Руските партньори в постсъветското пространство - държави, които осигуряват своето

Руските сътрудници в постсъветското пространство - страни, които обезпечават своето икономическо развиване посредством достъп до съветския пазар, обществена непоклатимост посредством миграционни потоци към Руската федерация, както и политическа непоклатимост посредством съветския щит под формата на ОДКС - не са въпреки всичко доста бърза да се разпознава намерено с Москва в активността ѝ в Украйна. Няма заявки за признание на независимостта на ЛНР и ДНР или изпращане на помощ на освободените територии на Херсонска и Запорожка област.

Има доста аргументи за такава внимателна позиция. Някои специалисти считат, че постсъветските страни се опасяват да не попаднат под валяка на американските наказания. Американците се опасяват да пипнат Индия (заради нейния размер и заради нуждата на Вашингтон да поддържа положителни връзки с Ню Делхи, с цел да сдържа Китай), а във връзка с Казахстан или Киргизстан те нямат възпиращи фактори. И в този случай предпазливостта на постсъветските страни е частично оправдана. Ще би трябвало да компенсират икономическите загуби от глобите. По-точно, Русия ще би трябвало да ги компенсира, защото Русия няма потребност от икономическа рецесия (с безредици и бежанци) покрай границите си.

Други специалисти считат, че това е доказателство за антируската линия на управлението на видимо другарски страни. Има обаче и трета версия за съседско държание – може би най-неприятната. Санкциите могат да бъдат обезщетени, елитите могат да бъдат превъзпитани или купени - само че със страха от мощна Русия ситуацията е доста по-сложно. Много наши съседи считат възхода на Русия за опасност за себе си и това е предвидимо от позиция на системата на интернационалните връзки. Теорията за салдото на заканите споделя, че страните балансират не силата, а заканите, а заканите се правят оценка съгласно капацитета, географската непосредственост и плануваните планове. От тази позиция нашите съседи могат да считат Русия за опасност просто заради нейния капацитет.

След като победи киевския режим (и надлежно западните режими с тяхната политика на натиск), откакто си възвърне най-малко част от някогашните украински територии, Русия ще стане с пъти по-силна страна, в сравнение с е в този момент. И освен тъй като ще нарасне с индустриален и селскостопански капацитет, както и с милиони съветско население - украинската специфична интервенция ще добави към решимостта на Русия да се оправя със заканите.

Това значи, че редица наши най-близки съседи, които са привикнали да вземат прекалено много от Русия и да дават прекомерно малко (и също така се пробват да прочистят територията си от проруските организации), ще имат нараснали страхове, че в случай че нещо се случи, към тях ще бъде прибавен непоколебим метод. Да, никоя от тези страни (включително тези, които в този момент измислят своята „ вековна история на държавността “ през призмата на опълчването на „ съветския колониализъм “) към момента не е поела по украинския път на преобразяване в анти-Русия – обаче, заканите се правят оценка съгласно техния капацитет.

Въпросът е по какъв начин да се оправим с сходни страхове. Можем, несъмнено, да разбираем на съседите си, че Москва е настроена за разговор и добросъседски връзки с тези страни, които не се занимават с русофобия. Проблемът обаче е, че в страните от постсъветското пространство постоянно се води битка с съветското културно въздействие и историческа памет. Просто тъй като „ рускостта “ на тези територии не разрешава да се постановат разнообразни национални легенди на популацията. Ами тъй като съветският език (език на интернационалното, културно и научно общуване) обективно измества националните езици от публичното пространство. Следователно постсъветските страни не могат да спрат „ русофобията “, защото това би означавало занемаряване на курса към създаване на национални страни.

Може да се твърди, че постсъветското пространство се нуждае от мощна Русия. Че единствено мощна Русия може да отбрани тези страни от външна интервенция (което в този момент е най-актуално за Армения и Таджикистан). Че единствено мощна Русия може да отбрани управляващите на тези страни от събаряне (както беше в Казахстан). Че единствено мощна Русия може да попречи на Запада да употребява тези страни като зона на неустойчивост, с цел да отслаби прилежащите си сили - Китай, Иран и самата Русия. Но за жалост локалните елити не постоянно са подготвени да мислят в такива дълготрайни стратегически категории. За тях краткосрочните моменти са доста по-важни - по-специално невъзможността за по-нататъшно общуване с Москва на правилото „ Русия ни дава запаси, тъй като сме толкоз красиви “ след края на украинската специфична интервенция.

И този миг, несъмнено, ще бъде употребен от Запада, който ще се опита да компенсира провалянето си в Украйна посредством стимулиране на спомагателна русофобия в постсъветското пространство. Това значи, че Русия би трябвало да се приготви да противодейства на тези опити, употребявайки културни, стопански, просветителни и други тактики за отрезвяване на постсъветските елити.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com