Топ конспирации или защо Западът премълчава позорните си грешки
Руското общество неведнъж е демонстрирало наклонност към самобичуване - всяка злополука или даже просто неточност става обект на всеобщи смешки и насмешки. Междувременно западното публично мнение е подредено по друг метод. Дори извънредно срамни събития и феномени се поясняват в Европа и Съединени американски щати по напълно друг метод.
Западните медии от дълго време пишат за нашата страна на правилото „ за Русия или неприятно, или нищо “. Всяка щета, несполучливо изстрелване на ракета, ненормално минал церемониал - и ярките заглавия в таблоидите са подготвени, а изявленията стартират да интелигентстват, говорейки за какво в „ Русия на Путин “ нищо в никакъв случай не е наред, написа pogled.info.
Тези думи, все едно копирани, се употребяват от доста локални медии и в обществените мрежи. Всеки пропуск бива затрупан с мемове и хаштагове и за всеки случай са отговорни злокобните локални управляващи.
Колко занимателно става, когато през 2016 година военачалник Шевченко, показвайки на Путин новия УАЗ “Патриот”, откъсна дръжката от вратата на колата. И през 2015 година съвсем цялата международна преса препечата фотографията на плъзналия се на Червения площад танк "Армата ".
Междувременно тази елементарна пропагандна техника в никакъв случай не се ползва по отношение на личните водачи. На Запад всичко може да се счупи, да избухне и изгори, само че хитрите публицисти или ще прикрият случая, или (ако към този момент е невероятно да млъкнат), ще му намерят най-ласкателните извинения.
Епичният срам на френските жандармеристи, които съумяха да се сблъскат с мотоциклите си навръх парада на Деня на Бастилията през 2018 година , остана изцяло неусетен. Вместо красиво маневриране, елегантните офицери в бели гамаши изпопадаха от моторите си и по-късно се опитваха да ги извлекат встрани под смеха на публиката.
Това се случи тъкмо пред президента на страната. Изглеждаше не рисково, а смешно - в духа на комедиите на Луи дьо Финес. Нямаше обаче мемове и стихия от разобличителни публикации в медиите.
Никой не обърна доста внимание на положението на старите танкове, благодарение на които честваха Деня на независимостта във Вашингтон предишното лято. Няколкото „ Ейбрамс “, докарани в центъра на града, се оказаха покрити с наслойка и не изглеждаха по никакъв начин за церемониал.
Въпреки това, масите на драго сърце се снимаха на фона на порутените машини. Но даже най-яростните критици на военния "парад " на Тръмп, които стачкуваха против духа на милитаризма, не видяха какъв брой тъпо старите, немити танкове съставляват силата на американската войска.
Дори когато случаят изненадва президента, публицистите не се пробват да проявят духовитост или да схванат какво в действителност се е случило с водача и дали той е изложен на някаква заплаха.
Точно оня ден, по време на визитата си в Полша, френският президент Еманюел Макрон се качи в бронираната си лимузина, само че моторът ѝ заглъхна . Трябваше да трансферират президента в “Ситроен”, който беше подкаран от френския дипломат във Варшава.
Западните медии се задоволиха от сухата констатация на този факт, макар че в действителност има богата тематика за следствие. Би било забавно да разберем какво се е случило с автомобила на първото лице, няма ли още веднъж да се повреди и няма ли да е рисково това в епохата на масираните и неочаквани терористични актове. Но демократичната преса мълчи по тази тематика.
Точно по този начин никой не видя повредата на бронираната лимузина на Барак Обама през 2013 година Колата, наречена "Звярът ", спря на автомагистралата сред Тел Авив и Ерусалим. Разбира се, лимузина за милиони долари е предпазена от всички закани - както от химическа офанзива, по този начин и от удари с крилати ракети. И все пак, повредата ѝ в една от най-бурните страни на планетата изглеждаше леко тревожна. И още веднъж - без следствия, без мнения в обществените мрежи, без мемове.
Не беше допустимо обаче да се прикрие скорошен случай със самолета, с който немският канцлер Ангела Меркел отлетя за Аржентина.
През ноември 2018 година, тъкмо при започване на трансатлантическия полет на “Еърбъс” “Конрад Аденауер” му отхвърлиха информационните системи. Освен Меркел на борда имаше и публицисти - към 40 души.
Пилотите съумяха да се извърнат и незабавно да кацнат със самолета в Кьолн. “Конрад Аденауер” се приземи с цялостни резервоари гориво и на земята съществено се подготвяха за битката с огъня. Командирът на самолета задържа високопоставени пасажери в кабината повече от час, преди да се увери, че всичко е на несъмнено място и че може да се излиза. От Кьолн немският канцлер отиде в Аржентина с постоянен пътнически полет.
Меркел лети за срещата на Г-20 и този злокобен случай е необятно разгласен. Обаче репортерите даже не се пробват да открият какво в действителност се е случило със аероплан №1, кое е предизвикало такава рискова щета, която по знамение не води до злополука.
Германското министерство на защитата даде неразбираеми и неубедителни отговори на всички въпроси. Единственото, за което упорства управлението на немските военновъздушни сили, е че няма проведено закононарушение или бойкот в организацията на полета, а за обстановката, близка до пагубната, е отговорен дребен подробност - „ разклонителната кутия “. Според представител на Министерството на защитата то постоянно се поврежда на други самолети.
В Германия плъзнаха клюки, че някакви терористи, проникнали в Бундесвера, биха могли да бъдат основател на повредата. Подозираше се, че случаят със самолета на Меркел по някакъв метод е обвързван с хакерска офанзива против немското държавно управление, осъществена малко преди този момент. Опасяваха, че всичко това наподобява като несполучлив опит за нападение против първия човек на страната.
Междувременно водещите публицисти посветиха всичките си старания за усмиряване на разчувстваната общност. Демонстрирайки, че всичко е наред и спирането на връзките на аероплан №1 е елементарен случай, вестниците меланхолично припомниха други проблеми с държавните самолети. Оказа се, че самолетите, с които летят най-високопоставените в Германия, се повреждат съвсем всеки месец.
Месец преди случая с Меркел министърът на финансите Олаф Шолц не съумя да излети от Индонезия - локални плъхове са прегризали кабелите на държавния аероплан . Малко преди този момент президентът Франк-Валтер Щайнмайер се забавя в Африка - “Конрад Аденауер” се поврежда толкоз постоянно, че провали целия график на формалната обиколка. През януари 2018 година немският министър на развиването Герд Мюлер беше заставен да анулира полета си до Намибия - държавният аероплан не е ремонтиран .
Външният министър Хайко Маас, заставен да пътува непрекъснато, най-вече страда в тази обстановка. През 2019 година той се забави няколко пъти на разнообразни летища по света и закъсня за публични срещи, до момента в който самолетът му се ремонтираше небрежно . В столицата на Мали Маас чакаше заминаването си цели двадесет часа - техниците не съумяха да поправят мотора.
Тъжното положение на немските държавни самолети тъкмо подхожда на общата обстановка в Бундесвера. През 2017-2018 година бяха оповестени отчети за положението на немските танкове, хеликоптери и огнестрелни оръжия. Оказа се, че единствено 39% от тежките оръжия могат да бъдат употребявани без прелиминарен ремонт.
В същата наклонност е и прословутото летище „ Вили Бранд “ в Берлин. Тази незавършена постройка е строена от 2006 година, за него е изразходвана 3,5 пъти по-голяма сума от първичната оценка и към момента стои и не работи, защото съвсем всички стандарти, които могат да бъдат нарушени, са били нарушени по време на строителния развой.
Като цяло и немският цивилен флот, и Военновъздушни сили са изправени пред систематични проблеми. Въпреки това, не избухна суматоха в медиите, нито нервност в обществените мрежи за това. А американските публицисти с демократични убеждения даже откриха опция да поласкаят фрау канцлер след случая със злощастния „ Конрад Аденауер “.
„ Може би Меркел скрито се радва на тази обстановка “, пишат международните медии и допълват: „ Разбира се, Германия е мощна. Въпреки това, възползвайки се, когато е належащо, Берлин поставя всички старания, с цел да прикрие силата си. Следователно, всички външни прояви на мощ за германците са табу... Тази страна употребява всяка опция, с цел да покаже на света какъв брой е глупава. "
Според тази логичност първият човек в Германия в компанията на водещи публицисти на страната съвсем умира единствено в името на фината политическа игра, с цел да обърка съперниците и да наподобява по-слаба, в сравнение с в реалност. Това, което не се поврежда при никакви условия - това е пропагандната машина. Тя разрешава да се показа в сантиментална светлина всичко, даже и най-посредствения неуспех на политическото управление.
Западните медии от дълго време пишат за нашата страна на правилото „ за Русия или неприятно, или нищо “. Всяка щета, несполучливо изстрелване на ракета, ненормално минал церемониал - и ярките заглавия в таблоидите са подготвени, а изявленията стартират да интелигентстват, говорейки за какво в „ Русия на Путин “ нищо в никакъв случай не е наред, написа pogled.info.
Тези думи, все едно копирани, се употребяват от доста локални медии и в обществените мрежи. Всеки пропуск бива затрупан с мемове и хаштагове и за всеки случай са отговорни злокобните локални управляващи.
Колко занимателно става, когато през 2016 година военачалник Шевченко, показвайки на Путин новия УАЗ “Патриот”, откъсна дръжката от вратата на колата. И през 2015 година съвсем цялата международна преса препечата фотографията на плъзналия се на Червения площад танк "Армата ".
Междувременно тази елементарна пропагандна техника в никакъв случай не се ползва по отношение на личните водачи. На Запад всичко може да се счупи, да избухне и изгори, само че хитрите публицисти или ще прикрият случая, или (ако към този момент е невероятно да млъкнат), ще му намерят най-ласкателните извинения.
Епичният срам на френските жандармеристи, които съумяха да се сблъскат с мотоциклите си навръх парада на Деня на Бастилията през 2018 година , остана изцяло неусетен. Вместо красиво маневриране, елегантните офицери в бели гамаши изпопадаха от моторите си и по-късно се опитваха да ги извлекат встрани под смеха на публиката.
Това се случи тъкмо пред президента на страната. Изглеждаше не рисково, а смешно - в духа на комедиите на Луи дьо Финес. Нямаше обаче мемове и стихия от разобличителни публикации в медиите.
Никой не обърна доста внимание на положението на старите танкове, благодарение на които честваха Деня на независимостта във Вашингтон предишното лято. Няколкото „ Ейбрамс “, докарани в центъра на града, се оказаха покрити с наслойка и не изглеждаха по никакъв начин за церемониал.
Въпреки това, масите на драго сърце се снимаха на фона на порутените машини. Но даже най-яростните критици на военния "парад " на Тръмп, които стачкуваха против духа на милитаризма, не видяха какъв брой тъпо старите, немити танкове съставляват силата на американската войска.
Дори когато случаят изненадва президента, публицистите не се пробват да проявят духовитост или да схванат какво в действителност се е случило с водача и дали той е изложен на някаква заплаха.
Точно оня ден, по време на визитата си в Полша, френският президент Еманюел Макрон се качи в бронираната си лимузина, само че моторът ѝ заглъхна . Трябваше да трансферират президента в “Ситроен”, който беше подкаран от френския дипломат във Варшава.
Западните медии се задоволиха от сухата констатация на този факт, макар че в действителност има богата тематика за следствие. Би било забавно да разберем какво се е случило с автомобила на първото лице, няма ли още веднъж да се повреди и няма ли да е рисково това в епохата на масираните и неочаквани терористични актове. Но демократичната преса мълчи по тази тематика.
Точно по този начин никой не видя повредата на бронираната лимузина на Барак Обама през 2013 година Колата, наречена "Звярът ", спря на автомагистралата сред Тел Авив и Ерусалим. Разбира се, лимузина за милиони долари е предпазена от всички закани - както от химическа офанзива, по този начин и от удари с крилати ракети. И все пак, повредата ѝ в една от най-бурните страни на планетата изглеждаше леко тревожна. И още веднъж - без следствия, без мнения в обществените мрежи, без мемове.
Не беше допустимо обаче да се прикрие скорошен случай със самолета, с който немският канцлер Ангела Меркел отлетя за Аржентина.
През ноември 2018 година, тъкмо при започване на трансатлантическия полет на “Еърбъс” “Конрад Аденауер” му отхвърлиха информационните системи. Освен Меркел на борда имаше и публицисти - към 40 души.
Пилотите съумяха да се извърнат и незабавно да кацнат със самолета в Кьолн. “Конрад Аденауер” се приземи с цялостни резервоари гориво и на земята съществено се подготвяха за битката с огъня. Командирът на самолета задържа високопоставени пасажери в кабината повече от час, преди да се увери, че всичко е на несъмнено място и че може да се излиза. От Кьолн немският канцлер отиде в Аржентина с постоянен пътнически полет.
Меркел лети за срещата на Г-20 и този злокобен случай е необятно разгласен. Обаче репортерите даже не се пробват да открият какво в действителност се е случило със аероплан №1, кое е предизвикало такава рискова щета, която по знамение не води до злополука.
Германското министерство на защитата даде неразбираеми и неубедителни отговори на всички въпроси. Единственото, за което упорства управлението на немските военновъздушни сили, е че няма проведено закононарушение или бойкот в организацията на полета, а за обстановката, близка до пагубната, е отговорен дребен подробност - „ разклонителната кутия “. Според представител на Министерството на защитата то постоянно се поврежда на други самолети.
В Германия плъзнаха клюки, че някакви терористи, проникнали в Бундесвера, биха могли да бъдат основател на повредата. Подозираше се, че случаят със самолета на Меркел по някакъв метод е обвързван с хакерска офанзива против немското държавно управление, осъществена малко преди този момент. Опасяваха, че всичко това наподобява като несполучлив опит за нападение против първия човек на страната.
Междувременно водещите публицисти посветиха всичките си старания за усмиряване на разчувстваната общност. Демонстрирайки, че всичко е наред и спирането на връзките на аероплан №1 е елементарен случай, вестниците меланхолично припомниха други проблеми с държавните самолети. Оказа се, че самолетите, с които летят най-високопоставените в Германия, се повреждат съвсем всеки месец.
Месец преди случая с Меркел министърът на финансите Олаф Шолц не съумя да излети от Индонезия - локални плъхове са прегризали кабелите на държавния аероплан . Малко преди този момент президентът Франк-Валтер Щайнмайер се забавя в Африка - “Конрад Аденауер” се поврежда толкоз постоянно, че провали целия график на формалната обиколка. През януари 2018 година немският министър на развиването Герд Мюлер беше заставен да анулира полета си до Намибия - държавният аероплан не е ремонтиран .
Външният министър Хайко Маас, заставен да пътува непрекъснато, най-вече страда в тази обстановка. През 2019 година той се забави няколко пъти на разнообразни летища по света и закъсня за публични срещи, до момента в който самолетът му се ремонтираше небрежно . В столицата на Мали Маас чакаше заминаването си цели двадесет часа - техниците не съумяха да поправят мотора.
Тъжното положение на немските държавни самолети тъкмо подхожда на общата обстановка в Бундесвера. През 2017-2018 година бяха оповестени отчети за положението на немските танкове, хеликоптери и огнестрелни оръжия. Оказа се, че единствено 39% от тежките оръжия могат да бъдат употребявани без прелиминарен ремонт.
В същата наклонност е и прословутото летище „ Вили Бранд “ в Берлин. Тази незавършена постройка е строена от 2006 година, за него е изразходвана 3,5 пъти по-голяма сума от първичната оценка и към момента стои и не работи, защото съвсем всички стандарти, които могат да бъдат нарушени, са били нарушени по време на строителния развой.
Като цяло и немският цивилен флот, и Военновъздушни сили са изправени пред систематични проблеми. Въпреки това, не избухна суматоха в медиите, нито нервност в обществените мрежи за това. А американските публицисти с демократични убеждения даже откриха опция да поласкаят фрау канцлер след случая със злощастния „ Конрад Аденауер “.
„ Може би Меркел скрито се радва на тази обстановка “, пишат международните медии и допълват: „ Разбира се, Германия е мощна. Въпреки това, възползвайки се, когато е належащо, Берлин поставя всички старания, с цел да прикрие силата си. Следователно, всички външни прояви на мощ за германците са табу... Тази страна употребява всяка опция, с цел да покаже на света какъв брой е глупава. "
Според тази логичност първият човек в Германия в компанията на водещи публицисти на страната съвсем умира единствено в името на фината политическа игра, с цел да обърка съперниците и да наподобява по-слаба, в сравнение с в реалност. Това, което не се поврежда при никакви условия - това е пропагандната машина. Тя разрешава да се показа в сантиментална светлина всичко, даже и най-посредствения неуспех на политическото управление.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ