Руският президент Владимир Путин не се е отказал от своите

Руският президент Владимир Путин не се е отказал от своите стратегически цели в Украйна, считат редица западни политици и анализатори, макар че така наречен специфична военна интервенция, която Русия стартира по негово разпореждане в прилежащата страна преди 14 месеца, към този момент среща съществени усложнения на фона на ожесточената опозиция, която оказват украинските въоръжени сили.

Западът, воден от Съединените щати, поставя големи старания да му попречи, налагайки тежки наказания на Русия и изпращайки оръжия на Украйна.

Китай от своя страна остава неразбираема големина, като изпраща спорни сигнали, а позицията му значително е мъглява и обгърната в общи изречения. Геополитическата логичност обаче сочи, че Китай не би желал Русия да загуби, въпреки да внимава да не навреди на своя имидж и стопанска система.

Залогът на спора в Украйна е толкоз висок точно тъй като той има основно значение за преразпределението на силите на огромната геополитическа шахматна дъска. Западът, воден от Съединените щати, завоюва Студената война и при започване на 90-те години на предишния век Пакс Американа, с глобализацията, бурното развиване на новите технологии и появяването на интернет, бе считана от мнозина за даденост. Знакова за господстващите възгледи по това време бе популярната фраза на американския политолог Франсис Фукуяма за " края на историята ", визираща окончателната победа на демокрацията и либерализма в международен мащаб. Съединените щати организираха две военни интервенции против Ирак на Саддам Хюсеин, а Русия на процедура единствено наблюдаваше по какъв начин НАТО бомбардира нейния главен съдружник на Балканите Югославия. Северноатлантическият съюз бързо се разрасна, като одобри за свои членове редица източноевропейски страни от тогавашната руска сфера на въздействие.

Сега, 30 години по-късно, светът несъмнено не е демократичната демократична химера, планувана от Франсис Фукуяма. Путинова Русия насочи съществено предизвикателство към Запада, като първоначално се опита да спре разширението на НАТО в постсъветското пространство - с войната против Грузия през 2008 година, а по-късно - и с експлоадирането на спора в Украйна през 2014 година След това тя се намеси и в Близкия изток, с военната интервенция в Сирия през 2015 година, а по-късно - и в Африка, до известна степен подражавайки на руската акция за международно въздействие, единствено че преследвайки не идеологически, а най-много геополитически и стопански цели.

Най-голямото стратегическо предизвикателство пред Съединени американски щати обаче е Китай, както споделиха напоследък редица американски политици и генерали. Азиатският колос, който през последните десетилетия претърпява бурно икономическо развиване, предявява все по-открито претенциите си за световно въздействие. Съединените щати от своя страна ускориха опитите си да лимитират китайското въздействие, като одобриха предходната година нова тактика за Индо-тихоокеанския район, където укрепват старите си съюзи и построяват нови партньорства.

Високопоставени представители на Съединени американски щати и Европейски Съюз считат, че съветският президент все по този начин няма да желае да договаря даже при сполучлива украинска контраатака, написа през вчерашния ден във всекидневната си сводка за хода на войната Институтът за проучване на войната.

Базираният във Вашингтон мозъчен концерн прочее нееднократно е планувал, че Владимир Путин няма да се откаже от огромната си стратегическа цел в Украйна, а точно - да отклони прилежащата страна от геополитическата орбита на Запада.

В. " Ню Йорк таймс " цитира в понеделник почитан европейски представител, че възможностите Путин " да отстъпи ", ако дълго чаканата украинска контраатака се увенчае с триумф, са " по-малки от нула ". При подобен сюжет съветският президент евентуално ще активизира повече бойци, с цел да се бият в Украйна, планувал той.

Помощник-министърката на защитата на Съединени американски щати по въпросите на интернационалната сигурност Селест Уоландър заключи, че " доста малко обстоятелства " навеждат на мисълта, че Путин ще промени стратегическата си цел да подчини Украйна " политически, в случай че не и изцяло във боен проект ".

Тази констатация не е изненадваща. Руският президент знаково назова през 2005 година разпадането на Съюз на съветските социалистически републики " най-голямата геополитическа злополука на 20-и век " и ходовете му от този момент демонстрират, че консолидирането на хватката на Москва върху постсъветското пространство е негов приоритет.

Това мислене значително отразява остарялото геополитическо разбиране, че светът е сцена на битка сред източна евразийска сухоземна мощ, т. е. Руската империя, и западна морска мощ - първо Британската империя, а по-късно Съединените щати. За високия геополитически заряд на спора в Украйна, през която минава една от разломните плочи сред Запада и Изтока, несъмнено способства и различен мироглед, утвърдил се както в съветската, по този начин и в западните геополитически школи: че Руската империя не би била задоволително жизнеспособна без Украйна.

Знакови в това отношение са думите, написани през 1994 година от към този момент починалия американски общественик и политолог от полски генезис Збигнев Бжежински, че " Русия може да бъде или империя, или народна власт, само че не и двете по едно и също време... Без Украйна Русия престава да бъде империя, с Украйна, подкупена, а по-късно подчинена, Русия автоматизирано се трансформира в империя. "

Украйна прочее е доста значима по няколко аргументи: поради своето географско местонахождение (тя отваря или затваря пътя на империята към Европа и топлите морета), естествени запаси и население (40-милионната страна е втората най-многолюдна някогашна руска република след Русия).

Затова и промяната на властта в Киев сякаш бе основната цел на съветската пълномащабна инвазия на 24 февруари 2022 година Ако " освобождението на Донбас " бе по-важно за Путин, Русия можеше да нанесе основния си удар точно там, още до момента в който Западът не бе почнал своите основни оръжейни доставки за Украйна.

След първичния крах на " специфичната военна интервенция " нападателната изразителност на Кремъл по отношение на " режима в Киев " бе сменена с пропагандното изказване, че Русия в действителност води война против НАТО. И в случай че на терен съветската войска е изправена против украинските въоръжени сили, то в геополитически проект Западът, преди всичко Съединени американски щати, в действителност оказа решаваща военна помощ на Киев, като към този момент му достави оръжия за десетки милиарди долари. Особено значими да вземем за пример се оказаха американските реактивни системи за залпов огън " Хаймарс " (HIMARS), които съгласно мнозина военни специалисти са изиграли решаваща роля за прекъсване на съветското нахлуване предходната година.

Съединените щати усилват помощта си за сигурността на Украйна, защото чакат, че Русия ще се опита да премине в атака, когато времето се усъвършенства, сподели във вторник за радио " Гласът на Америка " представителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби.

Вчера главнокомандващият обединените сили на НАТО в Европа военачалник Кристофър Каволи съобщи на чуване в Конгреса, че украинските въоръжени сили ще получат в точния момент оръжията, от които се нуждаят, за идната си контраатака, съобщи Ройтерс.

Думите на висшия американски боен са следващото удостоверение за решимостта на Запада да поддържа Украйна против Русия.

Голямата незнайна на този декор остава позицията на Китай. Той приканва за мир и дипломатическо решение на спора. Какво обаче се крие зад тези общи пожелателни изречения?

Китайският президент Си Дзинпин е най-влиятелният международен водач, който не осъди съветската инвазия, отбелязва Ройтерс.

Путин посети Пекин при започване на февруари предходната година - броени дни преди да подреди на съветската войска да нахлуе в Украйна. Тогава съветският и китайският президент демонстрираха непосредственост и оповестиха, че страните им са свързани от " безгранична дружба ".

Какво се крие зад тази гръмка дефиниция обаче не е ясно, а в понеделник непрекъснатият представител на Китай при Европейския съюз като че омаловажи нейното значение.

Освен това Вашингтон неведнъж предизвести Пекин да не оказва военна помощ на Москва, само че в това време призна, че няма доказателства за такава поддръжка. Според редица анализатори Китай е прекомерно привързан стопански със Запада, с цел да рискува да си навлече наказания от негова страна.

И въпреки всичко каква е действителната позиция на Китай? Геополитическите ползи може би загатват до известна степен каква е действителната картина. А те съответстват доста повече с съветските, в сравнение с с тези на Запада.

Първо, едва ли е инцидентно, че Путин отиде при Си в навечерието на нашествието. Някои коментатори след това изтълкуваха това посещаване като приемане на зелена светлина за започване на войната. Дори се появиха спекулации, че двамата президенти може да са договорили координирани дейности за Украйна и Тайван - демократичният самоуправляващ се остров, за който комунистически Китай претендира, че е негова територия.

Това, което безспорно сплотява Путин и Си, упреквани от Запада в авторитаризъм, е желанието да оспорят доминирания от Съединените щати международен ред.

Показателно е, че китайският президент направи първото си посещаване в чужбина, откакто бе избран отново предишния месец за невиждан, трети мандат на поста, точно в Русия. За разлика от турския си сътрудник Реджеп Тайип Ердоган, който също претендира за посредническа роля и се пробва да балансира сред Владимир Путин и Володимир Зеленски, Си Дзинпин обаче не се срещна и с украинския държавен глава.

Да, Си най-сетне беседва през вчерашния ден по телефона със Зеленски - за първи път след началото на войната преди 14 месеца.

Така Киев извърши една цел, към която обществено се стремеше от месеци, отбелязва Ройтерс. Зеленски сподели, че едночасовият диалог е бил " дълъг и изчерпателен ".

Пекин обаче категорично уточни, че двамата президенти са разговаряли по самодейност на украинската страна.

Китайски държавни медии цитираха Си Дзинпин, че страната ще изпрати в Украйна свои специфични представители и ще беседва с всички страни, стремящи се към мир. Не е ясно обаче какво се крие зад тази обща дефиниция.

Показателно е, че Съединените щати реагираха внимателно на новината за телефонния диалог.

Впрочем Западът посрещна със песимизъм китайския кротичък проект от 12 точки, стартиран през февруари. Освен благопожелания за мир и " уважаване на суверенитета на всички страни ", самодейността приканва за преустановяване на едностранните наказания - нещо, за което Русия от дълго време упорства. Освен това, съгласно западни страни китайският проект може да послужи на Путин да си обезпечи помирение, при което съветската войска да резервира контрола си върху окупирани украински територии и по едно и също време с това да завоюва време да се прегрупира, показва Ройтерс.

И до момента в който всяка от страните в спора продължава да отхвърля изискванията на другата, по всичко наподобява, че изходът от войната ще бъде решен на бойното поле, а не на масата за договаряния. Това, което е несъмнено, че съветската инвазия в Украйна е вододел и ще докара до разбъркване на геополитическите пластове.

Инфо: Българска телеграфна агенция