Израелски професор: Унищожаването на „Ислямска държава” е стратегическа грешка
Руското издание „ Свободная пресса ” се снабди с копие от неповторим документ - Прогноза на Центъра BESA No. 352/ 2.8.2016 година - чийто създател е професор Ефраим Инбар (Efraim Inbar), шеф на Центъра за стратегически проучвания „ Бегин-Садат ” (the Begin-Sadat Center for Strategic Studies). Поради забележителния му размер БЛИЦ го предлага в обобщение, от което неговото значение не понижава и приемливо изяснява политиката на Запада в Близкия Изток. Западът би трябвало да се стреми към понататъшно намаляване на „ Ислямска държава”, само че не и към нейното заличаване. Отслабената, само че настояща ИД, може да отслаби притегателната мощ на Халифата измежду коренно настроените мюсюлмани и спомага „ негативните персонажи” взаимно да се гледат като цели, а не да търсят „ мишени” на Запад.
ИД реализира триумфи там, където участва политически вакуум. Макар настъпателните интервенции на ИД в Сирия и Ирак да показват тактическите благоприятни условия на ИД, те бяха ориентирани срещу провалени страни с отслабени въоръжени сили. В случаите, когато неприятно квалифицираните въоръжени сили на ИД срещаха добре проведена опозиция, даже от страна на недържавни формирования от вида на кюрдското опълчение, ИД отстъпваше.
Истина е, че ИД възпламени пристрастеностите измежду доста разочаровани мюсюлмани по света, а концепцията за Халифата резервира прелест в средата на нейните поддръжници. Терористичната активност, за която ИД постоянно поемаше отговорност, в действителност не се ръководеше от Ракка, а беше самодейност на „ вълци-единаци”. Самата ИД е способна да нанася единствено лимитирани вреди, тъй като е ангажирана да оцелее в Сирия и Ирак.
Отслабената ИД, макар интуицията, е за предпочитане, в сравнение с унищожената ИД. Тя е като магнит за радикализираните мюсюлмани от целия свят. Те изразходват своята злоба и гняв на бойното поле в Сирия и Ирак, а не в своите страни. Някои от тях даже с подготвеност стават шахиди, само че в случай че го създадат в своите страни? Ако ИД претърпи военно проваляне, то огромната част от тези хора ще се върнат вкъщи си и ще основават проблеми.
Ако ИД загуби надзор над своята територия, то силата, изразходена за отбрана на псевдодържавата, ще бъде ориентирана към образуване на терористични офанзиви отвън нейните лимити. Колапсът на ИД ще създаде терористична диаспора, която още повече ще радикализира емигрантите-мюсюлмани на Запад. Повечето контратерористични ведомства схващат тази заплаха.
Удължаването на живота на ИД е допустимо да подсигурява гибелта на огромен брой мюсюлмани от ръцете на „ негативните персонажи” в Близкия Изток, само че може би ще избави Запада от голям брой терористични офанзиви.
Нещо повече, отслабената и към момента жива ИД ще снижава привлекателността на концепциите на Халифата. Нефункционалното и недъгаво политическо образувание по-ефективно ще разочарова мюсюлманите от тяхната фикс-идея, в сравнение с разрушената ИД от обединението на Съединени американски щати. Последният сюжет чудесно се вписва във версията за вероломните старания на Запада по разрушение на исляма.
Удължаването на съществуването на ИД би трябвало да служи за стратегическа цел. Защо да спомагаме за успеха на жестокия режим на Асад в сирийската революция? В интерес на Запада ли е да укрепва хватката над Сирия на Русия и да усилва нейното въздействие в Близкия Изток? Изцеждането на капацитета на радикалната шитска антизападна организация Хизбула, служеща на Иран, също е от изгода – тя към този момент няма да взема за заложници от западни страни и да прави терористични актове в Европа.
ИД фактически се състои от неприятни момчета, само че някои от техните съперници са доста по-лоши. Да се разрешава на едни неприятни момчета да убиват други неприятни момчета може да звучи цинично, само че да се постъпва по този начин е потребно и даже морално, в случай че отвлича неприятните момчета от някаква активност, вследствие на което те нанасят по-малка щета на положителните момчета. Близкият Изток не постоянно дава опция да се направи чист честен избор.
Западът търси непоклатимост и се залъгва с наивната вяра, че военното проваляне на ИД ще стане инструмент за постигане на тази цел. Стабилността обаче сама по себе си не е полезност. Тя е нужна единствено тогава, когато служи на нашите ползи. Поражението на ИД ще способства за хегемонията на Иран в района, ще усили ролята на Русия и ще продължи тиранията на Асад. Техеран, Москва и Дамаск не споделят нашите демократични полезности и са малко склонни да оказват помощ на Америка и на Запада.
Американската администрация сякаш не е в положение да признае обстоятелството, че ИД може да бъде потребен инструмент за подриване на упоритостите на Иран в Близкия Изток.
Превод и редакция: БЛИЦ
ИД реализира триумфи там, където участва политически вакуум. Макар настъпателните интервенции на ИД в Сирия и Ирак да показват тактическите благоприятни условия на ИД, те бяха ориентирани срещу провалени страни с отслабени въоръжени сили. В случаите, когато неприятно квалифицираните въоръжени сили на ИД срещаха добре проведена опозиция, даже от страна на недържавни формирования от вида на кюрдското опълчение, ИД отстъпваше.
Истина е, че ИД възпламени пристрастеностите измежду доста разочаровани мюсюлмани по света, а концепцията за Халифата резервира прелест в средата на нейните поддръжници. Терористичната активност, за която ИД постоянно поемаше отговорност, в действителност не се ръководеше от Ракка, а беше самодейност на „ вълци-единаци”. Самата ИД е способна да нанася единствено лимитирани вреди, тъй като е ангажирана да оцелее в Сирия и Ирак.
Отслабената ИД, макар интуицията, е за предпочитане, в сравнение с унищожената ИД. Тя е като магнит за радикализираните мюсюлмани от целия свят. Те изразходват своята злоба и гняв на бойното поле в Сирия и Ирак, а не в своите страни. Някои от тях даже с подготвеност стават шахиди, само че в случай че го създадат в своите страни? Ако ИД претърпи военно проваляне, то огромната част от тези хора ще се върнат вкъщи си и ще основават проблеми.
Ако ИД загуби надзор над своята територия, то силата, изразходена за отбрана на псевдодържавата, ще бъде ориентирана към образуване на терористични офанзиви отвън нейните лимити. Колапсът на ИД ще създаде терористична диаспора, която още повече ще радикализира емигрантите-мюсюлмани на Запад. Повечето контратерористични ведомства схващат тази заплаха.
Удължаването на живота на ИД е допустимо да подсигурява гибелта на огромен брой мюсюлмани от ръцете на „ негативните персонажи” в Близкия Изток, само че може би ще избави Запада от голям брой терористични офанзиви.
Нещо повече, отслабената и към момента жива ИД ще снижава привлекателността на концепциите на Халифата. Нефункционалното и недъгаво политическо образувание по-ефективно ще разочарова мюсюлманите от тяхната фикс-идея, в сравнение с разрушената ИД от обединението на Съединени американски щати. Последният сюжет чудесно се вписва във версията за вероломните старания на Запада по разрушение на исляма.
Удължаването на съществуването на ИД би трябвало да служи за стратегическа цел. Защо да спомагаме за успеха на жестокия режим на Асад в сирийската революция? В интерес на Запада ли е да укрепва хватката над Сирия на Русия и да усилва нейното въздействие в Близкия Изток? Изцеждането на капацитета на радикалната шитска антизападна организация Хизбула, служеща на Иран, също е от изгода – тя към този момент няма да взема за заложници от западни страни и да прави терористични актове в Европа.
ИД фактически се състои от неприятни момчета, само че някои от техните съперници са доста по-лоши. Да се разрешава на едни неприятни момчета да убиват други неприятни момчета може да звучи цинично, само че да се постъпва по този начин е потребно и даже морално, в случай че отвлича неприятните момчета от някаква активност, вследствие на което те нанасят по-малка щета на положителните момчета. Близкият Изток не постоянно дава опция да се направи чист честен избор.
Западът търси непоклатимост и се залъгва с наивната вяра, че военното проваляне на ИД ще стане инструмент за постигане на тази цел. Стабилността обаче сама по себе си не е полезност. Тя е нужна единствено тогава, когато служи на нашите ползи. Поражението на ИД ще способства за хегемонията на Иран в района, ще усили ролята на Русия и ще продължи тиранията на Асад. Техеран, Москва и Дамаск не споделят нашите демократични полезности и са малко склонни да оказват помощ на Америка и на Запада.
Американската администрация сякаш не е в положение да признае обстоятелството, че ИД може да бъде потребен инструмент за подриване на упоритостите на Иран в Близкия Изток.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ