Русия със стратегически план за нефта на Сирия
Подходът на р
Русия със стратегически проект за нефта на Сирия
Подходът на съветските компании към нефто-газовия бранш в Сирия се състои в стратегически проект, предопределен освен към възобновяване на разрушената стопанска система там, само че и към обезпечаване на големи приходи десетилетия напред.
Военно-политическата обстановка в Сирия е нормализирана и съветските компании стартираха геологопроучвателни работи на сушата и по шелфа на арабската република. Представители на нефто-газовия бранш показаха подготвеност да вземат участие във възобновяване на енергийната инфраструктура в страната. Какъв е ползата на Русия от това партньорство и кой е кадърен да й попречи за реализацията на набелязаните планове, за това написа Александър Леснъйх в РИА “Новости ”.
В началото на юли министерството на енергетиката заяви, че интерес към плановете в Сирия са показали водачи в бранша, включително „ Зарубежнефть “, „ Зарубежгеология “ /дъщерна компания на „ Росгеология “/, „ Технопромекспорт “ /част от „ Ростех “/ и „ СТГ-инжиниринг “. Принципно нищо ново не ги чака, те имат опит в района. Например, преди две години една от съветските компании пое водещата роля при изследванията в Кипърския шелф. Така, че няма смисъл от подозрения в триумфа. Ние сме заинтересувани от съдействието със Сирия и от осъществяването на редица действия, само че все още се намираме в начален стадий на договарянията, показва формалният представител на „ Росгеология “ Антон Сергеев.
[b]Не единствено проучвания[/b]
Руските компании нямат никакво желание да се лимитират от всевъзможните изследвания. Става дума освен за към този момент провеждащите се геоложки изследвания, само че и за възобновяване на цялата енергийна инфраструктура в страната – нефтопреработващите фабрики, тръбопроводите и Топлоелектрическа централа. „ Русия е изграждала инфраструктурата в Североизточна Африка, в Либия. Ние имаме доста огромен опит в строителството на тръбопроводи и сполучливо сме го ползвали в страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ако не се случат спомагателни военни катаклизми в Сирия, то ние можем да ги възстановим там да 2-3 години “, счита генералният шеф на Института за енергийна тактика Виталий Бушуев. Трябва да се означи, че до момента в който за тръбопроводите и нефтопреработващите фабрики няма никаква съответна информация, то за ремонтите на Топлоелектрическа централа Русия и Сирия към този момент си стиснаха ръцете. До войната електропреносната система в републиката бе една от най-добре развитите и мощните в района. Сега повече от половината станции не действат. Така, че основната цел на този стадий е домовете на милиони хора да се снабдят с електричество. „ Подписани са меморандуми за взаимно съгласие сред Сирия и Русия за възобновяване на сирийските електростанции. Например, в Топлоелектрическа централа в Алепо би трябвало да се пуснат в употреба втори, трети и четвърти генератори. Ще проучим опцията за стартирането на два парогенератора за преработката на 700 МВт “, е споделил сирийският министър на електрическата енергия Зухейр Харбутли пред „ Sputnik Arabic “.
[b]Стратегически план[/b]
Ако се вземе под внимание единствено статистиката, ползата на Русия към сирийските нефто-газови планове не е напълно понятен. Според данните от миналогодишния доклад, проучените ресурси от петрол в Сирия са едвам 2,5 милиарда барела, а природният газ – 0,3 трилиона куб. метра. За съпоставяне: в Иран количествата са надлежно 158,4 милиарда барела и 33,5 трилиона куб. метра. И това са единствено проучените ресурси, поради които в целия свят се сътвориха задоволително съществени проблеми. В частност, анализатори от американската капиталова компания Sanford C. Bernstein & Co. при започване на юли оповестиха за пагубен спад на вложенията на водещи нефто-производители в изследванията на новите залежи за последните 20 години. В резултат запасите се свиха приблизително до 30%. Подходът на съветските компании към нефто-газовия бранш в Сирия се състои в стратегически проект, предопределен освен да възвърне срината стопанска система на арабската република, само че и да получава десетилетия напред големи приходи от това.
При това още на този стадий може да се приказва за изцяло съответни вероятности – преди няколко години в Средиземно море бяха открити евентуално най-големите в света ресурси от природен газ. Освен другите страни, Сирия също има териториален достъп до тях. Разбира се, сходни огромни действия изискват и съществени вложения, а държавното управление на Сирия няма такива средства. Така, че бремето на финансирането очевидно ще легне на плещите на съветските компании. И това още не значи, че след реализацията на плановете всичко, което ще им остане, ще е да си намажат филията със сирийското благодаря. Ние ще възвръщаме, а сирийците ще се разплатят с нас с част от добивания петрол от тези залежи, които влязат в строя, твърди професорът от Института за Азия и Африка при МГУ Владимир Исаев.
[b]Тези, които ни „ обичат “, ни следват отзад[/b]
Като се вземе поради по какъв начин в този момент се образува външнополитическата конюнктура, против триумфите на съветските компании в сирийския нефто-газов бранш право съразмерно ще се засилят опитите на други страни да притиснат и изведат оттова Русия. На първо място това касае интернационалните нефто-газови колоси. Безспорно, те ще опитат да интегрират своя бизнес в Сирия след края на войната. Но надали държавното управление в арабската република ще ги одобри с разтворени прегръдки. Твърде пресни са спомените за демарша на Shell и Total през декември 2011 година на фона на обострената реторика на западните водачи по адрес на законното държавно управление. Но дори и на другарските страни надали ще им се отдаде да „ притиснат “ Русия. По-скоро те ще се захванат за доста по-характерни за самите тях планове. Първи в този лист е Китай с големия си капиталов капацитет. „ Пекин не има опит, защото цялата нефтопреработваща индустрия беше основана от Съюз на съветските социалистически републики. Китай ще се ангажира със строителството на пътища, за това са подписани контрактите, както и с възобновяване на селското стопанство, или на текстилните заводи, да вземем за пример “, счита Владимир Исаев. /БГНЕС
Подходът на съветските компании към нефто-газовия бранш в Сирия се състои в стратегически проект, предопределен освен към възобновяване на разрушената стопанска система там, само че и към обезпечаване на големи приходи десетилетия напред.
Военно-политическата обстановка в Сирия е нормализирана и съветските компании стартираха геологопроучвателни работи на сушата и по шелфа на арабската република. Представители на нефто-газовия бранш показаха подготвеност да вземат участие във възобновяване на енергийната инфраструктура в страната. Какъв е ползата на Русия от това партньорство и кой е кадърен да й попречи за реализацията на набелязаните планове, за това написа Александър Леснъйх в РИА “Новости ”.
В началото на юли министерството на енергетиката заяви, че интерес към плановете в Сирия са показали водачи в бранша, включително „ Зарубежнефть “, „ Зарубежгеология “ /дъщерна компания на „ Росгеология “/, „ Технопромекспорт “ /част от „ Ростех “/ и „ СТГ-инжиниринг “. Принципно нищо ново не ги чака, те имат опит в района. Например, преди две години една от съветските компании пое водещата роля при изследванията в Кипърския шелф. Така, че няма смисъл от подозрения в триумфа. Ние сме заинтересувани от съдействието със Сирия и от осъществяването на редица действия, само че все още се намираме в начален стадий на договарянията, показва формалният представител на „ Росгеология “ Антон Сергеев.
[b]Не единствено проучвания[/b]
Руските компании нямат никакво желание да се лимитират от всевъзможните изследвания. Става дума освен за към този момент провеждащите се геоложки изследвания, само че и за възобновяване на цялата енергийна инфраструктура в страната – нефтопреработващите фабрики, тръбопроводите и Топлоелектрическа централа. „ Русия е изграждала инфраструктурата в Североизточна Африка, в Либия. Ние имаме доста огромен опит в строителството на тръбопроводи и сполучливо сме го ползвали в страните от Близкия Изток и Северна Африка. Ако не се случат спомагателни военни катаклизми в Сирия, то ние можем да ги възстановим там да 2-3 години “, счита генералният шеф на Института за енергийна тактика Виталий Бушуев. Трябва да се означи, че до момента в който за тръбопроводите и нефтопреработващите фабрики няма никаква съответна информация, то за ремонтите на Топлоелектрическа централа Русия и Сирия към този момент си стиснаха ръцете. До войната електропреносната система в републиката бе една от най-добре развитите и мощните в района. Сега повече от половината станции не действат. Така, че основната цел на този стадий е домовете на милиони хора да се снабдят с електричество. „ Подписани са меморандуми за взаимно съгласие сред Сирия и Русия за възобновяване на сирийските електростанции. Например, в Топлоелектрическа централа в Алепо би трябвало да се пуснат в употреба втори, трети и четвърти генератори. Ще проучим опцията за стартирането на два парогенератора за преработката на 700 МВт “, е споделил сирийският министър на електрическата енергия Зухейр Харбутли пред „ Sputnik Arabic “.
[b]Стратегически план[/b]
Ако се вземе под внимание единствено статистиката, ползата на Русия към сирийските нефто-газови планове не е напълно понятен. Според данните от миналогодишния доклад, проучените ресурси от петрол в Сирия са едвам 2,5 милиарда барела, а природният газ – 0,3 трилиона куб. метра. За съпоставяне: в Иран количествата са надлежно 158,4 милиарда барела и 33,5 трилиона куб. метра. И това са единствено проучените ресурси, поради които в целия свят се сътвориха задоволително съществени проблеми. В частност, анализатори от американската капиталова компания Sanford C. Bernstein & Co. при започване на юли оповестиха за пагубен спад на вложенията на водещи нефто-производители в изследванията на новите залежи за последните 20 години. В резултат запасите се свиха приблизително до 30%. Подходът на съветските компании към нефто-газовия бранш в Сирия се състои в стратегически проект, предопределен освен да възвърне срината стопанска система на арабската република, само че и да получава десетилетия напред големи приходи от това.
При това още на този стадий може да се приказва за изцяло съответни вероятности – преди няколко години в Средиземно море бяха открити евентуално най-големите в света ресурси от природен газ. Освен другите страни, Сирия също има териториален достъп до тях. Разбира се, сходни огромни действия изискват и съществени вложения, а държавното управление на Сирия няма такива средства. Така, че бремето на финансирането очевидно ще легне на плещите на съветските компании. И това още не значи, че след реализацията на плановете всичко, което ще им остане, ще е да си намажат филията със сирийското благодаря. Ние ще възвръщаме, а сирийците ще се разплатят с нас с част от добивания петрол от тези залежи, които влязат в строя, твърди професорът от Института за Азия и Африка при МГУ Владимир Исаев.
[b]Тези, които ни „ обичат “, ни следват отзад[/b]
Като се вземе поради по какъв начин в този момент се образува външнополитическата конюнктура, против триумфите на съветските компании в сирийския нефто-газов бранш право съразмерно ще се засилят опитите на други страни да притиснат и изведат оттова Русия. На първо място това касае интернационалните нефто-газови колоси. Безспорно, те ще опитат да интегрират своя бизнес в Сирия след края на войната. Но надали държавното управление в арабската република ще ги одобри с разтворени прегръдки. Твърде пресни са спомените за демарша на Shell и Total през декември 2011 година на фона на обострената реторика на западните водачи по адрес на законното държавно управление. Но дори и на другарските страни надали ще им се отдаде да „ притиснат “ Русия. По-скоро те ще се захванат за доста по-характерни за самите тях планове. Първи в този лист е Китай с големия си капиталов капацитет. „ Пекин не има опит, защото цялата нефтопреработваща индустрия беше основана от Съюз на съветските социалистически републики. Китай ще се ангажира със строителството на пътища, за това са подписани контрактите, както и с възобновяване на селското стопанство, или на текстилните заводи, да вземем за пример “, счита Владимир Исаев. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ