Разширяването на НАТО: Какво промени руската инвазия в Украйна?
Руската инвазия в Украйна сложи НАТО - най-големият защитителен съюз - в кардинално друга обстановка. Но видяхме и друго - войната сплоти съдружниците както в никакъв случай преди в решимостта им да поддържат Украйна. През последните месеци генералният секретар Йенс Столтенберг неведнъж декларира, че Путин не би трябвало да завоюва, тъй като това би означавало, че експанзията побеждава.
От далечния Север до Средиземноморието, от Балтийско до Черно море - такива може да са новите контури на НАТО в Европа, откакто Швеция и Финландия подадоха молби за участие. Руската инвазия в Украйна накара Стокхолм и Хелзинки да създадат историческата крачка - след десетилетия неутралитет.
" Вие сте нашите най-близки сътрудници и участието ви в НАТО ще усили споделената ни сигурност ", съобщи Йенс Столтенберг, общоприет секретар на НАТО (18.05.2022 г.)
Конфликтът актуализира и упоритостите на Киев да стане част от Северноатлантическия съюз. Украйна изиска ускорено участие.
" Де факто сме извървели пътя си към НАТО. Доказали сме, че отговаряме на условията на НАТО с действителни бойни дейности. Имаме си доверие, оказваме помощ си и се пазиме. Това в действителност е Алиансът ", съобщи Володимир Зеленски, президент на Украйна (30.09.2022 г.)
През 2008 година на среща на върха в Букурещ Украйна става част от Плана за деяние за участие в НАТО, без обаче да бъдат конкретизирани дати. За разширението на Алианса на изток упорства тогавашния американски президент Джордж Буш, макар запасите на някои от съдружниците, че това може да докара до утежняване на връзките с Москва.
" Това е идната стъпка за Украйна и Грузия по пътя им към участието. Днес ясно заявяваме поддръжката си за молбите на тези страни ", съобщи Яп де Хоп Схефер, общоприет секретар на НАТО (2004-2009 г.)
От първия ден на спора позицията на Алианса е - поддръжка за Украйна, колкото и докато е належащо, с даването на военна, финансова и филантропична помощ. Но без войски и изтребители, според правилата си да предотвратява, а не да предизвика спорове.
" НАТО няма да бъде част от спора. НАТО няма да изпрати войски в Украйна или свои самолети в украинското въздушно пространство ", уточни Йенс Столтенерг, общоприет секретар на НАТО (01.03.2022 г.)
Още преди настоящия спор позицията на президента Владимир Путин е, че Русия преглежда като опасност приближаването на НАТО и неговата военна инфраструктура към границите ѝ. Но точно с експанзията си, Путин предизвика разширение по северния фланг на Алианса, с което дължината на границите на НАТО с Русия ще се усили съвсем двойно. Защото Финландия има близо 1300-километрова граница с Русия и една от най-големите армии в Европа. Шведската войска разполага с съоръжение на най-високо равнище.
" Ние нямаме такива проблеми с Финландия и Швеция, каквито за жалост имаме с Украйна. Нямаме териториални разногласия, няма нищо, което би могло да ни безпокои от позиция на приемането на Финландия и Швеция в НАТО. Ако желаят, апелирам. Сега, при положение на разполагане на военни контингенти и инфраструктура, ние ще бъдем принудени да отговаряме реципрочно и да сътворяваме същите закани за териториите, от които идва опасност за нас ", съобщи Владимир Путин, президент на Русия (30.06.2022 г.)
Турция обаче възрази против молбата за участие на Швеция, защото съгласно Анкара тя приютява считаните от нея за терористи членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) Но съгласно генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-важното е присъединението им да стане бързо, даже да не са дружно.
На фона на задълбочаващия се спор НАТО препотвърди решението си от 2008 година за присъединението на Киев - на срещата на върха в Мадрид през юли предходната година.
НАТО укрепи Източния си фланг - от Естония до България. Силите за бързо реагиране бяха повишени осемкратно до 300 хиляди души. Осемте батальонни бойни групи, една от които е в България, прераснаха в бригади. Русия за първи път беше оповестена за най-значимата и директна опасност за сигурността на страните членки. Съюзниците постановиха невиждани наказания на Русия, водени от убеждението, че решението на Путин да нападна Украйна е тежка стратегическа неточност, поради която Москва ще заплати висока цена през идващите години. Но най-голямата неточност на Путин, по думите на генералния секретар Столтенберг, е че е подценил решимостта на украинците да защитят родината си и единството на НАТО.
От далечния Север до Средиземноморието, от Балтийско до Черно море - такива може да са новите контури на НАТО в Европа, откакто Швеция и Финландия подадоха молби за участие. Руската инвазия в Украйна накара Стокхолм и Хелзинки да създадат историческата крачка - след десетилетия неутралитет.
" Вие сте нашите най-близки сътрудници и участието ви в НАТО ще усили споделената ни сигурност ", съобщи Йенс Столтенберг, общоприет секретар на НАТО (18.05.2022 г.)
Конфликтът актуализира и упоритостите на Киев да стане част от Северноатлантическия съюз. Украйна изиска ускорено участие.
" Де факто сме извървели пътя си към НАТО. Доказали сме, че отговаряме на условията на НАТО с действителни бойни дейности. Имаме си доверие, оказваме помощ си и се пазиме. Това в действителност е Алиансът ", съобщи Володимир Зеленски, президент на Украйна (30.09.2022 г.)
През 2008 година на среща на върха в Букурещ Украйна става част от Плана за деяние за участие в НАТО, без обаче да бъдат конкретизирани дати. За разширението на Алианса на изток упорства тогавашния американски президент Джордж Буш, макар запасите на някои от съдружниците, че това може да докара до утежняване на връзките с Москва.
" Това е идната стъпка за Украйна и Грузия по пътя им към участието. Днес ясно заявяваме поддръжката си за молбите на тези страни ", съобщи Яп де Хоп Схефер, общоприет секретар на НАТО (2004-2009 г.)
От първия ден на спора позицията на Алианса е - поддръжка за Украйна, колкото и докато е належащо, с даването на военна, финансова и филантропична помощ. Но без войски и изтребители, според правилата си да предотвратява, а не да предизвика спорове.
" НАТО няма да бъде част от спора. НАТО няма да изпрати войски в Украйна или свои самолети в украинското въздушно пространство ", уточни Йенс Столтенерг, общоприет секретар на НАТО (01.03.2022 г.)
Още преди настоящия спор позицията на президента Владимир Путин е, че Русия преглежда като опасност приближаването на НАТО и неговата военна инфраструктура към границите ѝ. Но точно с експанзията си, Путин предизвика разширение по северния фланг на Алианса, с което дължината на границите на НАТО с Русия ще се усили съвсем двойно. Защото Финландия има близо 1300-километрова граница с Русия и една от най-големите армии в Европа. Шведската войска разполага с съоръжение на най-високо равнище.
" Ние нямаме такива проблеми с Финландия и Швеция, каквито за жалост имаме с Украйна. Нямаме териториални разногласия, няма нищо, което би могло да ни безпокои от позиция на приемането на Финландия и Швеция в НАТО. Ако желаят, апелирам. Сега, при положение на разполагане на военни контингенти и инфраструктура, ние ще бъдем принудени да отговаряме реципрочно и да сътворяваме същите закани за териториите, от които идва опасност за нас ", съобщи Владимир Путин, президент на Русия (30.06.2022 г.)
Турция обаче възрази против молбата за участие на Швеция, защото съгласно Анкара тя приютява считаните от нея за терористи членове на Кюрдската работническа партия (ПКК) Но съгласно генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг най-важното е присъединението им да стане бързо, даже да не са дружно.
На фона на задълбочаващия се спор НАТО препотвърди решението си от 2008 година за присъединението на Киев - на срещата на върха в Мадрид през юли предходната година.
НАТО укрепи Източния си фланг - от Естония до България. Силите за бързо реагиране бяха повишени осемкратно до 300 хиляди души. Осемте батальонни бойни групи, една от които е в България, прераснаха в бригади. Русия за първи път беше оповестена за най-значимата и директна опасност за сигурността на страните членки. Съюзниците постановиха невиждани наказания на Русия, водени от убеждението, че решението на Путин да нападна Украйна е тежка стратегическа неточност, поради която Москва ще заплати висока цена през идващите години. Но най-голямата неточност на Путин, по думите на генералния секретар Столтенберг, е че е подценил решимостта на украинците да защитят родината си и единството на НАТО.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ