Собственикът на „Лукойл Нефтохим“ се разделя на две
Руският енергиен колос „ Лукойл “ обмисля да раздели звеното си за търговия с нефт – Litasco. То е притежател на нефтената рафинерия в Бургас – „ Лукойл Нефтохим “. Освен това съветският „ Лукойл “ обмисля да продаде и част от рафинериите си в Европа, защото се стреми да ограничи въздействието на глобите и идното европейско ембарго върху съветския недопечен нефт.
Идеята на най-големия частен производител на нефт в Русия е да преструктурира комерсиалното си поделение Litasco, като сътвори две сдружения – едното със седалище в Женева, а другото – в Дубай, показват източници на Bloomberg. Коментарите идват към две седмици след първите клюки, че притежателят на рафинерията в България се мести в Дубай.
„ Лукойл “, която сама по себе си не е под глобите на Европейски Съюз, изследва и опцията да продаде своята рафинерия ISAB в Сицилия с потенциал от 300 000 барела дневно, споделиха други хора, осведомени с този план. Рафинерията купува стремително съветския нефт Уралс, само че има риск Litasco да не може да ѝ доставя суровина, когато възбраната на Европейски Съюз за морски доставки влезе в действие на 5 декември.
Изток и Запад
Litasco е купувала и продавала към 4 милиона барела сурово и рафинирано гориво дневно през 2019 година, съгласно уеб страницата си, което я прави един от най-големите търговци на нефт в света.
Според проекта за комерсиалното поделение, офисът в Женева ще се назовава Litasco West. Фирмата ще продължи да доставя неруски недопечен нефт и да ръководи рафинериите в България и Румъния.
„ Лукойл Нефтохим “ има позволение да работи макар глобите
Компанията ще поддържа и миноритарен дял в следеното от TotalEnergies SE оборудване Zeeland в Нидерландия.
Дубайският офис, прочут като Litasco Middle East, ще дава отговор за търговията с съветски нефт и ръководството на азиатските интервенции, в това число офиса на компанията в Сингапур, настояват източниците на Bloomberg.
Въпреки че подразделението в Дубай ще продължи да бъде благосъстоятелност на съветската „ Лукойл “, не е ясно дали дяловото присъединяване в подразделението в Женева ще се промени, споделиха те. Швейцария последва Европейски Съюз в налагането на все по-строги ограничавания върху някои артикули, банки и лица, считани за близки до Кремъл.
Litasco към този момент реалокира по-голямата част от комерсиалния си бизнес в Дубай, където броят на чиновниците набъбна от 10 преди нашествието на Русия до към 40 сега.
Дубай се трансформира в топ дестинация за съветски лица и компании, които желаят да се реалокират в чужбина. Обединените арабски емирства, чийто главен бизнес център е Дубай, не последваха Европа и Съединени американски щати в глобите против Русия. Освен това е прелъстителен поради ниските налози.
ISAB, покрай град Сиракуза и една от най-големите рафинерии в Европа, притегли интереса на евентуални купувачи, в това число основаната в Дубай Onex Holding и американския фонд Crossbridge Energy Partners. Не е ясно дали и двете наддавания напредват.
Италианското държавно управление следи от близко обстановката в рафинерията с наближаването на ембаргото от 5 декември. ISAB доставя към една четвърт от италианските горивни артикули и наема повече от 3000 души директно и непряко.
През март държавното управление съобщи, че не възнамерява да национализира завода.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Идеята на най-големия частен производител на нефт в Русия е да преструктурира комерсиалното си поделение Litasco, като сътвори две сдружения – едното със седалище в Женева, а другото – в Дубай, показват източници на Bloomberg. Коментарите идват към две седмици след първите клюки, че притежателят на рафинерията в България се мести в Дубай.
„ Лукойл “, която сама по себе си не е под глобите на Европейски Съюз, изследва и опцията да продаде своята рафинерия ISAB в Сицилия с потенциал от 300 000 барела дневно, споделиха други хора, осведомени с този план. Рафинерията купува стремително съветския нефт Уралс, само че има риск Litasco да не може да ѝ доставя суровина, когато възбраната на Европейски Съюз за морски доставки влезе в действие на 5 декември.
Изток и Запад
Litasco е купувала и продавала към 4 милиона барела сурово и рафинирано гориво дневно през 2019 година, съгласно уеб страницата си, което я прави един от най-големите търговци на нефт в света.
Според проекта за комерсиалното поделение, офисът в Женева ще се назовава Litasco West. Фирмата ще продължи да доставя неруски недопечен нефт и да ръководи рафинериите в България и Румъния.
Компанията ще поддържа и миноритарен дял в следеното от TotalEnergies SE оборудване Zeeland в Нидерландия.
Дубайският офис, прочут като Litasco Middle East, ще дава отговор за търговията с съветски нефт и ръководството на азиатските интервенции, в това число офиса на компанията в Сингапур, настояват източниците на Bloomberg.
Въпреки че подразделението в Дубай ще продължи да бъде благосъстоятелност на съветската „ Лукойл “, не е ясно дали дяловото присъединяване в подразделението в Женева ще се промени, споделиха те. Швейцария последва Европейски Съюз в налагането на все по-строги ограничавания върху някои артикули, банки и лица, считани за близки до Кремъл.
Litasco към този момент реалокира по-голямата част от комерсиалния си бизнес в Дубай, където броят на чиновниците набъбна от 10 преди нашествието на Русия до към 40 сега.
Дубай се трансформира в топ дестинация за съветски лица и компании, които желаят да се реалокират в чужбина. Обединените арабски емирства, чийто главен бизнес център е Дубай, не последваха Европа и Съединени американски щати в глобите против Русия. Освен това е прелъстителен поради ниските налози.
ISAB, покрай град Сиракуза и една от най-големите рафинерии в Европа, притегли интереса на евентуални купувачи, в това число основаната в Дубай Onex Holding и американския фонд Crossbridge Energy Partners. Не е ясно дали и двете наддавания напредват.
Италианското държавно управление следи от близко обстановката в рафинерията с наближаването на ембаргото от 5 декември. ISAB доставя към една четвърт от италианските горивни артикули и наема повече от 3000 души директно и непряко.
През март държавното управление съобщи, че не възнамерява да национализира завода.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ