Рядко ме е грабвал така филм. Проектът Флорида“ е направен

Рядко ме е грабвал по този начин филм. „ Проектът Флорида “ е изработен от хора за хора. Тaкива, които ще се усмихват, до момента в който си бършат сълзите, и няма да имат нищо срещу да преглъщат едно нещо, засядащо в гърлото, което ще се появява още веднъж и още веднъж през целия филм, до момента в който не излязат от киносалона с чувството, че би трябвало да бъдат по-добри хора.

, и това, най-малко от моя позиция, е извънредно събитие, споделя за едни хора от групата на работещите небогати, които хем работят, хем в действителност не могат да свържат двата края и са се наблъскали със фамилиите си в стаите на малки ярко боядисани мотели с имена като „ Вълшебният палат “ и „ Земя на бъдещето “ в края на шосе 192.

Управител на „ Вълшебният палат “ е Боби ( беше номиниран за „ Оскар “ и играе ролята на живота си!), тихо предан на това да направи живота на тези хора малко по-поносим: следи за реда, за счупените крушки, за развалените перални... Винаги държи под око играещите дечурлига и усеща заплахата отдалеко, а когато би трябвало да извади от стаята следващото семейство, което ще се реалокира да живее в колата си, дава и един финален късмет.

Сред жителите на мотела са шестгодишната Мууни (Бруклин Кимбърли Прайс) и майка й Хейли (Брия Винайте), която като че ли преди малко е излязла от пубертета. Мууни е в лятна почивка и по през целия ден се мотае с приятелчета из прахоляка в близост. Групичката им скитосва от изгрев до залез, съумяват да изпросят по някой и различен сладолед, който да си поделят, ядат храна, подадена им през задния вход на сладкарница, и разбира се, вършат доста малки и не толкоз малки бели.

На фона на техните игри се разиграва драмата на оцеляването – за Хейли да я назначат на работа в близкия фаст фууд, би било най-добре, само че това по този начин и не става, тъй че момичето просто изкарва пари както и с каквото може, за да плати стаята най-вече. Понякога води детето си, с цел да продават парфюми пред близкия голф ризорт, различен път се докопва до нещо, което да продаде на минувач... И така разбираме, че с изключение на техния свят има и един различен, успореден, където хората нямат визия, че тези от „ Вълшебният палат “ съществуват.

Хейли е младо момиче и за нея грижата за Мууни минава през играта и заниманието. Тя няма някаква особена концепция за това по какъв начин се отглежда дете, само че както всяка майка дълбоко знае, че ролята й е да го пази и съхранява от неприятното. Боби пък следи бащински какво се случва с двете деца –.

За Мууни и приятелчетата й обаче драмите на възрастните са неразбираеми. В детската им действителност мизерията не е необикновен фактор. Тяхната сила и дарба да се радват на живота въпреки обстоятелствата са неизчерпаеми!

Няма облик в този филм, който да не е брилянтно изигран, без значение какъв брой дребна е ролята му. В съзнанието остават безусловно всички – старата госпожа на басейна, рецепционистката на мотела, подаващата сладоледа ръка, индивидът с голф стиковете.

Специално внимание би трябвало да се обърне на играта на Брия Винайте, която играе майката Хейли. Тя не е актриса, открита е в Инстаграм. Шон Бейкър толкоз я харесва за Хейли, че вместо да търси актриса, която наподобява като Брия, просто я пита не желае ли да взе участие.

Шон Бейкър не е снимал този филм с айфона си както " Tangerine ", тук са употребявани 35-мм цифрови камери и филмът е по-развит образно, за да предаде гледната точка на едно дете, за което всичко в света е една магия. Краските са засилени, залезите са ярки, навсякъде всичко жужи и е в бонбонени цветове, а някъде там има едно голямо красиво дърво, под което децата се приютяват и което е „ килнато, само че продължава да пораства “.

Възхитителен и филантроп филм!