Срам в Брюксел: Евродепутатите онемяха за свободата на медиите
Рядко събитие можеше да се следи нощес в Европарламента в Брюксел: нито един евродепутат с изключение на докладчика не пожела да вземе отношение по точка, която би трябвало да визира всички страни. Дебатът за свободата на медиите, който трябваше да изрази паника от заглушаването на рецензията в медиите и от нападенията против публицисти в Европейски Съюз, стартира при безразличие в залата и приключи единствено за 9 минути. След като се изказа вносителката на проекторезолюцията Магдалена Адамович (ЕНП, Полша) - вдовица на убития през 2019 година кмет на Гданск Павел Адамович, - думата взе по служебно задължение комисарката за финансовите услуги и финансовите пазари Марей Макгинес (Ирландия), която по този начин или другояче присъстваше в залата поради други диспути по икономически въпроси. С това тематиката се изчерпа.
Магдалена Адамович отбрани свободата на словото в Европа въпреки болка си от словото на омразата в медиите, което съгласно нея е било подбудителят за похищението над брачна половинка й. Тя посочи, че медийният плурализъм е изложен на риск в няколко страни членки на Европейски Съюз (без да ги назове поименно) и предизвести за възходящия напън и тормоз, пред които са изправени публицистите. Предложената от нея, която ще бъде гласувана на следващия ден, поставя акцент върху политическата интервенция, отбраната на публицистите от заплахи, измежду които разпространяването на подбуждащи към ненавист изявления и дезинформация, както и ролята на интернет платформите. Подчертават се „ опитите на държавните управления на някои страни членки да заглушат сериозните и самостоятелни медии “ и се упорства, че парите на Европейски Съюз не трябва да се насочват към следени от държавните управления издания или за финансиране на агитация. Това събитие е типично за България, където под претекст за информационни стратегии се насочват еврофондове от министерствата към проправителствени медии. " Парите на Европейски Съюз не могат да се изразходват за следени от страната медии и за медии, които популяризират политическа агитация " , написа в документа.
Въпреки неналичието на поименни разобличения, някои от тестванията в проекторезолюцията безспорно визират България. Така да вземем за пример във въведението се цитира Световният показател за независимост на печата за 2020 година на " Репортери без граници ", като се споделя, че " показателят разкри обилни разлики сред обособените страни членки, някои от които заемат челни места в международната ранглиста, до момента в който други са измежду последните, с разлика от над 100 места сред страните членки с най-хубави и тези с най-лоши резултати ". Очевидно става дума за разликата сред Финландия, Дания, Швеция и Холандия, които са в първата петица (изпреварени единствено от Норвегия) и България, която е на 111-то място.
Като цяло е " налице проблем освен с насилието, заплашването и издевателството над публицисти, само че и с неналичието на наказателно гонене на причинителите на сходни престъпления; съгласно отчет на ОССЕ е налице ширеща се безотговорност , защото да вземем за пример едвам под 15% от убийствата на публицисти в страните, членуващи в ОССЕ, биват разкривани ". По-нататък се споделя, че " в някои страни членки държавната помощ за медиите не се дава транспарантно, което заплашва съществено тяхната самостоятелност и надеждност ". Във връзка с това ЕП " предизвестява за опитите за непрякото покоряване на такива медии посредством финансово застъпничество и осъжда по-специално опитите за надзор върху публични медии; показва страдание във връзка на обстоятелството, че в някои страни членки публичното радио- и телевизионно разпространяване се е трансформирало в образец за проправителствена агитация ". Такава е картината в България, която трансформира голяма част от медиите в глашатаи на властта.
Документът " настоятелно повтаря апела си към Комисията да преглежда опитите на някои държавни управления на страни членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и систематична корист с власт и като опит за подронване на главните полезности на Европейски Съюз, залегнали в член 2 от ДЕС; заради това приветства желанието на Комисията да включи в годишния си отчет по отношение на ситуацията на правовата страна в границите на Европейски Съюз специфична глава по отношение на наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този подтекст метод „ изпод нагоре “, отразяващ гласа и многообразието на обособените хора, с цел да се подсигурява ефикасното отразяване на провокациите, пред които са изправени публицистите и медийния сектор; също така приканва в тази глава да бъдат включени характерни за обособените страни рекомендации и ефикасни решения , както и оценка на прозрачността на собствеността и на нивото на интервенция от страна на държавните управления и на частни лица в държавите – членки на Европейски Съюз ".
От Еврокомисията се изисква да показа правна рамка за реализиране на надзор над активността на доставчиците на публични медийни услуги, в това число инспекции дали се извършват критериите за рационално ръководство и финансиране и дали услугите им дават отговор на упованията за учредена на обстоятелства, обективна и етична публицистика ". Така да вземем за пример, медиите, следени от депутата Делян Пеевски, не признават националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 година и настояват, че си спазват собствен кодекс (от 2013 г.), по който обаче в никакъв случай не са огласявани решения за техни изявления, като че ли са безупречни.
Следващата точка също като че ли е писана за България, тъй като се споделя, че " на процедура съществуват политически стимулирани ограничавания на информацията, като да вземем за пример отвод на достъп до данни от публичен интерес, потребление на тактичност на отсрочване, безпричинно свиване на обсега на информацията, която е била поискана, възбрана за публицистите да посещават публични места, в това число парламенти, ограничение на опциите на публицистите за осъществяване на изявленията с политици и членове на държавни управления, както и отбягване на даването на изявленията в медии, които не симпатизират на държавното управление, даже и в такива със забележителен народен обсег ".
Отделно се показва " дълбока угриженост по отношение на увеличаващите се политически офанзиви против медиите и страдание по отношение на неналичието на отбрана на журналистическите източници ". Държавите са призовани да " дефинират минимални общи стандарти, с цел да се подсигурява високо ниво на отбрана за лицата, които подават сигнали за нарушавания ".
Относно издевателството над публицисти посредством корист със съда се споделя, че Европарламентът " осъжда потреблението на стратегически правосъдни производства, ориентирани против присъединяване на обществеността, за заглушаване или заплашване на проверяващи публицисти и медии и за основаване на климат на боязън по отношение на даването на информация по избрани теми; приканва настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в Европейски Съюз да се открият минимални стандарти против практиките на стратегически правосъдни производства, ориентирани против присъединяване на обществеността ".
За България и други страни, които не престават да преследват публицисти по Наказателния кодекс с клаузите за засегнатост и клюка, се споделя: " Законодателството, обвързвано с клеветата и дискредитирането, работи разубеждаващо във връзка с възможното даване на информация за корупция ". Затова Екологичен потенциал " още веднъж насочва своя апел към всички страни членки да отстранен глобите за клюка и дискредитиране в своите правни системи, най-малко в случаите, когато са налице изказвания за проведена престъпност, корупция и изпиране на пари в страните членки и в чужбина ". България е единствената страна в Европейски Съюз, която е следена по едно и също време за проведена престъпност и корупция на високо ниво.
Забелязана е и нова наклонност по отношение на пандемията. Екологичен потенциал " показва загриженост по отношение на опитите пандемията от COVID-19 да бъде употребена като предлог за налагане на санкции на самостоятелни и сериозни медии и за въвеждане на ограничавания върху достъпа на медиите до държавните решения и дейности и върху тяхното наблюдаване, като механизмите за бистрота на институциите се потискат или отслабват посредством приемане на изключителни ограничения ". Еврокомисията и страните са призовани " неотложно да вкарат на нивото на Европейски Съюз и на национално ниво пакети за незабавно възобновяване за отбрана на работните места и поминъка на публицистите и работещите в медиите, оказване на поддръжка на сдруженията и финансиране на публичните медии в интервала на рецесията, породена от COVID-19, при цялостно ценене на разпоредбите на Европейски Съюз в региона на конкуренцията ". Новост е предлагането " за основаването на непрекъснат Европейски фонд за публицистите в обсега на идната МФР (2021-2027 г.), преразгледана в резултат на рецесията с COVID-19, който да предлага директна финансова поддръжка за самостоятелните публицисти и за лицата, работещи в медиите на свободна процедура или като независимо заети лица; акцентира, че финансирането следва да се ръководи от самостоятелни организации, с цел да се избегне всякаква интервенция в процеса на взимане на публицистични решения, и че поддръжка следва да се дава единствено за тези обществени и търговски медии, които са в действителност самостоятелни и при които няма интервенция от страна на държавно управление ".
В претекстовете към препоръчаната резолюция госпожа Магдалена Адамович акцентира, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се употребяват като принадлежности за усилване на обществената поляризация, която на собствен ред се употребява за политически цели. " Крайната цел е насаждането на ненавист към дадена група, концепция или институция, тъй че това да се трансформира в толкоз сензитивен въпрос в обществото, че прочувствената реакция да придобие превес пред привързаността към разпоредбите на демократичната страна, ръководена от правилата на върховенството на закона и правата на индивида. По този метод става допустимо печеленето на обществена поддръжка за властнически държавни управления. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са главните принадлежности, употребявани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на властническо ръководство, като в същото време се резервира формалният образ на демократичните избори. "
При разискванията в комисии на Екологичен потенциал до момента трима български евродепутати са изразили отношение към проекторезоюцията. Асим Адемов от ГЕРБ и Елена Йончева от Българска социалистическа партия са я подкрепили, а Андрей Слабаков от Вътрешна македонска революционна организация е дал своя вот срещу.
Магдалена Адамович отбрани свободата на словото в Европа въпреки болка си от словото на омразата в медиите, което съгласно нея е било подбудителят за похищението над брачна половинка й. Тя посочи, че медийният плурализъм е изложен на риск в няколко страни членки на Европейски Съюз (без да ги назове поименно) и предизвести за възходящия напън и тормоз, пред които са изправени публицистите. Предложената от нея, която ще бъде гласувана на следващия ден, поставя акцент върху политическата интервенция, отбраната на публицистите от заплахи, измежду които разпространяването на подбуждащи към ненавист изявления и дезинформация, както и ролята на интернет платформите. Подчертават се „ опитите на държавните управления на някои страни членки да заглушат сериозните и самостоятелни медии “ и се упорства, че парите на Европейски Съюз не трябва да се насочват към следени от държавните управления издания или за финансиране на агитация. Това събитие е типично за България, където под претекст за информационни стратегии се насочват еврофондове от министерствата към проправителствени медии. " Парите на Европейски Съюз не могат да се изразходват за следени от страната медии и за медии, които популяризират политическа агитация " , написа в документа.
Въпреки неналичието на поименни разобличения, някои от тестванията в проекторезолюцията безспорно визират България. Така да вземем за пример във въведението се цитира Световният показател за независимост на печата за 2020 година на " Репортери без граници ", като се споделя, че " показателят разкри обилни разлики сред обособените страни членки, някои от които заемат челни места в международната ранглиста, до момента в който други са измежду последните, с разлика от над 100 места сред страните членки с най-хубави и тези с най-лоши резултати ". Очевидно става дума за разликата сред Финландия, Дания, Швеция и Холандия, които са в първата петица (изпреварени единствено от Норвегия) и България, която е на 111-то място.
Като цяло е " налице проблем освен с насилието, заплашването и издевателството над публицисти, само че и с неналичието на наказателно гонене на причинителите на сходни престъпления; съгласно отчет на ОССЕ е налице ширеща се безотговорност , защото да вземем за пример едвам под 15% от убийствата на публицисти в страните, членуващи в ОССЕ, биват разкривани ". По-нататък се споделя, че " в някои страни членки държавната помощ за медиите не се дава транспарантно, което заплашва съществено тяхната самостоятелност и надеждност ". Във връзка с това ЕП " предизвестява за опитите за непрякото покоряване на такива медии посредством финансово застъпничество и осъжда по-специално опитите за надзор върху публични медии; показва страдание във връзка на обстоятелството, че в някои страни членки публичното радио- и телевизионно разпространяване се е трансформирало в образец за проправителствена агитация ". Такава е картината в България, която трансформира голяма част от медиите в глашатаи на властта.
Документът " настоятелно повтаря апела си към Комисията да преглежда опитите на някои държавни управления на страни членки да навредят на свободата и плурализма на медиите като сериозна и систематична корист с власт и като опит за подронване на главните полезности на Европейски Съюз, залегнали в член 2 от ДЕС; заради това приветства желанието на Комисията да включи в годишния си отчет по отношение на ситуацията на правовата страна в границите на Европейски Съюз специфична глава по отношение на наблюдението на свободата и плурализма на медиите; предлага в този подтекст метод „ изпод нагоре “, отразяващ гласа и многообразието на обособените хора, с цел да се подсигурява ефикасното отразяване на провокациите, пред които са изправени публицистите и медийния сектор; също така приканва в тази глава да бъдат включени характерни за обособените страни рекомендации и ефикасни решения , както и оценка на прозрачността на собствеността и на нивото на интервенция от страна на държавните управления и на частни лица в държавите – членки на Европейски Съюз ".
От Еврокомисията се изисква да показа правна рамка за реализиране на надзор над активността на доставчиците на публични медийни услуги, в това число инспекции дали се извършват критериите за рационално ръководство и финансиране и дали услугите им дават отговор на упованията за учредена на обстоятелства, обективна и етична публицистика ". Така да вземем за пример, медиите, следени от депутата Делян Пеевски, не признават националния Етичен кодекс на българските медии от 2004 година и настояват, че си спазват собствен кодекс (от 2013 г.), по който обаче в никакъв случай не са огласявани решения за техни изявления, като че ли са безупречни.
Следващата точка също като че ли е писана за България, тъй като се споделя, че " на процедура съществуват политически стимулирани ограничавания на информацията, като да вземем за пример отвод на достъп до данни от публичен интерес, потребление на тактичност на отсрочване, безпричинно свиване на обсега на информацията, която е била поискана, възбрана за публицистите да посещават публични места, в това число парламенти, ограничение на опциите на публицистите за осъществяване на изявленията с политици и членове на държавни управления, както и отбягване на даването на изявленията в медии, които не симпатизират на държавното управление, даже и в такива със забележителен народен обсег ".
Отделно се показва " дълбока угриженост по отношение на увеличаващите се политически офанзиви против медиите и страдание по отношение на неналичието на отбрана на журналистическите източници ". Държавите са призовани да " дефинират минимални общи стандарти, с цел да се подсигурява високо ниво на отбрана за лицата, които подават сигнали за нарушавания ".
Относно издевателството над публицисти посредством корист със съда се споделя, че Европарламентът " осъжда потреблението на стратегически правосъдни производства, ориентирани против присъединяване на обществеността, за заглушаване или заплашване на проверяващи публицисти и медии и за основаване на климат на боязън по отношение на даването на информация по избрани теми; приканва настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в Европейски Съюз да се открият минимални стандарти против практиките на стратегически правосъдни производства, ориентирани против присъединяване на обществеността ".
За България и други страни, които не престават да преследват публицисти по Наказателния кодекс с клаузите за засегнатост и клюка, се споделя: " Законодателството, обвързвано с клеветата и дискредитирането, работи разубеждаващо във връзка с възможното даване на информация за корупция ". Затова Екологичен потенциал " още веднъж насочва своя апел към всички страни членки да отстранен глобите за клюка и дискредитиране в своите правни системи, най-малко в случаите, когато са налице изказвания за проведена престъпност, корупция и изпиране на пари в страните членки и в чужбина ". България е единствената страна в Европейски Съюз, която е следена по едно и също време за проведена престъпност и корупция на високо ниво.
Забелязана е и нова наклонност по отношение на пандемията. Екологичен потенциал " показва загриженост по отношение на опитите пандемията от COVID-19 да бъде употребена като предлог за налагане на санкции на самостоятелни и сериозни медии и за въвеждане на ограничавания върху достъпа на медиите до държавните решения и дейности и върху тяхното наблюдаване, като механизмите за бистрота на институциите се потискат или отслабват посредством приемане на изключителни ограничения ". Еврокомисията и страните са призовани " неотложно да вкарат на нивото на Европейски Съюз и на национално ниво пакети за незабавно възобновяване за отбрана на работните места и поминъка на публицистите и работещите в медиите, оказване на поддръжка на сдруженията и финансиране на публичните медии в интервала на рецесията, породена от COVID-19, при цялостно ценене на разпоредбите на Европейски Съюз в региона на конкуренцията ". Новост е предлагането " за основаването на непрекъснат Европейски фонд за публицистите в обсега на идната МФР (2021-2027 г.), преразгледана в резултат на рецесията с COVID-19, който да предлага директна финансова поддръжка за самостоятелните публицисти и за лицата, работещи в медиите на свободна процедура или като независимо заети лица; акцентира, че финансирането следва да се ръководи от самостоятелни организации, с цел да се избегне всякаква интервенция в процеса на взимане на публицистични решения, и че поддръжка следва да се дава единствено за тези обществени и търговски медии, които са в действителност самостоятелни и при които няма интервенция от страна на държавно управление ".
В претекстовете към препоръчаната резолюция госпожа Магдалена Адамович акцентира, че монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се употребяват като принадлежности за усилване на обществената поляризация, която на собствен ред се употребява за политически цели. " Крайната цел е насаждането на ненавист към дадена група, концепция или институция, тъй че това да се трансформира в толкоз сензитивен въпрос в обществото, че прочувствената реакция да придобие превес пред привързаността към разпоредбите на демократичната страна, ръководена от правилата на върховенството на закона и правата на индивида. По този метод става допустимо печеленето на обществена поддръжка за властнически държавни управления. Монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията понастоящем са главните принадлежности, употребявани в процеса на авторитаризация, т.е. въвеждането на властническо ръководство, като в същото време се резервира формалният образ на демократичните избори. "
При разискванията в комисии на Екологичен потенциал до момента трима български евродепутати са изразили отношение към проекторезоюцията. Асим Адемов от ГЕРБ и Елена Йончева от Българска социалистическа партия са я подкрепили, а Андрей Слабаков от Вътрешна македонска революционна организация е дал своя вот срещу.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ