Носителят на Гонкур' 2018 вече и на български
Рядко зала "Славейков " на Френския институт в България е изпълнена с толкоз доста хора. Свалят се в допълнение столове. На последните редове седят възпитаници и с учителката си и приказват на френски. Присъствието им не е инцидентно. На трибуната начело са френският публицист Никола Матийо, преводачът на книгата му "А след тях и децата им “ Владимир Сунгарски и журналистът Георги Ангелов, специалист по френска литература, който показва книгата.
"А след тях и децата им " печели най-престижната френска премия за литература "Гонкур " през 2018 година. Тя печели и още една премия - "Гонкур в България “ за 2019 година.
"Гонкур в България " e самодейност на Френския институт в България, подкрепена от Академия "Гонкур " и цели да разпространява актуалната френска литература. Такъв вид награди има в 20 страни. Жури са възпитаници и студенти, учещи френски език. Те прочитат в оригинал четирите заглавия, достигнали до третия кръг на селекция на Академия Гонкур и платформата Culturethèque на Френския институт, след което разискват творбите и избират книгата, която получава купата "Българския избор за "Гонкур “ или по-краткото "Гонкур в България “.
Първият притежател на "Гонкур в България “ (2018) е Яник Енел с книгата си "Дръж крепко венеца си ". Според правилника на Наградата, той управлява избора за втория "Гонкур в България ". Призът е присъден на Никола Матийо, с помощта на болшинството гласове, дадени му от най-младите читатели, прочели романа му в оригинал.
Един от тези негови първи читатели - възпитаник от 9-та ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин “ - нямаше самообладание да го попита в края на представянето дали книгата е автобиографична. А сравнявайки стила му с този на американския публицист Джон Грийн, разяснява, че и двамата пишат увлекателно, само че при Матийо това, което го удивило, било по какъв начин в продължение на 400 страници резервира нишката, смесвайки доста истории и герои с друг генезис.
Матийо призна, че в книгата се съдържат автобиографични детайли – и той е израсъл в дребен град във Франция (Епинал), и той в юношеските си години е общувал със съученици от разнообразни обществени прослойки (героят Хасин е наследник на марокански емигранти). На въпроса за непокътнатата логичност в хода на целия разказ, Матийо отговори, че това надалеч не се получава от единствено себе си и че той нерядко преработвал текста си. Още повече, че откакто написал първата част и в продължение на година я оставил да "отлежава “, след това, като се захванал още веднъж, не харесал нищо и почнал изначало. Така работата по романа му лишила две години и половина.
Журналистът Георги Ангелов, водещ на представянето, се учуди, че ученикът съпоставя Матийо с Джон Грийн, който по думите му е "посредствен публицист за младежи “, до момента в който Матийо написа история с младежи, само че в разказ за възрастни.
Ангелов съпостави описваната Франция от края на 90-е години на ХХ век със обстановката в България по същото време. В романа обезверените му герои се пробват да се измъкнат от безизходицата, някои от тях - с непълен триумф, други - се самоубиват. Всичко това е поради деиндустриализацията на Франция по това време, довела до затварянето на редица фабрики. Тогава доста служащи се оказват на улицата и стартират да търсят всевъзможни способи на прехранване, а децата им, в тийнейджърска възраст, израстват с цинизъм, дрога и обири. Младежите имат една фантазия - да избягат от дребното градче.
„ И в България желанието да заминеш отсам бе също толкоз огромно “, призна Ангелов. Той добави, че има и други паралели, които може да се създадат, и че романът, като всяка мощна литература, не е с хепиенд. Като изключително място в романа той открои реалистичното изложение по какъв начин юношите „ израстват в телата си “, с вилнеещите хормони, по този начин присъщи за тийнейджърската възраст.
По този мотив Матийо описа по какъв начин в дребните профилирани книжарници, да вземем за пример на религиозна литература, имало върнати негови книги от страна на постоянни клиентки. Естествено, те доста желали да прочетат романа, притежател на "Гонкур “, само че, попадайки на описанието на избрани подиуми, възмутено се отказвали от книгата.
По отношение провокациите на превода преводачът Владимир Сунгарски описа, че въпреки да познава жаргона на 90-е, "не е бил чак подобен балкански хитрец “ и се допитвал до прочут от махалата да му бъде гид уместно ли употребява някои думи на български. Разчитал и на помощта на млад французин, с който се срещнали по време на мач. Пишел и под паника писма на Матийо, който, макар натоварената си стратегия, в края на деня, постоянно му отговарял.
А на въпроса на Георги Ангелов дали, откакто е спечелил "Гонкур “, се усеща като в прослойка на богоизбрани, Никола Матийо отговори, че не може да се предвижда дали идващия разказ на носителя на тази премия няма да се окаже цялостен неуспех.
По същия метод не може се подсигурява и че издаването на разказ с "Гонкур “ на български език, ще донесе огромен търговски триумф на издателството му („ Парадокс “). Георги Ангелов акцентира, че до момента в който във Франция тази премия може да промени живота на спечелилия публицист, то тук тя съвсем не се отразява на продажбите и той засяга преведения от него „ Доброжелателите “ на Джонатан Лител, спечелил "Гонкур “ за 2006 година.
"А след тях и децата им " печели най-престижната френска премия за литература "Гонкур " през 2018 година. Тя печели и още една премия - "Гонкур в България “ за 2019 година.
"Гонкур в България " e самодейност на Френския институт в България, подкрепена от Академия "Гонкур " и цели да разпространява актуалната френска литература. Такъв вид награди има в 20 страни. Жури са възпитаници и студенти, учещи френски език. Те прочитат в оригинал четирите заглавия, достигнали до третия кръг на селекция на Академия Гонкур и платформата Culturethèque на Френския институт, след което разискват творбите и избират книгата, която получава купата "Българския избор за "Гонкур “ или по-краткото "Гонкур в България “.
Първият притежател на "Гонкур в България “ (2018) е Яник Енел с книгата си "Дръж крепко венеца си ". Според правилника на Наградата, той управлява избора за втория "Гонкур в България ". Призът е присъден на Никола Матийо, с помощта на болшинството гласове, дадени му от най-младите читатели, прочели романа му в оригинал.
Един от тези негови първи читатели - възпитаник от 9-та ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин “ - нямаше самообладание да го попита в края на представянето дали книгата е автобиографична. А сравнявайки стила му с този на американския публицист Джон Грийн, разяснява, че и двамата пишат увлекателно, само че при Матийо това, което го удивило, било по какъв начин в продължение на 400 страници резервира нишката, смесвайки доста истории и герои с друг генезис.
Матийо призна, че в книгата се съдържат автобиографични детайли – и той е израсъл в дребен град във Франция (Епинал), и той в юношеските си години е общувал със съученици от разнообразни обществени прослойки (героят Хасин е наследник на марокански емигранти). На въпроса за непокътнатата логичност в хода на целия разказ, Матийо отговори, че това надалеч не се получава от единствено себе си и че той нерядко преработвал текста си. Още повече, че откакто написал първата част и в продължение на година я оставил да "отлежава “, след това, като се захванал още веднъж, не харесал нищо и почнал изначало. Така работата по романа му лишила две години и половина.
Журналистът Георги Ангелов, водещ на представянето, се учуди, че ученикът съпоставя Матийо с Джон Грийн, който по думите му е "посредствен публицист за младежи “, до момента в който Матийо написа история с младежи, само че в разказ за възрастни.
Ангелов съпостави описваната Франция от края на 90-е години на ХХ век със обстановката в България по същото време. В романа обезверените му герои се пробват да се измъкнат от безизходицата, някои от тях - с непълен триумф, други - се самоубиват. Всичко това е поради деиндустриализацията на Франция по това време, довела до затварянето на редица фабрики. Тогава доста служащи се оказват на улицата и стартират да търсят всевъзможни способи на прехранване, а децата им, в тийнейджърска възраст, израстват с цинизъм, дрога и обири. Младежите имат една фантазия - да избягат от дребното градче.
„ И в България желанието да заминеш отсам бе също толкоз огромно “, призна Ангелов. Той добави, че има и други паралели, които може да се създадат, и че романът, като всяка мощна литература, не е с хепиенд. Като изключително място в романа той открои реалистичното изложение по какъв начин юношите „ израстват в телата си “, с вилнеещите хормони, по този начин присъщи за тийнейджърската възраст.
По този мотив Матийо описа по какъв начин в дребните профилирани книжарници, да вземем за пример на религиозна литература, имало върнати негови книги от страна на постоянни клиентки. Естествено, те доста желали да прочетат романа, притежател на "Гонкур “, само че, попадайки на описанието на избрани подиуми, възмутено се отказвали от книгата.
По отношение провокациите на превода преводачът Владимир Сунгарски описа, че въпреки да познава жаргона на 90-е, "не е бил чак подобен балкански хитрец “ и се допитвал до прочут от махалата да му бъде гид уместно ли употребява някои думи на български. Разчитал и на помощта на млад французин, с който се срещнали по време на мач. Пишел и под паника писма на Матийо, който, макар натоварената си стратегия, в края на деня, постоянно му отговарял.
А на въпроса на Георги Ангелов дали, откакто е спечелил "Гонкур “, се усеща като в прослойка на богоизбрани, Никола Матийо отговори, че не може да се предвижда дали идващия разказ на носителя на тази премия няма да се окаже цялостен неуспех.
По същия метод не може се подсигурява и че издаването на разказ с "Гонкур “ на български език, ще донесе огромен търговски триумф на издателството му („ Парадокс “). Георги Ангелов акцентира, че до момента в който във Франция тази премия може да промени живота на спечелилия публицист, то тук тя съвсем не се отразява на продажбите и той засяга преведения от него „ Доброжелателите “ на Джонатан Лител, спечелил "Гонкур “ за 2006 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ