Джордж Фридман: Как ще завърши войната в Украйна
Руската федерация води война в Украйна малко повече от 2 месеца. Това не е изключително дълго време. Корейската война продължи 3 години. Втората Световна - 6. Арабско-израелските войни, въпреки това, лишиха единствено няколко дни.
За продължителността на една война способстват разнообразни фактори. Размерът на бойното поле е единствено един от тях. Колкото по-малко е бойното поле, толкоз по-малко бойци могат да се поберат на него и като цяло толкоз по-кратка е войната. В Украйна бойното поле е голямо. Само съгласно този аршин войната там може да продължи с години.
Също толкоз значими са и силите, които са изправени една против друга. И трите оси на първичната офанзива на Русия - против Одеса, Луганск и Киев се провалиха заради логистични компликации. Линиите на нахлуване разчитаха най-вече на пехота с поддържаща артилерия и въздушни удари, само че главният стратегически принцип остана същият. Те продължиха да се пробват да завладяват градове, а не да унищожат украинската войска. Така, към месец откакто Москва изключи Киев като съществена цел, тя към момента не е ликвидирала съпротивата на изток и юг. Отчасти това е обвързвано с обстоятелството, че градовете са сложни бойни полета. Предимство има бранителят, който познава добре града и може да образува тактика, учредена на тези познания.
Продължаващият проблем за Русия обаче е, че вместо да концентрира силите си върху една сериозна цел, с цел да сътвори оптимални условия за победа преди да се насочи към друга цел, тя към момента се управлява от главната си задача и визия, огромна част от които се основават на догатката, че украинската войска е незначителна и може да бъде победена, до момента в който се завладяват градове. Всъщност концепцията за завладяването на градове като оперативна задача идва от съветската цел за завземане на цяла Украйна. В преследването на тази цел има логичност да се разгроми украинската войска и да се окупират градове.
Но Москва погрешно пресметна първичния проблем. Украйна е огромна, а силите ѝ се борят от разпръснати и тактически мобилни позиции - тъкмо подобен тип защита, с която Русия не е пригодена да се бори. Украинците можеха да откажат да се бият там, където руснаците решат, и да нападат в определено от тях време. Русия разполагаше с тонове ризница, само че бронята не е толкоз потребна против разпръсната пехота или при градски пердах.
Русия също по този начин предизвести Украйна за желанията си и разположи силите си по подобен метод, че Киев да може да приготви силите си за нахлуване. Изглежда, че украинците са се разпръснали по този начин, че да лишат Русия от център на тежестта, който да нападна. Украинците одобриха стеснен стратегически надзор върху силите си, като в същото време предоставиха тактически надзор на локалните сили. Това значи, че руснаците бяха лишени от главно преимущество: опцията да унищожат всяка военна централизация или да попречат на връзките в региона. Украинците не сътвориха уязвими командни центрове или информационна мрежа, която да може да бъде заглушена. Пехотните екипи с друга величина можеха свободно да се разпростират и да нанасят удари въз основа на тактическата опция. С други думи, силите, осведомени с ситуацията, не бяха под непрекъснатия надзор на централно командване. Руснаците не можаха да окупират Украйна с един удар, както чакаха. Оттогава Москва се пробва да води война на безсилие. Проблемът е, че тази война на безсилие коства на руснаците толкоз, колкото и на украинците, а в някои връзки и повече.
Украинците имаха второ преимущество: Съединените щати. Съединени американски щати желаеха съветската инвазия да се провали. Ако Украйна падне, тогава съветската войска щеше да се изправи лице в лице с НАТО, от Полша до Румъния. Руските планове постоянно са били неразбираеми, само че в случай че приемем най-лошия вид, Русия може да последва сполучливото навлизане в Украйна с нов поход на запад, с цел да възвърне позициите си отпреди 1991 година Тогава Вашингтон неизбежно ще бъде замесен в директен спор с Русия. А Съединени американски щати не желаеха да разполагат войски в бойни дейности. Обстоятелствата диктуваха Украйна да не бъде победена и американските войски да не бъдат въвличани в бойни дейности.
Това, от което се нуждаеше Украйна, беше масирано вливане на съвременни оръжия. Войните се трансформират. Това, което беше ефикасна пехотна интервенция, трябваше да бъде подсилено с противотанкови, противовъздушни и съвременни разследващи системи. Сега против съветската войска се изправя същата пехота, която се е сражавала с нея до дъно, в комбиниране с съвременни оръжия и муниции. Те би трябвало да се ръководят от централно командване, което трансформира украинските интервенции, само че излага Русия на риск при всяка стратегическа атака.
Как и по кое време ще завърши войната, зависи от Москва. Политическият развой в Русия е мистерия. Винаги има политическа конструкция, тъй като някой би трябвало да извършва заповедите на диктатора. Това, което знам, е, че Съединени американски щати могат да продължат да вършат това, което вършат, с най-малък риск, а украинците нямат различен избор, с изключение на да се бият. Така че Русия или ще предприеме първата стъпка към мира, или ще продължи да се бори - нещо, в което към този момент не наподобява да е добра. В противоположен случай бъдете нащрек за съветски дейности, които да са толкоз трагични и изнервящи, че да принудят Съединени американски щати и Украйна да създадат големи отстъпки. Съмнявам се, че нуклеарните оръжия са жизнеспособна алтернатива. Всъщност се колебая, че Русия ще направи нещо толкоз зашеметяващо. Така че, може би единственият съвет към Русия би бил отговорът на немския фелдмаршал Герд декор Рундщедт в Берлин след Деня Х, когато го попитали какво би трябвало да се направи: " Сключете мир, простаци ".
Джордж Фридман , Geopolitical Futures, БГНЕС
Джордж Фридман (George Friedman) e роден в Унгария американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор. Автор на няколко книги, измежду които най-известната е " Тайната война на Америка " от 2004 г.
За продължителността на една война способстват разнообразни фактори. Размерът на бойното поле е единствено един от тях. Колкото по-малко е бойното поле, толкоз по-малко бойци могат да се поберат на него и като цяло толкоз по-кратка е войната. В Украйна бойното поле е голямо. Само съгласно този аршин войната там може да продължи с години.
Също толкоз значими са и силите, които са изправени една против друга. И трите оси на първичната офанзива на Русия - против Одеса, Луганск и Киев се провалиха заради логистични компликации. Линиите на нахлуване разчитаха най-вече на пехота с поддържаща артилерия и въздушни удари, само че главният стратегически принцип остана същият. Те продължиха да се пробват да завладяват градове, а не да унищожат украинската войска. Така, към месец откакто Москва изключи Киев като съществена цел, тя към момента не е ликвидирала съпротивата на изток и юг. Отчасти това е обвързвано с обстоятелството, че градовете са сложни бойни полета. Предимство има бранителят, който познава добре града и може да образува тактика, учредена на тези познания.
Продължаващият проблем за Русия обаче е, че вместо да концентрира силите си върху една сериозна цел, с цел да сътвори оптимални условия за победа преди да се насочи към друга цел, тя към момента се управлява от главната си задача и визия, огромна част от които се основават на догатката, че украинската войска е незначителна и може да бъде победена, до момента в който се завладяват градове. Всъщност концепцията за завладяването на градове като оперативна задача идва от съветската цел за завземане на цяла Украйна. В преследването на тази цел има логичност да се разгроми украинската войска и да се окупират градове.
Но Москва погрешно пресметна първичния проблем. Украйна е огромна, а силите ѝ се борят от разпръснати и тактически мобилни позиции - тъкмо подобен тип защита, с която Русия не е пригодена да се бори. Украинците можеха да откажат да се бият там, където руснаците решат, и да нападат в определено от тях време. Русия разполагаше с тонове ризница, само че бронята не е толкоз потребна против разпръсната пехота или при градски пердах.
Русия също по този начин предизвести Украйна за желанията си и разположи силите си по подобен метод, че Киев да може да приготви силите си за нахлуване. Изглежда, че украинците са се разпръснали по този начин, че да лишат Русия от център на тежестта, който да нападна. Украинците одобриха стеснен стратегически надзор върху силите си, като в същото време предоставиха тактически надзор на локалните сили. Това значи, че руснаците бяха лишени от главно преимущество: опцията да унищожат всяка военна централизация или да попречат на връзките в региона. Украинците не сътвориха уязвими командни центрове или информационна мрежа, която да може да бъде заглушена. Пехотните екипи с друга величина можеха свободно да се разпростират и да нанасят удари въз основа на тактическата опция. С други думи, силите, осведомени с ситуацията, не бяха под непрекъснатия надзор на централно командване. Руснаците не можаха да окупират Украйна с един удар, както чакаха. Оттогава Москва се пробва да води война на безсилие. Проблемът е, че тази война на безсилие коства на руснаците толкоз, колкото и на украинците, а в някои връзки и повече.
Украинците имаха второ преимущество: Съединените щати. Съединени американски щати желаеха съветската инвазия да се провали. Ако Украйна падне, тогава съветската войска щеше да се изправи лице в лице с НАТО, от Полша до Румъния. Руските планове постоянно са били неразбираеми, само че в случай че приемем най-лошия вид, Русия може да последва сполучливото навлизане в Украйна с нов поход на запад, с цел да възвърне позициите си отпреди 1991 година Тогава Вашингтон неизбежно ще бъде замесен в директен спор с Русия. А Съединени американски щати не желаеха да разполагат войски в бойни дейности. Обстоятелствата диктуваха Украйна да не бъде победена и американските войски да не бъдат въвличани в бойни дейности.
Това, от което се нуждаеше Украйна, беше масирано вливане на съвременни оръжия. Войните се трансформират. Това, което беше ефикасна пехотна интервенция, трябваше да бъде подсилено с противотанкови, противовъздушни и съвременни разследващи системи. Сега против съветската войска се изправя същата пехота, която се е сражавала с нея до дъно, в комбиниране с съвременни оръжия и муниции. Те би трябвало да се ръководят от централно командване, което трансформира украинските интервенции, само че излага Русия на риск при всяка стратегическа атака.
Как и по кое време ще завърши войната, зависи от Москва. Политическият развой в Русия е мистерия. Винаги има политическа конструкция, тъй като някой би трябвало да извършва заповедите на диктатора. Това, което знам, е, че Съединени американски щати могат да продължат да вършат това, което вършат, с най-малък риск, а украинците нямат различен избор, с изключение на да се бият. Така че Русия или ще предприеме първата стъпка към мира, или ще продължи да се бори - нещо, в което към този момент не наподобява да е добра. В противоположен случай бъдете нащрек за съветски дейности, които да са толкоз трагични и изнервящи, че да принудят Съединени американски щати и Украйна да създадат големи отстъпки. Съмнявам се, че нуклеарните оръжия са жизнеспособна алтернатива. Всъщност се колебая, че Русия ще направи нещо толкоз зашеметяващо. Така че, може би единственият съвет към Русия би бил отговорът на немския фелдмаршал Герд декор Рундщедт в Берлин след Деня Х, когато го попитали какво би трябвало да се направи: " Сключете мир, простаци ".
Джордж Фридман , Geopolitical Futures, БГНЕС
Джордж Фридман (George Friedman) e роден в Унгария американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор. Автор на няколко книги, измежду които най-известната е " Тайната война на Америка " от 2004 г.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ