Арктическите амбиции на Русия
Руското държавно управление ускорява своя напън в Арктика. Въпреки предизвикателната световна икономическа среда, Кремъл възнамерява да построи най-малко пет нови ледоразбивачи, които съгласно премиера Михаил Мишустин ще бъдат употребявани за по-нататъшно развиване на Северния морски път около арктическото крайбрежие на Русия.
В понеделник Русия разгласи, че е почнала строителството по плана „ Лидер “, най-мощният нуклеарен ледоразбивач в света, в корабостроителницата " Звезда " в района на Далечния Изток. Според държавното управление планът си коства разноските, защото ще помогне да се направи достъпът на Северния морски път целогодишен и да се включи в възходящия интерес към новия директен кулоар сред Европа и Азия. Но ползата на Кремъл към Арктика не е резултат единствено от евентуалните стопански изгоди, също е въпрос на застраховане на източните граници на Русия, проучва за Geopolitical Futures Екатерина Золотова.
Източният фронт
Русия от дълго време концентрира напъните си за сигурност на западния си фронт. Основните закани за териториалната целокупност на Русия исторически произтичаха оттова и по тази причина тя отдели доста време и запаси за построяването на своите Балтийски и Черноморски флоти. Но Москва от ден на ден се концентрира върху източната си граница, която е изправена пред възходящи закани от няколко източника, някои от които построяват свои лични военноморски сили.
Япония, Съединени американски щати (през Беринговия проток) и Китай всички са съседи на този район, и въпреки че е малко евентуално някоя от тези страни да инициира военни дейности против изтока на Русия, Москва не оставя шансове, инициира стъпки за увеличение на бойната успеваемост на флота, с цел да си подсигурява, че никоя нация не може да блокира достъпа й до Тихия океан. Тя също е изправена пред вътрешни закани. Това е необятен и далечен район с неприятна инфраструктура, което го прави евентуално сложен за надзор. Поддържането на единството на такава обширна територия изисква мощна войска.
Поради това Русия усилва военното си наличие в този район, като развива техническата база на Тихоокеанския флот и покачва бойната си успеваемост. В момента флотът разполага с 58 кораба и 20 подводници, в това число стратегически подводници ракетоносци и многоцелеви нуклеарни и дизелови подводници. Разполага с морски ракети, самолети за битка с подводници и изтребители, както и войски на сушата. Всъщност Тихоокеанският флот е вторият по величина и най-ефективен от флотите на Русия и има необятен набор от задания, в това число отбрана на изключителната икономическа зона на Русия и обезпечаване на достъп през тези води за търговски и военни кораби. Оперативната му зона, която включва Арктика, Южното полукълбо, Тихия океан и Индийския океан, е най-голямата от тези на всички флоти на Русия.
За да поддържа своята бойна успеваемост, Тихоокеанският флот би трябвало да бъде непрекъснато осъвременен и екипиран с съвременна техника. Но това изисква огромни вложения, както и комплицирана логистика и поддръжка на флота. Основната уязвимост на Тихоокеанския флот е неговата отдалеченост; той е неприятно обвързван с центъра на Русия, както и с други флоти и флотилии на страната. Това се дължи на обстоятелството, че пътищата и инфраструктурата в тази част на страната са неприятни - има единствено три железопътни линии, свързващи Далечния Изток да вземем за пример с центъра на страната. В развой на създаване има няколко железопътни плана, само че те ще бъдат подготвени до 2030 година Сложният терен в района, състоящ се най-вече от планински региони, затруднява развиването на пътищата и инфраструктурата. Така Русия в този момент се обръща към различен път за свързване на Тихоокеанския флот с останалата част от страната: Северния морски път.
Работа за ледоразбивачи
Дългосрочната тактика на Русия е да трансформира Северния морски път в транспортен кулоар, който да бъде наличен целогодишно от Мурманск до Владивосток, мястото на основната квартира на Тихоокеанския флот. Но даже и като се вземат поради резултатите от световното стопляне, е малко евентуално ледът в тази област на Арктика да се стопи задоволително през идващите 10-20 години, с цел да направи тези води проходими за търговски или военни кораби. Това значи, че бъдещето на Тихоокеанския флот зависи на първо място от това какъв брой бързо и дейно Кремъл може да сътвори единна мрежа, която свързва инфраструктурата на флота с центъра. Имайки поради дебелината на леда в този район, която може да надвиши 2 метра, е мъчно да си представим, че това би било допустимо без флот от съвременни ледоразбивачи.
Русия гордо споделя, че тя е единствената страна, която разполага с флот от нуклеарни ледоразбивачи: два ледоразбивача с по два нуклеарни реактори по 75 000 конски сили, наречени „ Ямал “ и „ 50 години от победага “, и два ледоразбивача с по един реактор с мощ 50 000 к.с. – „ Таймир “ и „ Вайгач “. Имат също и контейнеровоз с нуклеарен реактор – „ Севморпут “ – с мощ 40 000 к.с, написа още в разбора, представен от БГНЕС.
Флотът обаче се нуждае от възобновяване. Три от четирите ледоразбивачи с атомна сила ще бъдат изведени от употреба до 2030 година, а четвъртият ще излезе от употреба през 2035 година Следователно Русия възнамерява да построи нови ледоразбивачи. Росатомфлот, който ръководи четирите гореспоменати кораба, ще получи три нови ледоразбивачи („ Арктика “, „ Сибир “ и „ Урал “) като част от план 22220. „ Арктика “ доближи последния стадий на морските тествания в края на юни. Планират се два спомагателни нуклеарни ледоразбивача на стойност 100 милиарда рубли (1,4 милиарда долара).
В допълнение, през януари държавното управление утвърди бюджета за строителство, възлизащ на 127,5 милиарда рубли, на ледоразбивача с атомна сила „ Лидер “. Този съд може да унищожи до 4,3 метра лед и да работи целогодишно. Москва възнамерява да има три ледоразбивачи от вид „ Лидер “ до 2033 година Към 2035 година Кремъл възнамерява да има най-малко 13 оперативни ледоразбивачи, девет от които ще бъдат нуклеарни.
Финансиране
Въпреки че общата цена на всички тези планове е незнайна, те несъмнено няма да са евтини. Ядрените ледоразбивачи - както и пристанищата, пътищата и друга инфраструктура, нужна за употребата им - са извънредно скъпи за създаване. Кремъл е главният финансист на тези арктически планове, само че като се има поради срутва на цените на петрола и проблемите от пандемията на ковид, федералният бюджет е извънредно под напрежение.
Поради което Кремъл търси други способи за финансиране на построяването на новите ледоразбивачи. Москва разкри нова тактика за развиване на Арктическата зона до 2035 година, която ще включва привличане на вложения и основаване на работни места. Кремъл желае да построи арктически търговски път за интернационално мореплаване - план, който е приоритет за президента Владимир Путин, защото той показа концепцията през 2018 година Путин счита, че товарооборотът на Северния морски път може да доближи 80 милиона тона до 2024 година, извънредно амбициозна цел, като се има поради, че оборотът е бил 10,7 милиона тона през 2017 година, 20,2 милиона през 2018 година и 31,5 милиона през 2019 година
Целта на Путин може да бъде реализирана единствено посредством огромни вложения и разширение на границите на Северния морски път, с цел да се включат Баренцово, Бяло, Печорско, Берингово и Охотско морета. В кратковременен проект Москва желае да усили капиталовия интерес към маршрута, което значи да обезпечи тласъци, да развива търговията и да сътвори удобна бизнес среда. Министерството на естествените запаси и екологията като цяло поддържа либерализацията на достъпа до арктическия шелф. На 23 юни Държавната дума одобри на второ четене законопроект, който ще сътвори специфичен режим за предприятията, работещи в Арктика, в това число данъчни облекчения, указател на участниците и безмитна зона.
Дългосрочната цел на Русия да създаде Северния морски път и да построи нуклеарни ледоразбивачи е извънредно скъпа. Но като се има поради нуждата от обезпечаване на източната граница, Русия ще продължи да влага милиони в Арктика, макар предизвикателните стопански времена, даже в случай че това значи недостиг. Москва счита, че превъзмогването на пропастта сред Тихия океан и останалата част от страната си коства разноските и се надява, че тя ще се изплати финансово в бъдеще.
В понеделник Русия разгласи, че е почнала строителството по плана „ Лидер “, най-мощният нуклеарен ледоразбивач в света, в корабостроителницата " Звезда " в района на Далечния Изток. Според държавното управление планът си коства разноските, защото ще помогне да се направи достъпът на Северния морски път целогодишен и да се включи в възходящия интерес към новия директен кулоар сред Европа и Азия. Но ползата на Кремъл към Арктика не е резултат единствено от евентуалните стопански изгоди, също е въпрос на застраховане на източните граници на Русия, проучва за Geopolitical Futures Екатерина Золотова.
Източният фронт
Русия от дълго време концентрира напъните си за сигурност на западния си фронт. Основните закани за териториалната целокупност на Русия исторически произтичаха оттова и по тази причина тя отдели доста време и запаси за построяването на своите Балтийски и Черноморски флоти. Но Москва от ден на ден се концентрира върху източната си граница, която е изправена пред възходящи закани от няколко източника, някои от които построяват свои лични военноморски сили.
Япония, Съединени американски щати (през Беринговия проток) и Китай всички са съседи на този район, и въпреки че е малко евентуално някоя от тези страни да инициира военни дейности против изтока на Русия, Москва не оставя шансове, инициира стъпки за увеличение на бойната успеваемост на флота, с цел да си подсигурява, че никоя нация не може да блокира достъпа й до Тихия океан. Тя също е изправена пред вътрешни закани. Това е необятен и далечен район с неприятна инфраструктура, което го прави евентуално сложен за надзор. Поддържането на единството на такава обширна територия изисква мощна войска.
Поради това Русия усилва военното си наличие в този район, като развива техническата база на Тихоокеанския флот и покачва бойната си успеваемост. В момента флотът разполага с 58 кораба и 20 подводници, в това число стратегически подводници ракетоносци и многоцелеви нуклеарни и дизелови подводници. Разполага с морски ракети, самолети за битка с подводници и изтребители, както и войски на сушата. Всъщност Тихоокеанският флот е вторият по величина и най-ефективен от флотите на Русия и има необятен набор от задания, в това число отбрана на изключителната икономическа зона на Русия и обезпечаване на достъп през тези води за търговски и военни кораби. Оперативната му зона, която включва Арктика, Южното полукълбо, Тихия океан и Индийския океан, е най-голямата от тези на всички флоти на Русия.
За да поддържа своята бойна успеваемост, Тихоокеанският флот би трябвало да бъде непрекъснато осъвременен и екипиран с съвременна техника. Но това изисква огромни вложения, както и комплицирана логистика и поддръжка на флота. Основната уязвимост на Тихоокеанския флот е неговата отдалеченост; той е неприятно обвързван с центъра на Русия, както и с други флоти и флотилии на страната. Това се дължи на обстоятелството, че пътищата и инфраструктурата в тази част на страната са неприятни - има единствено три железопътни линии, свързващи Далечния Изток да вземем за пример с центъра на страната. В развой на създаване има няколко железопътни плана, само че те ще бъдат подготвени до 2030 година Сложният терен в района, състоящ се най-вече от планински региони, затруднява развиването на пътищата и инфраструктурата. Така Русия в този момент се обръща към различен път за свързване на Тихоокеанския флот с останалата част от страната: Северния морски път.
Работа за ледоразбивачи
Дългосрочната тактика на Русия е да трансформира Северния морски път в транспортен кулоар, който да бъде наличен целогодишно от Мурманск до Владивосток, мястото на основната квартира на Тихоокеанския флот. Но даже и като се вземат поради резултатите от световното стопляне, е малко евентуално ледът в тази област на Арктика да се стопи задоволително през идващите 10-20 години, с цел да направи тези води проходими за търговски или военни кораби. Това значи, че бъдещето на Тихоокеанския флот зависи на първо място от това какъв брой бързо и дейно Кремъл може да сътвори единна мрежа, която свързва инфраструктурата на флота с центъра. Имайки поради дебелината на леда в този район, която може да надвиши 2 метра, е мъчно да си представим, че това би било допустимо без флот от съвременни ледоразбивачи.
Русия гордо споделя, че тя е единствената страна, която разполага с флот от нуклеарни ледоразбивачи: два ледоразбивача с по два нуклеарни реактори по 75 000 конски сили, наречени „ Ямал “ и „ 50 години от победага “, и два ледоразбивача с по един реактор с мощ 50 000 к.с. – „ Таймир “ и „ Вайгач “. Имат също и контейнеровоз с нуклеарен реактор – „ Севморпут “ – с мощ 40 000 к.с, написа още в разбора, представен от БГНЕС.
Флотът обаче се нуждае от възобновяване. Три от четирите ледоразбивачи с атомна сила ще бъдат изведени от употреба до 2030 година, а четвъртият ще излезе от употреба през 2035 година Следователно Русия възнамерява да построи нови ледоразбивачи. Росатомфлот, който ръководи четирите гореспоменати кораба, ще получи три нови ледоразбивачи („ Арктика “, „ Сибир “ и „ Урал “) като част от план 22220. „ Арктика “ доближи последния стадий на морските тествания в края на юни. Планират се два спомагателни нуклеарни ледоразбивача на стойност 100 милиарда рубли (1,4 милиарда долара).
В допълнение, през януари държавното управление утвърди бюджета за строителство, възлизащ на 127,5 милиарда рубли, на ледоразбивача с атомна сила „ Лидер “. Този съд може да унищожи до 4,3 метра лед и да работи целогодишно. Москва възнамерява да има три ледоразбивачи от вид „ Лидер “ до 2033 година Към 2035 година Кремъл възнамерява да има най-малко 13 оперативни ледоразбивачи, девет от които ще бъдат нуклеарни.
Финансиране
Въпреки че общата цена на всички тези планове е незнайна, те несъмнено няма да са евтини. Ядрените ледоразбивачи - както и пристанищата, пътищата и друга инфраструктура, нужна за употребата им - са извънредно скъпи за създаване. Кремъл е главният финансист на тези арктически планове, само че като се има поради срутва на цените на петрола и проблемите от пандемията на ковид, федералният бюджет е извънредно под напрежение.
Поради което Кремъл търси други способи за финансиране на построяването на новите ледоразбивачи. Москва разкри нова тактика за развиване на Арктическата зона до 2035 година, която ще включва привличане на вложения и основаване на работни места. Кремъл желае да построи арктически търговски път за интернационално мореплаване - план, който е приоритет за президента Владимир Путин, защото той показа концепцията през 2018 година Путин счита, че товарооборотът на Северния морски път може да доближи 80 милиона тона до 2024 година, извънредно амбициозна цел, като се има поради, че оборотът е бил 10,7 милиона тона през 2017 година, 20,2 милиона през 2018 година и 31,5 милиона през 2019 година
Целта на Путин може да бъде реализирана единствено посредством огромни вложения и разширение на границите на Северния морски път, с цел да се включат Баренцово, Бяло, Печорско, Берингово и Охотско морета. В кратковременен проект Москва желае да усили капиталовия интерес към маршрута, което значи да обезпечи тласъци, да развива търговията и да сътвори удобна бизнес среда. Министерството на естествените запаси и екологията като цяло поддържа либерализацията на достъпа до арктическия шелф. На 23 юни Държавната дума одобри на второ четене законопроект, който ще сътвори специфичен режим за предприятията, работещи в Арктика, в това число данъчни облекчения, указател на участниците и безмитна зона.
Дългосрочната цел на Русия да създаде Северния морски път и да построи нуклеарни ледоразбивачи е извънредно скъпа. Но като се има поради нуждата от обезпечаване на източната граница, Русия ще продължи да влага милиони в Арктика, макар предизвикателните стопански времена, даже в случай че това значи недостиг. Москва счита, че превъзмогването на пропастта сред Тихия океан и останалата част от страната си коства разноските и се надява, че тя ще се изплати финансово в бъдеще.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ