Записки от моргата. В килията за изтезания в Буча руснаците са сваляли кожата на живи хора -
Руската войска е правила всеобщи убийства на мирни поданици на територията на детски лагер в Буча. Би Би Си разгласява следствие на журналистката Сара Рейнсфорд, която дружно с киевската полиция е била по местата, където са осъществявани военни закононарушения. Буча, Ирпен и Гостомел остават под съветска окупация повече от месец. След отблъскването на руснаците в региона са открити хиляди тела на починали локални поданици. Петима мъже са били простреляни в главите, завързани, в килия за мъчения в детския лагер „ Лъчист “. Сред хората, които се пробват да възстановят случилото се в Буча и да разобличат закононарушенията, е основният редактор на интернет изданието „ Бабел “ Евгений Спирин , само че който се постанова да стане доброволец в моргата в Буча. Журналистката от „ Настоящее время “ Ксения Соколянская беседва с журналиста, станал патоанатом непредпазливо.
- Евгений, по какъв начин се оказахте в Буча?
- Имах забележителен петгодишен опит в моргата, това беше още в Луганск преди войната. Звънна ми Сева Стеблюк, полковник от здравната работа. Работата е там, че моргите, колкото и необичайно да звучи, си имат потенциал. Когато украинската войска освободи Буча, Ирпен, Гостомел и прогони съветските бойци към границата, към 5 април започнаха да изравят телата. Защо не незабавно ли – тъй като трябваше първо да се разминира територията. Преди това никой не беше допускан там.
- До войната моргата в Буча можеше да приема по 20 души на месец. От 5 април до 25 април бяха изкопани 416 души, в този момент умножете това по общоприетия брой смъртни случаи. И разбирате, че двама специалисти и четирима санитари, които нормално работят в тези морги, не могат да се оправят с подобен поток. Затова, несъмнено, моргите потърсиха помощ от доброволци, а в Украйна доброволците са „ нашето всичко “, могат да купят танк, могат да изкопават трупове и по този начин нататък, не се опасяват от нищо, могат да разчистват отломки.
Затова ми писа Сева, тъй като имах опит. И въпреки всичко, работата с всеобщи гробове е за човек, който най-малко малко познава тази миризма, знае по какъв начин може да наподобява всичко неприятно и така нататък И по този начин се съгласих да отида, тъй като преди време специализирах това. И, несъмнено, трябваше да оказа помощ, а там бяхме няколцина. С мен в екип работеха двама американски доброволци, които също имаха прочут опит в Ирак.
- Казахте за опит, аз имах директно включване с човек от Буча, който в края на изявлението сподели: „ Много съм признателен, че когато дремя, не сънувам това, което видях там ”. Тоест даже за човек, който има такава специалност, видяното там не се вписва в никакви рамки. Разкажете по какъв начин се справихте?
- Абсолютно съм склонен с него, тъй като едно нещо е, че за пет години работа всичко може да се случи, има и обесени, и разложени, и удавници. Всичко това е ясно. Но едно е, когато хората умират сами или поради нелепостта си – пияни, падат, бесят се. Друго е, когато видиш камион със 70 чувала с човешки остатъци в: разбираш, че това са хора, които са желали да отидат на море, строили са си домове, не са отговорни за нищо, не са военни, те не бяха врагове на никого, отгледали са деца, желали са да засадят градини. И те просто са били изведени, ръцете им са били вързани и и са били простреляни в главите, а някои, преди този момент, даже са били изтезавани.
Там имаше килия за изтезания, разстрелвани са хора.
Вие казахте първоначално, че евентуално има доказателства за изтезания. Не, не евентуално, а е тъкмо по този начин: 70% от 416 натрупа са на хора, които са били измъчвани. Мога да опиша за един съответен случай, с цел да не се постанова да приказвам за всички.
Имаше един мъж, дълго време беше неидентифициран, всичко, което знаехме за него, беше татуировка на орел на гърдите, елементарна глупава детска, тийнейджърска татуировка. Пострадал е от шрапнели, някакви локални баби го завлекли в мазето, превързали го. И след 3 дни, май на на 5 или 7 март съветските войски влезнали в мазето, поискали да видят превързаната му рана и споделили: „ Значи вие сте боен “. Той дал отговор: „ Не, бях ранен от шрапнел “. А те му викат:„ Ела, ще те заведем да те излекуваме “. Изкарали го на открито, имаше там подобен пионерски лагер " Лъчист ".
През идващите три дни са одирали кожата от гърба му.
Имаше килия за изтезания, ние бяхме в нея, там са разстрелвани хора. И го довели в този лагер, съблекли го, с цел да го лекуват, само че видели тази глупава татуировка на немски орел. През идващите три дни е била свалена изцяло кожата от гърба му. Бил е одран. Не знам на какъв стадий е умрял, от потрес от болежка или от отравяне на кръвта. Но фактът е подобен, че той нямаше кожа на гърба си. След това е бил убит. Тоест това не са някакви доказателства, това е действително доказателство какво се е случвало там.
– Евгений, не бихте ли могли да ни разкажете за този лагер? Журналистката Сара Рейнсфорд по Би Би Си, дружно с киевската районна полиция, също беше там, тя също писа за това мазе, в което е имало следи от изтезания и убийства. Известно е, че там са убити най-малко петима души. Какво видяхте там?
– Да, това е характерен постсъветски лагер в гората. Не знам дали сте били в Буча, това е доста картинно място измежду огромна хвойна гора, подобен доста приветлив град с велоалеи, тревни площи, супермаркети, доста хубаво, с фенери, с Wi- Fi. Този лагер се състои от няколко здания, има столова, медицински блок и здания за деца. Той е функционирал много дълго време. Сева Стеблюк, с който работихме, в този момент е на към 60 години, е прекарал цялото си детство в този лагер, дори е бил пионерски началник.
И в една от детските здания, където децата са спели от година и където скоро трябваше да стартира сезонът, т.е. там трябваше да дойдат деца от разнообразни елементи на Украйна. Там, в мазето, са оборудвали килия за изтезания.
Продавани са за 300 гривни или за парче самун
Доколкото знам, там, лагера, са докарвани ветерани от войната от 2014 година, т.е. тези, които водиха война в Донбас от украинска страна, които са се пенсионирали, уволнили, и са живеели спокоен живот в Буча. Тук те са били предадени от свои съседи за към 300 гривни или рубли, не знам, за храна, за нещо друго. Те просто сочели с пръст къщи, където живеят ветерани или хора, които са били доброволци, т.е. тези, които са свързани с поддръжката на украинската войска.
- Евгений, по какъв начин се оказахте в Буча?
- Имах забележителен петгодишен опит в моргата, това беше още в Луганск преди войната. Звънна ми Сева Стеблюк, полковник от здравната работа. Работата е там, че моргите, колкото и необичайно да звучи, си имат потенциал. Когато украинската войска освободи Буча, Ирпен, Гостомел и прогони съветските бойци към границата, към 5 април започнаха да изравят телата. Защо не незабавно ли – тъй като трябваше първо да се разминира територията. Преди това никой не беше допускан там.
- До войната моргата в Буча можеше да приема по 20 души на месец. От 5 април до 25 април бяха изкопани 416 души, в този момент умножете това по общоприетия брой смъртни случаи. И разбирате, че двама специалисти и четирима санитари, които нормално работят в тези морги, не могат да се оправят с подобен поток. Затова, несъмнено, моргите потърсиха помощ от доброволци, а в Украйна доброволците са „ нашето всичко “, могат да купят танк, могат да изкопават трупове и по този начин нататък, не се опасяват от нищо, могат да разчистват отломки.
Затова ми писа Сева, тъй като имах опит. И въпреки всичко, работата с всеобщи гробове е за човек, който най-малко малко познава тази миризма, знае по какъв начин може да наподобява всичко неприятно и така нататък И по този начин се съгласих да отида, тъй като преди време специализирах това. И, несъмнено, трябваше да оказа помощ, а там бяхме няколцина. С мен в екип работеха двама американски доброволци, които също имаха прочут опит в Ирак.
- Казахте за опит, аз имах директно включване с човек от Буча, който в края на изявлението сподели: „ Много съм признателен, че когато дремя, не сънувам това, което видях там ”. Тоест даже за човек, който има такава специалност, видяното там не се вписва в никакви рамки. Разкажете по какъв начин се справихте?
- Абсолютно съм склонен с него, тъй като едно нещо е, че за пет години работа всичко може да се случи, има и обесени, и разложени, и удавници. Всичко това е ясно. Но едно е, когато хората умират сами или поради нелепостта си – пияни, падат, бесят се. Друго е, когато видиш камион със 70 чувала с човешки остатъци в: разбираш, че това са хора, които са желали да отидат на море, строили са си домове, не са отговорни за нищо, не са военни, те не бяха врагове на никого, отгледали са деца, желали са да засадят градини. И те просто са били изведени, ръцете им са били вързани и и са били простреляни в главите, а някои, преди този момент, даже са били изтезавани.
Там имаше килия за изтезания, разстрелвани са хора.
Вие казахте първоначално, че евентуално има доказателства за изтезания. Не, не евентуално, а е тъкмо по този начин: 70% от 416 натрупа са на хора, които са били измъчвани. Мога да опиша за един съответен случай, с цел да не се постанова да приказвам за всички.
Имаше един мъж, дълго време беше неидентифициран, всичко, което знаехме за него, беше татуировка на орел на гърдите, елементарна глупава детска, тийнейджърска татуировка. Пострадал е от шрапнели, някакви локални баби го завлекли в мазето, превързали го. И след 3 дни, май на на 5 или 7 март съветските войски влезнали в мазето, поискали да видят превързаната му рана и споделили: „ Значи вие сте боен “. Той дал отговор: „ Не, бях ранен от шрапнел “. А те му викат:„ Ела, ще те заведем да те излекуваме “. Изкарали го на открито, имаше там подобен пионерски лагер " Лъчист ".
През идващите три дни са одирали кожата от гърба му.
Имаше килия за изтезания, ние бяхме в нея, там са разстрелвани хора. И го довели в този лагер, съблекли го, с цел да го лекуват, само че видели тази глупава татуировка на немски орел. През идващите три дни е била свалена изцяло кожата от гърба му. Бил е одран. Не знам на какъв стадий е умрял, от потрес от болежка или от отравяне на кръвта. Но фактът е подобен, че той нямаше кожа на гърба си. След това е бил убит. Тоест това не са някакви доказателства, това е действително доказателство какво се е случвало там.
– Евгений, не бихте ли могли да ни разкажете за този лагер? Журналистката Сара Рейнсфорд по Би Би Си, дружно с киевската районна полиция, също беше там, тя също писа за това мазе, в което е имало следи от изтезания и убийства. Известно е, че там са убити най-малко петима души. Какво видяхте там?
– Да, това е характерен постсъветски лагер в гората. Не знам дали сте били в Буча, това е доста картинно място измежду огромна хвойна гора, подобен доста приветлив град с велоалеи, тревни площи, супермаркети, доста хубаво, с фенери, с Wi- Fi. Този лагер се състои от няколко здания, има столова, медицински блок и здания за деца. Той е функционирал много дълго време. Сева Стеблюк, с който работихме, в този момент е на към 60 години, е прекарал цялото си детство в този лагер, дори е бил пионерски началник.
И в една от детските здания, където децата са спели от година и където скоро трябваше да стартира сезонът, т.е. там трябваше да дойдат деца от разнообразни елементи на Украйна. Там, в мазето, са оборудвали килия за изтезания.
Продавани са за 300 гривни или за парче самун
Доколкото знам, там, лагера, са докарвани ветерани от войната от 2014 година, т.е. тези, които водиха война в Донбас от украинска страна, които са се пенсионирали, уволнили, и са живеели спокоен живот в Буча. Тук те са били предадени от свои съседи за към 300 гривни или рубли, не знам, за храна, за нещо друго. Те просто сочели с пръст къщи, където живеят ветерани или хора, които са били доброволци, т.е. тези, които са свързани с поддръжката на украинската войска.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ