Газовата Пандора
Руската газова хватка най-малко краткосрочно ще си остане непоклатима
- Засега цените на газа в България и на едро, и на дребно са измежду най-ниските в Европа
- Едва ли скоро ще има истински договаряния за смяна на цените на " Газпром " за страната или пък за смяна на модела, по който се образуват
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Бивши министри отхвърлиха изказванията на Путин за външен напън за прекъсването на " Южен поток "
от Дневник,4 окт 2018
Вечерни вести: България ще може да договаря за цената на съветския газ, вложителите са обезпокоени от Италия
И още: Ремонтът на столичната ул. " Граф Игнатиев " провокира нови рецензии, Агенция " Митници " ревизира винпрома в Поморие
2 окт 2018
" Булгаргаз " ще може да трансформира цената по контракта с " Газпром "
Вече ще е допустимо преразглеждане на цената при разминаване със западноевропейските пазари
2 окт 2018
" Булгаргаз " ще може да желае от " Газпром Експорт " преразглеждане на цената за доставка на газ
от Дневник,1 окт 2018
КЕВР утвърди повишаването на газа с 13.89%
В рамките на 2018 година природният газ е нараснал цената си с една трета
28 сеп 2018
За бързо предоговаряне на цената на газа с Русия упорства " Демократична България "
от Дневник,25 сеп 2018
Точно сега, в който държавният газов снабдител " Булгаргаз " има опция да търси предоговаряне на изискванията с " Газпром ", той, наподобява, пристъпва страхливо от крайник на крайник.
Договорите с съветския газов монополист за доставка са непрекъснат дразнител на промишлеността, която се оплаква от цените на газа, или на всички, за които съветската компания е просто част от инструментариума на Кремъл за надзор над България. Именно по тази причина решението на Европейската комисия от пролетта на тази година да принуди " Газпром " да бъде по-гъвкава в връзките си с източноевропейските си консуматори провокира радостни възгласи в София. Появиха се упования, че " Булгаргаз " ще успее да промени в своя изгода част от договорните си връзки с " Газпром ", както и обвинявания, че не го прави задоволително бързо.
Засега обаче диалозите сред съветската и българската компания са по-скоро механически, а " Булгаргаз " не бърза да отваря ценовата " Пандора " в договорите си. В момента цените на газа, доставян до българската граница, даже с последното 14-процентно покачване от началото на октомври, са преференциални за българските консуматори (виж графиката). По-важното е друго. Котировките на газа на спотовите пазари (където те се образуват на база на търсенето и предлагането, а не по закрепена формула) също потеглиха нагоре. След възобновяване на европейските стопански системи от световната рецесия търсенето на газ набъбна, което разумно докара и до скок на цените, които към този момент се завърнаха на предкризисните си равнища.
Последното слага значителен проблем пред " Булгаргаз ". Според сделката с Европейски Съюз освен българското сдружение може да изиска преразглеждане на цените по договорите си, като се позове на трендовете на газовите пазари. Това може да направи и " Газпром ".
Тази висяща опасност по-скоро оправдава плахостта на държавната компания, която другояче постоянно е подозирана, че просто не желае да скапва комфортните си връзки с " Газпром " - съветският монополист доставя газа по закрепени дълготрайни цени, които се индексират по отношение на цената на петрола, локалните консуматори нямат опция, а мениджмънтът на " Булгаргаз " се занимава главно с администрация на доставките, без да има потребност да демонстрира комерсиална самодейност или да дава отговор за облагите. В тази рутина мнозина даже прозират скрита поддръжка за руснаците, която води до закъснение на различните планове за доставки на газ.
Лостът за договаряния
Началото на договарянията в действителност е стартирано от съветския монополист, както излиза наяве от формалните известия на " Булгаргаз ". Срещу отхвърли на Европейската комисия да наложи санкция на съветската компания за корист с господстващото й състояние в осем източноевропейски страни, в това число България, тя пое задължения да промени комерсиалната си политика. Сега " Газпром " предлага промени в договорите, с цел да извърши отговорностите си.
Те включват отвод от възбраната нейните консуматори да препродават газа, който купуват от нея, както и отпадането на възраженията й против виртуална търговия (т.е. без суровината физически да се придвижва от една до друга точка). По този метод компании като " Булгаргаз ", които имат твърдо декларирани количества по дълготрайните си контракти, ще могат да ги продават освен на локалния пазар. В резултат на това към този момент, най-малко на доктрина, в България може да се доставя съветски газ освен по газопровода от Румъния, само че и от Унгария и Словакия, с които страната няма физическа връзка. България също по този начин ще може и да изнася суровината, в случай че откри купувачи в тези страни или консуматори, които имат физическа връзка с тях.
" Газпром " също така пое ангажимент да преценява ценовата си политика с общите трендове на газовите пазари. Европейската комисия категорично уточни трите най-ликвидни пазари в Европа – Германия, Франция и Италия, и двата газови хъба (т.е. пазарни точки) с най-изгодни цени – TTF в Холандия и NCG в Германия, които да служат като референтни стойности.
Тези условия обаче бяха почерпени от опита след 2008 година, когато газовите хъбове, на които се търгува в действително време, имаха доста по-изгодни условия от дълготрайните контракти на " Газпром ". Тогава поради икономическата рецесия огромно количество доставки на световно равнище (особено от Азия) се пренасочиха към Европа, което естествено потопи цените в този пазарен сегмент. Именно по тази причина след поредност от закани и арбитражи огромните немски компании като RWE и EoN съумяха да извоюват смяна в контрактите с съветския си снабдител още през 2011-2012 година В договорите им с изключение на дотогавашната индексация по отношение на цените на петрола, беше включено и следване на спотовите пазари. Това беше една от аргументите за спада на цените в Германия (другите бяха свързани с замяна на благосъстоятелност с съветската компания и делене на пазарите в Западна Европа).
На процедура компромисът, който Европейска комисия реализира с " Газпром " през май 2018 година, целеше точно да копира към този момент постигнатото от немските компании. Но до момента в който Брюксел мудно придвижваше следствието против съветската компания, времената се смениха и в този момент пазарните условия са много по-различни.
Страх газа пази
В момента " Булгаргаз " няма доста полза да отваря въпроса за цените. Прокрадналите се на места известия, че в Санкт Петербург (където скоро ще се измести централата на " Газпром " ) е контрактувано цената на газа за България да следва трендовете на западноевропейските пазари, са леко пресилени. Засега българската компания има много по-ограничени цели.
Една от тях да вземем за пример е да промени базовия интервал, върху който се образуват цените. Сега те отразяват придвижването на няколко петролни продукта на Средиземноморския пазар (на процедура в Италия) за предходните девет месеца. По този метод обаче се получава съществено разминаване. Често в България газът нараства, когато котировките на петрола са тръгнали надолу или противоположното. Това кара потребителите постоянно да се възмущават на по-високите по отношение на Германия цени, само че рядко да са признателни, когато те са по-ниски.
" Булгаргаз " се надява да извоюва и малко повече еластичност в договорите, които много твърдо разписват в кой месец какъв брой газ би трябвало да постъпи в България. Сега държавният снабдител не може да се възползва от обстановката, в която от време на време може да откри малко по-евтин газ от друго място. Компанията се е опитвала и да обясни някои условия по опцията да купува съветски газ в Унгария и Словакия.
Реалните договаряния обаче още не са почнали. Както и през 2012 година, когато " Газпром " направи отстъпка в цените на газа за България поради единодушието на София с пропадналия план " Южен поток ", по този начин и в този момент търговията още веднъж ще зависи от проектите на съветската компания за транспорт на газ.
Според източници от българска страна съветската газова компания към момента не е поставяла публично въпроса с пренасочването на газовия пренос през България вместо от север на юг (т.е. от Украйна и Румъния към Турция и Гърция), от юг на северозапад (от Турция към Сърбия, Румъния и Унгария). Тези проекти обаче са обществена загадка и " Газпром " интензивно строи инфраструктурата през Черно море, с цел да заобиколи Украйна. Но точно пренасочването на преноса е козът, който кабинетът се надява да употребява за по-добри условия.
Първото от тези условия е " Газпром " да търгува суровината си на възможен газов хъб в България. Хъбът обаче е по-скоро розов слон, в който има вяра най-много министър председателят Бойко Борисов, само че не и специалистите към него (разговорите за хъба " Балкан " замряха в очакване на решението на съветската компания, защото няма доста други искащи да продават на него). По-важното е обаче дали " Булгаргаз " ще успее да си извоюва по-голяма независимост, тъй че да може да се възползва от новите благоприятни условия, да вземем за пример импорт на газ от Румъния. Или да даде такава опция на частни компании, с което да сътвори конкуренция на пазара.
- Засега цените на газа в България и на едро, и на дребно са измежду най-ниските в Европа
- Едва ли скоро ще има истински договаряния за смяна на цените на " Газпром " за страната или пък за смяна на модела, по който се образуват
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Бивши министри отхвърлиха изказванията на Путин за външен напън за прекъсването на " Южен поток "
от Дневник,4 окт 2018
Вечерни вести: България ще може да договаря за цената на съветския газ, вложителите са обезпокоени от Италия
И още: Ремонтът на столичната ул. " Граф Игнатиев " провокира нови рецензии, Агенция " Митници " ревизира винпрома в Поморие
2 окт 2018
" Булгаргаз " ще може да трансформира цената по контракта с " Газпром "
Вече ще е допустимо преразглеждане на цената при разминаване със западноевропейските пазари
2 окт 2018
" Булгаргаз " ще може да желае от " Газпром Експорт " преразглеждане на цената за доставка на газ
от Дневник,1 окт 2018
КЕВР утвърди повишаването на газа с 13.89%
В рамките на 2018 година природният газ е нараснал цената си с една трета
28 сеп 2018
За бързо предоговаряне на цената на газа с Русия упорства " Демократична България "
от Дневник,25 сеп 2018
Точно сега, в който държавният газов снабдител " Булгаргаз " има опция да търси предоговаряне на изискванията с " Газпром ", той, наподобява, пристъпва страхливо от крайник на крайник.
Договорите с съветския газов монополист за доставка са непрекъснат дразнител на промишлеността, която се оплаква от цените на газа, или на всички, за които съветската компания е просто част от инструментариума на Кремъл за надзор над България. Именно по тази причина решението на Европейската комисия от пролетта на тази година да принуди " Газпром " да бъде по-гъвкава в връзките си с източноевропейските си консуматори провокира радостни възгласи в София. Появиха се упования, че " Булгаргаз " ще успее да промени в своя изгода част от договорните си връзки с " Газпром ", както и обвинявания, че не го прави задоволително бързо.
Засега обаче диалозите сред съветската и българската компания са по-скоро механически, а " Булгаргаз " не бърза да отваря ценовата " Пандора " в договорите си. В момента цените на газа, доставян до българската граница, даже с последното 14-процентно покачване от началото на октомври, са преференциални за българските консуматори (виж графиката). По-важното е друго. Котировките на газа на спотовите пазари (където те се образуват на база на търсенето и предлагането, а не по закрепена формула) също потеглиха нагоре. След възобновяване на европейските стопански системи от световната рецесия търсенето на газ набъбна, което разумно докара и до скок на цените, които към този момент се завърнаха на предкризисните си равнища.
Последното слага значителен проблем пред " Булгаргаз ". Според сделката с Европейски Съюз освен българското сдружение може да изиска преразглеждане на цените по договорите си, като се позове на трендовете на газовите пазари. Това може да направи и " Газпром ".
Тази висяща опасност по-скоро оправдава плахостта на държавната компания, която другояче постоянно е подозирана, че просто не желае да скапва комфортните си връзки с " Газпром " - съветският монополист доставя газа по закрепени дълготрайни цени, които се индексират по отношение на цената на петрола, локалните консуматори нямат опция, а мениджмънтът на " Булгаргаз " се занимава главно с администрация на доставките, без да има потребност да демонстрира комерсиална самодейност или да дава отговор за облагите. В тази рутина мнозина даже прозират скрита поддръжка за руснаците, която води до закъснение на различните планове за доставки на газ.
Лостът за договаряния
Началото на договарянията в действителност е стартирано от съветския монополист, както излиза наяве от формалните известия на " Булгаргаз ". Срещу отхвърли на Европейската комисия да наложи санкция на съветската компания за корист с господстващото й състояние в осем източноевропейски страни, в това число България, тя пое задължения да промени комерсиалната си политика. Сега " Газпром " предлага промени в договорите, с цел да извърши отговорностите си.
Те включват отвод от възбраната нейните консуматори да препродават газа, който купуват от нея, както и отпадането на възраженията й против виртуална търговия (т.е. без суровината физически да се придвижва от една до друга точка). По този метод компании като " Булгаргаз ", които имат твърдо декларирани количества по дълготрайните си контракти, ще могат да ги продават освен на локалния пазар. В резултат на това към този момент, най-малко на доктрина, в България може да се доставя съветски газ освен по газопровода от Румъния, само че и от Унгария и Словакия, с които страната няма физическа връзка. България също по този начин ще може и да изнася суровината, в случай че откри купувачи в тези страни или консуматори, които имат физическа връзка с тях.
" Газпром " също така пое ангажимент да преценява ценовата си политика с общите трендове на газовите пазари. Европейската комисия категорично уточни трите най-ликвидни пазари в Европа – Германия, Франция и Италия, и двата газови хъба (т.е. пазарни точки) с най-изгодни цени – TTF в Холандия и NCG в Германия, които да служат като референтни стойности.
Тези условия обаче бяха почерпени от опита след 2008 година, когато газовите хъбове, на които се търгува в действително време, имаха доста по-изгодни условия от дълготрайните контракти на " Газпром ". Тогава поради икономическата рецесия огромно количество доставки на световно равнище (особено от Азия) се пренасочиха към Европа, което естествено потопи цените в този пазарен сегмент. Именно по тази причина след поредност от закани и арбитражи огромните немски компании като RWE и EoN съумяха да извоюват смяна в контрактите с съветския си снабдител още през 2011-2012 година В договорите им с изключение на дотогавашната индексация по отношение на цените на петрола, беше включено и следване на спотовите пазари. Това беше една от аргументите за спада на цените в Германия (другите бяха свързани с замяна на благосъстоятелност с съветската компания и делене на пазарите в Западна Европа).
На процедура компромисът, който Европейска комисия реализира с " Газпром " през май 2018 година, целеше точно да копира към този момент постигнатото от немските компании. Но до момента в който Брюксел мудно придвижваше следствието против съветската компания, времената се смениха и в този момент пазарните условия са много по-различни.
Страх газа пази
В момента " Булгаргаз " няма доста полза да отваря въпроса за цените. Прокрадналите се на места известия, че в Санкт Петербург (където скоро ще се измести централата на " Газпром " ) е контрактувано цената на газа за България да следва трендовете на западноевропейските пазари, са леко пресилени. Засега българската компания има много по-ограничени цели.
Една от тях да вземем за пример е да промени базовия интервал, върху който се образуват цените. Сега те отразяват придвижването на няколко петролни продукта на Средиземноморския пазар (на процедура в Италия) за предходните девет месеца. По този метод обаче се получава съществено разминаване. Често в България газът нараства, когато котировките на петрола са тръгнали надолу или противоположното. Това кара потребителите постоянно да се възмущават на по-високите по отношение на Германия цени, само че рядко да са признателни, когато те са по-ниски.
" Булгаргаз " се надява да извоюва и малко повече еластичност в договорите, които много твърдо разписват в кой месец какъв брой газ би трябвало да постъпи в България. Сега държавният снабдител не може да се възползва от обстановката, в която от време на време може да откри малко по-евтин газ от друго място. Компанията се е опитвала и да обясни някои условия по опцията да купува съветски газ в Унгария и Словакия.
Реалните договаряния обаче още не са почнали. Както и през 2012 година, когато " Газпром " направи отстъпка в цените на газа за България поради единодушието на София с пропадналия план " Южен поток ", по този начин и в този момент търговията още веднъж ще зависи от проектите на съветската компания за транспорт на газ.
Според източници от българска страна съветската газова компания към момента не е поставяла публично въпроса с пренасочването на газовия пренос през България вместо от север на юг (т.е. от Украйна и Румъния към Турция и Гърция), от юг на северозапад (от Турция към Сърбия, Румъния и Унгария). Тези проекти обаче са обществена загадка и " Газпром " интензивно строи инфраструктурата през Черно море, с цел да заобиколи Украйна. Но точно пренасочването на преноса е козът, който кабинетът се надява да употребява за по-добри условия.
Първото от тези условия е " Газпром " да търгува суровината си на възможен газов хъб в България. Хъбът обаче е по-скоро розов слон, в който има вяра най-много министър председателят Бойко Борисов, само че не и специалистите към него (разговорите за хъба " Балкан " замряха в очакване на решението на съветската компания, защото няма доста други искащи да продават на него). По-важното е обаче дали " Булгаргаз " ще успее да си извоюва по-голяма независимост, тъй че да може да се възползва от новите благоприятни условия, да вземем за пример импорт на газ от Румъния. Или да даде такава опция на частни компании, с което да сътвори конкуренция на пазара.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ