Русия има нужда от мирна Украйна
Руснаците дълго запрягат, само че след това бързо се движат. Това към този момент не е сентенция, това е съвсем безусловна стратегическа истина, която би трябвало да бъде приета и призната от целия свят. Или, както сподели един от най-блестящите ни дипломати княз Горчаков: „ Русия не се сърди. Русия се концентрира “. И откакто се концентрира, тя реализира задачите си, макар всевъзможни опити за противопоставяне.
Наистина, ние чакахме осъществяването на Минските съглашения от Украйна отдавна. На някого може да наподобява даже като прекомерно дълго, само че е малко евентуално прибързващите да разполагат с цялата информация. Владимир Владимирович Путин, в обръщението си към жителите на Русия (и Украйна, означавам също), остро и всъщност подлага на критика създателя на руската страна Ленин.
Владимир Илич в действителност не беше най-силният общественик. Но геният му на бунтовник е отвън подозрение. Изразът на Ленин „ през вчерашния ден беше рано, на следващия ден ще бъде късно “ съвършено характеризира най-правилния modus operandi в сходни сериозни обстановки.
Русия даде на Украйна доста шансове да излезе с чест от обстановката след държавния прелом през 2014 година, да се трансформира в комфортен дом за всички свои жители от всички националности, да възобнови взаимноизгодното икономическо съдействие, да стане в действителност самостоятелна страна, способна да пази личните си ползи, а не тези на другите.
Не се получи. Всъщност няма значение за какво: заради страхливостта или слабостта на киевските политици, които не могат да кажат „ не “ на американските съветници, или тяхната обща некомпетентност и липса на схващане, че човек може да поддържа връзка с Русия или с почитание, или въобще не поддържа връзка. Или просто заради банална лакомия и подготвеност да продадеш личната си майка за зелените банкноти оттатък океана. Вече няма значение.
Историците на бъдещето ще спорят в кой миг Украйна е изгубила шанса да стане в случай че не просперираща, то най-малко релативно удобна и комфортна за своите жители европейска страна. Вярвам, че първият „ Майдан” от 2004 година, по този начин наречената Оранжева гражданска война, беше безвъзвратен удар.
Тогава за първи път украинците се помириха с обстоятелството, че резултатите от тяхната воля и техния избирателен избор са от малко значение и е прав този, който подвига най-силно звук по улиците и площадите на столицата: той може да наруши Конституцията и да разгласи хората с друга политическа позиция на враговете на народа и „ сътрудниците на Кремъл “.
Американците от своя страна осъзнаха, че Украйна е не просто лесна, а доста лесна за манипулиране и за реализиране на личните цели благодарение на относително дребна сума пари и много тромава агитация.
Е, останалото беше въпрос на техника. Виктор Юшченко чинно организираше антируска политика и вследствие на това стана първенец измежду актуалните държавни глави, които отивайки на избори за втори мандат, като завоюваха малко повече от 5%, а няколко години по-късно, на парламентарните избори, неговата партия Наша Украйна завоюва 1% от гласовете.
Виктор Янукович не беше пипнат от Запада, до момента в който организираше политика на европейска интеграция, само че незабавно щом президентът на сякаш самостоятелна страна се опита да се държи по-балансирано, той беше безмилостно свален, макар всевъзможни обещания. Изобщо не е допустимо да се приказва за самостоятелност на Порошенко и Зеленски.
Дори когато Зеленски показва хипотетично непокорство и желае по-активна поддръжка от Съединените щати или Европа, няма ни минимум подозрение, че всички тези изявления са авансово контрактувани с Държавния департамент. И най-вероятно, написани в Държавния департамент.
С една дума, Русия чакаше дълго време и когато стана ясно, че по-нататъшното очакване е освен безсмислено, само че и рисково, тя стартира да работи. Формулираните от Владимир Путин претенции за демилитаризация на Украйна са минималният най-малко и единствено тяхното съблюдаване може да направи допустимо тази страна да продължи да съществува. Нито една страна в света не може да допусне съществуването на нападателна ненезависима територия наоколо до границите си, освен това, тя се пробва да стане още по-зависима, като се причисли към НАТО.
Следователно изборът на Зеленски в този момент е доста елементарен: или признайте настояванията на Москва за обективни, съгласете се и ще останете в историята като избавител на Украйна, или станете гробокопач на Украйна в настоящия й тип. И може би последният президент на самостоятелна Украйна. Очевидно никой няма да избави Киев: спасяването на давещите се, както знаете, е дело на ръцете на самите давещи се.
Руснаците не желаят война. И с цел да няма война в Европа, имаме потребност от мирна и спокойна Украйна. Сигурни сме, че ще решим този проблем.
Превод: ЕС
Наистина, ние чакахме осъществяването на Минските съглашения от Украйна отдавна. На някого може да наподобява даже като прекомерно дълго, само че е малко евентуално прибързващите да разполагат с цялата информация. Владимир Владимирович Путин, в обръщението си към жителите на Русия (и Украйна, означавам също), остро и всъщност подлага на критика създателя на руската страна Ленин.
Владимир Илич в действителност не беше най-силният общественик. Но геният му на бунтовник е отвън подозрение. Изразът на Ленин „ през вчерашния ден беше рано, на следващия ден ще бъде късно “ съвършено характеризира най-правилния modus operandi в сходни сериозни обстановки.
Русия даде на Украйна доста шансове да излезе с чест от обстановката след държавния прелом през 2014 година, да се трансформира в комфортен дом за всички свои жители от всички националности, да възобнови взаимноизгодното икономическо съдействие, да стане в действителност самостоятелна страна, способна да пази личните си ползи, а не тези на другите.
Не се получи. Всъщност няма значение за какво: заради страхливостта или слабостта на киевските политици, които не могат да кажат „ не “ на американските съветници, или тяхната обща некомпетентност и липса на схващане, че човек може да поддържа връзка с Русия или с почитание, или въобще не поддържа връзка. Или просто заради банална лакомия и подготвеност да продадеш личната си майка за зелените банкноти оттатък океана. Вече няма значение.
Историците на бъдещето ще спорят в кой миг Украйна е изгубила шанса да стане в случай че не просперираща, то най-малко релативно удобна и комфортна за своите жители европейска страна. Вярвам, че първият „ Майдан” от 2004 година, по този начин наречената Оранжева гражданска война, беше безвъзвратен удар.
Тогава за първи път украинците се помириха с обстоятелството, че резултатите от тяхната воля и техния избирателен избор са от малко значение и е прав този, който подвига най-силно звук по улиците и площадите на столицата: той може да наруши Конституцията и да разгласи хората с друга политическа позиция на враговете на народа и „ сътрудниците на Кремъл “.
Американците от своя страна осъзнаха, че Украйна е не просто лесна, а доста лесна за манипулиране и за реализиране на личните цели благодарение на относително дребна сума пари и много тромава агитация.
Е, останалото беше въпрос на техника. Виктор Юшченко чинно организираше антируска политика и вследствие на това стана първенец измежду актуалните държавни глави, които отивайки на избори за втори мандат, като завоюваха малко повече от 5%, а няколко години по-късно, на парламентарните избори, неговата партия Наша Украйна завоюва 1% от гласовете.
Виктор Янукович не беше пипнат от Запада, до момента в който организираше политика на европейска интеграция, само че незабавно щом президентът на сякаш самостоятелна страна се опита да се държи по-балансирано, той беше безмилостно свален, макар всевъзможни обещания. Изобщо не е допустимо да се приказва за самостоятелност на Порошенко и Зеленски.
Дори когато Зеленски показва хипотетично непокорство и желае по-активна поддръжка от Съединените щати или Европа, няма ни минимум подозрение, че всички тези изявления са авансово контрактувани с Държавния департамент. И най-вероятно, написани в Държавния департамент.
С една дума, Русия чакаше дълго време и когато стана ясно, че по-нататъшното очакване е освен безсмислено, само че и рисково, тя стартира да работи. Формулираните от Владимир Путин претенции за демилитаризация на Украйна са минималният най-малко и единствено тяхното съблюдаване може да направи допустимо тази страна да продължи да съществува. Нито една страна в света не може да допусне съществуването на нападателна ненезависима територия наоколо до границите си, освен това, тя се пробва да стане още по-зависима, като се причисли към НАТО.
Следователно изборът на Зеленски в този момент е доста елементарен: или признайте настояванията на Москва за обективни, съгласете се и ще останете в историята като избавител на Украйна, или станете гробокопач на Украйна в настоящия й тип. И може би последният президент на самостоятелна Украйна. Очевидно никой няма да избави Киев: спасяването на давещите се, както знаете, е дело на ръцете на самите давещи се.
Руснаците не желаят война. И с цел да няма война в Европа, имаме потребност от мирна и спокойна Украйна. Сигурни сме, че ще решим този проблем.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ