Предвестник на смъртта: Фатален край застига всеки модел на художника Иля Репин
Руският художник Иля Репин бил същински занаятчия на четката. Изящен даже в най-малките елементи, а мощните цветове и посланията в картините му смразяват погледа и даже след време да не си спомняте кой е бил художникът, не може да забравите картината. Въпреки това приживе на художника му се носила неприятна популярност. Наричали портретите му предвестници на гибелта, тъй като всеки, който е театралничил на Репин, умира малко по-късно.
Зловещото повтаряне със гибелта на неговите модели почнало малко откакто дясната ръка на художника се обездвижва и той почнал да рисува с лявата.
Великият хирург Николай Пирогов, известният композитор Модест Мусогорски и френската пианистка Луиза Мерси д‘Аржанто умират ненадейно, откакто театралничат за портрет пред художника.
Слуховете са предизвестената гибел на портретите на Репин се ускоряват в Русия, откакто група здрави мъже му театралничат за картината Бурлаки на Волга, а по-късно предали Богу дух.
Най-известната му картина Иван Грозни убива сина си, която се намира в Третяковската изложба в Москва също е обвързвана с мистично въздействие както за моделите на картината, по този начин и за всеки, която я е видял с очите си.
Десетки са посетителите, които са припадали и разплаквали, когато видят картината за първи път, а от самата изложба публично предизвестяват, че хора със слаби нерви и болести е най-добре да я подминават.
За облика на Иван Грозни пред Репин театралничи художникът Месоедов, който едвам не убива сина си малко откакто кървавата картина е приключена. Позиралият като сина на Иван – литераторът Всеволод Гаршин, пък приключва живота си като се самоубива.
Черните съвпадения обаче не свършват до тук. През 1903 година художникът приключва картината си Тържествено съвещание на Държавния съвет, а две години по-късно избухва Първата съветска гражданска война, в която множеството държавници, изобразени на платното, умират.
Суеверието, че картините на Репин са предвестници за гибел, се популяризирало дотолкоз, че когато художникът поканил датския публицист Корней Чуковски да му театралничи, той отказал и предложил да нарисува Столипин – министър председател в Русия при започване на XX век.
Репин по никакъв начин не се обидил от отхвърли на Чуковски и решил да ревизира смъртоносната мощ на четката си, като поканил премиера, с цел да му нарисува портрет.
След като го приключва, министър председателят отпътува за Киев, а по пътя е бил погубен. На сутринта вестниците гръмват със заглавията: Благодарим ви, Иля Ефимович Репин!
Но като се изключи че се страхували от него, доста известни за времето си създатели вземат решение да се възползват от силата на портретите на Репин. Една от тях е френската пианистка Луиза Мерси д‘Аржанто, която била доста болна, а в позирането пред художника хората видeли молба да приключат земните ѝ страдания.
Реализмът в картините на Репин е трогателен. За тях известният съветски художник Владимир Милашевский споделя: За всеки руснак Христос, Толстой и Репин са безспорни митове, сложени един до различен.
Източник: sanovnik.bg
Зловещото повтаряне със гибелта на неговите модели почнало малко откакто дясната ръка на художника се обездвижва и той почнал да рисува с лявата.
Великият хирург Николай Пирогов, известният композитор Модест Мусогорски и френската пианистка Луиза Мерси д‘Аржанто умират ненадейно, откакто театралничат за портрет пред художника.
Слуховете са предизвестената гибел на портретите на Репин се ускоряват в Русия, откакто група здрави мъже му театралничат за картината Бурлаки на Волга, а по-късно предали Богу дух.
Най-известната му картина Иван Грозни убива сина си, която се намира в Третяковската изложба в Москва също е обвързвана с мистично въздействие както за моделите на картината, по този начин и за всеки, която я е видял с очите си.
Десетки са посетителите, които са припадали и разплаквали, когато видят картината за първи път, а от самата изложба публично предизвестяват, че хора със слаби нерви и болести е най-добре да я подминават.
За облика на Иван Грозни пред Репин театралничи художникът Месоедов, който едвам не убива сина си малко откакто кървавата картина е приключена. Позиралият като сина на Иван – литераторът Всеволод Гаршин, пък приключва живота си като се самоубива.
Черните съвпадения обаче не свършват до тук. През 1903 година художникът приключва картината си Тържествено съвещание на Държавния съвет, а две години по-късно избухва Първата съветска гражданска война, в която множеството държавници, изобразени на платното, умират.
Суеверието, че картините на Репин са предвестници за гибел, се популяризирало дотолкоз, че когато художникът поканил датския публицист Корней Чуковски да му театралничи, той отказал и предложил да нарисува Столипин – министър председател в Русия при започване на XX век.
Репин по никакъв начин не се обидил от отхвърли на Чуковски и решил да ревизира смъртоносната мощ на четката си, като поканил премиера, с цел да му нарисува портрет.
След като го приключва, министър председателят отпътува за Киев, а по пътя е бил погубен. На сутринта вестниците гръмват със заглавията: Благодарим ви, Иля Ефимович Репин!
Но като се изключи че се страхували от него, доста известни за времето си създатели вземат решение да се възползват от силата на портретите на Репин. Една от тях е френската пианистка Луиза Мерси д‘Аржанто, която била доста болна, а в позирането пред художника хората видeли молба да приключат земните ѝ страдания.
Реализмът в картините на Репин е трогателен. За тях известният съветски художник Владимир Милашевский споделя: За всеки руснак Христос, Толстой и Репин са безспорни митове, сложени един до различен.
Източник: sanovnik.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ