В подготовка на другата бежанска вълна - защо Русия измества Европа в Либия
Руската интервенция в Либия навлезе в качествено нов стадий, след " турския десант " в Триполи, подхванат от Ердоган. Анкара даде на държавното управление на Сарадж, представляващо неофициална коалиция сред " Мюсюлманските братя " и " Либийската бойна формация ", военна помощ, включваща турски военни и джихадисти от сирийския фронт. Въпросната " Либийска бойна формация " е клон на Ал-Каида, а водачът й Абдел Хаким Белхадж управлява от Истанбул лична самолетна компания, доставяща в Либия бойци и доброволци по-специално от региона на Идлиб.
Със задълбочаването на гражданската война през последните години Русия печели мощни позиции за въздействие в Либия за сметка на Европа и Съединени американски щати. По думите на Бин Фишман, някогашният делегат за Северна Африка в границите на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, Путин за следващ път дава ясно да се разбере, че желае да разполага с въздействие в Либия и да оперира наоколо до южните граници на НАТО.
А това, съгласно него, е в прорез с задачите на Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, както и със стратегическите цели на Пентагона и с тези на Съвета за национална сигурност във връзка с Африка. Всички тези стратегически документи и позиции се основават върху нуждата от противопоставяне на съветското и китайското въздействие, изключително като се има поради, че Либия се трансформира във значим геополитически плацдарм.
За президента Путин Либия е другият фокус в тактиката му за възобновяване на съветското въздействие в Близкия изток, коeто бе отслабено след разпадането на Съветския съюз. Очевиден е стремежът му да се трансформира в незаобиколим фактор при решаването на рецесията в тази страна, макар че не съумя да убеди военачалник Хафтар да подпише съглашение с премиера Сарадж наскоро в Москва.
Според английския в. " Индипендънт " Москва играе двойна игра в Либия в устрема си в последна сметка да се окаже на страната на по-силния състезател, който и да е той. Наблюдателите напомнят, че това е особено за метода на Путин и в други конфликтни обстановки в района, където Москва открива контакти и с двете враждуващи страни, с което да завоюва преимущество пред съперниците за въздействие.
Според Анна Боршчевская от Вашингтонския институт за Близкия изток, която е и създател на книгата " Руската военна роля в Близкия изток ", този метод се изяснява и с обстоятелството, че Хафтар към момента резервира американското си поданство и се оказа сложен сътрудник за Москва. Наистина, досегашното държание на генерала и външните му контакти демонстрираха устрема му да си обезпечи независимост на дейностите. Въпреки това, Кремъл употребява в своя полза дипломатическия развой за решение на либийската рецесия, въпреки и той към този момент да не води до позитивен резултат.
В отсъствието на Съединени американски щати и Европейски Съюз съветската дипломация употребява този мотив за подсилване имиджа на Путин на миротворец. От друга страна, стана процедура Русия да се заангажира с сложни за споразумяване спорове, което да ѝ обезпечи въздействие в напълно друга посока. В случая с Либия става дума за вероятно потребление на бежанската вълна през Средиземно море за оказване напън върху Европа. По същия метод преди време Кремъл инструментализира в собствен интерес имигрантската вълна, заляла Европа от Сирия и надигащата се нова вълна от провинция Идлиб.
Двойната игра на Русия
Москва се стреми да извлече най-много полза от сполучливия ход с установяването на контакти с всичките либийски групи, които се борят за властта. Това дава опция на Кремъл да разшири въздействието си отвън либийските рамки и да го разпростре върху Северна Африка и по продължение на южното Средиземноморие. В това отношение Русия се възползва от вакуума, основан с американското евакуиране от района и последвалото понижаване въздействието на Запада върху събитията там.
От друга страна обаче, Русия се оказа в конкуренция с Турция, която също се пробва да извлече изгоди от частичното отдръпване на Запада. С намесата си в Либия Ердоган се стреми да постави ръка върху тази основна страна от Южното Средиземноморие, което да му разреши по-успешно да постанова своите условия на Европа.
Нежеланието на Съединени американски щати да се намесят в споровете в Сирия и Либия разреши на Русия да получи лостове на въздействие в южния фланг на НАТО, като в същото време изостри несъгласията сред Москва и Анкара. Днес е явно, че Вашингтон към този момент не е в положение да предотврати по-нататъшното задълбочаване на въоръжените спорове в двете страни. Според представителя на американското военно командване в Африка (AFRICOM), " Либия бе подценена както от администрацията на Обама, по този начин и от тази на Тръмп, което накара антитерористичните специалисти да предупредят за заплахата от възобновление на ИДИЛ след неуспеха на Русия да се оправи с нея в Сирия ".
Руските анализатори са на мнение, че в лицето на Хафтар Путин е разкрил сътрудник, от който бе лишен в интервала след ликвидирането на Кадафи. Военната помощ за неговата " Либийска национална войска ", в която са кооптирани и някои висши офицери на Кадафи, включва основно значима военна техника от вида на уреди за нощно виждане, както и зенитни установки, употребявани за поразяването на дроновете, предоставени от Ердоган на Триполи.
Наред с логистичната и разследващата поддръжка за Хафтар, на негова страна Русия изпрати и бойците от частната охранителна компания " Вагнер ", включващи опитни военни специалисти. Вестник " Москоу таймс " заяви, че " ранените съветски бойци от (Вагнер), които водят сражения в Либия и Сирия, получават лекуване в московска болница, благосъстоятелност на близки съратници на Путин и неговата щерка ".
Но партньорството сред Путин и Хафтар не се изчерпва само с военната поддръжка. Далечният небосвод на това съдействие включва бъдещи покупко-продажби и съглашения в енергийната област, с които ще се обезпечи и достъпа на Русия до либийските пристанища. Симптоматично е, че Москва към този момент подписа договорка с Бенгази за рандеман на петрол и газ.
По подобен метод Русия освен съумя да промени разпоредбите на политическата игра в Либия, а се надява в близко бъдеще да осъществя несбъднатата фантазия на Сталин Русия да получи достъп до пристанище в Южното Средиземноморие (малко прочут е фактът, че на Конференцията на съдружниците в Потсдам през 1945 година той безрезултатно се е опитал да получи мандат за контрола над Триполи).
© Associated Press
" Вагнер " - главен инструмент за съветска интервенция
През последните години Кремъл все по-често прибягва до частни съветски военни компании от вида на " Вагнер " като инструмент на външната си политика. Това се трансформира в отличителна линия на тактиката на Путин в интернационален проект. Според лондонския вестник на арабски език " Близък изток " (Ал-Шарк ал-аусат), наскоро Кремъл е дал лиценз на една сирийска партия да набира локални доброволци да се борят в състава на " Вагнер " в Либия против високи заплати (вариращи сред 1000 и 1500 долара) и възможни обезщетения за фамилиите при смъртни случаи. Тук би трябвало да напомним и за американската процедура да употребяват частни военно-охранителни компании от вида на Blackwater, която се прочу с противозаконните си дейности в Ирак и Афганистан.
Решението на президента Путин от края на 2015 година, т.е. по времето, когато Русия влезе в сирийския спор, да натовари с либийската задача заместник-министъра на външните работи на Русия по Близкия изток Михаил Богданов, отразява смисъла, което Кремъл придава на Северна Африка. Трябва да се означи, че от май 2017 година насам съветските управляващи отпечатаха купюри на стойност 4 милиарда динара, което се равнява на към 3 млрд.долара за потребностите на държавното управление в Тобрук, подкрепящо Хафтар. Този ход провокира митингите на либийската централна банка в Триполи, подчинена на държавното управление на Сарадж. По подобен метод страната се оказа с две централни банки, две държавни управления и два Народното събрание.
Ако Москва успее да наложи дълготрайно въздействието си в Либия, тя ще получи опцията да оказва значително влияние върху Европа. Освен това, съветският боен флот ще получи достъп до двете дълбоководни пристанища в Тобрук и Дерна, чието геополитическо значение ще се усили в комбиниране с друго средиземноморско пристанище - това в Тартус, Сирия, където руснаците към този момент имат своя база.
Както написа самостоятелният рускоезичен уебсайт " Медуза ", още при първия контакт сред Путин и Хафтар през 2015 година съветският президент е заречен поддръжка в подмяна на бъдещи енергийни покупко-продажби и достъп до либийските пристанища. Нещо повече - съветският проект за Африка планува по-нататъшно разширение на сферата на въздействие в страните от Сахел като Нигер, Мали и Буркина Фасо.
Според френския специалист по съветските въпроси Igor Delanoe, Либия дава на Русия спомагателни лостове във взаимоотношенията с евроатлантическите съдружници в подтекста на рецесиите в Сирия и Украйна. Освен това, контролът върху Либия ще разреши на Москва да спекулира с бежанския въпрос в ущърб на единството на Европейския съюз.
Путин смята, че развиването на връзките с Африка е един от целите на съветската външна политика. По време на руско-африканската среща в Сочи наскоро той акцентира, че Африка се трансформира в един от стълбовете на многополюсния свят. Размерът на комерсиалния продан сред Русия и африканските страни - макара и тръгвайки от ниска база - отбелязва забележителен растеж през последните пет години, надхвърляйки 20 милиарда $.
Русия се трансформира в един от най-големите експортьори на оръжие и военни технологии в Африка. По думите на самия Путин, през последните пет години Москва е изнесла оръжие в 30 африкански страни. Според съветската организация (РИА Новости) Москва понастоящем организира договаряния с Централноафриканската република за основаване на своя военна база в тази страна. Всички тези ходове на Русия са улеснени от обрисувалото се ограничение на американското военно и разследващо наличие в района, което е резултат на устрема на Вашингтон да понижи разноските си и да пренасочи военноотбранителния капацитет на страната към други предпочитани райони в света.
Със задълбочаването на гражданската война през последните години Русия печели мощни позиции за въздействие в Либия за сметка на Европа и Съединени американски щати. По думите на Бин Фишман, някогашният делегат за Северна Африка в границите на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати, Путин за следващ път дава ясно да се разбере, че желае да разполага с въздействие в Либия и да оперира наоколо до южните граници на НАТО.
А това, съгласно него, е в прорез с задачите на Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп, както и със стратегическите цели на Пентагона и с тези на Съвета за национална сигурност във връзка с Африка. Всички тези стратегически документи и позиции се основават върху нуждата от противопоставяне на съветското и китайското въздействие, изключително като се има поради, че Либия се трансформира във значим геополитически плацдарм.
За президента Путин Либия е другият фокус в тактиката му за възобновяване на съветското въздействие в Близкия изток, коeто бе отслабено след разпадането на Съветския съюз. Очевиден е стремежът му да се трансформира в незаобиколим фактор при решаването на рецесията в тази страна, макар че не съумя да убеди военачалник Хафтар да подпише съглашение с премиера Сарадж наскоро в Москва.
Според английския в. " Индипендънт " Москва играе двойна игра в Либия в устрема си в последна сметка да се окаже на страната на по-силния състезател, който и да е той. Наблюдателите напомнят, че това е особено за метода на Путин и в други конфликтни обстановки в района, където Москва открива контакти и с двете враждуващи страни, с което да завоюва преимущество пред съперниците за въздействие.
Според Анна Боршчевская от Вашингтонския институт за Близкия изток, която е и създател на книгата " Руската военна роля в Близкия изток ", този метод се изяснява и с обстоятелството, че Хафтар към момента резервира американското си поданство и се оказа сложен сътрудник за Москва. Наистина, досегашното държание на генерала и външните му контакти демонстрираха устрема му да си обезпечи независимост на дейностите. Въпреки това, Кремъл употребява в своя полза дипломатическия развой за решение на либийската рецесия, въпреки и той към този момент да не води до позитивен резултат.
В отсъствието на Съединени американски щати и Европейски Съюз съветската дипломация употребява този мотив за подсилване имиджа на Путин на миротворец. От друга страна, стана процедура Русия да се заангажира с сложни за споразумяване спорове, което да ѝ обезпечи въздействие в напълно друга посока. В случая с Либия става дума за вероятно потребление на бежанската вълна през Средиземно море за оказване напън върху Европа. По същия метод преди време Кремъл инструментализира в собствен интерес имигрантската вълна, заляла Европа от Сирия и надигащата се нова вълна от провинция Идлиб.
Двойната игра на Русия
Москва се стреми да извлече най-много полза от сполучливия ход с установяването на контакти с всичките либийски групи, които се борят за властта. Това дава опция на Кремъл да разшири въздействието си отвън либийските рамки и да го разпростре върху Северна Африка и по продължение на южното Средиземноморие. В това отношение Русия се възползва от вакуума, основан с американското евакуиране от района и последвалото понижаване въздействието на Запада върху събитията там.
От друга страна обаче, Русия се оказа в конкуренция с Турция, която също се пробва да извлече изгоди от частичното отдръпване на Запада. С намесата си в Либия Ердоган се стреми да постави ръка върху тази основна страна от Южното Средиземноморие, което да му разреши по-успешно да постанова своите условия на Европа.
Нежеланието на Съединени американски щати да се намесят в споровете в Сирия и Либия разреши на Русия да получи лостове на въздействие в южния фланг на НАТО, като в същото време изостри несъгласията сред Москва и Анкара. Днес е явно, че Вашингтон към този момент не е в положение да предотврати по-нататъшното задълбочаване на въоръжените спорове в двете страни. Според представителя на американското военно командване в Африка (AFRICOM), " Либия бе подценена както от администрацията на Обама, по този начин и от тази на Тръмп, което накара антитерористичните специалисти да предупредят за заплахата от възобновление на ИДИЛ след неуспеха на Русия да се оправи с нея в Сирия ".
Руските анализатори са на мнение, че в лицето на Хафтар Путин е разкрил сътрудник, от който бе лишен в интервала след ликвидирането на Кадафи. Военната помощ за неговата " Либийска национална войска ", в която са кооптирани и някои висши офицери на Кадафи, включва основно значима военна техника от вида на уреди за нощно виждане, както и зенитни установки, употребявани за поразяването на дроновете, предоставени от Ердоган на Триполи.
Наред с логистичната и разследващата поддръжка за Хафтар, на негова страна Русия изпрати и бойците от частната охранителна компания " Вагнер ", включващи опитни военни специалисти. Вестник " Москоу таймс " заяви, че " ранените съветски бойци от (Вагнер), които водят сражения в Либия и Сирия, получават лекуване в московска болница, благосъстоятелност на близки съратници на Путин и неговата щерка ".
Но партньорството сред Путин и Хафтар не се изчерпва само с военната поддръжка. Далечният небосвод на това съдействие включва бъдещи покупко-продажби и съглашения в енергийната област, с които ще се обезпечи и достъпа на Русия до либийските пристанища. Симптоматично е, че Москва към този момент подписа договорка с Бенгази за рандеман на петрол и газ.
По подобен метод Русия освен съумя да промени разпоредбите на политическата игра в Либия, а се надява в близко бъдеще да осъществя несбъднатата фантазия на Сталин Русия да получи достъп до пристанище в Южното Средиземноморие (малко прочут е фактът, че на Конференцията на съдружниците в Потсдам през 1945 година той безрезултатно се е опитал да получи мандат за контрола над Триполи).
© Associated Press
" Вагнер " - главен инструмент за съветска интервенция
През последните години Кремъл все по-често прибягва до частни съветски военни компании от вида на " Вагнер " като инструмент на външната си политика. Това се трансформира в отличителна линия на тактиката на Путин в интернационален проект. Според лондонския вестник на арабски език " Близък изток " (Ал-Шарк ал-аусат), наскоро Кремъл е дал лиценз на една сирийска партия да набира локални доброволци да се борят в състава на " Вагнер " в Либия против високи заплати (вариращи сред 1000 и 1500 долара) и възможни обезщетения за фамилиите при смъртни случаи. Тук би трябвало да напомним и за американската процедура да употребяват частни военно-охранителни компании от вида на Blackwater, която се прочу с противозаконните си дейности в Ирак и Афганистан.
Решението на президента Путин от края на 2015 година, т.е. по времето, когато Русия влезе в сирийския спор, да натовари с либийската задача заместник-министъра на външните работи на Русия по Близкия изток Михаил Богданов, отразява смисъла, което Кремъл придава на Северна Африка. Трябва да се означи, че от май 2017 година насам съветските управляващи отпечатаха купюри на стойност 4 милиарда динара, което се равнява на към 3 млрд.долара за потребностите на държавното управление в Тобрук, подкрепящо Хафтар. Този ход провокира митингите на либийската централна банка в Триполи, подчинена на държавното управление на Сарадж. По подобен метод страната се оказа с две централни банки, две държавни управления и два Народното събрание.
Ако Москва успее да наложи дълготрайно въздействието си в Либия, тя ще получи опцията да оказва значително влияние върху Европа. Освен това, съветският боен флот ще получи достъп до двете дълбоководни пристанища в Тобрук и Дерна, чието геополитическо значение ще се усили в комбиниране с друго средиземноморско пристанище - това в Тартус, Сирия, където руснаците към този момент имат своя база.
Както написа самостоятелният рускоезичен уебсайт " Медуза ", още при първия контакт сред Путин и Хафтар през 2015 година съветският президент е заречен поддръжка в подмяна на бъдещи енергийни покупко-продажби и достъп до либийските пристанища. Нещо повече - съветският проект за Африка планува по-нататъшно разширение на сферата на въздействие в страните от Сахел като Нигер, Мали и Буркина Фасо.
Според френския специалист по съветските въпроси Igor Delanoe, Либия дава на Русия спомагателни лостове във взаимоотношенията с евроатлантическите съдружници в подтекста на рецесиите в Сирия и Украйна. Освен това, контролът върху Либия ще разреши на Москва да спекулира с бежанския въпрос в ущърб на единството на Европейския съюз.
Путин смята, че развиването на връзките с Африка е един от целите на съветската външна политика. По време на руско-африканската среща в Сочи наскоро той акцентира, че Африка се трансформира в един от стълбовете на многополюсния свят. Размерът на комерсиалния продан сред Русия и африканските страни - макара и тръгвайки от ниска база - отбелязва забележителен растеж през последните пет години, надхвърляйки 20 милиарда $.
Русия се трансформира в един от най-големите експортьори на оръжие и военни технологии в Африка. По думите на самия Путин, през последните пет години Москва е изнесла оръжие в 30 африкански страни. Според съветската организация (РИА Новости) Москва понастоящем организира договаряния с Централноафриканската република за основаване на своя военна база в тази страна. Всички тези ходове на Русия са улеснени от обрисувалото се ограничение на американското военно и разследващо наличие в района, което е резултат на устрема на Вашингтон да понижи разноските си и да пренасочи военноотбранителния капацитет на страната към други предпочитани райони в света.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ