ИПИ за машинното гласуване: Дотук с възторга, оттук следва трезвостта
Рядко в нашето всекидневие правораздаването провокира екстаз. По-често възмущението от него е водещо. А за всеки тип реакция е нужно просвещение. Предимно да познаваме малко от обстоятелствата, нещо от наличието, а след това да си създадем и заключения. Особено неспокойствие провокира решението на Върховния административен съд/ВАС/, с което за втория тур на локалните избори се дава опция за машинно практикуване на вота, написа в седмичния си бюлетин Института за пазарна стопанска система.
По създание
Произнасянето не анулира решението на ЦИК да не допусне гласоподаване посредством машинни устройства на първия тур. Дотук с възторга. Оттук следва трезвостта:
Решението /виж тук/ слага акцента на това, че Изборният кодекс е оставил две различни благоприятни условия за гласоподаване – с хартия или с машина. Предвиденото " може “ в член 206, алинея 1 от ИК, съгласно Върховен административен съд, дава предимство на хартията пред машината, когато ЦИК и виновните институции не съумеят да провеждат изборния развой: " Пряката опция на гласоподавателя да гласоподава е обезпечена посредством хартиени бюлетини “.
Отмяната на машинния избор в петък, проведен от институционалната коалиция на Министерството на електронното ръководство, ЦИК и ДАНС е правомерна. Когато страната е некомпетентна цената е за сметка на гражданите/избирателите. Политиците просто апелират и подвигат олелия без да регистрират личната си непросветеност.
Министърът на електронното ръководство непозволено е трансферирал пълномощие на своя заместител, без специфичният закон да му дава това пълномощие и това е фундаментален недостатък. От това следва, че оттук нататък засвидетелствуване на сходството на машините по смисъла на член 213а, ал.2 от Изборния кодекс е експлицитна подготвеност на министъра на електронното ръководство и точно неговата фигура и функционалност подсигурява машините. Доктрината може да твърди и друго, само че практиката да не споделя това. А историята мени своя ход по-често съгласно практиката и по-рядко – съгласно доктрината.
Решението на ЦИК е незаконосъобразно само в частта, в която ЦИК анулира машинното гласоподаване, заради липса на удостоверние редовността на самите машини и на двата тура.
Три дни преди осъществяване на парламентарните избори през май 2009 година ЦИК отхвърля регистрация на Синята коалиция. Поводът е оборване на това кой е законно определеният представител на Съюз на демократичните сили /тогава част от СК/, спорещите са Мартин Димитров и Пламен Юруков. Решението на ЦИК е обжалвано от Мартин Димитров и Иван Костов.
С какво обаче предишното превъзхожда сегашното?
Тогавашният ръководител на Върховен административен съд Константин Пенчев провежда по този начин работата на съда, че жалбата да бъда прегледана в деня преди изборите и да има изговаряне. Към днешна дата Георги Чолаков, председателстващ Върховен административен съд, не направи това, въпреки законът да му разрешава. За значимостта на административното правораздаване и ролята в този развой на Чолаков знаят мнозина, само че приказват малко на брой. И тук има с какво историята да го запомни.
Има и още една разлика – тогавашното изговаряне на Върховен административен съд /виж тук/ преглежда изборния развой като пиедестал на правовата страна, развой, който не трябва да бъде поставян под подозрение. Мотивите са къси, само че прекомерно безапелационни. Сегашното е след деня на избор и повече клони към вербален педантизъм.
Единствено институционалният нихилизъм на ЦИК е същият – доста политика, малко правни причини и решения, угодни на политически мощните на деня. Правни и исторически обичаи, от които мъчно се бяга.
По създание
Произнасянето не анулира решението на ЦИК да не допусне гласоподаване посредством машинни устройства на първия тур. Дотук с възторга. Оттук следва трезвостта:
Решението /виж тук/ слага акцента на това, че Изборният кодекс е оставил две различни благоприятни условия за гласоподаване – с хартия или с машина. Предвиденото " може “ в член 206, алинея 1 от ИК, съгласно Върховен административен съд, дава предимство на хартията пред машината, когато ЦИК и виновните институции не съумеят да провеждат изборния развой: " Пряката опция на гласоподавателя да гласоподава е обезпечена посредством хартиени бюлетини “.
Отмяната на машинния избор в петък, проведен от институционалната коалиция на Министерството на електронното ръководство, ЦИК и ДАНС е правомерна. Когато страната е некомпетентна цената е за сметка на гражданите/избирателите. Политиците просто апелират и подвигат олелия без да регистрират личната си непросветеност.
Министърът на електронното ръководство непозволено е трансферирал пълномощие на своя заместител, без специфичният закон да му дава това пълномощие и това е фундаментален недостатък. От това следва, че оттук нататък засвидетелствуване на сходството на машините по смисъла на член 213а, ал.2 от Изборния кодекс е експлицитна подготвеност на министъра на електронното ръководство и точно неговата фигура и функционалност подсигурява машините. Доктрината може да твърди и друго, само че практиката да не споделя това. А историята мени своя ход по-често съгласно практиката и по-рядко – съгласно доктрината.
Решението на ЦИК е незаконосъобразно само в частта, в която ЦИК анулира машинното гласоподаване, заради липса на удостоверние редовността на самите машини и на двата тура.
Три дни преди осъществяване на парламентарните избори през май 2009 година ЦИК отхвърля регистрация на Синята коалиция. Поводът е оборване на това кой е законно определеният представител на Съюз на демократичните сили /тогава част от СК/, спорещите са Мартин Димитров и Пламен Юруков. Решението на ЦИК е обжалвано от Мартин Димитров и Иван Костов.
С какво обаче предишното превъзхожда сегашното?
Тогавашният ръководител на Върховен административен съд Константин Пенчев провежда по този начин работата на съда, че жалбата да бъда прегледана в деня преди изборите и да има изговаряне. Към днешна дата Георги Чолаков, председателстващ Върховен административен съд, не направи това, въпреки законът да му разрешава. За значимостта на административното правораздаване и ролята в този развой на Чолаков знаят мнозина, само че приказват малко на брой. И тук има с какво историята да го запомни.
Има и още една разлика – тогавашното изговаряне на Върховен административен съд /виж тук/ преглежда изборния развой като пиедестал на правовата страна, развой, който не трябва да бъде поставян под подозрение. Мотивите са къси, само че прекомерно безапелационни. Сегашното е след деня на избор и повече клони към вербален педантизъм.
Единствено институционалният нихилизъм на ЦИК е същият – доста политика, малко правни причини и решения, угодни на политически мощните на деня. Правни и исторически обичаи, от които мъчно се бяга.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ