няма го като задание и компетентност.
Доказано е да вземем за пример, че човек учи доста по-добре през процедура и облици. Другият мит, който се разруши по време на пандемията, е, че цифровите технологии и обществените мрежи не построяват обществени умения – видя се, че това не е по този начин. Днешните деца се учат да поддържат връзка по различен метод от нас, те не се лимитират с децата от прилежащия вход или даже от града или страната. Те имат свои обществени умения, към които ние би трябвало да изпитваме почит.
Образованието би трябвало да има практическа устременост, планово насочване на дилемите, да има съвременни технологии, само че освен за презентация на наличие по остарелия метод, тъй като дали един учебник ще е просто електронен, никога не е тотално друг метод на поднасяне на информацията. Трябва да мислим за симулации, с които децата могат да опитват и да виждат, че знаейки теорията, реализират триумф в приложението ѝ. Едно е да гледаш на картинка нарисувана кръвоносната система и друго да вземем за пример да я сканираш и тя да те препрати към тримерния модел, където да се „ разхождаш “ и да виждаш кой орган къде се намира.
– Навсякъде ли са използвани технологиите – по какъв начин да вземем за пример могат да се употребяват в литературата?
– Ще дам образец с моя наследник, който е на 16 години и сътвори приложение, основано на технологията за добавена действителност. То дава опция, до момента в който едно дете чете да вземем за пример „ Под игото “, и види непозната дума, като „ заптие “, да я сканира и да му излезе нейното речниково пояснение.
– В този ред на мисли по какъв начин се трансформира четенето?
– Тук разковничето не е да караме децата да четат книга, а да ги караме да четат въобще, без значение дали на хартия или в различен формат, тъй като концепцията е първо да схванат хубостта на словото. Не бива да считаме, че в случай че някой не поема знанията в писмен тип, той няма познания. Днешните деца се оправят по друг метод с провокациите и поемат по друг метод информацията. Те желаят бързо да получат съответна информация за задачата, която през днешния ден стои пред тях, и това го вършат благодарение на къси видео клипове да вземем за пример. Но това, че се оправят по-добре от нас, не значи, че се оправят по-добре от своите връстници в другата страна, тъй като съревнованието ще е сред тях.
– А къде се нареждат българските деца по отношение на връстниците си от чужбина? А и ние като общество в подтекста на цифровите умения?
– За страдание в измерители като PISA и DESI (Индекса на Европейската комисия за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото) не се нареждаме добре. След като бяхме по-напред в класацията и предходната година паднахме на последното място, в DESI 2020 го затвърдихме. Това е заплашителен позор, тъй като България беше водеща в цифровите технологии, защото си беше отвоювала специализация по време на социалистическия блок. От там тръгнахме, а в този момент сме на това равнище, което е пагубно, тъй като вкарването на роботи ще пораства със 75% годишно, съгласно прогнозите. Фирмите желаят да си съкратят индустриалните вериги и да изолират човешкия фактор, тъй като се видя, че индивидът е и риск. В тази обстановка ние би трябвало да се конкурираме с евтината си работна ръка.
Разговорът с него предшества Конференцията „ Образование от А до #. Иновативното учебно заведение “ на 17 юли от 10:00 ч., проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук.
– Г-н Траянов, къде образованието са потребни технологиите и къде остават непотребни?
– Полезни са с достъпа когато и да е и от всякъде по света. Видео наличие, основано в България и преведено с британски надписи да вземем за пример, може да се употребява в страни, които не могат да си разрешат качествено образование. Имаше една устойчивост и навлизането на технологиите в образованието се спираше, само че в този момент COVID-19 унищожи някои от тези стигми и отвори пътя за роботиката, за изкуствения разсъдък, за персонализираното обучение, телемедицината. Трябва да се възползваме от провокациите и да ги трансформираме във благоприятни условия.
Ограниченията са свързани с това, че образованието изисква наблюдението, положителното ръководство, възпитанието и тълкуванията от страна учителите, което през екран е мъчно. За дребните, колкото и да са потомство, отраснало с някаква джаджа в ръцете, беше по-трудно да се оправят. Често споделяме, че технологии има на всички места, само че в действителност не всяко семейство имаше задоволителен брой устройства и добър интернет. Но това е реализуем въпрос при едни съзнателни вложения, каквито към този момент има.
Индустрия 4.0 чука на вратата, а COVID-19 ще тласне доста компании да ускорят навлизането на роботизацията. Не би трябвало да абсолютизираме отдалеченото образование, само че ние желаеме, и в БАИТ ще се борим, то да остане един от неизменимите принадлежности в просветителния развой.
– Споменахте неравния достъп до технологии – каква е заплахата той да докара до още по-голямо маргинализиране?
– В действителните благоприятни условия на всяко европейско общество е да даде достъп до технологии, което ще реши казуса с маргинализацията. Чрез интернет малцинствата могат да намерят други по-полезни, верни и положителни модели за подражателство. Това е изцяло постижимо и бизнесът също се активизира. Сега успяхме във връзка с наличието и платформите, като предоставихме безвъзмезден достъп до интелектуалните ни артикули. Не ни стигна времето да осъществяваме една отдавнашна моя концепция да каскадираме компютри към регионите с деца със усложнения.
– Разкажете повече за нея.
– Компютрите в нашата промишленост имат относително къс живот от 2-3 години, след което те остават използваеми, само че не дават отговор на нашите условия. Идеята е да организираме тяхното събиране, да ги преинсталираме и дистрибутираме към учебните заведения, където децата със затруднено материално състояние да имат свободен достъп и да могат да отворят очите си към огромния свят.
– За технологии приказваме от дълго време, само че дълго сякаш бяха самоцел. Каква е ролята на учителя в това цифрово море, а и на висшето обучение по педагогика?
– Да, нашето обучение страда от няколко дефекта, един от които неналичието на практическа устременост. В БАИТ анализирахме този проблем и към този момент работим по националната стратегия „ IT бизнесът преподава “. Идеята е учителите да идват във компаниите и да могат да се срещнат с приложението на това, което преподават, както и да получат актуализация на знанията си за новите технологии, защото те се подменят доста бързо. Целта е да са уверени в преподаването и да не заобикалят сложните въпроси на децата. Другата част от тази стратегия е нещо добре забравено остаряло – присъединяване на помощник-учители. На този стадий това са наши сътрудници, които влизат в часовете и бидейки хора от практиката, дават забавните образци и превземат децата. Идеята в бъдеще е да се обзет и студентите. За да насърчи учителите, БАИТ реши да връчи и награди на най-изявените в границите на първото издание „ Иноватори в образованието “ на 23 юли.
– Програмата „ IT бизнесът преподава “ одобрена ли е от МОН?
– Одобрена е от МОН, от Министерски съвет и е заделен бюджет, с който да се финансират командировъчните на учителите. Трудът на бизнеса не се заплаща.
– ТехноЛогика стои и зад детския интерактивен център TechnoMagicLand. Каква е мотивацията на компанията да развива тези начинания?
– IT секторът се смята за един от секторите в авангарда на развиването на обществото и ние се опитваме да помогнем, освен да пожелаваме от образованието. С тази цел създадохме и TechnoMagicLand, който по време на изключителното състояние съумя да сътвори 150 часа видео наличие за децата. Предизвикателството беше интерактивният темперамент на нашите занимания да се приспособява към отдалечения формат.
И TechnoMagicLand, която обгръща децата в най-ранна възраст, и „ IT бизнесът преподава “, която е фокусирана върху подобряването на IT образованието, целят да притеглим вниманието и да запалителен пристрастеността към осведомителните технологии у повече младежи. Не всички ще се развият професионално в тази сфера, само че никой не би трябвало да има боязън – дано всички да виждат в технологиите инструмент, който ще им помогне в работата.
– Промяната изисква систематичен метод, само че кой въпреки всичко е оня основен детайл, който би трябвало да бъде нападнат, с цел да се задвижи целият развой дейно?
– Труден е въпросът за промяната. И трите бранша – обучение, опазване на здравето и обществено дело – са нереформирани. Те изискват освен политици, а държавници, които ще поемат удара на неодобрението. Тук изборът е явен – вършим ли една безпределно мъчителна промяна за година-две или ще се влачим десетилетия. Дълго насажданото разбиране, че образованието би трябвало да е гратис, в действителност води до това, че обучение, което не ни коства нищо, не коства нищо. Необходимо е интеграция на пазарната стопанска система, което е мъчително и опонира на всеки, в това число и на мен първично, само че е належащо, с цел да бъде всеки един от тези стълбове съвременен и да не кара нашите деца да отиват в чужбина. Нужни са доста съществени промени, които ще разместят пластовете и образуваните професионални класи, само че в случай че не се върнем до дъното, с цел да се оттласнем от здрава почва, това ще продължи.
– Какво би трябвало да е образованието и на какви умения да учи децата, изключително в подтекста на Индустрия 4.0?
– Прогнозата е, че в границите на своя живот днешните деца ще сменят пет специалности, а една трета от тях ще работят неща, които още не съществуват. Тъй като не знаем какви ще са специалностите, не можем да дадем към просветителната система заданието какви тъкмо пълномощия да построи у тях. Затова би трябвало да са универсалисти и да се научат по какъв начин се учи – това в нашето учебно заведение го няма като урок, няма го като задание и компетентност.
Доказано е да вземем за пример, че човек учи доста по-добре през процедура и облици. Другият мит, който се разруши по време на пандемията, е, че цифровите технологии и обществените мрежи не построяват обществени умения – видя се, че това не е по този начин. Днешните деца се учат да поддържат връзка по различен метод от нас, те не се лимитират с децата от прилежащия вход или даже от града или страната. Те имат свои обществени умения, към които ние би трябвало да изпитваме почит.
Образованието би трябвало да има практическа устременост, планово насочване на дилемите, да има съвременни технологии, само че освен за презентация на наличие по остарелия метод, тъй като дали един учебник ще е просто електронен, никога не е тотално друг метод на поднасяне на информацията. Трябва да мислим за симулации, с които децата могат да опитват и да виждат, че знаейки теорията, реализират триумф в приложението ѝ. Едно е да гледаш на картинка нарисувана кръвоносната система и друго да вземем за пример да я сканираш и тя да те препрати към тримерния модел, където да се „ разхождаш “ и да виждаш кой орган къде се намира.
– Навсякъде ли са използвани технологиите – по какъв начин да вземем за пример могат да се употребяват в литературата?
– Ще дам образец с моя наследник, който е на 16 години и сътвори приложение, основано на технологията за добавена действителност. То дава опция, до момента в който едно дете чете да вземем за пример „ Под игото “, и види непозната дума, като „ заптие “, да я сканира и да му излезе нейното речниково пояснение.
– В този ред на мисли по какъв начин се трансформира четенето?
– Тук разковничето не е да караме децата да четат книга, а да ги караме да четат въобще, без значение дали на хартия или в различен формат, тъй като концепцията е първо да схванат хубостта на словото. Не бива да считаме, че в случай че някой не поема знанията в писмен тип, той няма познания. Днешните деца се оправят по друг метод с провокациите и поемат по друг метод информацията. Те желаят бързо да получат съответна информация за задачата, която през днешния ден стои пред тях, и това го вършат благодарение на къси видео клипове да вземем за пример. Но това, че се оправят по-добре от нас, не значи, че се оправят по-добре от своите връстници в другата страна, тъй като съревнованието ще е сред тях.
– А къде се нареждат българските деца по отношение на връстниците си от чужбина? А и ние като общество в подтекста на цифровите умения?
– За страдание в измерители като PISA и DESI (Индекса на Европейската комисия за нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото) не се нареждаме добре. След като бяхме по-напред в класацията и предходната година паднахме на последното място, в DESI 2020 го затвърдихме. Това е заплашителен позор, тъй като България беше водеща в цифровите технологии, защото си беше отвоювала специализация по време на социалистическия блок. От там тръгнахме, а в този момент сме на това равнище, което е пагубно, тъй като вкарването на роботи ще пораства със 75% годишно, съгласно прогнозите. Фирмите желаят да си съкратят индустриалните вериги и да изолират човешкия фактор, тъй като се видя, че индивидът е и риск. В тази обстановка ние би трябвало да се конкурираме с евтината си работна ръка.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ