20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от църквата
Руският публицист Лев Толстой е отстранен от църквата.
Той е роден на 9 септември 1828 година в Ясна поляна. Произхожда от дворянско семейство. По-голямата част от живота си Толстой прекарва в Ясна поляна и в Москва. През 1844 година постъпва в Казанския университет, изначало във Факултета по източни езици и просвета, а по-късно - в Юридическия факултет. Напуска университета през 1847 година и известно време учителства в Ясна поляна. През 1851 година отпътува за Кавказ и постъпва на военна работа. По това време основава повестите “Детство” (1852 г.), “Юношество” (1854 г.), разказите “Набет” (1853 г.) и “Записки на маркировчика” (1855 г.); стартира повестта “Казаци”. Участва в Кримската война (1853-1856 г.), след която напуща армията и пътува из Европа.
Посещава Франция, Швейцария, Северна Италия, Германия. През 1860-1961 година написва романа “Декабристи”, оповестен през 1884 година Неговият разказ “Война и мир” става неповторимо събитие в съветската и в международната литература (1863-1869 година, начало на публикуването 1865 г.). През 70-те години основава романа “Ана Каренина” (1879-1880 година, публикуван през 1884 г.). През 80-те години престава да се занимава с художествено творчество и стартира да се занимава се със земеделие, обущарство; става вегетарианец. В този интервал написва няколко повести: “Смъртта на Иван Илич” (1884-1886 г.), “Кройцерова соната” (1887-1889 г.), “Дявол” (1889-1890 г.) и драмите “Силата на мрака” (1886 г.) и “Плодовете на просвещението” (1886-1890 г.).
През 90-те години написва романът “Възкресение” (1889-1899 г.), който провокира публичен скандал. През 1901 година е отстранен от Православната черква.
В края на живота си живее в Ясна поляна. Поддържа връзка с доста видни съветски интелектуалци - А. П. Чехов, М. Горки, В. Г. Короленко и други
Той е роден на 9 септември 1828 година в Ясна поляна. Произхожда от дворянско семейство. По-голямата част от живота си Толстой прекарва в Ясна поляна и в Москва. През 1844 година постъпва в Казанския университет, изначало във Факултета по източни езици и просвета, а по-късно - в Юридическия факултет. Напуска университета през 1847 година и известно време учителства в Ясна поляна. През 1851 година отпътува за Кавказ и постъпва на военна работа. По това време основава повестите “Детство” (1852 г.), “Юношество” (1854 г.), разказите “Набет” (1853 г.) и “Записки на маркировчика” (1855 г.); стартира повестта “Казаци”. Участва в Кримската война (1853-1856 г.), след която напуща армията и пътува из Европа.
Посещава Франция, Швейцария, Северна Италия, Германия. През 1860-1961 година написва романа “Декабристи”, оповестен през 1884 година Неговият разказ “Война и мир” става неповторимо събитие в съветската и в международната литература (1863-1869 година, начало на публикуването 1865 г.). През 70-те години основава романа “Ана Каренина” (1879-1880 година, публикуван през 1884 г.). През 80-те години престава да се занимава с художествено творчество и стартира да се занимава се със земеделие, обущарство; става вегетарианец. В този интервал написва няколко повести: “Смъртта на Иван Илич” (1884-1886 г.), “Кройцерова соната” (1887-1889 г.), “Дявол” (1889-1890 г.) и драмите “Силата на мрака” (1886 г.) и “Плодовете на просвещението” (1886-1890 г.).
През 90-те години написва романът “Възкресение” (1889-1899 г.), който провокира публичен скандал. През 1901 година е отстранен от Православната черква.
В края на живота си живее в Ясна поляна. Поддържа връзка с доста видни съветски интелектуалци - А. П. Чехов, М. Горки, В. Г. Короленко и други
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ