Смъртта на един от най-богатите украинци: Кой бе Олексий Вадатурский?
Руско бомбено нахлуване умъртви един от най-богатите украинци: зърнения магнат Олексий Вадатурский. В родината си той бе уважаван като воин. Какво се знае за Олексий Вадатурский?
Руска бомбардировка убива Олексий Вадатурский в неделя вечерта, когато украинският град Николаев бе подложен на най-тежкия обстрел от началото на войната в Украйна. Нападения като това, което умъртви Вадатурский и брачната половинка му Раиса, са част от всекидневието на хората в Украйна. От месеци съветските войски са директно пред града, който е на пътя им към Одеса.
Повечето цивилни от дълго време са напуснали Николаев, чието население преди войната беше към 500 000 души. Животът под непрекъснат обстрел е прекомерно рисков, а в града няма нито питейна вода, нито електричество.
Без дворци и частни самолети
Олексий Вадатурский беше един от най-богатите хора в Украйна, чието благосъстояние се равнява на към половин милиард евро. Той отхвърли да напусне страната след началото на войната, за което мнозина украинци му се възхищават.
“Той можеше да избере да прекара живота си в някоя вила във Виена или Женева, а не под съветския обстрел. Но беше непретенциозен и самоуверен ” - по този начин приказват за Вадатурский множеството хора, с които е работил в селскостопанския бизнес.
Заможният украинец е уважаван от хората за това, че постоянно се е грижил за благополучието на седемте хиляди чиновници в компанията си. Обичал да се храни в столовата на компанията, вместо да показва благосъстоянието си, както вършат множеството новозабогатели аграрни барони в Украйна. Но дворците и частните самолети в никакъв случай не са били значими за Вадатурский.
74-годишният мъж стана един от пионерите на украинската стопанска система след разпадането на Съветския съюз. Богатството си печели, търгувайки със зърно. Син на колхозници от Южна Украйна, през 1991 година той основава компанията си “Нибулон ” дружно с сътрудници от Унгария и Англия. 30 години по-късно компанията на Вадатурский е един от трите най-важни експортьори на селскостопанска продукция от страната, като годишно обработва от четири до пет милиона тона зърно. До гибелта си предприемачът самичък ръководи положението на „ Нибулон “, а през последните години до него застава и синът му Андрий.
Визионер с огромни проекти
Вадатурский се ползваше с добра известност и измежду огромни институционални вложители като Световната банка или Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), които му отпуснаха милионни заеми за построяването на силози и пристанища.
По-късно той построи втори дирек на своя бизнес: стартира да строи кораби за речно корабоплаване, с които да транспортира зърното по-бързо и по-евтино от плодородните земи на Централна Украйна до Николаев или пристанището в Одеса. " Той влага всяко евро в бъдещето на компанията. При него човек можеше да е сигурен, че не отклонява пари, с цел да си обезпечи прекрасен живот ", споделя специалист от сектора, който е работил за задгранични банки в Украйна.
Легендарна е и прямотата на Вадатурский. През 2011 година, когато довереници на тогавашния проруски президент Виктор Янукович оказват напън над него, а проправителствени предприемачи заплашват да обхванат сполучливата му компания, той прави изнудването обществено и се обръща за помощ към задгранични донори. Смелост, каквато рядко се срещаше по времето на президента Янукович.
Съпротива против Русия
Със същата увереност Олексий Вадатурский се опълчи на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година и блокирането на черноморските пристанища. “Нибулон ” стартира да търси различни направления за експорт на украинско зърно. През април Вадатурский взема решение да построи с сътрудници пристанище в Исмаил на делтата на река Дунав, с цел да изнася зърното по реката към Централна Европа или до румънското черноморско пристанище Констанца. Това стана доста преди подписването на съглашението за експорт с Русия, реализирано с интернационално ходатайство. Олексий Вадатурский не доживя да види реализацията на тези амбициозни проекти.
Много хора в Киев подозират, че обстрелът на дома на Олексий Вадатурский е бил целенасочена съветска офанзива. Смъртта му в профил значим състезател на международния селскостопански пазар, където се конкурират съветското и украинското зърно. Трън в очите на Москва беше и задължението на Вадатурский към украинската защита. През ноември 2021 година, няколко месеца преди съветската инвазия, " Нибулон " подписа прелиминарен контракт с френската корабостроителница ОСЕА. Целта беше в корабостроителницата в град Николаев да бъдат издигнати патрулни лодки за украинската брегова защита в Черно море.
Преди войната Олексий Вадатурский беше малко прочут отвън селскостопанския бранш. Сега в Украйна той се слави като воин. За доста хора той се трансформира в модел за подражателство - освен поради съпротивата си против съветската инвазия, само че и като предприемач с ясни отстоявани полезности.
Руска бомбардировка убива Олексий Вадатурский в неделя вечерта, когато украинският град Николаев бе подложен на най-тежкия обстрел от началото на войната в Украйна. Нападения като това, което умъртви Вадатурский и брачната половинка му Раиса, са част от всекидневието на хората в Украйна. От месеци съветските войски са директно пред града, който е на пътя им към Одеса.
Повечето цивилни от дълго време са напуснали Николаев, чието население преди войната беше към 500 000 души. Животът под непрекъснат обстрел е прекомерно рисков, а в града няма нито питейна вода, нито електричество.
Без дворци и частни самолети
Олексий Вадатурский беше един от най-богатите хора в Украйна, чието благосъстояние се равнява на към половин милиард евро. Той отхвърли да напусне страната след началото на войната, за което мнозина украинци му се възхищават.
“Той можеше да избере да прекара живота си в някоя вила във Виена или Женева, а не под съветския обстрел. Но беше непретенциозен и самоуверен ” - по този начин приказват за Вадатурский множеството хора, с които е работил в селскостопанския бизнес.
Заможният украинец е уважаван от хората за това, че постоянно се е грижил за благополучието на седемте хиляди чиновници в компанията си. Обичал да се храни в столовата на компанията, вместо да показва благосъстоянието си, както вършат множеството новозабогатели аграрни барони в Украйна. Но дворците и частните самолети в никакъв случай не са били значими за Вадатурский.
74-годишният мъж стана един от пионерите на украинската стопанска система след разпадането на Съветския съюз. Богатството си печели, търгувайки със зърно. Син на колхозници от Южна Украйна, през 1991 година той основава компанията си “Нибулон ” дружно с сътрудници от Унгария и Англия. 30 години по-късно компанията на Вадатурский е един от трите най-важни експортьори на селскостопанска продукция от страната, като годишно обработва от четири до пет милиона тона зърно. До гибелта си предприемачът самичък ръководи положението на „ Нибулон “, а през последните години до него застава и синът му Андрий.
Визионер с огромни проекти
Вадатурский се ползваше с добра известност и измежду огромни институционални вложители като Световната банка или Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР), които му отпуснаха милионни заеми за построяването на силози и пристанища.
По-късно той построи втори дирек на своя бизнес: стартира да строи кораби за речно корабоплаване, с които да транспортира зърното по-бързо и по-евтино от плодородните земи на Централна Украйна до Николаев или пристанището в Одеса. " Той влага всяко евро в бъдещето на компанията. При него човек можеше да е сигурен, че не отклонява пари, с цел да си обезпечи прекрасен живот ", споделя специалист от сектора, който е работил за задгранични банки в Украйна.
Легендарна е и прямотата на Вадатурский. През 2011 година, когато довереници на тогавашния проруски президент Виктор Янукович оказват напън над него, а проправителствени предприемачи заплашват да обхванат сполучливата му компания, той прави изнудването обществено и се обръща за помощ към задгранични донори. Смелост, каквато рядко се срещаше по времето на президента Янукович.
Съпротива против Русия
Със същата увереност Олексий Вадатурский се опълчи на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година и блокирането на черноморските пристанища. “Нибулон ” стартира да търси различни направления за експорт на украинско зърно. През април Вадатурский взема решение да построи с сътрудници пристанище в Исмаил на делтата на река Дунав, с цел да изнася зърното по реката към Централна Европа или до румънското черноморско пристанище Констанца. Това стана доста преди подписването на съглашението за експорт с Русия, реализирано с интернационално ходатайство. Олексий Вадатурский не доживя да види реализацията на тези амбициозни проекти.
Много хора в Киев подозират, че обстрелът на дома на Олексий Вадатурский е бил целенасочена съветска офанзива. Смъртта му в профил значим състезател на международния селскостопански пазар, където се конкурират съветското и украинското зърно. Трън в очите на Москва беше и задължението на Вадатурский към украинската защита. През ноември 2021 година, няколко месеца преди съветската инвазия, " Нибулон " подписа прелиминарен контракт с френската корабостроителница ОСЕА. Целта беше в корабостроителницата в град Николаев да бъдат издигнати патрулни лодки за украинската брегова защита в Черно море.
Преди войната Олексий Вадатурский беше малко прочут отвън селскостопанския бранш. Сега в Украйна той се слави като воин. За доста хора той се трансформира в модел за подражателство - освен поради съпротивата си против съветската инвазия, само че и като предприемач с ясни отстоявани полезности.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ