Газовият хъб - фанфари и реалности
Руският колос " Газпром " доставя Европейския съюз с една трета от своя газ и търси способи да усили своето въздействие на пазара. В България ли се крие ключът, проучва Дойче веле.
Вероятно множеството от вас са чували за огромния газов план " Северен поток II ", който ще отклони съвсем целия съветски газ, преминаващ в този момент през Украйна, непосредствено към Германия и по този метод изцяло ще изолира някогашната руска страна. Но какво се случва с един различен, не толкоз обсъждан газопровод, наименуван " Турски поток ", който свързва доставките на газ от Каспийско море с Югоизточна Европа през Турция и е с потенциал от 32 милиарда кубически метра.
През май беше оповестено, че втората линия на газопровода ще бъде пренасочена към най-бедната страна в Европейски Съюз - България, която се изявява като неутрален медиатор в газовия бизнес в района. Засега желанието на българската страна е втората тръба да доближи по дъното на Черно море до Варна, където да бъде построен газов хъб и от там да се транспортира газ до прилежащите Румъния, Гърция и Сърбия.
Българската част от газопровода ще бъде с потенциал от 15 милиарда кубически метра и ще влезе в употреба евентуално в края на 2019 или началото на 2020 година. Сухопътният директен интерконектор до границата с Гърция ще е с дължина към 182 километра и ще придвижва към 3 милиарда куб. метра природен газ годишно, като този потенциал може да бъде повишен до 5 милиарда " Включването на България в взаимния руско-турски газов план може да наподобява изненадващо, изключително след фиаското към " Южен поток ", само че като се има поради геополитическата позиция на България, няма за какво да се учудваме от това ", споделя за Дойче веле политическият специалист Ян Мус. " България се оказва най-естественият избор, с цел да стигне тръбата до Централна Европа, защото по този метод се заобикаля политически и географски проблематичната Македония. Освен това София е доста по-прагматична в метода си към Русия, в сравнение с Полша или Румъния ", продължава Мус.
В очакване на позволение от Брюксел
Засега Москва работи внимателно, с цел да не се повтори казусът с изоставения " Южен поток ", като в това време и " Северен поток II " основава проблеми на съветската страна. В този подтекст съветският енергиен министър Александър Новак съобщи, че Русия ще се ангажира с плана единствено в случай че и Брюксел даде зелена светлина. Сигналите от там към този момент наподобяват позитивни. " Диверсифицираните доставки на газ за България и района на Югоизточна Европа са от изключителна значимост за сполучливия енергиен съюз, защото енергийната сигурност е един от петте му стълба ", съобщи за Дойче веле заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шевчович. " Европейската комисия изцяло поддържа упоритостите на България за свързване на доставките на газ, което ще способства за по-диверсифицирани и конкурентни газови пазари ", добавя той.
Междинните резултати от изследването за изпълнимост бяха показани на 12 юни в Брюксел, където операторът на газопреносната система в България " Булгартрансгаз " изясни, че планът би трябвало да бъде сбъднат на два стадия - първо, посредством нова изходна газова точка от Турция и по-късно - нова входна точка до Варна, на брега на Черно море, където ще се намира главният хъб. " Обсъдих персонално това с премиера Борисов и министър Петкова ", сподели Шевчович. " Нашите оценки демонстрират, че предвид на значимата роля на газа като аварийно гориво, Европейски Съюз ще има потребност от газ и през идващото десетилетие. Затова е належащо да се запазят съществуващите транспортни направления в Европейски Съюз, в това число и тези в Украйна. " Българският газов възел е умислен като предлагащ повече многообразие, а не като ограничаващо средство ".
Все отново европейските управляващи показаха своите опасения, че София може да се възползва от своето състояние и да наложи директни такси, от които да печели в допълнение.
Фанфари и действителности
" България към момента не дава отговор на изискванията на Европейски Съюз да стане газов хъб, само че те идеално знаят какво да вършат ", сподели Клаус-Дитер Борхард, шеф " Вътрешни енергийни въпроси “ в Европейската комисия. " Ако в действителност има предпочитание да се сътвори хъб, а освен да се придвижва съветски газ, както в тази ситуация с " Южен поток ", опциите този план да се реализира са изцяло действителни. От диалозите ми с българското държавно управление оставам с чувството, че то е решено да сътвори балкански газов възел в България. В този случай Комисията е подготвена да поддържа България ". Шевчович също по този начин предизвести, че построяването на нова газопроводна инфраструктура в България ще се следи извънредно деликатно, с цел да е несъмнено, че тя ще дава отговор на европейските правила.
Въпреки фанфарите и огромните упования, някои считат, че е малко евентуално България да се трансформира в газов хъб за една нощ, в случай че това въобще се случи. Това би изисквало огромен пазар на течен газ, който от своя страна изисква увеличено търсене, доста разнообразни източници на доставки, разнообразни участници и контролиран достъп на трети страни до всички тръбопроводи, счита Джонатан Стърн, академик от изследователската стратегия за природния газ на Института за енергийни проучвания в Оксфорд. " България извършва малко или нито едно от тези условия. По създание това е дребен пазар, доминиран от съветски газ от Азербайджан и полутечен природен газ от Гърция ", споделя той. Ян Мус приключва: " Разбирам, че целият план е показан от българския политически хайлайф като огромен триумф, само че истината е, че Москва и Анкара ще диктуват разпоредбите, а въздействието на София върху хода на събитията ще остане лимитирано ".
Вероятно множеството от вас са чували за огромния газов план " Северен поток II ", който ще отклони съвсем целия съветски газ, преминаващ в този момент през Украйна, непосредствено към Германия и по този метод изцяло ще изолира някогашната руска страна. Но какво се случва с един различен, не толкоз обсъждан газопровод, наименуван " Турски поток ", който свързва доставките на газ от Каспийско море с Югоизточна Европа през Турция и е с потенциал от 32 милиарда кубически метра.
През май беше оповестено, че втората линия на газопровода ще бъде пренасочена към най-бедната страна в Европейски Съюз - България, която се изявява като неутрален медиатор в газовия бизнес в района. Засега желанието на българската страна е втората тръба да доближи по дъното на Черно море до Варна, където да бъде построен газов хъб и от там да се транспортира газ до прилежащите Румъния, Гърция и Сърбия.
Българската част от газопровода ще бъде с потенциал от 15 милиарда кубически метра и ще влезе в употреба евентуално в края на 2019 или началото на 2020 година. Сухопътният директен интерконектор до границата с Гърция ще е с дължина към 182 километра и ще придвижва към 3 милиарда куб. метра природен газ годишно, като този потенциал може да бъде повишен до 5 милиарда " Включването на България в взаимния руско-турски газов план може да наподобява изненадващо, изключително след фиаското към " Южен поток ", само че като се има поради геополитическата позиция на България, няма за какво да се учудваме от това ", споделя за Дойче веле политическият специалист Ян Мус. " България се оказва най-естественият избор, с цел да стигне тръбата до Централна Европа, защото по този метод се заобикаля политически и географски проблематичната Македония. Освен това София е доста по-прагматична в метода си към Русия, в сравнение с Полша или Румъния ", продължава Мус.
В очакване на позволение от Брюксел
Засега Москва работи внимателно, с цел да не се повтори казусът с изоставения " Южен поток ", като в това време и " Северен поток II " основава проблеми на съветската страна. В този подтекст съветският енергиен министър Александър Новак съобщи, че Русия ще се ангажира с плана единствено в случай че и Брюксел даде зелена светлина. Сигналите от там към този момент наподобяват позитивни. " Диверсифицираните доставки на газ за България и района на Югоизточна Европа са от изключителна значимост за сполучливия енергиен съюз, защото енергийната сигурност е един от петте му стълба ", съобщи за Дойче веле заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шевчович. " Европейската комисия изцяло поддържа упоритостите на България за свързване на доставките на газ, което ще способства за по-диверсифицирани и конкурентни газови пазари ", добавя той.
Междинните резултати от изследването за изпълнимост бяха показани на 12 юни в Брюксел, където операторът на газопреносната система в България " Булгартрансгаз " изясни, че планът би трябвало да бъде сбъднат на два стадия - първо, посредством нова изходна газова точка от Турция и по-късно - нова входна точка до Варна, на брега на Черно море, където ще се намира главният хъб. " Обсъдих персонално това с премиера Борисов и министър Петкова ", сподели Шевчович. " Нашите оценки демонстрират, че предвид на значимата роля на газа като аварийно гориво, Европейски Съюз ще има потребност от газ и през идващото десетилетие. Затова е належащо да се запазят съществуващите транспортни направления в Европейски Съюз, в това число и тези в Украйна. " Българският газов възел е умислен като предлагащ повече многообразие, а не като ограничаващо средство ".
Все отново европейските управляващи показаха своите опасения, че София може да се възползва от своето състояние и да наложи директни такси, от които да печели в допълнение.
Фанфари и действителности
" България към момента не дава отговор на изискванията на Европейски Съюз да стане газов хъб, само че те идеално знаят какво да вършат ", сподели Клаус-Дитер Борхард, шеф " Вътрешни енергийни въпроси “ в Европейската комисия. " Ако в действителност има предпочитание да се сътвори хъб, а освен да се придвижва съветски газ, както в тази ситуация с " Южен поток ", опциите този план да се реализира са изцяло действителни. От диалозите ми с българското държавно управление оставам с чувството, че то е решено да сътвори балкански газов възел в България. В този случай Комисията е подготвена да поддържа България ". Шевчович също по този начин предизвести, че построяването на нова газопроводна инфраструктура в България ще се следи извънредно деликатно, с цел да е несъмнено, че тя ще дава отговор на европейските правила.
Въпреки фанфарите и огромните упования, някои считат, че е малко евентуално България да се трансформира в газов хъб за една нощ, в случай че това въобще се случи. Това би изисквало огромен пазар на течен газ, който от своя страна изисква увеличено търсене, доста разнообразни източници на доставки, разнообразни участници и контролиран достъп на трети страни до всички тръбопроводи, счита Джонатан Стърн, академик от изследователската стратегия за природния газ на Института за енергийни проучвания в Оксфорд. " България извършва малко или нито едно от тези условия. По създание това е дребен пазар, доминиран от съветски газ от Азербайджан и полутечен природен газ от Гърция ", споделя той. Ян Мус приключва: " Разбирам, че целият план е показан от българския политически хайлайф като огромен триумф, само че истината е, че Москва и Анкара ще диктуват разпоредбите, а въздействието на София върху хода на събитията ще остане лимитирано ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ